№ 733
гр. София, 13.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110101612 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава oсемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], с която срещу В. И. К. по
реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване
вземане в размер от 1500 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.09.2021 г. до
изплащане на вземането, представляващи неплатена от ответника главница по договор
за потребителски кредит № [******], сключен между [******] и ответника, сумата
158,15 лева – договорна лихва за периода 10.06.2016 г. – 10.10.2016 г., сумата 751,76
лева – лихва за забава за периода 10.06.2016 г. – 23.02.2021 г., които вземания са били
прехвърлени на ищеца с договор за цесия и за които по ч.гр.д. № 55062/2021 г. по
описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит,
сключен с [******], като по силата на същия на В. К. е отпусната сума в размер от
1500 лв., а за кредитополучателя е възникнало задължение да върне сумата при
условията и в сроковете, регламентирани с договора при фиксиран лихвен процент
41,24 % и годишен процент на разходите 50 %. Поддържа се, че на същата дата
ответникът е сключил договор за поръчителство с [******], по силата на който това
дружество се е задължило да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит. Отделно между [******] и [******] е бил
сключен договор за поръчителство, с който поръчителят се е задължил солидарно,
наред с кредитополучателя, да отговаря за задълженията й пред кредитора. Ответникът
не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, като срокът на същия изтекъл и
всички вноски станали изискуеми. Поръчителят е удовлетворил вземанията на
кредитора по договора за кредит и е встъпил в правата му срещу длъжника. С договор
за цесия, сключен на 02.03.2021 г. вземанията са били прехвърлени на ищеца, като до
ответника са били изпратени уведомителни писма за прехвърлянето. Поддържа, че
1
ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на
препис от исковата молба.
Ответникът, чрез назначения й от съда по реда на чл. 47 ГПК особен
представител, оспорва исковете с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
да е получавала процесната сума, доколкото липсвал валиден платежен документ,
установяващ предоставянето на сумата в заем на кредитополучателя. Оспорва да е
надлежно уведомена за цесията, както и да й е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Навежда възражение за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави, като счита, че е нарушено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за
постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд, въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по
делото и съобразявайки становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са искове с правно
основание чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на
договора за потребителски кредит на ответника е била предоставена сума в размер на
1500 лева, че за ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му
сума съобразно уговореното с договора; че е настъпил падежът на задължението за
връщане на сумата, че е договорена дължимост на възнаградителна лихва, както и
дължимост на лихва за забава, че кредиторът е бил надлежно удовлетворен от
дружество, с което длъжникът се е намирал във валидно договорно правоотношение по
договор за поръчителство, че поръчителят е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор, след което вземанията валидно са прехвърлени с договор за цесия на ищеца,
че длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземан.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че
сумата по кредита е била предоставена на ответника, както и че на основание чл. 7, ал.
3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по
тълк.д. №1/2020 г. е уведомил страните, че съдът следи служебно за нищожност на
договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради
противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на
закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни
клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.
На ищеца е указано още да уточни твърденията си във връзка със сключения
договор за кредит, като посочи как сумата по договора за кредит твърди да е била
предоставена на кредитополучателя.
Въз основа на така разпределената между страните по спора доказателствена
тежест за установяване на правнорелевантните за спора факти, с оглед съвкупността от
доказателства, събрани по делото и процесуалното поведение на ищеца, при
приложение на правилото на чл. 161 ГПК, съдът приема, че основателността на
претенциите не установена в производството, с оглед което и същите следва да бъдат
отхвърлени.
Съображенията за това са следните:
2
По делото се твърди договорът за кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство да са сключени с ответника чрез средства за комуникация от
разстояние. В тази връзка са представени документи, които не носят подписа на
ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, такъв е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР , средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и
т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293
от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закона за електронния
документ и електронния подпис (с изменено заглавие – Закон за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай, за доказване на
възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са представени
неподписани документи – договор за кредит и общи условия към него. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен документ представлява всяко
електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност
да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). По делото не е представен
договорът за кредит под формата на електронен документ и по-конкретно – носителят,
от който същият може за бъда възпроизведен (магнитен, оптичен или друг носител).
Следователно, по делото не се установява, че между кредитора и ответника е сключен
договор за заем от разстояние под формата на електронен документ.
Отделно от изложеното и дори да се приеме, че е била спазена формата за
сключване на договора за потребителски кредит, не се установява кредиторът да е
изпълнил основаното си задължение по същия – за предоставяне на потребителя на
сумата от 1500 лева съобразно твърденията в исковата молба.
Ищецът е представил неподписана разписка за извършено плащане № [******] с
наредител [******] и получател ответника за сумата 879,36 лева. Не се установява
връзката на тази разписка в процесния договор за кредит, нито е налице съвпадение
между сумата по договора за заем – 1500 лева и тази по разписката – 879,36 лева. От
съдържанието на самия договор не става ясно как е заявено получаването на сумата,
респ. как същата е била предадена на потребителя, независимо от нарочно дадените в
тази връзка на ищеца указания. Същият просто е посочил, че сумата е била
предоставена на кредитополучателя, но това не е доказано по делото.
Съдът следва да посочи също и че ищецът не е установил и твърденията си, че
[******] е удовлетворил кредитора по договора за кредит, като е погасил задълженията
на длъжника по същия. В тази насока е представена единствено разпечатка от
счетоводна система, изготвена на 25.09.2023 г. (с оглед дадените на страната указания),
от която се установява, че за счетоводни цели [******] е вписало наличието на
задължение към В. И. К. в размер на 2409,91 лева по договор за кредит 660886. Същата
3
сума е заведена и като прехвърлена по искане от поръчител [******] В. И. К.. Видно е,
че счетоводната справка е изготвена от служител на [******] за целите на настоящото
производство. Ето защо и съдът приема, че тези твърдения на ищеца също не са
доказани по делото.
В хода на съдебното дирене, с оглед направените от ответника оспорвания и
задълженията на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК и предвид разрешенията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г., съдът е допуснал
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза с формулирани в определението по чл.
140 ГПК задачи. Ищецът не е предоставил съдействие на вещото лице за изготвяне на
експертизата, като поведението му в тази насока съдът цени по реда на чл. 161 ГПК,
като приема, че ищецът е създал пречки за установяването на правнорелевантни за
спора обстоятелства, при установяването на които би се изключила отговорността на
длъжника.
Доколкото от една страна не е установено наличието на договорно
правоотношение по договор за кредит, по което кредиторът да е изправна страна, а
длъжникът - неизправна, а от друга страна не е установено [******] да е
удовлетворило вземанията на кредитора по договора за кредит и да е настъпила
суброгация в правата на удовлетворения кредитор, то и не е доказано в патримониума
на някое от двете дружества да са възникнали вземания към ответника, с които те да са
се разпоредили надлежно с процесния договор за цесия и да са ги прехвърлили на
ищеца. След като не се явява доказано съществуването на процесните вземания към
ответника, нито на основание договора за кредит, нито същите по силата на уговорки,
съдържащи се в договорите за поръчителство да са преминали към поръчителя, то и не
се установява материалноправната легитимация на ищеца да е носител на вземанията,
които претендира от ответника, въз основа на сключения договор за цесия.
Следователно исковете са недоказани и подлежат на отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ответникът. Последният не
е сторил разноски, доколкото е представляван от осоебн представител, назначен от
съда по реда на чл. 47 ГПК. Ето защо и разноски със съдебното решение не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК от [******],
ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: [******] срещу В. И. К., ЕГН
**********, с адрес: [******] и съдебен адрес: [******], искове с правно основание чл.
9 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на сумата 1500 лева, ведно със законна лихва за периода
от 23.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща неплатена от ответника
главница по договор за потребителски кредит № [******], сключен с [******], сумата
158,15 лева – договорна лихва за периода 10.06.2016 г. – 10.10.2016 г., сумата 751,76
лева – лихва за забава за периода 10.06.2016 г. – 23.02.2021 г., които вземания са били
прехвърлени на [******] с договор за цесия от 02.03.2021 г., за които вземания е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
55062/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5