АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
РЕШЕНИЕ № 176 |
|||||||||||
гр. Видин,
20.12.2019 г. |
|||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
Административен
съд – Видин, |
Шести административен състав |
||||||||||
в публично заседание на |
Ддвадесет и пети ноември |
||||||||||
през две хиляди и деветнадесета година в състав: |
|||||||||||
Председател: |
Борис Борисов |
||||||||||
при секретаря |
Катерина Борисова |
и в присъствието |
|||||||||
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||||
от съдия |
Борисов |
|
|||||||||
Административно дело № |
267 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||||
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||||
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 ЗУТ. Образувано е по жалба на В.А.Р. *** против Заповед №
РД-02-371/15.08.2019г., издадена от Кмет на Община Димово. Жалбоподателят твърди, че заповедта била постановена
при нарушаване на материалноправните и административнопроцесуални
предпоставки за издаването на същата. Сочи, че била издадена при изцяло
неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не са събрани доказателства
кога е построен обекта и че същия бил търпим строеж. Моли се за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание процесуалният представител на
оспорващия заявява, че поддържа жалбата. Моли за отмяна на заповедта и
присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Кмет на Община Димово не взема становище. Административен съд Видин, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното: При извършена проверка от длъжностни лица в община
Димово на строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда", намиращ се в с.
Арчар, общ. Димово в УПИ IV1227 в кв.
93 на ул. „ Дунав „ № 46 е съставен Констативен акт № 4/19.07.2019г. В
констативния акт е посочено, че имота е собственост на наследниците на Асен Р.
Ангелов и като такъв се е легитимирал В.А.Р. - ползвател на строежа. Посочено
е също, че строежът е V категория, съгласно чл. 137 ЗУТ и Наредба № 1 от
30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и се ползва без да
е въведен в експлоатация, в нарушение на чл. 178 ал.1 ЗУТ. На 26.07.2019г. В.А.Р. е получил препис от
констативния акт, като в законоустановения срок не е постъпило възражение. Въз основа на съставения Констативен акт е издадена обжалваната Заповед №
РД-02-371/15.08.2019г., на Кмет на Община Димово, с която, на основание чл. 178 ал. 1 ЗУТ, се
забранява ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред
строеж, като се определя срок от 15 дни доброволно да се преустанови
ползването на строежа. При неспазване на посочения срок за доброволно изпълнение на заповедта
е определен петдневен срок за принудително изпълнение на същата, като
доставчиците на електрическа енергия и вода прекъснат захранването. Заповедта е
връчена на адресата си на 19.08.2019 г., видно от разписката към същата. Жалбата
срещу заповедта е подадена чрез Община Димово на 02.09.2019г. За изясняване на спора от фактическа страна е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на
вещото лице, експертизата дава отговори на поставените въпроси приета и
неоспорена е от страните. В съдебно заседание вещото лице посочи, че поддържа
представеното заключение и заявява, че за строежа липсват строителни книжа, а
такива следва да има и не може да бъде установено кога е извършен. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока
за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствата по делото, както
и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК, счита жалбата за
неоснователна. Съгласно чл. 178 ал. 1 ЗУТ, не се разрешава да се
ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от
компетентния орган по чл. 177 ЗУТ, а в ал. 6 е предвидено, че при нарушения
на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт
забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното
освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна
енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за
доставчиците и се изпълнява незабавно. Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед
разпоредбата на – кмет на съответната община и съдържа наименование, подпис
на издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени
задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и
правните основания за издаването, като така са спазени изискванията за форма.
Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта. В проведеното административно производство не са
допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са съществени и да водят до отмяна на оспорения акт. Констативният
акт, с който е сложено началото на административното производство, е връчен
на жалбоподателя, не е постъпило възражение в законоустановения срок. Неоснователни
са и оплакванията за неизясняване на всички обстоятелства, които са от
значение за спора съгласно чл. 35 АПК. Оспореният акт е постановен в съответствие с
материалния закон. С разпоредбата на чл. 178 ал. 1 ЗУТ е въведена забрана да
се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от
компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Изключение от забраната за ползване на
невъведените в експлоатация строежи е предвидено с разпоредбата на чл. 178
ал. 2 ЗУТ, която предвижда, че не подлежат на въвеждане в експлоатация
строежите от шеста категория. В случая това изключение не е налице, защото
строежът е пета категория, а относно тези строежи законът изисква въвеждане в
експлоатация. В хода на административното производство, както и в
хода на съдебното производство, не се представи удостоверение за въвеждане в
експлоатация, както и не се твърди да е издадено. Така в настоящия случай е
осъществен фактическия състав на чл. 178 ал. 6 ЗУТ за издаване на заповед за
забрана ползването на процесния строеж, тъй като същият подлежи на въвеждане
в експлоатация и не е въведен, както и не е спорно между страните, че
строежът се ползва при съставянето на констативния акт. Така следва да бъде
направен извод, че установеното в проведеното административно производство,
че строежът се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган
и в нарушение на разпоредбите на
закона, т. е. без да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Строежът е бил захранен с електрическа енергия и вода, което жалбоподателят
не оспорва. Захранването с електрическа енергия и вода е следвало да се
извърши след въвеждане на строежа в експлоатация. Поради това следва да се
приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие на целта на закона,
тъй като забраната за ползване се постановява за строеж, който не е въведен в
експлоатация, но се ползва. В този смисъл съдът намира, че постановената
забрана за ползване е законосъобразна с оглед категорията на строежа – пета
категория, с оглед на това, че се ползва, както и с оглед на това, че не е
въведен в експлоатация по съответния ред – няма издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация. Дали строежът е законен, търпим или не е
обстоятелство, което е ирелевантно за настоящия спор. В тази връзка следва да
се има предвид, че достатъчно основание за издаването на заповед по чл. 178
ал. 6 ЗУТ е строежът да се ползва без да е въведен в експлоатация по
установения ред от компетентните органи и то към момента на нейното издаване,
което в процесния случай е доказано по безспорен начин. По изложените съображения съдът приема, че
оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а така подадената жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл.172,ал.1 АПК
Съдът
Р Е
Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Р. *** против Заповед №
РД-02-371/15.08.2019г., издадена от Кмет на Община Димово, като
неоснователна. Препис от решението да се изпрати на страните. Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Административен съдия: |
|||||||||||