Р Е Ш Е Н И
Е
№ 4
гр. Велико Търново, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Н.О-, разгледа
докладваното от председателя касационно НАХД № 10302/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от „ТИТАН 2017“ ЕООД, ЕИК ..., адрес на
управление ГР., представлявано от В.И.В., чрез ***В.Ш., срещу Решение № 576/25.11.2021 г. по АНД № 1044/2021 г. на Районен съд – Велико Търново,
с което решение е потвърдено Наказателно постановление №04-001359/09.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
В.Търново, с което на „ТИТАН 2017“ ЕООД гр. Велико Търново, в качеството му на
работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, за осъществено нарушение
на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ, вр.чл.415в,
ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр чл.414, ал.3 от КТ, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева.
Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в
нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът твърди, че в случая е
налице неправилна правна квалификация на вмененото нарушение, тъй като
описаните факти сочат на нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ,
вменяваща задължение за сключване на трудов договор между страните по него, с
предмет престирането на работна сила от работника на работодателя преди
постъпване на работа на работника, а не нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. По тези изложени в жалбата
съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на
ново, по същество, решение, с което да се отмени наказателното постановление.
Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът
по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ град
Велико Търново, в представени по делото отговор на касационна жалба и писмено
становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, като при
условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата,
като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административният
съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С Решение №576/25.11.2021г.
по АНД №1044/2021г. по описа на Великотърновския районен съд е потвърдено
Наказателно постановление №04-001359/09.07.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. В.Търново, с което на „ТИТАН 2017“ ЕООД гр. Велико
Търново, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на
КТ, за осъществено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ,
вр. чл.414, ал.3 от КТ, вр.чл.415в, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр чл.414, ал.3 от КТ, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
За да
постанови съдебния си акт, ВТРС е приел за установена следната фактическа
обстановка: На 08.05.2021г. по повод подаден сигнал на „горещ телефон“, от
служители на ответника била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство, включително и проверка по документи, по работни места в обект
– химическо чистене/пералня, находящ се в гр., стопанисван от „Титан 2017“ ЕООД
/работодател/, при която С.АН.е заварена да сгъва изпрани хавлии и спално
бельо, изпълнявайки трудови функции, присъщи за длъжността „перач“ в обекта на
контрол, като лицето няма сключен трудов договор с „Титан 2017“ ЕООД. Сашка
Ненова е попълнила декларация, че работи за работодателя „Титан 2017“ ЕООД в
обекта на контрол от 08.05.2021г., с работно време от 9:30 часа до 17:30 часа,
срещу трудово възнаграждение в размер на 750 лева, с два почивни дни, без да
има сключен договор. Установено е, че Ненова полагала труд по утвърдения от
работодателя правилник за вътрешния трудов ред - по 8 часа дневно, срещу
уговорено възнаграждание, като е йерархично и дисциплинарно подчинена на
работодателя, без да има сключен писмен трудов договор. На основание чл. 405а,
ал. 1 от КТ съществуването на трудовото правоотношение със страни по него С.АН.и
„Титан 2017“ ЕООД с начална дата на възникването му 08.05.2021 г. е обявено с
постановление на Дирекция "Инспекция по труда" В. Търново. За така
констатираното е съставен АУАН №04-001359/18.05.2021г., връчен на
представляващия санкционираното дружество на същата дата и подписан от него без
възражения. Въз основа на АУАН, от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. В.Търново е издадено обжалваното пред РС Наказателно постановление
№04-001359/09.07.2021г., с което на „ТИТАН 2017“ ЕООД гр. Велико Търново, в
качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, за
осъществено нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, вр.
чл.414, ал.3 от КТ, вр.чл.415в, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ,
вр чл.414, ал.3 от КТ, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. Последното е
връчено на санкционираното дружество на 12.07.2021г., видно от разписката към
него.
За да
потвърди НП, въззивният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са изготвени в
законоустановените срокове. Съдът е приел за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за наличието на неправилно установена фактическа обстановка. В
този смисъл е посочил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
е безспорно, че Ненова е предоставяла своята работна сила на
дружеството–жалбоподател и осъществявала трудова дейност в неговия обект, като
липсата на сключен писмен трудов договор между дружеството и работника към
момента на проверката е категорично доказан, поради което визираното в НП
нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е налице. На последно място ВТРС
е посочил, че наказващият орган правилно е подвел извършеното нарушение към
санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, като е определил наказание имуществена
санкция в минималния предвиден размер от 1500 лв., а в случая не са налице
условия за налагане на имуществена санкция по чл. 415в от КТ и да се приложи
отговорност за маловажно нарушение, тъй като според разпоредбата на чл. 415в,
ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 62, ал. 1 от КТ не са маловажни. Позовал се е и
на Тълкувателно решение №3/10.05.2011г. по тълк.дело №7/2010г. на ВАС, според
мотивите на което специалния състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на
„маловажно“ административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта
на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното
и съдебното производство доказателства, се установява, че фактическата
обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена от районния съд.
Решаващият състав е извършил пълен и цялостен анализ на събраните
доказателства, като е направил обоснован извод досежно осъществяване от
касатора на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието на
законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му. Констатациите на АНО
са потвърдени от съставените протоколи и от снетите свидетелски показания. В
развилото се административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и е спазена стриктно законоустановената
процедура за налагане на имуществена санкция на касатора.
Съдът правилно е приел, че в случая са изцяло относими изискванията на
чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и поради това е счел за
законосъобразно издаденото за нарушаването на чл. 62, ал. 1 от КТ
наказателно постановление. В тази връзка не може да бъде споделено възражението
на касатора, че описаните факти сочат на нарушение на
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, а
не нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. От съдържанието на
АУАН и НП се установява, че касаторът е санкциониран за това, че не е сключил
писмен трудов договор, чрез който да уреди отношенията по повод предоставяната
от Ненова работна сила, изпълняваща трудови функции на длъжност „перач“, като
трудови правоотношения. От така изложеното описание на нарушението се установява,
че действително визираното в НП нарушение е това по чл. 62, ал. 1 от КТ, предвид
установената липса на сключен между страните по ТПО трудов договор в писмена
форма, като в подкрепа на разбирането за наличието на ТПО е посочената в НП
разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, според която отношенията по предоставяне на
работната сила се уреждат само като трудови. Касаторът не е санкциониран
за късното сключване на договор – след постъпване на работа, а за пълната липса
на писмен договор. Всъщност такъв не е представен и до сега. Противно на
доводите на касатора, даденото описание в НП не възпроизвежда състава на чл.
61, ал. 1 от КТ, който определя до кога най-късно следва да се сключи договора,
а описанието на нарушението дава основание да се приеме, че действително се
касае за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като следва да се приеме
за доказано, че работникът е полагал труд, което от своя страна води на извод
за възникнало трудово правоотношение, а за същото следва да има сключен трудов
договор в писмена форма, какъвто липсва изобщо. Именно това е вярната правна
квалификация на нарушението, като същата е отразена коректно в акта за
установяване на нарушение, както и в НП, поради което доводите за неправилна
квалификация на деянието са необосновани.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото и предвид своевременно направеното искане на ответника следва
да му се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 576/25.11.2021 г. по АНД № 1044/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „ТИТАН
2017“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Цанко Церковски“ №38, ет.2, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Велико Търново разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.