Решение по дело №395/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) № 952/2013/ и чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба от „Олимпиа ауто" АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Банско Шосе" № 10, подадена срещу Решение № 32-590914 от 13.10.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007024459R5/17.10.2020 г., е определена митническа стойност в размер на 5600,09 лева; На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката от МД с MRN 20BG001007024459R5/17.10.2020 г„ е определено възникване на вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация, а именно 17.10.2020 г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката от МД е определено вносно митническо задължение в размер на 560,01 лева; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД в размер на 6280,10 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, е определено възникване на задължение и за ДДС на дата 17.10.2020 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение за ДДС за стоката в размер на 1256,02 лева; На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на основание чл. 56 от ЗДДС, за стоката от МД с MRN 20BG001007024459R5/17.10.2020 г„ са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 276,18 лева и ДДС в размер на 607,59 лева. На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определен „Олимпиа ауто" АД като длъжник за доплащане на вносно мито в размер на 276,18 лева и на ДДС в размер на 607,59 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 17.10.2020 г. до датата на уведомяването на длъжника, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението.

В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че: необосновано са отхвърлени част от предоставените от дружеството доказателства в потвърждение на действително платената цена за автомобила; вторичните методи, посочени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за определяне на митническата стойност на автомобила, са отхвърлени необосновано и немотивирано; незаконосъобразно е прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; нарушен е чл. 144, § 2 буква б) и буква д) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г.; при определянето на митническата стойност за автомобила по метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., незаконосъобразно са включени в нея разходи за международен транспорт. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание оспорващия, чрез пълномощника си адв. Р.В. ***, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.

Административният орган, чрез пълномощниците си юриск. К. Т. и юриск. Д. Т.-И. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

На 17.10.2020 г. с МД с MRN 20BG001007024459R5 оспорващият е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение на стока: употребяван пътнически автомобил - с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18, „Олимпиа ауто" АД, ЕИК *********, гр. Сливен, ул. Банско шосе №10, пряк представител в ел. д. 3/19 „Лидикар" ООД, ЕИК ********* за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. № 6/8: „Катастрофирал пътнически автомобил, марка: Chevrolet, модел: Spark тип: бензин, брой места: 5, товароносимост: 0, първа рег:01/01/2017 цвят: сив, р.обем : 1400 куб.см, мощност: 98 hpsae, д-тел №: не се чете, шаси …….………………". За стоката е посочено: В ел. д. № 5/14 ,Код на държавата на изпращане/износ" – К.; В ел.д. № 4/1 „Условие на доставка - „CFR - Стойност и навло"; В ел.д. № 6/14 ,Код на стоката — код по Комбинираната номенклатура"/N8; 6/15 „Код на стоката — код по ТАРИК" - 8703 22 90 00; В ел.д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността - „1 – Договорна стойност на внасяните стоки" (чл.70 от Кодекса)"; В ел.д. № 4/14 „Цена на стоката" - 2 263.00; В ел.д. № 4/10 валута" – CAD; В ел.д. № 7/10 Идентификационен номер на контейнера" - CAIU4808154. (л.98-101)

Към митническата декларация са приложени: фактура № RA- Е20081001/10.08.2020 г., издадена от „…………… QUEBEC Inc.", 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, К.; опаковъчен лист № RA- E20081001, издаден от „…………… QUEBEC Inc.", 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, К.; CERTIFICAT D'IMMATRICULATION 45771953; Морска товарителница № MEDUMC508006. (л.102-107)

Съгласно данните в приложената товарителница, автомобилът е натоварен в пристанище М., К., с пристанище на разтоварване Б., Б., с получател: „Олимпиа ауто" АД - Сливен, България. (л.106)

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД, размерът на митническата стойност за стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност- действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 2838,30 лева (2263 CAD х валутен курс 1.25422 BGN/CAD). Определените, взети под отчет и заплатени вземания са мито 238,83 лева и ДДС 648,43 лева, изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа.

С Писмо Per. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ, от к. митнически власти - „C….. Border Services Agency", била предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в К. с местоназначение ЕС, постъпила с Писмо Per. № 32-17346/13.01.2023 г. на ТД Митница Бургас. (л.113-114) Предвид горното е осъществен последващ контрол на стоката, декларирана с МД с MRN 20BG001007024459R5/17.10.2020 г„ при което било установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 2263 CAD спрямо предоставената от к. митнически власти цена в размер на 4465 CAD.

Във връзка с посочената информация, възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с Писмо Per. № 32-39517/31.01.2023 г. били изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена от „Олимпиа ауто" АД, като техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му пред митническите органи, фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към автомобила. (л.70) В отговор, с Писмо Peг. № 32-62154/15.02.2023 г. оспорващият представил документи и информация. (л.73-97)

Със Съобщение Peг. № 32-530601/25.08.2023 г. Директорът на ТД Митница Бургас уведомил „Олимпиа ауто" АД, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 20BG001007024459R5/17.10.2020 г. В съобщението са посочени мотивите, на които ще се основава решението, а именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата документи; определената митническа стойност, съобразно декларираните данни; определените, взети под отчет и заплатени вземания: мито 238,83 лева и ДДС 648,43 лева; данни от извършен последващ контрол, при който са анализирани предоставени данни от к. митнически власти с Писмо Peг. № 32-17346/13.01.2023 г. на ТД Митница Бургас, като е посочено, че е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 2263 CAD, спрямо предоставената от к. митнически власти цена в размер на 4465 CAD. Във връзка с посочената информация, възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, тъй като не били налице достатъчно доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура RA-E20081001/10.08.2020 г., като например - поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни предшестващи сделката. Фактура RA-E20081001/10.08.2020 г. не съдържала всички необходими елементи, удостоверяващи договорните условия по сделката, като условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение или др. В представената Нотификация по изходящи валутни преводи, за сумата от 2 263 CAD не било описано lot/stock и VIN номер на автомобила и не можело да се обвърже с процесното превозно средство. Нямало доказателства, че плащането по сделката е осъществено само с един валутен превод, вземайки предвид и условието на плащане посочено във фактурата към МД, а именно „Prepayment“ (Предварително плащане). Не били приложени банкови извлечения на валутните сметки на дружеството или хронологичен регистър на банковите операции; От приложеният договор за покупко-продажба от 17.03.2021г. и фактура № ********** от 17.03.2021г. било видно, че автомобил с шаси №: ………………… е закупен от и. д. на „ Олимпиа ауто" АД - Р. И. И., което пораждало съмнение относно действителната продажна стойност на автомобила. От наличните данни не можело да се установи степента на щетата автомобила, деклариран като „употребяван - катастрофирал".

Изложено е, че били неприложими методите за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като липсвала информация в митническата информационна система: за внос за относимия период за приети договорни стойности на идентични или сходни стоки; за единичната цена, на която внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени; за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки; за размер на обичайната печалба. Направен е извод, че митническата стойност следвало да се определи по реда на член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с наличните данни в Съюза, които представлявали електронна информация за износ от системата на к. власти за превозни средства, декларирани за износ в К.. Прието е, че на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., митническата стойност следвало да бъде определена, като се вземат предвид цената, посочена в електронната информация, получена от к. митнически власти, за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на Европейския съюз, като към нея на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. бъдат прибавени и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 627,11 лева - средноаритметичен размер, съгласно информация в база данни МИСЗА за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване М., в приблизително същия период.

Съгласно мотивите в съобщението, митническата стойност на стоката следвало да бъде определена в размер на 6227,20 лева (4465 CAD х вал. курс 1,25422 BGN/CAD = 5600,09 лева + 627,11 лева), на основание чл. 74, § 3 и чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С оглед определения нов размер на митническата стойност за стоката, на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/201 г., възниквало вносно митническо задължение; На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническото задължение възниквало на датата на приемане на митническата декларация - 17.10.2020 г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, следвало да бъде определен дължим размер, както следва: митническа стойност - 6227,20 лева, мито – 622,72 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл.77, § 2 от същия регламент, на датата на възникване на митническо задължение възниквало задължение и за ДДС; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката следвало да бъде определена в размер на 6969,92 лева; Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката следвало да бъде определено в размер на 1393,98 лева; След сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен на база данните в МД, с гореустановения, било констатирано за доплащане вносно мито в размер на 338,89 лева и ДДС 745,55 лева. При тези мотиви е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане – 1084,44 лева. В съобщението е посочено и че: на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., върху размера на неизплатените вносни мита ще бъде начислена лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение - 17.10.2020 г., до датата на уведомяването; на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., ще възникне задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Оспорващият е уведомен, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може да изрази становище, а в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение. (л.48-56)

Със Становище Peг. № 32-555145/13.09.2023 г. вносителят е изразил несъгласие с мотивите, изложени в Съобщение Per. № 32-530601/25.08.2023 г. (л.58-67)

С Докладна записка Рег.№ 32-588792 от 12.10.2023 г., изготвена от и.д. Началник на МП Пристанище Бургас център при ТД Митница Бургас, при излагане на идентична фактическа обстановка като посочената в Съобщение Per. № 32- 530601/25.08.2023 г., е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 20BG001007024459R5/17.10.2020 г., но в размер на 5600,09 лв. и данъчна основа в размер на 6280,10 лв. (л.39-47)

При пълно възприемане и възпроизвеждане на фактическите, съдържащи се в Съобщение Peг. № 32-530601/25.08.2023 г., и правни констатации предложени в  Докладна записка Рег.№ 32-588792 от 12.10.2023 г., от Директора на ТД Митница Бургас е издадено процесното Решение № 32-590914 от 13.10.2023 г., с което: На основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007024459R5/17.10.2020 г„ е определена митническа стойност в размер на 5600,09 лева; На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г„ за стоката от МД с MRN 20BG001007024459R5/17.10.2020 г., е определено възникване на вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация, а именно 17.10.2020 г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката от МД е определено вносно митническо задължение в размер на 560,01 лева; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД в размер на 6280,10 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, е определено възникване на задължение и за ДДС на дата 17.10.2020 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение за ДДС за стоката в размер на 1256,02 лева; На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (EC) № 952/2013 г. и на основание чл. 56 от ЗДДС, за стоката от МД с MRN 20BG001007024459R5/17.10.2020 г., са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 276,18 лева и ДДС в размер на 607,59 лева; На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определен „Олимпиа ауто" АД като длъжник за доплащане на вносно мито в размер на 276,18 лева и на ДДС в размер на 607,59 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 17.10.2020 г. до датата на уведомяването на длъжника, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението.

В хода на съдебното производство от административния орган са представени в превод на български език приобщени по преписката документи, включително и извадка от електронен файл с име BG………………….., видно от която лек автомобил с VIN …………….. е с декларирана при износ обща стойност 4465 CAD.

По делото е назначена, изслушана и приета, съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.К., чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. От заключението на вещото лице е установено, че: От продавача на автомобила ……………… Quebec INC., 7405С rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, К. е издадена фактура № RA-E20081001/10.08.2020г. за CHEVROLET, модел SPARK, с номер на шаси ………………….. на стойност 2 263CAD (к. долара). На 12.08.2020г. от б. с. на „Олимпиа Ауто"АД в „У.К. Б."АД Сливен е извършен изходящ валутен превод - 2 263,00 CAD превалутиран към лева в размер на 2880,80лв. С вальорна дата 12.08.2020г. - 11:33:31часа и платежно нареждане с номер на транзакция ……………….плащането е потвърдено. Сумата е преведена на ……………. Quebec INC.-К. в TD B. с S.W.I.F.T код-……………., банков код- ……………с основание за плащане INV …………../10.08.2020г.

В счетоводството на дружеството плащането е осчетоводено със следната счетоводна статия: Дт сметка 401/2 „Доставчици във валута" с аналитичност „Куибек"АД-ф-ра 20081001/10.08.2020г. - 2838,30лв. и Дт сметка 624 Разходи за валутни курсове - 42,55 лв. срещу Кт сметка 503/4 „Разплащателна сметка" - 2880,80 лв., т.е. отразено е плащането към доставчика ………….. Quebec INC, отразена е валутната разлика, и е намалена наличността по банковата сметка със стойността на превода.

На 17.10.2020г. е деклариран вноса на автомобила с митническа декларация с MRN 20BG001007024459R5, в която „Олимпиа Ауто"АД декларира покупната стойност по фактурата 2263 CAD (при обменен курс 1,25422лв.), която отговаря на платената сума 2838,30лв. (с платежно нареждане) на продавача ………… Quebec INC. През м.октомври в счетоводната система на „Олимпиа Ауто"АД автомобила е заведен под номенклатурен номер 556 „Шевролет Cпарк"; ………………..; CAD в Дебита на сч.сметка 305/3"Автомобили внос втора употреба"- 1 брой, цена 2263 CAD - 2838,30 лв. срещу Кредита на сч.сметка 401/1 "Доставчици" - 2838,30лв., с основание ф-ра 20081001/10.08.2020 г. Взети са и операции № 464 и № 540 за начисляване на съпътстващите разходи по доставката на автомобила – мито - 283,83 лв. и терминални разходи - 120,00 лв. Отчетната стойност по партидата става 3 242,13лв. (2838,30+283,83+120,00). В последствие са осчетоводени и последващите разходи: валутната разлика - 42,55лв., изпитване на МПС - 375лв., държавна такса- 100 лв., ремонт - 285,00лв., продуктова такса- 158,33лв. Към 17.03.2021 г.(датата на продажба на автомобила) отчетната стойност вече е била 4 203,01лв.

Според вещото лице съгласно издадена фактура от ………… Quebec INC.-К. с №RA- …………/10.08.2020г. за CHEVROLET, модел SPARK, с номер на шаси ……………….. „Олимпиа Ауто"АД е следвало за заплати 2 263 CAD. По данни на счетоводните регистри и банковите документи на дружеството, действително платена цена е 2 263 CAD. На 12.08.2020 г. от б. с. на „Олимпиа Ауто"АД в „У.К. Б."АД Сливен е извършен изходящ валутен превод 2 263CAD превалутиран към лева в размер на 2880,80лв. С вальорна дата 12.08.2020г.-11:33:31часа и платежно нареждане с номер на транзакция …………… плащането е потвърдено. Сумата е преведена на ………… Quebec INC.-К. в TD B. с S.W.I.F.T код-………….., банков код- ………… с основание INV RA- …………/10.08.2020 г.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че авансово плащане по тази фактура не е открила. Единственото плащане, което е направено по  фактурата издадена на 10.08. е по платежното нареждане е извършено на 12.08.2020 г. В банковите документи за процесния период, които прегледала не е видяла такива за авансово плащане за процесния автомобил. Според вещото лице, за да има авансово плащане би следвало да има основание – номер на рама, на шаси, по някаква фактура авансова, какъвто и да е бил документ, той трябва да се отрази по някакъв начин, като не може да се преведат пари на някой без основание. Автомобилът е заприходен, когато е пристигнал в България.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства  и изслушаната експертиза. При преценка на установените факти по делото съдът приема, че производство по оспорване от страна на жалбоподателя на представен официален електронен документ от Агенция на к. гранични служби, Peг. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ, е неуспешно. От представените по делото доказателства става ясно, че файл ***, е изпратен по електронната поща от електронен адрес на M. A. L. (М.-А. Л.), с. за връзка/п. с. в офиса на Агенцията на к. гранични  служби (CBSA) в посолството на К. в А.. (л.203-206) От метаданните на този файл е видно, че последните корекции на същия са направени именно от този с.. В този смисъл по безспорен начин е установено, че този документ изхожда от к. орган на власт, съставен в кръга на неговата компетентност, поради което е официален документ. По делото от страна на оспорващия в съответствие с изискванията на чл.193 ал.3 от ГПК не бе оборена доказателствената сила на представения електронен документ, поради което съдът следва да го цени, наред с другите събрани по делото доказателства.    

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 16.10.2023 г. (л.38), а жалбата е подадена 23.10.2023 г. В този смисъл, същата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореното административно решение е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при наличието на персонална, материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба, следва да се приеме, че в случая издаденото от з. Директора на ТД Митница Бургас решение е произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия, поради което актът е валиден. От представените по делото доказателства е видно, че със Заповед № 1751 от 10.10.2023 г. на Директора на АМ е възложено на И. Д. да и. ф. на Д. на ТД Митница Бургас за периода от 10.10.2023 г. до з. на директора на ТД, но не повече от 30 дни. (л.183)

Освен валидно, при издаване на оспореното решение не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2, обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в от същия закон, с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид, както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация, с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение". При така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приложените към административната преписка документи, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на проверката, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, от оспорващия е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена. В отговор на изисканата информация оспорващият е представил допълнително счетоводни документи, данни за оценка щетата по автомобила и снимки на същия. Следователно, в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ, не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от ЗМ. Спазени са и разписаните в относимата нормативна уредба други специфични правила по издаване на административен акт от категорията на процесния. Оспореното решение е произнесено в писмена форма, като в него, в съответствие с чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митническият кодекс на Съюза, Регламентът за изпълнение и вътрешното митническо законодателство въвеждат редица правила и мерки за контрол, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга, след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация, съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена, като в тези случаи следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, и в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.

Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

От административния орган е посочено, че е приложима хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на процесната стока и митническата стойност е определена именно по този ред, без да са изложени конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. В тази връзка в решението си органът е направил констатация, че са неприложими методите за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като липсвала информация в митническата информационна система: за внос за относимия период за приети договорни стойности на идентични или сходни стоки; за единичната цена, на която внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени; за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки; за размер на обичайната печалба. Административният орган е направил обобщение, че поради липсата на информация и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В резултат, напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че е разгледан всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да са изложени конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), б. в) и б. г). Липсата на надлежно обосноваване относно неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент.

В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, и да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в конкретния случай не е направено.

От събраните по делото писмени доказателства и от неоспореното заключение на вещото лице е установено, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с МД цена, установено е и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Вторичните методи, посочени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на процесния автомобил, са отхвърлени от митническия орган формално, като не са използвани всички възможности, които митническото законодателство дава за тяхното прилагане. Направените изводи са общи, бланкетни и без подкрепа със съответни доказателства. Липсват документи, в които да са обективирани действията на митническите органи по събиране на необходимата информация за отхвърляне на вторичните методи и резултатите от тези действия, които да доказват констатацията на органа за липса на данни. Изложеното води до извод за неправилно приложение на закона.

Без да е оспорена автентичността на представените документи, доказващи придобиване на процесния автомобил, административният орган е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на информация за декларирана за автомобила стойност при износ от К., която информация не е подкрепена с първични документи. Митническата стойност е договорната стойност на стоката, поради което е необходимо да се изследва действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. Необосновано декларираната при вноса митническа стойност на автомобила е отхвърлена, въпреки че е подкрепена със съответната фактура и платежен документ, а е предпочетена стойност, декларирана при износа на автомобила, без да е установено дали тази декларирана стойност е продажна цена или е друг вид стойност, както и какви елементи са включени в тази стойност. В противоречие с изискванията на чл.35 от АПК, административният орган не е обсъдил всички представени от оспорващия доказателства и конкретно оценката на щетите по автомобила от страна на застрахователя от 27.03.2020 г. (л.79-84), според която загубата на стойност на процесния автомобил към тази дата възлиза на 9105,03 долара. Макар и косвени тези данни биха могли да дадат информация на административния орган за приложение на някоя от хипотезите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от к. митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – К.. Приложената към писмото на к. митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от к. митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация обаче не представлява първично и в този смисъл надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т. е. е декларирана съответната стока за износ. В случая, не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че к. митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. Съществена доказателствена подкрепа би получил органът в случай че бе получил митническата износна декларация и съпътстващите я първични документи.

От изложеното се налага извод, че декларираната фактурна стойност към датата на приемане на процесната МД е договорната стойност - тази, която е действително платена по представената фактура. В административното производство не са установени предвидените в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния автомобил. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени на дружеството суми за досъбиране за мито и ДДС, както и лихви за забава.

По изложените съображения, оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Агенция „Митници" следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 690 лева, от които: 50 лева- внесена държавна такса, 440 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, и 200 лева - внесено възнаграждение за вещо лице.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Олимпиа ауто" АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Банско Шосе" № 10,  Решение № 32-590914 от 13.10.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Митници" да заплати на „Олимпиа ауто" АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Банско Шосе" № 10, сумата от 690 (шестстотин деветдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.