Решение по дело №302/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 24.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на  четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

             Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 302 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази  

Ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че на 01.07.2015г. „Аксес Файненс” ООД е предоставило на ответника Н.Г.И. кредит „Бяла карта“ с № 433603 в размер на 700 лева, която сума била усвоена под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. За целите на кредита на И. бил предоставен платежен инструмент- кредитна карта № 433603 издадена от Интеркарт Файнанс АД заедно с ПИН код. Било подписано и приложение към договора- Условия за ползване на международната платежна карта. Кредитът бил преоставен като револвиращ, за срок от 2 години и фиксиран лихвен процент от 43,2% годишно, върху усвоената и невърната сума се начислява 0,12% лихва. ГПР бил в размер на 45,9%. Месечните внсоки били дължими до 2-ро число на текущия месец. Заемателят усвоил общо 7039,07 лева.

Съгласно договора при просрочие над 3 дни кредитополучателя имал задължение да обезпечи задължението си с поръчителство. Такова задължение възниквало при всеки отделен случай на забава, а за всяко неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Освен това при забава за заплащане на падежиралото задължение кредитополучателя дължи и разходи за събиране в размер на 2,50 лева за всеки ден просрочие. Освен всичко изброено при настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи и еднократна такса в размер на 120 лева.

 На 07.11.2014г. „Аксес Файненс” ООД и „Агенция за събиране на вземания” АД сключили договор за прехвърляне на вземания, към който на 12.12.2017г. бил подписано приложение по силата на което вземането на „Аксес Файненс” ООД срещу Н.Г.И. било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” АД, като прехвърлителят упълномощил „Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми длъжника за прехвърлянето. Ищецът изпратил уведомително писмо до ответника за извършеното прехвърляне, но последният не бил открит. Представя уведомително писмо за цесията, което да се връчи на ответника. Ищецът се позовава на практика на ВКС (определение № 987/18.07.2011г. по гр. дело № 867/2011г. IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004г. по гр. дело № 788/2013г. на ТК) в която практика според ищеца се приемало, че, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установява, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 6095/2018г. за следните суми:

-      697,89 лева главница със законната лихва;

-      72,75 лева договорна лихва за периода 26.01.2017г. до 06.05.2017г.

-      146,87 лева- неустойка за периода 07.03.2017г.-06.05.2017г.

-      77,50 лева такса разходи за периода 06.04.2017г. до 06.05.2017г;

-      120 лева такса разходи за дейност на служител;

-       84,40 лева обезщетение за забава за периода 06.07.2017г.- 02.08.2018г.

-      75 лева разноски по заповедното производство.

 Н.Г.И. не бил открит за връчване на заповедта за изпълнение, поради което на кредитора било указано да установи вземането си в исково производство, във връзка с което е предявен настоящия иск.

Н.Г.И. депозира отговор на исковата молба с който оспорва предявените претенции. Твърди, че не е сключвал договор за кредит и не е усвоявал суми. Оспорва автентичността на представените от ищеца доказателства.Иска ищеца да бъде задължен да представи в оригинал договора за кредит и доказателствата за усвояване на сумите. 

Н.Г.И. не е открит и за връчване на призовка за съдебно заседание. Тъй като книжата по делото въобще не са му връчвани и подписа върху депозирания отговор значително се различава от подписа на И. върху други представени по делото документи съдът му е назначил особен представител. Така назначеният представител оспорва исковете. Оспорва съобщаването на цесията. Навежда аргументи за нарушения на ЗПК при сключване на договора за ползване на кредитна карта.

Исковете са неоснователни по няколко различни съображения:

I. По делото не е доказано усвояването на парични суми от Н.Г.И. по договора за кредит.

Съгласно чл. 2 от договора кредитът се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит и се усвоява чрез международна кредитна карта AccessFinans /iCard/Visa.

Ищецът твърди, че паричните средства по договора за кредит са усвоени чрез посочена кредитна карта, нo този факт остана недоказан. „Агенция за събиране на вземания” АД е поискало изготвяне на счетоводна експертиза, по която вещото лице да даде заключение относно размера на дълга на ответника, като съобрази представените по делото доказателства и евентуално направи справки в счетоводството на ищеца и на „Аксес Файненс” ООД. Съдът е указал на ищеца, че следва да ангажира доказателства за усвояването на сумата по кредита от Н.Г.И., в изпълнение на което „Агенция за събиране на вземания” АД представя две справки в табличен вид изходящи съответно от „Агенция за събиране на вземания” АД и от „Аксес Файненс” ООД.  Тези справки представляват частни удостоверителни документи без доказателствена стойност, тъй като подписаните частни документи удостоверяват единствено авторството на изявлението, не и неговата вярност- чл. 180 от ГПК, като една от справките изхожда от ищеца, а другата от неговия праводател.  Доколкото в случая се твърди предоставяне на кредит чрез платежна /кредитна/ карта, всички операции извършени със съответната карта могат да бъдат надлежно установени от регистъра, който се води съгласно чл.28 във връзка с чл.9 ал.12 от НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, и който регистър задължително се води „по начин, който позволява сигурно съхраняване и точно възпроизвеждане на информацията и изключва всяка възможност за нейното последващо изменение.“  Доколкото има нормативно определен начин за надеждно регистриране на операциите с платежни карти, то само проверка на съответния регистър би дал категорична информация за това какви операции са извършени с дадена карта и този факт не може да се устаовява със справка изходяща от лицето, което твърди да е кредитор или от неговия праводател .

II. На следващо място- „Аксес Файненс” ООД няма право да издава платежни карти, тъй като не е вписан в съответните регистри на БНБ, които се водят съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи.

В член 3 от договора е посочено, че на кредитополучателя се предоставя кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, а като приложение към договора страните подписват условия за ползване на международната кредитна карта. „Интеркарт Файнанс“ АД е вписан в един от регистрите на БНБ по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи, като лицензирано дружество за електронни пари. Дружествата за електронни пари са доставчици на платежни услуги (чл.3 от Закона за платежните услуги и платежните системи), а платежната карта е инструмент за ползване на платежна услуга- чл.25 от цитираната НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. (отм.). Следователно „Интеркарт Файнанс“ АД е дружество имащо право да издава платежни карти по смисъла на цитираната Наредба № 3.

Договорът за издаване на платежна карта обаче се сключва между „ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата“ и „доставчика на платежни услуги“- чл. 25 от цитираната Наредба № 3. Лицензирания доставчик на платежни услуги в случая е /би следвало да бъде/ „Интеркарт Файнанс“ АД, като по делото липсват доказателства за възникването на правоотношение между ответника Н.Г.И. и „Интеркарт Файнанс“ АД- т.е. няма доказателства за валидно сключен договор за ползване на платежна карта. Липсват доказателства и за правоотношение между „Аксес Файненс” ООД и „Интеркарт Файнанс“ АД, което да обосновава някакъв мандат на „Аксес Файненс” ООД да разпространява платежни карти издавани от „Интеркарт Файнанс“ АД и да ангажира правната сфера на последното дружество. Предвид изложеното не се доказа „Аксес Файненс” ООД да е изпълнило задълженията си по договора за кредит чрез предоставяне на кредитна карта, тъй като за да се ползва кредитната карта е необходимо да има договор между ползвател и издател на картата, какъвто по делото не се установи, както не се установи и усвояването на суми.

III.  И на последно място, част от клаузите на договора по които се претендира плащане противоречат на Закона за защита на потребителите, поради което не следва да се прилагат.  

Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК:

Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При извършената служебна проверка съдът намира, че процесният договор съдържа множество неравноправни клаузи и такива нарушаващи потребителското законодателство, които клаузи са недействителни.

По делото се претендира установяване на вземания както следва:

-      За неустойка, която се претендира за неизпълнение на задължение на ответника след изпадане в забава да осигури поръчител,

-      Разходи за действия по събиране на задължението, което отново се дължи при неизпълнение на задължение на ответника при забава да заплати поне 15% от кредитния лимит,

-      Разходи за дейност на служител, които отново са свързани последица от забавата, като се начисляват ако настъпи предсрочна изискуемост.

При забава по потребителски кредит кредиторът има право само на лихва за забава (чл. 33 ал.1 от ЗПК) и тази лихва не може да надхвърля законната лихва (чл. 33 ал.2 от ЗПК). В случаят кредиторът е направил опит да заобиколи това ограничение като е обвързал изброените три вземания не директно със самата забава, а с други фактори, които са последица от забавата. Независимо от това посочените договорки нарушават чл. 33 от ЗПК защото всичко, което може да се иска от длъжника като последица (независимо пряка или опосредена) от неговата забава това е лихва за забава, която не може да надхвърля законната лихва. Изпадайки в забава длъжникът има едно главно задължение- да заплати падежиралите суми, като обезщетението за нарушението на това главно задължение не може да надхвърля законната лихва. Кредиторът е създал множество акцесорни задължения за изпадналия в забава длъжник (да осигури обезпечение, да внесе поне 15% от кредитния лимит)- но обезщетението за неизпълнение на тези акцесорни задължения не може да излиза извън пределите на обезщетението за неизпълнение на главното задължение. Обратното би означавало да се обезсмисли ограничението на чл. 33 от ЗПК, като се създадат множество акцесорни задължения за изпадналия в забава длъжник и за неизпълнение на тези акцесорни задължение се начисляват неограничени суми. Не такава е обаче идеята на потребителското законодателство. 

По изложените съображения клаузите за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължението на ответника след изпадане в забава да осигури поръчител, разходите за дейност на служител и разходи за действия по събиране на задължението са нищожни и не следва да се прилагат. Мотивиран така съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4   за установяване на вземания на дружеството срещу Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** за следните суми по договор за кредит „Бяла карта“ с № 433603 сключен на 01.07.2015г. между „Аксес Файненс” ООД и Н.Г.И. и които суми са били предмет на договор за цесия сключен между „Аксес Файненс” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД:

-      697,89 лева главница със законната лихва от 02.08.2018г. до окончателното изплащане;

-      72,75 лева- договорна лихва за периода 26.01.2017г. до 06.05.2017г.

-      146,87 лева неустойка;

-      77,50 лева такса разходи за събиране;

-      120 лева такса разходи дейност на служител;

-      84,40 лева законна лихва за забава за периода 06.07.2017-02.08.2018г.

за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5500/2018г.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                        

Районен съдия: /п/