№ 3945
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20211100107728 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от П. Д. П. срещу „ЗД Б.И.“
АД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
07.01.2021 г., на път II- 17 (ПИК) в района на 3-ти километър, по вина на С. М. В., водач на
лек автомобил марка „Пежо“, модел 407, peг. № ****, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество,
както и за заплащане на застрахователно обезщетение от 4853,19 лв., представляващо
настъпили от същото ПТП имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 03.06.2021 г. до
окончателното им плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по
вина на водача на л.а. „Пежо", който нарушавайки правилата за движение по пътищата, е
предприел маневра – заден ход и е блъснал пешеходеца - ищец. Последният вследствие на
инцидента се е наложило да бъде откаран от екип на СМП в УМБАЛ „Св. Анна - София“
АД, където е приет и хоспитализиран в отделението по ортопедия и травматология за
периода от 07.01.2021 г. до 13.01.2021 г. От настъпилото произшествие му е причинена
тежка контузия, изразяваща се във фрактура на лява подбедрица, наложила оперативна
интервенция на 08.01.2021 г., като повторно е бил хоспитализиран за периода от 30.03.2021
г. до 05.04.2021 г. и му е била извършена нова хирургична интервенция. Въпреки
проведеното лечение пострадалият е получил некроза на лявата пета, за което в бъдеще му
предстои операция, при която да бъде извършено присаждане от друга част на тялото му.
1
Сочи се, че ищецът е бил хоспитализиран за трети път в МБАЛ „Люлин“ ЕАД за периода от
26.05.2021 г. до 29.05.2021 г. с цел извършване на динамизация на конструкцията след
извършена оперативна интервенция, като към този момент пострадалият все още се е
придвижвал с помощта на две патерици.
Твърди, че от настъпилите увреждания е изпитвал силни болки по цялото тяло, силно
главоболие, световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт, като и към настоящия
момент П. П. не се е възстановен и същият изпитва болки в областта на увредения крак,
налагащо провеждането на болезнена рехабилитация.
Поддържа, че освен горепосочените неимуществени вреди, е претърпял и
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на стойност 4853,19 лв., както
следва:
- сумата в размер на 3630 лв. за закупуване на медицинско изделие, съгласно Фактура
№ 10000146641/08.01.2021 г.
- сумата в размер на 231,84 лв. за закупуване на лекарства за разреждане на кръвта,
съгласно Фактура **********/13.01.2021 г.
- сумата в размер на 75 лв. за закупуване на проходилка, съгласно фактура №
*********/15.01.2021 г.
- сумата в размер на 98,20 лв. за закупуване на лекарства за разреждане на кръвта,
съгласно Фактура №**********/19.01.2021 г.;
- сумата в размер на 64,40 лв. за закупуване на лекарства за разреждане на кръвта,
съгласно Фактура №**********/01.02.2021 г.;
- сумата в размер на 78,75 лв. за закупуване на лекарства за разреждане на кръвта и
разширени вени, съгласно Фактура №**********/17.02.2021 г.
-сумата в размер на 650,00 лв. за провеждане на кинезитерапия и рехабилитация,
съгласно Фактура №**********/19.02.2021 г.; и
- сумата в размер на 25 лв. за закупуване на лекарство, съгласно касов бон;
Сочи, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидно сключена застраховка
с ответното дружество по застрахователна полица № BG/02/20003387874, валидна до
08.12.2021 г., като по предявена извънсъдебна претенция застрахователят не му е определил
и изплатил застрахователно обезщетение, поради което счита, че за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящите претенции и моли същите да бъдат уважени в пълен
размер, ведно с дължимата законна лихва.
Ответникът „ЗД Б.И.“ АД признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и собственика на процесния лек автомобил марка „Пежо“, но
оспорва механизма на ПТП и твърденията в исковата молба, че вина за настъпването му има
водачът на лекия автомобил, тъй като доказателства в тази насока липсвали. Оспорва
сочените от ищеца травматични увреждания и възстановителния период. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който със собственото си противоправно и виновно поведение сам е
предизвикал настъпването на ПТП, изразяващо се в прекосяване на пътя в участък, който
представлява автомагистрала и е забранен и необозначен за пресичане, като е прескочил
2
разделящата пътните платна еластична ограда. Счита за прекомерен претендирания размер
на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за справедливост, залегнал в чл.
52 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност като автомобилист към датата на деянието е застрахована при
ответника, на ищеца са причинени травматични увреждания, от които е претърпял
неимуществени вреди, както и е сторил разходи за тяхното лечение.
С доклада по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че
гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното
ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/02/20003387874,
валидна до 08.12.2021 г.
Страните не спорят, че на 07.01.2021 г., на път II- 17 (ПИК) в района на 3-ти
километър, е настъпил удар между ищеца П. Д. П. и управлявания от С. М. В. лек автомобил
марка „Пежо“, модел 407, peг. № ****, застрахован при ответника. Противоречие
съществува относно механизма на ПТП и кой от участниците носи вина за неговото
настъпване.
Свидетелят С. В., водач на процесния лек автомобил, сочи, че ПТП е настъпило на
главен път „Е-79“, на бензиностанция до гр. Ботевград, като при предприетата от него
маневра на заден ход с лек автомобил „Пежо 407”, 2007 г., комби, е бутнал ищеца, който в
този момент пресичал от лявата му страна. Твърди, че е пропуснал входа на
бензиностанцията, тъй като е имало паркирани тежкотоварни автомобили отстрани и
първоначално не е забелязал бензиностанцията. Спрял преди изхода на бензиностанцията в
тъмната част на денонощието, около 18 ч. - 19 ч., времето е било дъждовно и макар и да не е
валяло силно, видимостта не е била добра. Превключил на задна скорост и потеглил назад,
за да се върне около 20 метра и да влезе през входа на бензиностанцията. Описва, че пътят
има две ленти за движение, ускорителна, средна и аварийна и до тях има уширение на
бензиностанцията. Между платната в посока гр. Видин и в посока гр. София има
разделителна мантинела.
Пешеходецът бил дошъл от платното в посока гр. София и е забелязан от свидетеля в
лявото огледало на автомобила едва след като ищецът е паднал. Пострадалият бил облечен в
тъмен шлифер и му споделил, че отива да си вземе колата, която се е намирала в
бензиностанцията. Сочи, че по време на маневрата на заден ход е карал много леко, с около
10 км/ч. и неколкократно е гледал в лявото, в дясното и в средното огледала. Осветление
имало на самата бензиностанция, но не и на мястото на удара, което било тъмно. Свидетелят
твърди, че мястото му е добре познато, тъй като живее в близко до бензиностанцията село,
като в района нямало пешеходна пътека или друго обозначено място за пресичане, а целият
път по средата е преграден с мантинели.
Според показанията на свидетеля Л.Г. П.а, съпруга на ищеца, съпругът й на
07.01.2021 г. е претърпя катастрофа на връщане от командировка в гр. Видин.
Здравословното му състояние след катастрофата е било силно влошено, тъй като цялата
3
подбедрица на левия му крак е била начупена. При операцията са сложени 9 винта, които да
стабилизират крака, като е изпитвал непрекъснати болки. След изписването му от болницата
е бил вкъщи два месеца на легло с непрекъснати болки и болкоуспокояващи. Не е могъл да
става изобщо от леглото. В края на първия месец и за период от около два месеца е започнал
да идва рехабилитатор вкъщи, за да му се раздвижва глезена, като ищецът е проходил едва
м. септември 2021 г. и то с помощта на патерици. Преди това са му правени още две
операции, за да се извадят два от винтовете, като до м. септември се е придвижвал с
проходилка вкъщи и ако успее е слизал пред блока.
Същевременно пострадалият получил и декубитална рана на петата, която не била
зараснала и към момента. Раната налагала по три пъти всеки ден да се правят превръзки и не
му позволявала да си обуе нормална обувка. Преди инцидента е бил много деен човек,
управител на две телевизионни дружества и непрекъснато ходел на снимки и командировки,
но след инцидента станал по-затворен и намръщен, особено при лошо време, тъй като
болките се увеличавали.
По делото е представен протокол от разпит на ищеца в досъдебното производство от
09.03.2021 г., според чийто показания някъде около 17,00 ч. е бил оставен от друг автомобил
в района срещу бензиностанция „Лукойл”, в пътните ленти, които са за движение от гр.
Враца към гр. Ботевград. Ищецът е слязъл на това място, тъй като е трябвало да пресече
пътя и да стигне до бензиностанцията, за да си вземе собствения автомобил. В района на
бензиностанция „Лукойл” лентите за движение в двете посоки са разделени с двойна
мантинела, пътният участък е прав, без улично осветление, като е било тъмно. Сочи, че е
пресякъл първо лентите на пътя, които са за движение от гр. Враца към гр. Ботевград, а след
това е пресякъл двете мантинели, които се намират по средата на пътя. Преди да продължи
да пресича двете ленти, които са за движение към гр. Враца, се уверил, че няма движещи се
коли в пътните ленти пред него. Пресякъл е първата лента, след което е започнал да пресича
и втората лента - тази откъм бензиностанцията, в която е имало паркирани успоредно на
лентата 2 или 3 автомобила между входа и изхода на бензиностанцията. Тръгвайки да
преминава между два от тези автомобила с нормален ход, чул от лявата си страна шум от
двигател и видял, че към него се приближава автомобил, който го блъснал.
По делото са изслушани първоначална съдебна автотехническа експертиза от вещото
лице В. П., която е оспорена от ищеца, поради което съдът е допуснал повторна САТЕ,
приета без възражения от страните. По своята същност и двете експертизи не се разминават
в описания механизъм и крайни изводи относно причините за настъпването на удара и
неговата непредотвратимост. Съдът кредитира изцяло заключението по повторната САТЕ на
вещото лице Т. Т., тъй като тя се базира на по-задълбочен анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, включително вещото лице е изследвало и допълнителни
варианти на предотвратимост на удара според темпа на движение на пешеходеца, при
съобразяване ъгъла на видимост на огледалата за странично виждане и при по-прецизен
анализ на събраните данни за пътната обстановка.
Според повторната САТЕ процесното ПТП е настъпило на 07.01.2021 г. около 17:00
ч. по главен път „2-17 ПИК” в землището на гр. Ботевград в пътното платно, предназначено
4
за движение от гр. София към гр. Враца, където се е движил л.а. „Пежо 407” с peг. № А ****
НН, управляван от С. М. В.. Наближавайки към района на 2-ри км., в близост до
бензиностанция „Лукойл” водачът намалява скоростта си и започва да се движи с около 40
км/ч. Пътното платно преди бензиностанция „Лукойл” от разстояние около 240 м. е било
съставено от две обозначени, активни пътни ленти, всяка с ширина по около 4,10 м.,
разделени помежду си с единична, прекъсната осева линия. В дясно от активните линии е
била разположена асфалтирана площ с обща ширина около 10,30 м., отделена от активните
пътни ленти с единична, непрекъсната осева линия, на чиято обща ширина се е намирала
аварийна лента с ширина около 3,50 м. и в дясно от нея уширение с ширина около 6,80 м.
По това време на денонощието автомобилът се е движил на къси светлини, тъй като е било
тъмно, валяло е ситен дъжд. Достигайки около входа на бензиностанцията водачът го
пропуска, тъй като в дясно цялото пространство е било заето от паркирани товарни
автомобили, преди входа и след входа, като след входа е имало паркирани два товарни
автомобила. След като пропуска входа на бензиностанцията водачът се отклонява в дясно от
активната пътна лента и спира непосредствено в дясно от непрекъснатата осева линия и
зоната на аварийната лента и уширението на разстояние около 40,00 м. след входа. Водачът
предприема маневра движение на заден ход и започва плавно да ускорява, като се движи
успоредно на непрекъсната осева линия и в непосредствена близост до нея. Едновременно с
гореописания лек автомобил, пешеходецът П. Д. П. е предприел пресичане на пътното
платно, предназначено за движение от гр. Враца към гр. София (ляво платно), достига до
разделителната ивица между двете пътни платна, отделени с две мантинели, прескача ги и
започва напречно пресичане на пътното платно (дясно), по което преди това се е движил л.а.
„Пежо”. Едновременно с напречното пресичане на дясното пътно платно, пешеходецът е
наблюдавал в дясно от себе си за наличие на приближаващи автомобили, като се е движил с
нормален ход (около 3,5 км/ч.). Когато пешеходецът се е намирал приблизително на около
2,20 м. от потенциалното място на удара (на около 2,50 м. от непрекъсната осева линия),
движещият се назад автомобил се е намирал на около 2,58 м. от пресечната точка с
траекторията на движение на пешеходеца. Пешеходецът е продължил да наблюдава на свое
дясно и частично напред към двата товарни автомобила и когато е наближил на около 1,50
м. от непрекъснатата осева линия, лекият автомобил се е намирал на около 1,70 м. от
траекторията на пешеходеца. Непосредствено преди да пресече непрекъсната осева линя,
пешеходецът чува специфичен шум на автомобил от свое ляво, обръща се и вижда на около
1,00 м. в ляво от себе си приближаващият се л.а. „Пежо 407”. В следващият момент стъпва с
ляв крак на около 0,30 м. в дясно от непрекъсната осева линия и е ударен от заден ляв ръб на
задната броня на автомобила в лявата част на левия крак в областта на подбедрицата.
Лекият автомобил „Пежо 407” към момента на удара се е движил със скорост около 8,17
км/ч., като водачът е възприел пешеходеца визуално и сетивно в момента на удара, след
което предприема аварийно спиране.
Според експертизата от техническа гледна точка поведението и на двамата участници
в ПТП е способствало за неговото настъпване - пешеходецът е пресичал по необозначен
пътен участък без да осъществи постоянен зрителен и слухов контрол към посоката, от
5
която се е приближавал автомобила, като обективно е имал възможност за това, а водачът на
процесния автомобил при конкретната ситуация на намалена видимост от обективните
атмосферни и времеви условия не е осигурил допълнителен визуален контрол към посоката
в която се е движил.
Заключенията и на двете приети по делото автотехнически експертизи са еднозначни,
че при конкретните пътни условия в тъмната част на денонощието водачът на лекия
автомобил обективно не е имал възможност да възприеме приближаващия пешеходец преди
той да е попадал в опасната зона за спиране, т.е. ударът е бил непредотвратим за шофьора.
Според приетата без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза в
причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил закрити фрактури на двете кости на
лявата подбедрица и фрактура на вътрешния глезен на лявата голямопищялна кост.
Поначало този тип фрактури са особено тежки за възрастните пациенти, тъй като често тези
пациенти имат придружаващи заболявания, а фрактурите изискват провеждане на
оперативно лечение с цел бързото зарастване на счупените кости. От друга страна подобни
увреждания изискват дълъг период от време за възстановяване, а възрастните пациенти са
немощни и при тях то протича по-бавно, а понякога и не е възможно да се възстановят за
движение.
На 08.01.2021 г. пострадалият е претърпял оперативна интервенция чрез закрито
наместване на фрактурите на лявата подбедрица и стабилизиране на костните фрагменти с
UTN- инрамедуларен заключващ пирон. По време на същата операция е било извършено
открито наместване на счупения вътрешен глезен на големия пищял и стабилизирането му с
метален винт и Киршнерова игла. След гладко протекъл следоперативен период П. П. е бил
изписан на 13.01.2021 г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, режим и лекарства.
В периода от 30.03.2021 г. до 05.04.2021 г. ищецът е бил приет отново в УМБАЛ „Св.
Анна“ поради установена друга травма: „АТ.чна инфектирана рана на лявата пета“. След
проведени клинични изследвания, по спешност е била извършена обработка на аТ.чната
рана, премахване на мъртвите тъкани и поставена мазева превръзка. В следоперативния
период са били извършени превръзки и назначено антибиотично лечение, а след изписването
от болницата ищецът е продължил лечението си с амбулаторни превръзки.
В периода от 26.05.2021 г. до 29.05.2021 г. П. П. е провел лечение в МБАЛ
„Люлин“АД, като са били извадени горните напречни застопоряващи винтове с цел
динамизация на фрактурите и по-бързото им зарастване. От този момент ищецът е започнал
придвижване с помощни средства, но вече с дозирано натоварване на левия крак. През
първите четири месеца ищецът не е можел да стъпва на левия си крак и се е придвижвал с
помощта на патерици, като е имал затруднения при обслужването си в ежедневието.
Общо лечебният и възстановителен период при ищеца П. П. е продължил около 8
месеца, като ищецът е търпял най-интензивни болки и страдания през първите два месеца,
непосредствено след злополуката и извършената костна операция. Интензивни са били
болките и около два месеца по време на проведената рехабилитация на лявата тазобедрена
става. Извън посочените периоди, ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при
6
обща преумора и най-вече при рязка промяна на времето (при студено и влажно време),
когато е бил принуден да ползва повече седативни и обезболяващи средства. Постепенно
във времето болките са намалили интензивността си и са станали само спорадични
(единични), които болки бързо са отзвучавали след употреба на аналгетици.
При извършения от вещото лице личен преглед ищецът се оплакал от продължаващи
„вътрешни“ болки в лявата подбедрица в зоната на металната синтеза. На горната част на
лявата подбедрица има остатъчен белег с дължина 9 - 10 см. и белег от 7 см. върху
медиалния глезен от извършената му операция. Металният пирон и долните напречни
винтове все още не са извадени. Последните ще бъдат извадени, но металният пирон няма да
се отстранява, поради придружаващите заболявания и повишения оперативен риск за една
дълго протичаща операция. Вътрешният глезен е зараснал окончателно, а металната синтеза
също е имплантирана в костта, но също няма да се отстранява оперативно по същите
причини.
Движенията на лявата колянна става и движенията на лявата глезенна става е
констатирано, че са в пълен обем. Ищецът се придвижвал самостоятелно, но с щадяща
походка и леко накуцване наляво. При изследването е имал затруднение при клякане и
трудно изкачване на стълби. В зоната на дясната пета има все още действаща аТ.чна рана,
която е покрита с белезникав налеп. Тази рана е получена при залежаването на ищеца по
време на първите месеци и се дължи на това, че трайно е било нарушено кръвоснабдяването
на тази област. Тези рани трудно, дори с години не зарастват и понякога се налага да се
извършва кожна пластика „на краче“ по съседство - кожа със запазени кръвоносни съдове. В
момента ищецът провежда превръзки и видимо раната е започнала да намалява диаметъра
си. За бъдеще прогнозата е оптимистична. От получените фрактури ищецът не би трябвало
да търпи някакви бъдещи негативни последици или усложнения, освен това остатъчно
лечение на декубиталната рана на дясната петна област.
Определената с Експертно решение на ТЕЛК № 0082/006 от 14.01.2009 г. 98 % трайна
загуба на работоспособност за срок от 3 години няма връзка с процесните травматични
увреждания.
Според заключението ищецът е извършил разходи за лечение в общ размер на 4
853,19лв, от които: оперативни консумативи (метални остеоснитези) - 3630,00 лв.; за
лекарства: Непролизин - 25,00 лв., за Калциливин и антикоагулент Ксарелто - 98,20 лв.,
Ксарелто и Ендотелон - 18,75 лв., за проходилка - 75,00 лв., за Калцивин, Ксарелто капсули,
Ендотелон таблетки, Синкванон капсули, Ксарелто - табл., Ципрофлокса – цин, 500 мт, 1
опаковка - общо 231,84 лв., за Постневрол и Ксарелто - 64,40 лв., за кинезитерапия и
криотерапия- 650,00 лв.
Вещото лице дава заключение, че тези разходите на ищеца са правомерно извършени,
тъй като без тях не е било възможно правилното провеждане на лечението на получените
фрактури. НЗОК заплаща на болничното заведение само дейността по извършване на
костната операция по съответната клинична пътека (в случая № 217.1) както и разходите за
стационар, храна и лекарства в болницата, но оперативните консумативи (метални
остеоснитези) не се заплащат от НЗОК, а се заплащат от пострадалите пациенти. НЗОК не
7
заплаща и разходите на пострадалите по време на амбулаторното им лечение.
По делото е приета, неоспорена от страните, и допълнителна СМЕ, с оглед
извършената в хода на делото нова оперативна интервенция на ищеца на 24.06.2022 г. в
МБАЛ „Люлин“ София, изразяваща се в отстраняване на винт и Киршнерова игла от
зарасналия тибиален глезен и отстраняване на заключващите винтове на интрамедуларния
пирон. Според заключението проведената нова костна операция не представлява
усложнение (ексцес в състоянието), а едно продължение на лечението на получените
травматични увреждания от процесното ПТП на 07.01.2021 г.. Такива операции се
провеждат при всеки пострадал със фрактури, който е бил опериран с имплантиране на
метални синтези. След зарастването на костите, тези импланти се отстраняват чрез нова
костна операция.
Проведената втора костна операция е причинила на ищеца П. П. допълнителни болки
и страдания, като през първите 30 дни те са били с интензивен характер, непосредствено
след операцията, и защото ищецът е започнал веднага провеждането на рехабилитация на
лявата глезенна става. Извън този период, той е търпял само периодично явяващи се болки,
най вече при рязка промяна на времето, но тези болки след употреба на седативни и
обезболяващи средства са отшумявали.
При съвкупната преценка събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за доказано виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Установява се, както от показанията на сочения делинквент, така и от автотехническите
експертизи, включително пояснението на вещото лице Т. в о.с.з. от 21.11.2022 г., че ударът
между лекия автомобил „Пежо“ и ищецът е настъпил в аварийната лента при извършена от
водача на МПС маневра на заден ход. Процесният пътен участък е част от републиканската
пътна мрежа (II-17 ПИК) и представлява автомобилен път, като за движението по него,
съгласно препращата норма на чл. 60 ЗДвП, важат разпоредбите на чл. 55, 57, 58 и 59 ЗДвП,
нормиращи задълженията на водачите при управление на МПС по автомагистрала. Според
чл. 58, т. 3 от ЗДвП на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство.
В случая никое от горепосочените изключения не е било налице, за да съществува
основание водачът С. В. изобщо да навлиза в аварийната лента, а още по-малко е имал право
да се движи на заден ход в нея. Както самият той признава в показанията си, единствената
причина да извърши въпросната маневра е пропускането на входа на бензиностанцията и
желанието му да се върне назад и да влезе в нея. Следователно, поведението му е
противоправно, в нарушение на забраната на чл. 60, вр. чл. 58, т. 3 ЗДвП, като в причинна
връзка с него е настъпило процесното ПТП. Извод в обратен смисъл не би могъл да бъде
обоснован със заключението на двете САТЕ, според които ударът с пешеходеца е бил
непредотвратим за водача на лекия автомобил, тъй като ако в изпълнение на забраната да
отбива в аварийната лента и да се движи в нея на заден ход, не беше предприел подобно
действие, то и независимо от поведението на пешеходеца, не би настъпил удар.
8
Съдът намира обаче, че водачът не е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП. Според първата алинея преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Съгласно ал. 2 по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
В случая маневрата „движение назад“ е извършена, макар и в нощно време и при не
добра видимост поради дъждът, който е валял по сведение на свидетеля В., на прав пътен
участък и извън населено място, в който случай житейски не може да се предполага появата
на пешеходец и то от място, което е не само предназначено единсвено за движение на
моторни превозни средства, но и е забранено за пешеходци. В този смисъл обосновано може
да се изисква от водача съобразяване на движението си на заден ход с такава степен на
видимост, която позволява да следи за позицията на другите автомобили, които в нощно
време лесно биха били забелязани посредством включените им свелини, но не и внезапната
поява на пешеходец и то от лявата му страна. Според показанията на същия свидетел той е
следил движението зад себе си и в трите огледала, а както е изяснено от повторната САТЕ,
ударът е настъпил не поради липсата наблюдение на пътя от водача, а защото ъгълът на
видимост на страничното ляво огледало, съчетано с факта, че е било тъмно, обективно са
намалили възможността в по-ранен момент пешеходеца да бъде забелязан.
По изложените мотиви поведението на водача на лекия автомобил се явява виновно и
противоправно, и в причинна връзка с него на ищеца са причинени травматични
увреждания, за което сочи приетата по делото съдебномедицинска експертиза, медицинска
документация и свидетелските показания на Л.Г. П.а. Следователно, отговорността на
ответното дружество поначало следва да бъде ангажирана за понесените от пострадалия
неимуществени вреди – болки и страдания, поради което то дължи заплащане на
застрахователно обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съдът кредитира изцяло заключението на приетата без възражения от страните
първоначална и допълнителна съдебномедицинска експертиза, според която в причинна
връзка с ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: закрити фрактури на
двете кости на лявата подбедрица и фрактура на вътрешния глезен на лявата голямопищялна
кост, както и следващата от обездвижването аТ.чна инфектирана рана на лявата пета.
Следва да се отчита по-бавния възстановителен период от около 9 месеца при адекватно
проведено лечение, както и извършените общо три операции, а така също и хирургическа
интервенция по обработка на аТ.чната рана на петата и премахване на мъртвите клетки.
Ищецът е търпял интензивни болки в значителен период: първите два месеца след
злополуката, два месеца по време на проведената рехабилитация на лявата тазобедрена
става и един месец след оперативна интервенция на ищеца на 24.06.2022 г.. Невъзможността
на пострадалия да стъпва самостоятелно на крака си в първите 4 месеца, без да му се налага
9
да използва помощни средства, затрудняват ежедневието му и увеличават емоционалните
болки и страдания при все че е имал активен начин на живот според показанията на
съпругата му, а като допълнително неудобство трябва да се има предвид и констатираната
от първоначалната СМЕ все още незараснала рана на петата, оздравяването на която обаче е
с оптимистична прогноза. Следва да се отчита, че понастоящем движенията на лявата
колянна и глезенна става са възстановени в пълен обем, като ищецът се придвижва
самостоятелно, но със щадяща походка и леко накуцване, със затруднения при клякане и
изкачване на стълби. От значение е и, че като цяло прогнозата за възстановяване на
пострадалия е положителна, без да се очакват трайни негативни последици, извън
обичайните за този вид счупвания появи на спорадични болки при влошаване на времето.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, възрастта на ищеца (76 г.),
както и социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от
65 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
Доколкото медицинската експертиза дава заключение, че претендираните
медицински разходи за остеосинтезни изделия и медицински медикаменти в общ размер на
4853,19 лв. са били извършени в причинна връзка с лечението на травматичните увреждания
от процесното ПТП, то и съдът намира за изцяло доказана претенцията за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди.
Основателно се явява релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пресичал на забранено за това
място, прескачайки разделителната мантинела на платната за движение в двете посоки.
Ищецът е дал показания, обективирани в протокола за разпит от 09.03.2021 г., изготвен в
досъдебното производство (л. 332-334 от настоящото дело), и които съдържат неизгодни за
него факти, поради което следва да бъдат ценени като извънсъдебно признание за тях.
Според изложеното от П. П. той е паркирал своя автомобил около 08:00 ч. сутринта на
въпросната бензиностанция „Лукойл“ като е продължил в същата посока към гр. Видин с
друг автомобил на негов колега. В същия ден, но вече в неговата тъмна част, ищецът на
връщане от гр. Видин към гр. София бил оставен в района на бензиностанцията на
срещуположната страна на пътя, като възнамерявал да пресече общо шестте пътни ленти и
да прескочи мантинелата, за да си вземе собствения автомобил, който сутринта бил
паркиран на бензиностанцията.
Видно от заявено от самия ищец, а и като се съобрази заключението на повторната
САТЕ относно дадения механизъм на ПТП, то и следва безпротиворечивия фактически
извод, че при настъпване на инцидента ищецът е бил предприел пресичане на автомобилен
път извън населено място, без на него да е обособена зона за пресичане на пешеходци при
намалена видимост поради нощното време и липсата на улично осветление.
По делото не се установява процесният пътен участък да представлява
автомагистрала или скоростен път, поради което не важи абсолютната забрана на чл. 55, ал.
1 ЗДвП. Заключението на двете САТЕ, че ПТП е настъпило на път II- 17 (ПИК), сочи, че се
касае за второкласен път от републиканската пътна мрежа. При това положение относими
10
към съобразяване поведението на ищеца като пешеходец е съдържанието на чл. 113, ал. 2
ЗДвП. Нормата урежда две хипотези за движението на пешеходци - при пресичане извън
населените места и при пресичане по двулентовите двупосочни пътища в населените места.
В случая се касае до пресичане на път от общо шест ленти, разделени помежду си с
мантинела, който е извън населено място, и приложими са забраните, визирани в чл. 113, ал.
2, вр. чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДвП. В конкретиката на делото следва извод, че е нарушен
чл. 113, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, според която на пешеходеца е забранено преминаването през
поставени ограждания на платното за движение, тъй като П. П. е прескочил мантинела.
Едновременно с горното нарушение не е спазено и правилото на чл. 114, т. 2 от ЗДвП, което
забранява на пешеходците да пресичат платното за движение при ограничена видимост,
каквато е била налице в тъмната част на денонощието, при липса на улично осветление във
въпросния пътен участък.
Относно определяне приноса на двамата участници в процесното ПТП е необходимо
да се съобрази, че според постоянната практика на ВКС от значение е съществуването на
причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на
водача на увреждащото моторно - превозно средство. При преценка поведението на
пострадалия е необходимо да се има предвид, че съдържанието на разпоредбата на чл. 5, ал.
1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП поставя завишени изисквания, респективно отговорност, на водачите
на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на
пешеходците. От друга страна, е необходимо винаги да се отчитат конкретните пътна
обстановка и поведение на пешеходеца и на водача при настъпване на ПТП.
В случая, макар и С. В. да е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата чрез движение на заден ход в аварийната лента, без да е имало извинителни за
това обстоятелства, следва да се има предвид че пътната обстановка по никакъв начин не е
предполагала появата на пешеходец от лявата му страна, която е била предназначена за
движение единствено на автомобили. От показанията на свидетеля, че му е известно, че
пътят е преграден с мантинела и няма предвидено място за пресичане на пешеходци, следва
извод, че делинквентът не е следвало да има обосновано очакване, а оттук и да предвиди
появата на ищеца. Отделно от това, скоростта на заден ход от около 8 км/ч. на прав пътен
участък, предполагащ появата единствено на други автомобили, очевидно е била
минималната възможна за придвижване и е съобразена с пътните условия, а изчислителния
анализ на повторната САТЕ на ъгъла на видимост на огледалата и възприемането на
пешеходец в нощно време сочат, че ударът е бил непредотвратим за водача, т.е. той не е
предприел друго неправомерно действие, освен това да извърши въпросната маневра.
Същевременно ищецът се е поставил сам в много сериозен риск, извършвайки редица
нарушения – предприел е прекосяването на шест пътни ленти на място, което не позволя
неговото пресичане, прескачайки мантинелата, в тъмната част на денонощието, на неосветен
участък, който не предполага водачите да предвиждат появата на пешеходци.
Същевременно, при достатъчна наблюдателност, за разлика от С. В., П. П. е имал обективна
възможност да види и да следи движението на л.а. „Пежо“, защото същият е бил с включени
светлини и се е отличавал в тъмнината, като по този начин ищецът е могъл да избегне удара.
11
Следва да се отбележи, че самият пострадал преднамерено се е поставил във високорискова
ситуация да предприеме пресичане на подобно място, оставяйки собствения си автомобил
по-рано същия ден на бензиностанцията със съзнание, че на връщане от гр. Видин ще му се
наложи да пресече пътя, за да се качи обратно в него.
Предвид така изяснените обстоятелства настоящия съдебен състав намира, че в
конкретиката на настоящото дело приносът на ищеца за настъпването на ПТП е по-голям от
този на застрахования делинквент и същият следва да бъде определен в съотношение 60%
към 40 %.
Следователно, определеният за справедлив размер на обезщетението за причинени
неимуществени вреди от 65 000 лв. трябва да бъде редуциран с процента съпричиняване
(60%), поради което на ищеца се дължи обезщетение от 26 000 лв., като претенцията се
отхвърли за разликата до заявените 100 000 лв. Съобразно процента съпричиняване
обезщетението за претърпени имуществени вреди следва да се присъди в размер на 1941,28
лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 4853,19 лв.
Не е спорно между страните, че на 02.03.2021 г. ищецът е отправил извънсъдебна
претенция до застрахователя, но в предвидения тримесечен срок, който изтича на 03.06.2021
г. застрахователно обезщетение не е определено и изплатено. Следователно към тази дата,
която ищецът сочи като начална за акцесорната му претенция за законна лихва, ответникът е
изпаднал в забава по отношение на дължимото от него обезщетение, поради което върху
определения за основателен размер на всеки от двата главни иска следва да се присъди и
лихва за забава от 03.06.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на
ищеца в общ размер на 506,69 лв., от които: 130,95 лв. – за държавна такса; 119,92 лв. за
СМЕ; 66,62 лв. – за първоначална САТЕ; 2,66 лв. – за 2 бр. съдебни удостоверения; 53,30 лв.
за допълнителна СМЕ и 133,24 лв. за повторна САТЕ.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Н. М. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, в размер на 966,54 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените
разноски в общ размер на 781,20 лв., от които: 29,34 – възнаграждение за свидетел; 165,04
лв. – депозит за САТЕ и 586,82 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Последното е
доказано, че е заплатено в размер на 800 лв. с ДДС съобразно приложения договор за правна
помощ №1217/13.12.2021 г. (л. 103 от делото). Ето защо и претендираното възнаграждение
от 5300 с ДДС с молба от 20.12.2021 г. се явява недоказано по размер за разликата над 800
лв. и съдът не следва да присъжда пропорционална част от него на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса от 626,24 лв. за предявените от ищеца искове, като съдът
съобрази, че същият е освободена от заплащането й за разликата над 491,41 лв. до
дължимите 1117,65 лв. според уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД с ЕИК ******, със съдебен адрес гр. София, бул. „****, чрез
адв. М. Г., да заплати на П. Д. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „****,
чрез адв. Н. М., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ суми, както следва:
- сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.01.2021 г., на път II- 17
(ПИК) в района на 3-ти километър, по вина на С. М. В., водач на лек автомобил марка
„Пежо“, модел 407, peг. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва,
считано от 03.06.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до
пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователна;
- сумата от 1941,28 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат от горепосоченото ПТП, и изразяващи
се в разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендираните 4853,19 лв. като
неоснователен;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 506,69 лв., представляваща сторени от
ищеца в производството съдебни разноски;
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД с ЕИК ******, да заплати на адв. Н. М. с адрес на кантората
гр. София, ул. „****, сумата от 966,54 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана на ищеца безплатна правна помощ в настоящото
производство.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.“ АД с ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 781,20 лв.
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД с ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд държавна такса от 626,24 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13