№ 1379
гр. Русе, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520102876 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 и чл. 149 СК.
Постъпила е искова молба от М. М. А. против Ф. В. Ш., в която се
твърди, че страните са живеели на семейни начала, от което съжителство имат
родени четири деца, три от които вече пълнолетни, а едното непълнолетно –
Д.М.А., родена на ***г. Твърди се, че страните са се разделили през 2017г.,
като ответницата и децата се преместили да живеят в гр. *** при нейните
родители. Раздялата им не повлияла на отношенията на ищеца с децата, в
частност с Д.. Тя продължавала да поддържа чести контакти с него. През
2019г. окончателно се върнала да живее при него, в неговия дом. Тъй като все
още не бил припознал детето то било настанено при него по съдебен ред с
решение от 08.12.2022г., постановено по гр.д. № *** от 2022 г. по описа на
Районен съд - Русе. След като припознал детето тази мярка била прекратена с
друго решение от 17.07.2023г. по гр.д. № *** от 2023г. на Районен съд - Русе.
Твърди се, че ответницата е заживяла с друг мъж от когото през 2021г.
родила дете. В момента все още продължавала да живее с него, като от общи
познати ищецът знаел, че тя живее в гр. ***, но често пребивавала и в *** при
родителите си. Детето Д. никога не било преспивало в дома на майка си в гр.
***, нито го е посещавало. От 2019г. живеела при своя баща, който полагал
1
грижи за нея и изцяло поел издръжката и. Д. се виждала и поддържала
̀
контакти с майка си инцидентно и не била приета добре в нейното новото
семейство. Към днешна дата била ученичка в 8 клас в СУ „***“ гр. ***.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да се предостави на ищеца като баща упражняването на родителските
права над детето Д.М.А. и да се постанови то да живее при него, като следва
местоживеенето му и да се определи на майката режим на лични отношения
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 12.00 ч. в събота до 16.00
ч. в неделя с преспиване, както и 10 дни през лятото, в които ищецът не е в
платен годишен отпуск. Моли се да бъде осъдена ответницата да заплаща на
детето си издръжка в размер на 250.00 лв. месечно за минало време, считано
от 22.05.2023г. до 22.05.2024г. и в размер на 270.00 лв. за бъдеще време,
считано от 23.05.2024г. за напред, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението
или прекратяването и.
̀
В срока по чл.131 ГПК не е постъпило становище от насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото М. М. А. и Ф. В. Ш. са родители на детето Д.М.А.,
род. на ***г. Двамата нямат сключен граждански брак и понастоящем живеят
разделени.
Детето Д. живее в село *** със своя баща, който полага
непосредствените грижи по нейното отглеждане и възпитание, както и е поел
изцяло издръжката и.
̀
Свидетелят Б.Б.П., установява, че е чичо на ищеца и живее също в село
***. Детето Д. живеело при своя баща, който полагал всички необходими
грижи за него, за което бил подпомаган от своята майка. Бащата работел „на
частно“ и изкарвал по 50-70лв. дневно. Успявал да поддържа семейството си,
живеели в собствена къща, в която имало всичко необходимо. Майката на
детето не поддържала контакти с него, дори не я знаели къде точно живее.
Роднините на майката също не търсели детето и не го подпомагали с нищо.
Изслушано в съдебно заседание, детето Д. изразява желание да остане
да живее със своя баща, тъй като при него се чувствала по-добре, там живеела
и една от по-големите и сестри. Имала осигурено всичко необходимо. Не
̀
поддържала връзка с майка си, защото последната не я търсела.
2
Според становището на изготвения по делото социален доклад и това
изразено от работещия по случая социален работник в съдебно заседание,
бащата на детето Д. е поел изцяло грижите за нея, за което разчита и на
подкрепата на свои близки. Майката не търсела контакти с детето, дори в един
от случаите, когато социалните работници организирали посещение на детето
при нея, тя не го искала и пожелала то веднага да се върне при своя баща.
Последният разполагал с жилище и условия да отглежда детето, както и с
необходимия родителски капацитет. Социалните работници не са установили
контакт с майката, за да извършат възложеното им социално проучване за
целите на настоящото производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК – за
определяне местоживеенето на общото дете на страните – Д., упражняването
на родителските права, лични отношения с него и издръжката му, както и с
иск с правно основание чл. 149 СК – издръжка за минало време.
В конкретния случай двамата родители очевидно нямат спор по
въпросите относно упражняването на родителските права и местоживеенето
на детето им. Установява се, че майката се е дезинтересирала от детето и не
полага никакви грижи за неговото отглеждане и възпитание, като не участва
дори с минимални средства в издръжката му. Според доказателствата по
делото бащата с помощта на своите родни полагат необходимите грижи за
детето, осигуряват му добра семейна среда за живот и същото е силно
привързано към тях. Детето е ученичка и посещава учебно заведение в
съседно населено място и желае да живее със своя баща. При това положение
следва родителските права по отношение на детето Д. да бъдат предоставени
на неговия баща и при него да бъде определено местоживеенето му, каквото е
и фактическото положение до настоящия момент.
По делото не е установено имущественото състояние на ответницата,
няма данни за реализирани от нея доходи, за образование и квалификация.
Има данни по делото, че тя има още едно дете, за което също следва да
осигурява издръжка. По тези съображения, следва дължимата от нея за детето
Д. издръжка да бъде ориентирана към законния минимум. Претендирани са
270лв. издръжка за бъдеще време, която сума с малко надвишава възможния
минимум по чл. 142, ал.2 СК (234лв.) и която сума с оглед очакваното
3
повишение на МРЗ през 2025г. ще е равна на възможния минимум. Поради
това, независимо от възможностите на ответницата да участва в издръжката
на детето Д., с оглед нормативно установения минимум за дължима от родител
издръжка за ненавършило пълнолетие дете от една страна, както и възрастта
на детето, която е свързана със сравнително по- високи разходи за издръжка,
претенцията за издръжка за периода след предявяване на иска следва да бъде
изцяло уважена за сумата от 270лв. и без да бъдат обсъждани възможностите
и на други родител да участва в издръжката, тъй като безспорно негова ще е
тежестта за това при този нисък размер на издръжка.
Доколкото е поискано следва да се определи и издръжка за минало
време. Съгласно чл. 149 СК, такава би могла да се присъди за период до една
година преди образуване на производството. По делото няма никакви
доказателства за участието на ответницата в издръжката на детето, а точно
обратното, налице са такива за липсата на каквото и да е участие. Предвид
изложеното по-горе относно размера на издръжката за бъдеще време, но при
съобразяване и на обстоятелството, че се касае за издръжка за вече отминал
период от време, присъдената издръжка следва да е в по-нисък размер,
ориентиран малко над възможния минимум за периода 23.05.2023г. до
22.05.2024г. или средно месечно по 230лв., или общо за една година 2760лв.
До този размер следва да се уважи предявеният иск по чл. 149 СК и да се
отхвърли до пълния претендиран размер от 250лв. месечно или за разликата
до сумата от 3000лв. като недоказан.
Поради недобросъвестното поведение на ответницата, липсата на
съдействие за изясняване на родителския и капацитет, социалната и битова
̀
среда, доходи и имущество, съдът не е в състояние да и определи по-разширен
̀
режим на лични контакти с детето от този предложен от ищцовата страна –
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 12.00 ч. в събота до 16.00
ч. в неделя с преспиване, както и 10 дни през лятото, в които бащата не е в
платен годишен отпуск.
При този изход на спора в тежест на ответницата следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на
730лв. (адвокатско възнаграждение и държавна такса).
На основание чл. 69, ал.1 т.7 вр. 78, ал.6 ГПК, ответницата следва да
заплати по сметка на РС - Русе държавна такса върху определения размер на
издръжката на детето – 388,80лв. държавна такса за издръжката за бъдеще
4
време и 110,40лв. за минало време, или общо 499,20лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Д.М.А. ЕГН**********, род. на ***г. на бащата М. М. А. с
ЕГН********** с адрес село ***, община Иваново, ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.М.А. ЕГН********** при
бащата М. М. А. с ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката Ф. В.
Ш. ЕГН********** с детето Д.М.А. ЕГН********** всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 12.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с
преспиване, както и 10 дни през лятото, в които бащата не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА Ф. В. Ш. ЕГН********** с постоянен адрес гр. ***, обл.
Разград, ул. **** да заплаща на детето Д.М.А. ЕГН**********, лично и със
съгласието на неговия баща М. М. А. с ЕГН********** месечна издръжка в
размер на 270лв., считано от 23.05.2024г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и сумата от
2760лв. представляваща издръжка за минало време – от 23.05.2023г. до
22.05.2024г.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време за сумата над 2760лв.
до пълния предявен размер от 3000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф. В. Ш. ЕГН********** с постоянен адрес гр. ***, обл.
Разград, ул. **** да заплати на М. М. А. с ЕГН********** с адрес село ***,
община Иваново, ул. **** сумата от 730лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ф. В. Ш. ЕГН********** с постоянен адрес гр. ***, обл.
Разград, ул. **** да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от
499,20лв. държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5