Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 8428 по описа за 2019 година, прецени:
Производството е
образувано по предявен от Е.Д.М. срещу Прокуратурата на Р. България иск,
квалифициран от ищеца с правно основание чл. 4 § 3 от ДЕС, чл. 2 от ЗОДОВ, чл.
13 от ЕКЗПЧ, чл. 47 от Харта ЕС, за обезщетение за вреди в размер на 100 000 лева.
Ищецът
Е.Д.М. лично и чрез назначения му представител твърди, че ответникът
Прокуратура на Р. България нарушил правата му, като не си изпълнил задълженията
по пр.пр. № 1104/2019 г. на СП, не извършил разследване, не назначил на ищеца
адвокат, не извършил никакви действия по жалбите на ищеца, а производството по
жалбите му било прекратено, без да е работено по тях. Ищецът твърди, че
ответникът му нарушил оправдани правни очаквания, породени в съзнанието му от
чл. 2,3,4,5,6,9 от ДЕС, чл. 18,20,67,82 пар. 2 т. „в“ от ДФЕС, чл.
1,4,20,21,41,47,51,52,53,54 от Хартата на ЕС, чл. 1,3,6/1/,13,14,17,18,46,53 на
ЕКЗПЧ и Директива 2012/29 на ЕС.
Като
се основава на изложените твърдения, ищецът прави искане до съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева, заедно с
лихва, както и разноски по делото от 15.05.2019 г.
Ответникът
Прокуратура на Р. България оспорва иска с възражение за нередовност на исковата
молба и неоснователност на претенцията. Излага доводи, че не е допуснато
незаконосъобразно бездействие на органи на ответника.
По
делото са приложени като писмени дожказателства материалите по преписка №
1104/2019 г. на Специализираната прокуратура. Преписката е била образувана по
жалба № 13913 от 22.05.2019 г. от Е.Д.М. с искане за образуване на наказателно
производство срещу П.П., лице, обозначено като „непозната съдийка от СНС“, Д. Н.и
Г. М.от СНС. По преписката е приложена и последваща жалба от същото лице с
искане за образуване на наказателно производство срещу П. П., А. К., Г. М.и Г. Б.от
СНС. В жалбите ищецът твърди, че посочените лица в качеството им на съдии противозаконно
го лишили от свобода на 14.05.2019 г., без да разгледат наличието на обосновано
предположение. Релевира се твърдение за извършени от посочените лица
престъпления по чл. 142а ал. 2 т. 4 от НК, Чл. 282 ал. 2 и 3 от НК и чл. 321
ал. 3 от НК.
От
материалите по преписката е видно, че оплакванията на М. пред специализираната
прокуратура са във връзка с действия на членовете на съдебен състав на СНС,
разглеждащ по реда на чл. 270 от НПК мярката за неотклонение на ищеца, който е
бил подсъдим по НОХД № 3555/2018 г. на СНС. Проверката е приключило с
постановление от 13.06.2019 г. на прокурор в СНП за отказ да се образува
наказателно производство. Постановлението е било потвърдено с постановление от
15.07.2019 г. на прокурор в АСП и постановление от 07.10.2019 г. на прокурор
във ВКП.
Съгласно
чл. 132 от Конституцията, при осъществяването на съдебната власт съдиите не
носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените
от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Горната
разпоредба се отнася и до съдебните заседатели, доколкото те са част от
съответния съдебен състав, който разглежда делото, и в това си качество имат
същия статус като съдиите, по силата на чл. 66 ал. 2 от Закона за съдебната
власт. Безспорно, членовете на съдебния състав, срещу които са жалбите –
предмет на преписката, са извършили действията и постановили актовете,
обективирани в протокол от 14.05.2019 г. в качеството им на съдии и съдебни заседатели.
В това си качество, те не носят отговорност за постановените от тях актове.
Прогласеният от Конституцията т.нар. функционален имунитет е средство за
обезпечаване и защита на независимостта на органите на съдебната власт при
осъществяването на тяхната правораздавателна дейност. В случая не са били
налице и данни за изключението, визирано в чл. 132 от Конституцията, съдиите
или съдебните заседатели или някой от тях да са извършили престъпление от общ
характер при постановяването на съдебни актове по посочените производства.
Твърдения за извършени престъпления се съдържат единствено в жалбите на М. по
прокурорската преписка. Тези твърдения, освен голословни, са били и крайно
неконкретизирани. Според твърденията на ищеца, извършените от съдиите
престъпления се изразяват със задържането му без да разгледат дали има
обосновано предположение за извършено престъпление. В случая мярката за
неотклонение на ищеца е била разгледана по реда на чл. 270 от НПСК, в хода на
производството по НОХД № 3555/2018 г. на СНС. Както задържането на обвинено в
престъпление лице, така и последващият контрол за законосъобразността на
мярката за неотклонение по реда на чл. 65 от НПК в досъдебното производство и
по реда на чл. 270 от НПК в съдебната фаза, е в компетентността на съответния
първоинстанционен съд. Упражняването на тези правомощия не е престъпление, а
преценката на съответния съдебен състав на законността на задържането не
подлежи нито на инстанционен контрол, нито на извънинстанционна проверка от
прокуратурата.
При
така изложените обстоятелства, органите на прокуратурата не са разполагали с
никакви данни за извършено престъпление, нито са имали правомощия да проверяват
твърденията на ищеца за неправилна преценка на съдебния състав от СНС на
законността на задържането, още повече че тези твърдения по същество не
съдържат данни за престъпление от член на съдебния състав. Поради това, не е
имало никакви основания прокуратурата да извършва действията, които ищецът
претендира, че не са били извършени – разследване, назначаване на служебен
адвокат на ищеца, извършване на разпит пред съдия. Основание за извършване на
тези действия възниква, когато се образува досъдебно производство въз основа на
достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК.
Такива данни няма, а досъдебно производство не е било образувано поради липса
на основание за това. Поради това, органите на ответника не са извършили
неправомерни действия и не са допуснали неправомерно бездействие по преписките,
образувани по цитираните жалби на ищеца.
Ответникът
е бил защитаван от юрисконсулт, поради което ищецът дължи на ответника
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което съдът
определя на 200 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от Е.Д.М. ЕГН **********,
адрес: ***, понастоящем в Затвора гр. София срещу Прокуратурата на Р. България
гр. София, адрес: гр. София бул. „Витоша“ № 2 иск с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение в размер на 100 000 лева за вреди, твърдени като настъпили
вследствие бездействие по пр.пр. № 1104/2019 г. на Специализцираната
прокуратура, ведно със законната лихва от 29.05.2018 г. до окончателното
изплащане.
Осъжда Е.Д.М. да заплати на
Прокуратурата на Р. България гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: