№ 456
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000501205 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 365/23.01.2023г. постановено по гр. д. № 10745/2021г., по описа СГС,
ГО, 17 състав е уважен положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,
като е признато за установено срещу С. Б. Ч. и „Тристан Бо“ ЕООД, ЕИК *********, че И.
Д. И. притежава право на собственост върху следния неедвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.206.130.1.86, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на
АГКК, адрес на обекта: гр. София, район „Красно село“, ж.к.„***“, бл. *, вх. * ет.4, ап.86,
със застроена площ от 88.02 кв.м., предназначение: жилище, апартамент; брой нива: 1,
при съседи: на същия етаж - обект с идентификатор 68134.206.130.1.85, под обекта - обект с
идентификатор 68134.206.130.1.84, над обекта - обект с идентификатор 68134.206.1.88,
заедно с мазе № 16, с площ от 6 кв.м., при съседи: коридор, М. и И. Т., мазе на апартамент
№ 82 на СГНС, ведно с 1.160% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя, а съгласно документ за собственост: апартамент № 86, находящ се в
гр.София, район „Красно село“, ж.к.„***“, бл. *, вх. *, ет. 4, със застроена площ от 88.02
кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при съседи:
стълбище, В. С. и М. В., двор, ул.„***“, заедно с принадлежащото към апартамента мазе №
16, при съседи: коридор, М. и И. Т., мазе на апартамент № 82 на СГНС, ведно с
1
припадащите се 1.160% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя, придобит на основание договор за дарение, за което е съставен
нотариален акт № 73, том XXXIV, дело № 5623/88 г. на I нотариус при Коларовски РС.
Със същото решение е отхвърлен предявения от „Тристан Бо“ ЕООД, срещу И.
Д. И. насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото им на
собственост върху гореописания недвижим имот, въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност повече от 5 години при наличието на годно правно основание и за
осъждане на последния да му предаде владението върху имота, като неоснователен.
Присъдени са разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, като С. Б. Ч. и „Тристан Бо“
ЕООД, са осъдени да заплатят на И. Д. И., сумата от по 2 783.72 лв. направени разноски.
В срока по чл.258 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответниците
„Тристан Бо“ ЕООД и С. Б. Ч..
Жалбоподателят-ответник „Тристан Бо“ ЕООД оспорва решението изцяло, основно
формирания от първа инстанция извод, че ищецът И. не е автор на изявлението,
материализирано в пълномощното от 06.07.1994г“, тъй като липсват доказателства за
извършени огледи на предлагания за продажба апартамент, както и за преддоговорно
съгласие/уговорки относно цената и срока, в който владението ще бъде предадено, както и
че продажната цена от 11 688 лв. е платена на продавача. Твърди, че още с отговора на ИМ
своевременно е направил искане да бъдат допуснати двама свидетели, които да установят
взаимоотношенията между страните преди, по време и след сделката, фактите по сделката,
за които съдът нарочно не е допуснал събирането на гласни доказателствени средства. С
протоколно определение от 08.07.2022 г. съдът е допуснал по един свидетел на всяка страна
при довеждане единствено „във връзка с упражняваната фактическа власт върху имота“.
Недопускането на доказателствено средство за релевантни обстоятелства е довело до
неизясняване в пълнота от фактическа страна. Пред СГС е разпитан св. Б., който е свързал
продавача на процесния апартамент И. и купувача Ч.. Св.Б. е пряк свидетел на водените
преговори. При разпита на същия са задавани само въпроси за обстоятелствата свързани с
упражняваната фактическа власт върху процесния апартамент №86, но не и въпроси
относно воденето на преговори между страните. Твърди, че липсва разпределение на
доказателствената тежест, което е бланкетно и формално. Позицията на Тристан Бо е, че
след изясняване на делото от фактическа страна посредством събирането на относими
доказателства относно преддоговорните отношения, упълномощителната сделка и
постигнатите съгласия между страните, има основание да се приеме, че продавачът И. И. е
автор на изявлението, материализирано в пълномощното от 06.07.1994г., с което е учредил
валидна представителна власт на С. Б., който на 08.09.1995г. е сключил валиден договор за
продажба на процесния ап.№ 86 с купувача С. Ч.. Респективно, последващия договор за
продажба между С. Ч. и Тристан Бо е породил вещно-транслативен ефект и дружеството е
придобило собствеността. Не оспорва, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху
недвижимия имот, но твърди, че владението му не е било необезпокоявано по смисъла на
ЗС респ. същият не е станал собственик на основание изтекла в негова полза придобивна
2
давност. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението
като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен
и недоказан иска по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от И. И. срещу Тристан Бо, както и да уважи
насрещния им иск срещу И. И., като осъди И. И. да им предаде владението на имота.
Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник С. Б. Ч. оспорва решението изцяло. Твърди, че по
въведените в предмета на делото възражения, съдът не е дал каквито и да е указания при
разпределение на доказателствената тежест в доклада, а е изчерпал указанията си към
ответниците относно доказателствената тежест с едно изречение: "В тежест на ответниците
е да докажат възраженията си“ - Определение № 5012/01.06.22г. С протоколно определение
в с.з. на 08.07.22г., съдът изрично е постановил, че оставя без уважение искането на С. Ч.,
тъй като „Не са нито необходими, нито допустими гласните доказателствени искания."
Съдът е допуснал един свидетел единствено във връзка с упражняваната фактическа
власт върху имота. Изтъква факта, че договорът за покупко-продажба е сключен със
знанието, съгласието и по искане на ищеца, като той лично е предоставил пълномощно и
декларация, подписани от него пред нотариус в нотариалната служба при СРС, че е показал
на С. Ч. процесния апартамент, в присъствието на свидетели и е водил с него преговори за
сделката, вкл. относно преместването на баща му в друг апартамент, тъй като имал запазено
право на ползване и всички други факти по сделката. Съдът е счел, че буди подозрение
решението на купувача С. Ч. да не поиска определяне на срок, в който владението на имота
дa му бъде предадено, а също, че бил закупил имота, без отчитане на запазеното вещно
право на ползване от бащата на собственика. Не оспорва, че бащата на ищеца е имал
запазено право на ползване върху част от процесния апартамент, както и че е живял в
апартамента до смъртта си - ********г., когато правото на ползване е погасено
Същевременно, св. С. Б. установява, че ищецът е обещал в някакъв обозрим, относително
кратък период да освободи жилището, като премести баща си при сестра си, което е
устройвало купувачът Ч., тъй като последният живеел извън България. През 2002г. е
предявил иск по чл.59 ЗЗД срещу бащата на ищеца за присъждане на обезщетение за
ползване на площта от процесния апартамент, върху която последният няма запазено право
на ползване, по който е образувано гр.д.№14240/2002г. по описа на СРС, 28 състав,
приключило с решение от 15.10.2003г. Едновременно е депозирал ИМ вписана под №
197750/17.01.2003г., том I, №14, вх.рег.№285, по чл.108 ЗС срещу бащата на ищеца, с
петитум - да бъде признато за установено, че е собственик на процесния апартамент и да му
бъде предадено владението на площта от 72 кв.м от апартамента, върху която последният
няма запазено право на ползване. СГС не е обсъдил представеното с отговора на ИМ копие
от запис на заповед с падеж 01,09,1995г. и твърдението, че ищецът е имал срочен заем,
поради което е искал да продаде и е продал процесния апартамент. Твърди, че ищецът е
изчаквал нарочно унищожаването на оригинала на пълномощното, поради изтичане на
сроковете за съхранението му, за да липсва доказателство, че именно той е подписал това
пълномощно. Видно от Постановление от 25.02.2003г. по пр.пр.№ 6907/2003 г. по описа на
СРП, е било установено, че няма данни за извършено престъпление от общ характер,
3
/графологична експертиза, която е работила по оригинала, е установила, че пълномощното е
автентично/, поради което е било отказано образуване на наказателно производство. По
делото е представено копие от пълномощно, а не пълномощно, както е посочил съдът. На
лицевата страна на копието няма нотариална заверка или друг печат на нотариалната
служба, която да удостоверява, че именно това е пълномощното, с което е сключена
сделката, въпреки, че под текста и подписа има достатъчно място за полагане на нотариален
печат. Няма доказателства, че нотариалната заверка /нотариалният печат/ на гърба на
копието, се отнася именно за представеното копие от пълномощно. Оспорва извода на съда
за идентичност между представеното копие от пълномощно и пълномощното, с което е
извършена сделката, който счита за необоснован и недоказан. Изводът и на трите вещи лица
по тройната съдебно-почеркова експертиза е, че декларацията представена по нотариалното
дело е подписана от ищеца, което е потвърждение за намерението му да продаде процесния
имот. Посочва, че съгласно трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, а относително недействителна,
поради което съдът се произнася първо по упълномощителната сделка, след което по иска за
прогласяване недействителност на самата сделка, като правната квалификация на иска е по
чл.42 ал.2 ЗЗД - Решение № 337/14.10.2014 г. по гр.д.№ 3598/2014 г. 4 ГО на ВКС. В
нарушение на това изискване, съдът не е изложил каквито и да е мотиви по заявеното
възражение, че ищецът не е предявил иск за прогласяване недействителност на
упълномощителната сделка, а тригодишният давностен срок за предявяването му е изтекъл.
Въззиваемата страна И. Д. И. оспорва жалбите и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Посочва, че в случая се касае за разпоредителна сделка, за
чиято действителност законът предвижда форма ad solemnitatem (чл.18 ЗЗД); същото се
отнася и до формата за учредяване на представителна власт за сключването й чрез
пълномощник, за да може представляваният да бъде обвързан от правните последици (чл.37,
пр. 2 ЗЗД, в ред. преди изм. ДВ, бр. 59 от 2007г., която към датата на процесния договор е
предписвала, че упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално
заверен подпис). Страната, черпеща изгодни правни последици от частноправния акт,
обосновава тяхното наличие именно посредством сключения договор за покупко- продажба
от 09.08.1995г., обективиран в н.а. № 183, т. LXIII, дело № 14596/1995г., в нотариалното
производство по което е представено оспореното пълномощно (т.4 от приложенията към
н.а.). Нотариалният акт се ползва с важаща спрямо всички материална доказателствена сила
досежно обстоятелството, че пред нотариуса са били представени описаните в акта
документи - арг. от чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.), респ. чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с Тълкувателно
решение № 11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г. Той се ползва с
обвързваща съда и страните по делото доказателствена сила, че са представени именно
описаните в него документи, в т.ч. и процесното пълномощно с нотариална заверка на
подписа. След като за сключването на договора (който наред с това е и със стойност,
многократно надхвърляща установената в чл. 133, б. „в", пр. 2 ГПК/отм./, ред., ДВ, бр. 55 от
1992г. императивна граница) и за упълномощаването на представителя са съставени
4
нарочни документи от значение за валидността на извършените правни действия, на които
другият ответник, от когото настоящият жалбоподател извежда правата си, несъмнено се
позовава и заявява, че желае да ползва, свидетелските показания за обстоятелства, свързани
с тях, без съмнение са недопустими. Те не са и необходими, тъй като по делото са посочени,
представени и събрани доказателствени средства за тези факти, релевантни за твърдяното
спорно право. Намира, че е налице признание на ответника С. Ч. относно неизгоден факт - а
именно, че представените с ИМ експертни заключения по единичната, тройната, както и по
двете допълнителни тройни съдебно- почеркови експертизи са със съдържанието, по което
са били приети по гр.д.№ 24102/2006г. по описа на СРС, 49 състав и според които
пълномощното е неавтентичен документ, тъй като подписът под него не принадлежи на И.
И.. Намира за недопустими свидетелски показания за установяване на правно- или
доказателствено релевантни факти, свързани с ратификацията на сключения без
представителна власт договор за покупко- продажба, тъй като волеизявлението на мнимо
представлявания, че потвърждава договора, се извършва в същата форма за валидност, която
е предвидена за упълномощаването за сключване на договора, а не с конклудентни действия
(чл. 42, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 37, пр. 2 ЗЗД). Сключеният от пълномощника договор за
покупко-продажба се доказва с документа, който го материализира, а твърдяното
упълномощаване - с представения пред нотариалния орган частен диспозитивен документ,
който в частта си относно нотариалното удостоверяване на подписа има качеството на
официален. В настоящата хипотеза именно неавтентичността на едностранното изявление
от името на ищеца е предмет на главно доказване. В настоящата хипотеза св.Б., който е
пълномощник по сделката, не сочи никакви данни досежно предаването на „заплатената"
продажна цена в размер на 111 688 лв. на представляваното лице, което обикновено се
прави срещу издаването на разписка. Отчетната сделка е основно задължение на довереника
по мандата - чл. 284, ал. 2 ЗЗД. От друга страна, записаното в н.а. изявление на
пълномощника, че е получил сумата напълно и в брой от купувача, не се ползва с
материална доказателствена сила за факта на действителното плащане на продажната цена.
В тази си част документът, който е съставен от трети лица (мнимия представител и
купувача), е частен свидетелстващ документ и е непротивопоставим на ищеца. Твърди, че
ответникът Ч. е бил наясно със съществуването на по-рано учреденото пожизнено
ограничено вещно право на ползване върху реална част от процесния апартамент (северната
стая). Същото е запазено посредством договор за дарение на недвижим имот от 08.12.1988
г., обективиран в н.а. № 73, том XXXIV, дело № 5623/1988 г. на I нотариус при Коларовски
районен съд, който е противопоставим на по-късно вписания н.а. за покупко-продажба от
1995 г. - арг. от чл. 113 вр. чл. 112, б. „а" ЗС.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по положителен установителен иск по чл.124 ГПК, депозиран
от И. Д. И. срещу С. Б. Ч. и „Тристан Бо“ ЕООД за установяване правото му на собственост
5
върху имот с идентификатор 68134.206.130.1.86, подробно описан в ИМ. Твърди, че правото
на собственост придобил въз основа на договор за дарение от родителите си през 1988 г. От
тогава до до настоящия момент никога не бил губил владението върху имота. До 2005г.
живял в апартамента заедно с родителите и съпругата си, след което двамата заминали за
САЩ, а в имота /след смъртта на баща му през 2005г./ останала да живее майката му.
Считано от юни 2010г. /когато починала майка му/ апартаментът се стопанисвал от сестрата
му - М. З., както и от техни наематели. Оспорва да е подписвал пълномощно за продажба на
това жилище, като твърди, че през 1995г. е извършена продажба чрез мним пълномощник, в
лицето на С. Б., за която разбрал много по-късно. В условие на евентуалност, ако не бъде
уважен иска по чл.124 ГПК въз основа на деривативно правно основание - дарение, моли
същия да бъде уважен въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност - повече от
10 години.
Ответникът С. Б. Ч. твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент по силата на договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№ 183/1995г.,
сключен със знанието и съгласието на ищеца, който лично му показал имота и водил с него
преговори за продажбата. Твърди, че ищецът нарочно не предявявал иск за прогласяване
недействителността на упълномощителната сделка, за да бъде унищожен оригинала на
пълномощното, като счита, че този иск можел да предяви в рамките на тригодишен срок от
сключване на договора т.е. искът бил погасен по давност. Поради това погасен по давност
бил и искът за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба. Оспорва
представеното с ИМ копие на пълномощно, тъй като нотариалната заверка на гърба не
доказва, че се отнася именно за него. Възразява по приемане на съдебно-почерковите
експертизи, тъй като били изготвени по предходното дело, които не са годно
доказателствено средство в рамките на настоящото.
Ответникът „Тристан Бо“ ЕООД оспорва предявения от ищеца иск. Заявява, че придобил
на 25.07.2019г. имота от първия ответник, като при сключване на договора за покупко-
продажба не се установило да има вписани искови молби или други тежести, с изключение
на ИМ, вписана от самия продавач по чл.108 ЗС срещу бащата на ищеца. Върху апартамента
имало запазено право на ползване на трето лице, което обаче било починало през 2005г.
Оспорва заявено от ищеца непрекъснато владение върху имота, тъй като след като закупули
имота, веднага се опитали да влязат в него, като на практика успели, но по-късно били
отстранени. Предявява насрещен иск срещу И. Д. И. за установяване правото му на
собственост върху процесния апартамент и осъждането му да предаде владението върху
имота. Заявява, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба,
сключен с действителния собственик С. Ч. през 2019г. Позовава се и на упражнявана върху
процесния имот фактическа власт, установена през 2019г., като присъединява владението на
праводателя си С. Ч. преди придобИ.е на имота.
От фактическа страна се установява, че ищецът се легитимира като собственик въз
основа на договор за дарение на недвижим имот от 08.12.1988г. по силата на който неговите
родители - М. Н. И. и съпругът й Д. И. И. са прехвърлили в полза на сина си И. Д. И.
6
правото на собственост върху собствения си недвижим имот, придобит по време на брака
им, представляващ апартамент № 86, находящ се в гр.София, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. 4,
застроен на 88.02 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения,
с принадлежащото мазе № 16 и с 1.160% от общите части на сградата и с право на строеж
върху държавна земя, като дарителят Д. И. И. си е запазил правото на ползване върху
северната стая от апартамента, докато е жив. Договорът за дарение е оформен с н.а. №
73, том ХХХ1У, дело № 5623/88 г. на I нотариус при Коларовски РС.
По делото е прието пълномощно с нотариална заверка на подписа на И. Д. И. под №
10831/06.07.1994г., с което той упълномощава С. Б. Б. да продаде или ипотекира собствения
му недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.„***“, („Красно село“), ул. „***“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. *, със застроена площ от 88.02 кв.м., на фирма, банка или лица, на които намери
за добре и по цена и условия, каквито договори, както и да го представлява, подписва и
ангажира навсякъде във връзка с упражняване на дадените с пълномощното права.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с релевираните от ищеца реплики досежно
автентичността на пълномощното, от което ответниците-купувачи на имота черпят своите
деривативни права. В тази насока между страните е налице влязло в сила съдебно
решение, което не се ползва от СПН по следните причини:
Първоначално с решение № 207960/05.09.2017г. постановено по гр.д. № 24102/2006г. по
описа на СРС, ГО, 49 състав, съдът е уважил предявените от И. И. срещу С. Ч. искове с
правно основание чл.26 ал.2, пр. 2 ЗЗД и чл.108 ЗС, като е обявил за нищожен /поради
липса на съгласие - неавтентично пълномощно/ договора за покупко-продажба от
09.08.1995г. и след като е признал ищеца за собственик на процесния апартамент № 86,
е осъдил ответника да му предаде владението върху същия. По образуваното в.гр.д. №
16388/2017г. е постановено решение на 22.05.2019г., с което СГС, ГО, II А въззивен с-в,
обезсилва решението на СРС, поради неизпълнение на указанията за вписване на ИМ, а
производството е прекратено. Въззивният съд, позовавайки се на дадените указания в т.3 от
ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ВКС, ОСГК, е достигнал до извод, че
неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба, е основание
за нейното връщане по реда на чл.129 ал.3 ГПК. Така мотивиран, съдът е обезсилил изцяло
първоинстанционното решение на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК, върнал е обратно ИМ
и е прекратил производството по делото. С определение № 344 от 25.03.2020г. по гр.д.№
4736/2019г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, решението на СГС не е допуснато до касация.
Затова ищецът депозира отново същата искова молба /вече с различна правна
квалификация - само по чл.124 ГПК/, като съобразява дадените указания за вписване
на ИМ и новата практика на ВКС, че липсата на валидно учредена представителна
власт за пълномощника /мним представител/ води до висяща недействителност на
договора по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД, а не до нищожност на същия, поради липса на
съгласие по чл.26 ал.2 ЗЗД. Едновременно и поради възстановено владение върху
имота, искът не е по чл.108 ЗС, а по чл.124 ГПК.
В рамките на горепосоченото първо по време производство са изслушани и приети
7
заключения /които безспорно не могат да бъдат кредитирани в настоящото
производство, доколкото не са събрани по предвидения в ГПК процесуален ред/ на една
единична /л.94/ и три тройни съдебно-графически експертизи /л.124, л.150 и л.187/ за
установяване автентичността на подписа на И. Д. И., положен под пълномощно №
10831/06.07.1994г. и под декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и
имотно съС.ие от 11.05.1995г. Обектите на изследване, както и сравнителния материал не са
в оригинал /който по разбираеми причини - повече от 10 години е бил вече унищожен/, а в
ксерокопие на същите, приложено към молба на ответника С. Ч. от 08.11.2022г. Всяко от
вещите лица, с изключение на Ю. С. М., който единствен е подписал заключенията на
тройните СГЕ с особено мнение, е дало заключение, че подписите под пълномощното и
под декларацията не са изпълнени от И. И. т.е. подписът не е автентичен.
Пред САС бе назначена и изслушана съдебно-графологична експертиза, заключението от
която съдът приема като обективно дадено и оспорено от страните, въз основа на което бе
установено от вещо лице при НИКК, че подписът за „Упълномощител /И. И./“ в копие на
Пълномощно от 06.07.1994г. от името на И. Д. И. ЕГН ********** с нотариална заверка с №
10831/06.07.1994г. от Втори нотариат на СРС, с което упълномощава С. С. Б. да продаде или
ипотекира собствения му имот, находящ се в ж.к. ***, ул. „***“ бл.14, вх.Д, етаж 4, ап.86„ е
копие на подпис, който не е положен лично от И. Д. И.. Що се отнася до подписът за
„Декларатор“ в копие на Декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и
имотно съС.ие с дата 11.05.1995г. от И. Д. И. е копие на подпис, който е положен от И. Д.
И..
На 09.08.1995г. е сключен договор за покупко-продажба на процесния имот, по силата на
който И. Д. И., чрез пълномощника си С. С. Б., продава на С. Б. Ч. собствения си недвижим
имот - апартамент № 86, ведно със запазеното право на ползване върху северната стая на
баща му Д. И. И., за сумата от 111 688 лева, която пълномощникът е заявил, че е получил
напълно и в брой от купувача С. Б. Ч.. Договорът е обективиран в нотариален акт № 183,
том LXXIII, дело № 14596/09.08.1995 г. В договора не е изрично договорено предаване на
владението, като в рамките на 10 години, считано от 1995г. до 2005г. върху имота тежи
вещна тежест – право на ползване.
Съгласно издаден препис-извлечение от акт за смърт № 1043/08.09.2005 г., Д. И. И., баща на
ищеца, е починал на ******** г. т.е. правото на ползване върху процесното жилище е
погасено.
На 25.07.2019 г. между С. Б. И. и „Тристан Бо“ ЕООД е сключен договор за покупко-
продажба на апартамент № 86 за сумата от 101 703.16 лева, представляваща левовата
равностойност на 52 000 евро, платима до 10.08.2019 г. по банкова сметка на продавача. С.
Ч. се е задължил да предаде владението върху продаваемия имот на купувача с двустранно
подписан приемо-предавателен протокол след заплащане на пълния размер на продажната
цена, удостоверено със съответните платежни документи. В деня на сключване на договора
за покупко-продажба, за който е съставен н.а. № 48, том IX, рег. № 20916, дело №
1368/25.07.2019 г. на нотариус рег. № *** на НК, „Тристан Бо“ ЕООД е превел по сметка на
8
С. Б. Ч. сумата от 50 000 лева, представляваща частично плащане по покупка на апартамент
№ 86, а на 09.08.2019 г. - сумата от 51 703.16 лева.
Във връзка с релевираното при условията на евентуалност основание за право на
собственост, придобито въз основа на изтекла придобивна давност, са събрани гласни
доказателства в о.с.з. на 11.11.2022г., чрез разпит на свидетелите Б. - пълномощник, Д. и Г..
Св.С. Б. /пълномощник по договора/ заявява, че познава И. от 1994 - 1995 г., чрез тяхна обща
позната, която ги свързала във връзка с продажбата на жилище, собственост на ищеца.
Тогава Б. се занимавал с недвижими имоти. С. Ч. бил приятел на свидетеля и през 90-те
години живеел в Швейцария. Интересувал се от покупка на имот. Б. помни, че върху стая от
жилището имало запазено право на ползване на бащата на И. И.. Ищецът обещал скоро да
освободи жилището, като премести баща си другаде. Това устройвало и С. Ч., който рядко
идвал в България. Впоследствие И. И. започнал да се крие и да не отговаря на телефонни
обаждания. Знае за водени дела във връзка с апартамента. Викали го за обяснения в 06 РУ.
Питали го и за пълномощното. Проблемите между С. Ч. и И. И. започнали скоро след
покупката. И. И. бил наясно, че след като продава жилището, би следвало да го освободи. В
апартамента живеел бащата на И., който бил инвалид. Свидетелят не знае през времето от
90-те години до момента кой е владял апартамента, но не му е известно С. Ч. да е живял в
него. Опитите на Ч. да влезе в апартамента се изразявали в търсене на И. през 90-те години,
когато Б. го придружавал, защото се чувствал отговорен за случилото се.
Св.В. Д. бил пълномощник на С. за втората продажба на апартамент в района на кв. „***“ и
кв. „Красно село“, тъй като Ч. бил доста зает и често пътувал в чужбина. Купувач била
фирма „Тристан“.
Св.Г. Г., /първи братовчед на И. И./, знае за притежавания от него апартамент в гр. София,
кв. „***“, придобит през 1972г. от неговите родители. През 2005г. И. заминал за САЩ и в
жилището останали да живеят майка му и сестра му. През този период свидетелят ходил по
два до три пъти седмично в апартамента при тях и заявява, че други лица там не са живели.
Известно време имало друг обитател. Около 2016 г. сестрата на И. починала и затова в
жилището имало наемател, който се грижил за имота. И. дал жилището под наем, а
наемателят и досега го обитава. Свидетелят знае за проблемите, които И. имал с процесния
апартамент. И. се оплаквал, че апартаментът е препродаден два-три пъти. Знае че преди
няколко години притеснявали сегашния наемател. Не познава С. Ч. и не му известно лице с
тези имена да е имало някога достъп до имота.
Пред САС бяха допуснати нови гласни доказателствени средства с оглед направения доклад
и разпределението на доказателствената тежест. Така в о.с.з. са разпитани св.С. и Я. Б.
/братя/, както и св.Г. .
В своите показания - преразпит на св.С. Б. /пълномощник по договора от 09.08.1995г./
потвърждава вече казаното пред първа инстанция, като твърди, че негова позната му
споделила и може би това е било повода да се запознае с И., че той има някакъв финансов
проблем - дължи пари или нещо такова, и има жилище, което иска или да ипотекира или да
9
продаде. Свидетелят поел това нещо, защото през 90-те години не бил много раздвижен така
пазара, нямало брокери или къщи за недвижими имоти, и всичко ставало малко от човек на
човек. Намерил купувач - негов приятел. За целта на продажбата и за евентуално съдействие
пред банки за ипотека на жилището, И. му бил оставил пълномощно. Той лично го
придружил при нотариалната заверка на това пълномощно, което станало в Нотариата,
тогава един-единствен. Тогава били само двамата, никой друг не е бил с тях. Не помни защо
му дал това пълномощно. Мисли, че е дадено, за да оперира по-свободно. Няма спомен да е
подписвал нещо друго. Сделката се осъществила много по-късно. Купувачът предал парите
на свидетеля, а той ги предал след сделката на И.. Всичко това станало на ръка, не по банков
път. Цялото това нещо се случило в един офис на ул. „Шишман“, който тогава брат му го
ползвал, заедно с негови съдружници и свидетелят също го ползвал. Потвърждава, че на И.
му трябвали средства, за да изплати задълженията си. Бил притеснен финансово. Не е ходил
в банка за отпускане на ипотечен кредит. Няма спомен защо в договора не е уговорен срок,
в който да се предаде владението. Няма писмен договор за посредничество, устно се
разбрали. Не е искал комисионна, тъй като Ч. му е много близък приятел, от продавача също
не е искал нищо. Не знае и няма представа на кого И. е дължал пари. Тази позната, която ги
запознала, споделила, че има такъв проблем и затова продава жилището, не знае точно
какви задължения имал И.. За дружеството „РОСИНВЕСТ“ е чувал. То е собственост на
Я. Б., на брат му.
От своя страна св.Я. Б. уточнява, че не помни дали е имал участие в дружеството
„РОСИНВЕСТ“, тъй като е участвал в много дружества. И към момента участва в много
дружества. И. И. много бегло си го спомня, защото повече не го е виждал след това.
Известна му е сделка на И. с имот. Брат му се е занимавал с много неща, но основно и до ден
днешен се занимава с недвижими имоти. Той имал регистрирана къща за недвижими имоти,
но преди много години - „ЕВРО ПРОПЪРТИС“.Брат му нямал собствен офис, а ползвал
неговите офиси, бил близък с неговите съдружници и затова винаги му съдействали да си
прави сделките в техните офиси. Зад Нотариата имал офис на ул.„Цар И. Шишман“, на по-
малко от 100 м. от стария нотариат. Разбрал, че И. продава този апартамент и в един момент
се сближил с брат му, и очаквал той да сключи сделка, защото доколкото си спомня, И.
пътувал често и нямал възможност. Познава и двете страни по сделката. Те много пъти
водили преговори в техния офис. Плащането на цената станало в брой, но не може да каже
преди или след сключването на окончателния договор. Знае, че брат му дошъл с торба с пари
и И. също пристигнал и си прибрал парите. Няма спомен да са правили протокол или
разписка за предаване на парите. Не помни И. И. да е дължал пари на „РОСИНВЕСТ“.
Преди тази сделка не е познавал И. И..
С определение от о.с.з. на 29.03.2024г. САС, 14 състав, присъедини за послужване
горепосоченото гр.д. № 24102/2006г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, в рамките на което
на л.202 се намира запис на заповед от 11.05.1995г. /приложен и към отговора на ИМ в
настоящото и приобщен към доказателствения материал/ по силата на който издателят
И. И. се е задължил да плати в полза на Росинвест ООД сумата от 50 000 щатски
10
долара в левова равностойност с падеж 01.09.1995г.
Видно от приложеното удостоверение на БУЛСТАТ се установява, че това дружество не е
пререгистрирано, но свидетелят Я. Б. е бил съдружник в същото и негов
представляващ./Л.144/, като седалището на ООД РОСИНВЕСТ се намира на ул.Цар
Шишман № 41 /факт, който свидетелите Б.и потвърждават/.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението за правилно по
същество по следните съображения:
ПЪРВО - в последно о.с.з. пред въззивна инстанция при разпит на свидетелите и
ангажирани доказателства, че св.Я. Б. е бил съдружник и представляващ Росинвест ООД, на
което дружество ищецът И. дължал пари по запис на заповед от 11.05.1995г. /приложен и
към отговора на ИМ и приобщен към доказателствения материал/ по силата на който
издателят И. И. се е задължил да плати в полза на Росинвест ООД сумата от 50 000 щатски
долара в левова равностойност с падеж 01.09.1995г., САС констатира служебно наличие на
основание за нищожност, поради противоречие на закона, а именно чл.152 ЗЗД, което
основание не е въведено спорно в предмета на делото до момента. Предвид ТР № 1 от
27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства. Нормата на чл.152 ЗЗД е
императивна, но нищожността не следва пряко от съдържанието на договора, поради което
съдът намира, че е процесуално недопустимо произнасяне в тази насока. В случая това бе
установено едва при разпита на свидетели в последно о.с.з. и по-конкретно братя Б. и с
оглед изисканото и приложено за послужване гр.д. № 24102/2006г. по описа на СРС, ГО, 49
състав. В хипотезата на чл.152 ЗЗД сделката е абсолютно нищожна и не поражда целените с
нея правни последици, тъй като е резултат на конкретно съглашение между страните
(кредитор и длъжник) по друго облигационно правоотношение /заем, обективиран в запис
на заповед/ и цели удовлетворяването на вземането на кредитора по начин, различен от
установения със закона, т.е. уговорката по сделката противоречи на императивен правен
регламент. Практиката на съдилищата по приложението на чл. 152 ЗЗД е уеднаквена с
решение № 92/06.04.12 г. по гр. д. № 761/11 г. на ВКС, ІІІ г.о. относно времето на сключване
на двете сделки - за заем и за прехвърляне на имот, като начин на удовлетворение на
кредитора по заемното правоотношение. Прието е, че ако съгласието за продажба не
предхожда, нито съвпада по време със сключването на заема, а е постигнато по-късно и след
настъпване на падежа на задължението и неизпълнението, прехвърлителната сделка не
представлява съглашение по чл.152 ЗЗД, а уговорка за даване вместо изпълнение, която е
валидна. В случая записът е издаден на 11.05.1995г., продажбата е от 09.08.1995г., а падежът
по записа е 01.09.1995г. От друга страна обаче заемодателят и купувачът са различни лица,
като в тази насока следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства, сочещи тяхната
свързаност. Ето защо и доколкото съдът не е уведомил страните предварително, че ще се
11
произнесе в тази насока, горният порок на договора може само да бъде констатиран, но
не и прогласен. Същият не е преклудиран до момента, а тази нищожност може винаги
да бъде релевирана.
ВТОРО
Съгласно ТР № 5/12.12.2016г., постановено по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че в случая по чл.42 ал.2 ЗЗД се касае до висяща недействителност, а в този по чл.40
ЗЗД до уредена със самата разпоредба недействителност, като и в двата случая тази
недействителност е начална и на нея могат да се позовават ограничен кръг лица, а именно
лицето, от името на което е сключен договорът, съответно представляваният, или техните
универсални правоприемници. В мотивите на ТР изрично е прието, че в двата случая не се
касае до относителна недействителност, тъй като същата изисква действителна правна
сделка, която поражда действие, но то е ограничено по отношение на определено трето лице
и на определен кръг трети лица, докато в хипотезите на чл.42 ал.2 ЗЗД
недействителността е начална, а лицата, които могат да се позовават на нея не могат да
бъдат определени като трети такива по сделката. Същевременно липсата на
потвърждаване и окончателното отпадане на възможността за потвърждаване на сделката по
чл.42 ал.2 ЗЗД или оспорването й не води до трансформирането на същата от висящо
недействителна в относително недействителна, тъй като се касае до два различни вида
недействителност, възникващи на различни основания и имащи различни правни
последици, поради което преминаването от единия вид недействителност в другия не може
да се извърши. Началната недействителност по чл.42 ал.2 ЗЗД е пречка исковете основани
на тези разпоредби да бъдат разглеждани като евентуални след предявени главни искове за
унищожаване на сделките, тъй като последните предполагат сделка, която е породила
действие, но страда от пороци на волята, които водят до възможност за отпадането й с
обратна сила. Затова исковете за унищожаемост са конститутивни, за промяна на
съществуващото положение, докато тези по чл.42 ал.2 ЗЗД са отрицателни
установителни, като не зависят от тези за унищожаемост. Ето защо възражението
на адв.Д. за изтекла тригодишна давност от сключване на договора, в рамките на
който искът не е предявен, е неоснователно и не води до погасяване на същия. Освен
това в предмета на делото няма изобщо предявен иск по чл.42 ал.2 ЗЗД, а само реплика,
въведена от ищеца в обстоятелствената част на ИМ.
Едва тогава - след позоваването на нея от страна на мнимо представлявания т.е.
продавачът И., недействителността по чл.42 ал.2 ЗЗД има правни последици, подобни
на тези на нищожността по чл.26 ЗЗД. Когато договорът е сключен чрез представител на
ищеца, правна квалификация на иска по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД е невъзможна - именно поради
това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез (мним)
представител, който от негово име е направил волеизявлението (формирал е и е изявил воля)
за сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за това (или
последната е отпаднала впоследствие). В тези случаи правната квалификация на иска е
винаги по чл.42 ал.2 ЗЗД. Именно това противоречие в по-старата практика на ВКС е
12
преодоляно с т.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. В случая е доказано пълно и
главно, че представителна власт изобщо не е била валидно учредена, тъй като
пълномощното не е подписано от лицето, сочено в него като упълномощител, а именно И.
И.. В тази насока графологичната експертиза, приета от въззивна инстанция, категорично
сочи, че подписът не е автентичен, независимо, че обект на изследване е ксерокопие, а не
оригиналът на пълномощното, който е унищожен /не по вина на страната/.
ТРЕТО - когато договорът за продажба на недвижим имот е сключен чрез пълномощник и
ищецът твърди, че даденото от него пълномощно не е автентично, така твърдяната
нищожност също е по чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД, но е по отношение на упълномощителната
сделка, а не по отношение на договора за продажба. При претендирана от ищеца
недействителност на самия договор, основана на такива твърдения (поради нищожност на
пълномощното), е налице посочената по-горе хипотеза на изначална липса на
представителна власт за мнимия пълномощник, поради което такъв иск за недействителност
на договора за продажба е с правна квалификация по чл.42 ал.2 ЗЗД. Разбира се, ищецът
може не само да се позове на нищожността на пълномощното, а и да предяви за това иск по
чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД срещу (мнимия) пълномощник, който иск да съедини с иска по чл.42 ал.2
ЗЗД за недействителност на договора за продажба срещу насрещната страна по него
(купувача, респ. - продавача), при което съединяване последният иск ще е обусловен от
иска за нищожност на упълномощителната сделка. В настоящото производство
ищецът твърди, че договорът за покупко- продажба от 1995г. е недействителен спрямо
него, тъй като е сключен от мним представител, доколкото С. Б. не е бил упълномощен от И.
И. за разпореждане с правото на собственост върху апартамента. Независимо от това
единственият предявен от него иск е по чл.124 ГПК т.е. няма изрично депозирани искове по
чл.42 ал.2 ЗЗД, нито по чл.26 ал.2 ЗЗД, а само реплика в тази насока, обективирана в
обстоятелствената част на ИМ.
Съгласно решение № 120/11.12.2018г. постановено по гр.д.№ 4813/2017г. по описа на ВКС,
ІІІ Г.О. по реда на чл.290 ГПК, когато лице, което претендира да е собственик на една вещ,
иска да оспори действителността на сделка, с която вещта е прехвърлена, то може да
предяви с иск някоя от формите на недействителност: нищожност, унищожаемост,
относителна или висяща недействителност на извършената сделка. Освен с иск, може да
предяви недействителността и с реплика в исковата молба, както в процесния случай.
След като е въведено с реплика възражение за нищожност на договор, който има
преюдициално значение за крайния резултат от делото, съдът дължи произнасяне първо по
това възражение. В конкретния случай е доказано пълно и главно, че пълномощникът Б. не е
разполагал с представителна власт да извърши разпореждане с недвижимия имот,
собственост на ищеца. Представителна власт изобщо не е била учредена, тъй като
упълномощителната сделка е нищожна- пълномощното не е подписано от лицето, сочено в
него като упълномощител, поради което и договорът за покупко-продажба няма вещно-
транслативен ефект.
Пълномощното с рег. № 10831/06.07.1994 г. на II нотариус е изрично посочено като
13
приложение по т. 4 в нотариален акт № 183, том LXXIII, дело № 14596/09.08.1995 г. на I
нотариус в НС към СРС и именно то е послужило при проверка на легитимацията на
пълномощника С. Б. да се разпореди с имота от името и за сметка на И. Д. И.. В тази част
н.а. от 09.08.1995г. представлява официален документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно представените пред нотариуса документи. Към момента
оригиналът е унищожен. Когато оригиналът на документ е унищожен не по вина на
оспорващата го страна, последната поначало е в обективна невъзможност да докаже чрез
съдебно-графологична експертиза, че не е негов автор, поради липса на оригинала;
същевременно пълното и главно доказване на неавтентичността на документа може да се
извърши с помощта на други доказателствени средства. В процесния случай унищожаването
на архива, в който се съхранява въпросното нотариално заверено пълномощно, категорично
не би могло да се вмени във вина на оспорващата документа страна. Доводът на
жалбоподателя, че „ищецът е изчаквал унищожаването на оригинала на пълномощното
поради изтичане на сроковете за съхранението, за да липсва доказателството, че именно той
е подписал това пълномощно, не почива на реални доказателства в обратна насока.
Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство няма
задължителна за съда сила по смисъла на чл.300 ГПК. Ксероксното копие от документа
съвпада с представеното от самия ответник Ч. писмено доказателствено средство,
приложено към молба от 05.11.2013г. по гр.д.№ 24102/2006 г. на СРС, 49 състав (л.53), което
САС присъедини към настоящото. Настоящият жалбоподател сам е представил документа
пред съда по това дело и е заявил, че ще се ползва от него, като никоя от страните не е
оспорила автентичността на ксероксното копие и на събрания сравнителен материал, които
вещите лица са счели годни за изследване при изготвянето на експертизите. Събраният по
делото доказателствен материал потвърждава факта, че ищецът, сега въззиваема страна,
нееднократно се е позовавал на неавтентичността на пълномощното пред трети за
правоотношението лица: както пред държавни органи: съда (в рамките на исковото
производство по гр. д. № 24102/2006 г. на CPC, I г. о., 49 състав, както и при въззивното
обжалване, образувано под в. гр. д. № 16388/2017 г. на СГС, ГК, ІІ-а въззивен състав) и
прокуратурата (по прокурорската преписка от 2003г.), така и пред свидетели (св.Г. Г., който
заявява, че знае, че са взимали сравнителен анализ от подписа на ищеца и са правили
експертиза на почерка му; че „са го викали за обяснения в 06 РУ и са го питали за
пълномощното". От друга страна за това свидетелства и липсата на уговорка за предаване на
владението върху имота и за поемане на задължение за заличаване на съществуващата върху
имота тежест - право на ползване, учредено в полза на бащата на продавача и факта, че до
смъртта на последния през 2005г. т.е. повече от 10 години няма предявен вещен или
облигационен иск срещу продавача.
Наличието на копие на Декларация за семейно и имотно съС.ие, с нотариална заверка на
подписа на ищеца per. № 3121/12.05.1995 г. на II Нотариус при СРС, която според вещото
лице е автентична /подписана от продавача/ потвърждава единствено намерението му да
продаде процесния имот, но не и самата продажба, на която не е присъствал лично.
14
При съвкупна преценка на всички доказателства се налага извод, че е доказано наличието на
неавтентично пълномощно, което не е породило желаното правно действие. В този смисъл
сключеният през 1995г. договор за продажба на апартамент в полза на С. Ч. не е произвел
вещно-трансалтивен ефект, доколкото продавачът е представляван от мним представител, в
лицето на св.Б.. Съгласно приетото в т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, след позоваване (извънсъдебно или пред съда) от мнимо представлявания
на недействителността, от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада
възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици.
Сключеният на 25.07.2019г. между С. Ч. и втория ответник „Тристан Бо“ ЕООД последващ
договор за прехвърляне на собствеността върху същия имот - апартамент № 86, също не
поражда вещно-транслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърли повече права,
отколкото сам притежава. Затова главният иск правилно е уважен.
ЧЕТВЪРТО - при този изход на главния иск, който се уважава въз основа на деривативно
придобивно основание- договор за дарение от 1988г., евентуалният иск не следва да се
разглежда.
ПЕТО по насрещния иск по чл. 108 ЗС, депозиран от „Тристан Бо“ ЕООД срещу И. Д. И. за
изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност – повече от 5 години.
Ищецът по ревандикационния иск „Тристан Бо“ ЕООД се позовава на договор за покупко-
продажба от 25.07.2019г. /годно правно основание по смисъла на чл.79 ЗС/ и евентуално на
изтекла в негова полза кратка придобивна давност върху имота, като присъединява
владението на праводателя си С. Ч.. Безспорно от сключване на договора 25.07.2019г. до
депозиране на отговора на исковата молба /с която е предявен насрещен иск/ на 14.12.2021г.
/л.86/ не са достатъчни. Що се отнася до присъединяване владение към неговия праводател,
категорично се установи, че С. Ч. никога не е устновявал фактическа власт върху имота.
Това се потвърждава както от заведените през 2002 г. дела, така и от показанията на всички
разпитани в настоящото производство свидетели. Св.Б. категорично заявява, че няма как Ч.
да е влязъл във владение на имота, предвид упоритите и безрезултатни опити да се свърже с
И. и водените от Ч. дела за получаване на фактическата власт върху имота, но видно от
решението на л.136, искът по чл.108 ЗС е отхвърлен. На 01.11.2019г.е демонтиран
електромера на апартамента, за което свидетелстват жалбите на адв.И. до ЧЕЗ
Разпределение /л.157/ и до 06 РПУ за самоуправни действия, извършени от Я. Б..
Видно от представения нотариален акт за дарение, бащата на ищеца Д. И. И. е имал
запазено право на ползване върху част от апартамента и реално е живял до смъртта си в
него, което изключва упражняване на фактическа власт от друго лице, т.е. от ищеца.
Правото на ползване е било погасено със смъртта на ползвателя Д. И. на ********г., видно
от Препис-извлечение от Акт за смърт № 1043/08.09.2005 г. СО-Район Красно село.
Съобразно приетите по делото писмени доказателства - препис от решение по гр.д.№
14240/2002 г. по описа на СРС, 28 състав, препис от ИМ по чл.108 от ЗС, вписана под №
197750/17.01.2003г., том I, №14, дв.вх.рег.№ 285, Постановление от 25.02.2003 г.. по пр.пр.
№ 6907/2003 г. по описа на СРП, в периода 1995-2005г. апартаментът е държан от бащата на
15
ищеца, въз основа на запазено право на ползване, като в същия период купувачът е предявил
съдебни искове за обезщетение за ползване по чл.59 ЗЗД, по чл.108 ЗС за собственост срещу
бащата на продавача и то за част от имота, върху която няма запазено право на ползване и е
поискал въвод във владение. Придобивната давност не може да се прекъсне с иск по чл. 59
ЗЗД срещу ползвателя, нито с вещен иск срещу него, защото тя следва да тече в полза на
собственика И., срещу когото правни действия не са били предприемани, нито
манифестирани. Няма такъв ефект и предходното дело, проведено между страните, което е
било прекратено /поради невписана ИМ/, а решението е обезсилено. Още повече И. се
легитимира като собственик по силата на дарение т.е. правно ирелевантно е дали
жалбоподателите са прекъснали течение на давност. От значение е единствено, че до 2019г.
те не са успели да установят такова.
Следователно, начало на давностно владение не е поставено от купувача Ч. и следователно
липсва обективният елемент от придобивната давност, за да се приеме евентуално
присъединяване за осъществено оригинерно основание за пораждане на право на
собственост. Ето защо искът по чл.108 ЗС правилно е бил отхвърлен от първа инстанция,
който краен извод се споделя от въззивна инстанция.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на главния иск,
поради което решението следва да бъде потвърдено, вкл. в частта по отхвърления насрещен
такъв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите дължат в полза на въззиваемата страна
направените по делото разноски, в размер на 8500 лв. платен адв.хонорар съгласно списък
по чл.80 ГПК на л.141 пред настоящата инстанция. Възражението за прекомерност съдът
намира за изцяло неоснователно предвид фактическата и правна сложност на същото.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 365/23.01.2023г. постановено по гр. д. № 10745/2021г., по
описа СГС, ГО, 17 състав.
ОСЪЖДА С. Б. Ч., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. * и „Тристан Бо“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Бистрица, район
„Панчарево“, ул. „Просвета“ № 34 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА И. Д. И.,
ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 8500лв. /осем хиляди
и петстотин лева/, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17