Решение по дело №267/2019 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 176
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Борис Огнянов Борисов
Дело: 20197070700267
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ176

гр. Видин, 20.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Шести административен състав

в публично заседание на

Ддвадесет и пети ноември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

 Борисов

 

Административно дело №

267

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на  чл. 215 ал. 1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на В.А.Р. *** против Заповед № РД-02-371/15.08.2019г., издадена от Кмет на Община Димово.

Жалбоподателят твърди, че заповедта била постановена при нарушаване на материалноправните и административнопроцесуални предпоставки за издаването на същата. Сочи, че била издадена при изцяло неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не са събрани доказателства кога е построен обекта и че същия бил търпим строеж. Моли се за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия заявява, че поддържа жалбата. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Кмет на Община Димово не взема становище.

Административен съд Видин, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от длъжностни лица в община Димово на строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда", намиращ се в с. Арчар, общ. Димово в УПИ IV1227 в кв. 93 на ул. „ Дунав „ № 46 е съставен Констативен акт № 4/19.07.2019г. В констативния акт е посочено, че имота е собственост на наследниците на Асен Р. Ангелов и като такъв се е легитимирал В.А.Р. - ползвател на строежа. Посочено е също, че строежът е V категория, съгласно чл. 137 ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и се ползва без да е въведен в експлоатация, в нарушение на чл. 178 ал.1 ЗУТ.

На 26.07.2019г. В.А.Р. е получил препис от констативния акт, като в законоустановения срок не е постъпило възражение.

Въз основа на съставения Констативен акт  е издадена обжалваната Заповед № РД-02-371/15.08.2019г., на Кмет на Община Димово,  с която, на основание чл. 178 ал. 1 ЗУТ, се забранява ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж, като се определя срок от 15 дни доброволно да се преустанови ползването на строежа. При неспазване на посочения  срок за доброволно изпълнение на заповедта е определен петдневен срок за принудително изпълнение на същата, като доставчиците на електрическа енергия и вода прекъснат захранването.

 Заповедта е връчена на адресата си на 19.08.2019 г., видно от разписката към същата. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез Община Димово на 02.09.2019г.

За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, експертизата дава отговори на поставените въпроси приета и неоспорена е от страните.

В съдебно заседание вещото лице посочи, че поддържа представеното заключение и заявява, че за строежа липсват строителни книжа, а такива следва да има и не може да бъде установено кога е извършен.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК, счита жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 178 ал. 1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ, а в ал. 6 е предвидено, че при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.

Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на – кмет на съответната община и съдържа наименование, подпис на издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и правните основания за издаването, като така са спазени изискванията за форма. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта.

В проведеното административно производство не са допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до отмяна на оспорения акт. Констативният акт, с който е сложено началото на административното производство, е връчен на жалбоподателя, не е постъпило възражение в законоустановения срок. Неоснователни са и оплакванията за неизясняване на всички обстоятелства, които са от значение за спора съгласно чл. 35 АПК.

Оспореният акт е постановен в съответствие с материалния закон. С разпоредбата на чл. 178 ал. 1 ЗУТ е въведена забрана да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Изключение от забраната за ползване на невъведените в експлоатация строежи е предвидено с разпоредбата на чл. 178 ал. 2 ЗУТ, която предвижда, че не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория.

В случая това изключение не е налице, защото строежът е пета категория, а относно тези строежи законът изисква въвеждане в експлоатация.

В хода на административното производство, както и в хода на съдебното производство, не се представи удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и не се твърди да е издадено. Така в настоящия случай е осъществен фактическия състав на чл. 178 ал. 6 ЗУТ за издаване на заповед за забрана ползването на процесния строеж, тъй като същият подлежи на въвеждане в експлоатация и не е въведен, както и не е спорно между страните, че строежът се ползва при съставянето на констативния акт. Така следва да бъде направен извод, че установеното в проведеното административно производство, че строежът се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган и в нарушение на  разпоредбите  на закона, т. е. без да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Строежът е бил захранен с електрическа енергия и вода, което жалбоподателят не оспорва. Захранването с електрическа енергия и вода е следвало да се извърши след въвеждане на строежа в експлоатация. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие на целта на закона, тъй като забраната за ползване се постановява за строеж, който не е въведен в експлоатация, но се ползва. В този смисъл съдът намира, че постановената забрана за ползване е законосъобразна с оглед категорията на строежа – пета категория, с оглед на това, че се ползва, както и с оглед на това, че не е въведен в експлоатация по съответния ред – няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Дали строежът е законен, търпим или не е обстоятелство, което е ирелевантно за настоящия спор. В тази връзка следва да се има предвид, че достатъчно основание за издаването на заповед по чл. 178 ал. 6 ЗУТ е строежът да се ползва без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентните органи и то към момента на нейното издаване, което в процесния случай е доказано по безспорен начин.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а така подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.1 АПК Съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Р. *** против Заповед № РД-02-371/15.08.2019г., издадена от Кмет на Община Димово,   като неоснователна.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: