РЕШЕНИЕ
№ 12102
......................, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:...........................
при участието на секретаря .......................
като разгледа докладваното от ........................... Гражданско дело №
20241110169013 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ...................... твърди, че има вземане към ответника В. В. А. за
сумата ...................... лв., представляваща цена на потребена вода от длъжника
за имот, находящ се на адрес: ..............................., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК - ....................... г., до изплащане на вземането,
както и за сумата ..................., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от ............................. г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 74488/2021 г. по описа на СРС, 119 състав. Ответникът
възразил срещу заповедта, поради което ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на собственик на процесния имот за процесния
период въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни Общи условия. Поддържа, че съгласно тези Общи условия
е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) в посочения обект,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава
върху нея.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – В. В. А., е депозирал писмен отговор
на исковата молба. Не оспорва, че обектът е водоснабден, не оспорва обема на
претендираните за предоставени услуги за процесния период, както и размера
на задълженията, претендирани от ищеца. Твърди, че за процесния период е
предоставила държането на имота на трето за спора лице. Във възражението
по чл. 414 ГПК, депозирано в производството по ч. гр. д. № 74488/2021 г. по
описа на СРС, 119 състав, е посочила, че е изгубила собствеността върху
процесния имот преди процесния период и е релевирала възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.
1 от Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
С доклада по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от
................... г., без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл.
153 ГПК, са отделени като безспорни и с това ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че в процесния период ищецът е доставил твърдените
ВиК услуги в претендираните количества в процесния обект, чиято стойност
възлиза на претендираната сума.
От приетата по делото справка по партидата на В. В. А. в .....................
(......................), се установява, че на ..................... ответникът В. В. А. е
закупила процесния недвижим имот, находящ се в ..................... (.....................
от делото). Видно от приетото по делото заявление за смяна в собствеността
на имота с вх. № .................... г., подадено до ищеца от ответника В. В. А.,
последната е поискала да бъде открита на нейно име партидата за процесния
недвижим имот, находящ се в ....................., като е посочила, че е собственик на
имота от ..................... въз основа на документ за собственост № ................... От
справката по партидата на В. В. А. в ....................., се установява, че на
.................. г., имотът е придобит от трето за настоящото производство лице
(..................).
По делото няма данни в периода от ................... г. имотът да е бил
прехвърлен на трето лице, да е учредено вещно право на ползване на трето
лице или друго лице да е било потребител на ВиК услуги по възникнало
между него и ищеца облигационно правоотношение за процесния имот и
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и
2
К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост. Следователно, доколкото се установи, че ответникът е
собственик на процесния имот през процесния период от ................... г., той е и
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в него. Освен
изложеното, установи се по делото и че ответникът е подал заявление за
откриване на партидата за процесния имот на нейно име, с което между нея и
ищеца е възникнало облигационно правоотношение.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на ...................... е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда
сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г.
и влезли в сила на 28.08.2016 г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от
наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не
са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице облигационни
отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период
Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016г.,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни
води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се
разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в
сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията
3
на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от
2016г.), като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода.
Както се посочи по-горе, с доклада по делото е обявено за безспорно и с
това ненуждаещо се от доказване, че процесният имот е водоснабден и
дружеството е доставяло и трите вида ВиК услуги до него, а именно доставка
на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и съответно
нейното пречистване, в претендираните количества, чиято стойност възлиза
на претендираната сума. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за
установена реалната доставка на ВиК услуги от ищеца в процесния имот и за
процесния период от ................... г., като стойността на доставени ВиК услуги
в размер на ...................... лв., т.е. установява се наличие на вземане на ищеца
срещу ответника за посочената сума.
При установената основателност на иска следва да бъде разгледано по
същество наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла
на чл.111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
водоснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на ....................... г., като от тази дата
установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) и
погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116,
б. „б“ ЗЗД, съдът намира, че вземанията на ищеца за процесния период от
................... г. не са погасени по давност.
4
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да се уважи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – ....................... г., от която
дата установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), до
окончателното плащане. Неоснователни са възраженията на ответника, че тъй
като бил получил заповедта за изпълнение едва през септември 2024 г.,
ищецът нямал право да иска присъждане на законна лихва върху главницата
от ....................... г. Присъждането на законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба, която дата по аргумент от разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита
предявен, до окончателното плащане, представлява законна последица от
уважаването на иска и за присъждането й е достатъчно да е поискана от
ищеца, като в случая това е сторено, както със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, така и с исковата молба.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен, в случая
– 30 дни след издаването на фактура, поради което длъжникът изпада в забава
след изтичането му. С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства, че е издавал ежемесечни фактури за процесния имот и период,
като имено в негова тежест е възложено да докаже изпадане на ответника в
забава. Ищецът не е ангажирал доказателства за издаване на фактури за
процесния имот и период, а с това и за датата на издаване на фактурите,
поради което недоказано е останало твърдението за изпадане на ответника в
забава.
С оглед на гореизложеното, искът за обезщетение за забава следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по делото,
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част от исковете в размер от
.................. лв. (за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер), както и
разноски по ч. гр. д. № 74488/2021 г. по описа на СРС, 119 състав в размер от
.................... лв. (за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но такива не са претендирани от
него, нито по делото са представени доказателства разноски да са направени
от ответника.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, че В. В. А., ЕГН
********** дължи на ......................, ЕИК ......................., сумата от
...................... лв., представляваща цена на потребена вода за имот, находящ се
на адрес: ..............................., ведно със законна лихва от ....................... г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74488/2021 г. по описа на
СРС, 119 състав.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че В. В. А., ЕГН
********** дължи на ......................, ЕИК ......................., на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от ..................., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от ............................. г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74488/2021 г. по описа на
СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. А., ЕГН ********** да
заплати на ...................., ЕИК ......................., сумата от .................. лв. разноски
в исковото производство, както и сумата от .................... лв. разноски по ч. гр.
д. № 74488/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6