Р Е Ш Е Н И Е222
гр. Пазарджик, 24.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на двадесет и четвърти юли….….………………………
през две хиляди и деветнадесета година.......................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА Д.
при секретаря …….………………..........……
.и в присъствието на
прокурор………..…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в.
гр. дело № 382 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.463 от Граждански процесуален
кодекс.
Жалбоподателят „М.М.“ ЕООД обжалва
разпределение от 24.02.2020 година, извършено по изпълнително дело №
20158890400904 на ЧСИ Д.С., рег. № 889, с район на действие Окръжен съд -
Пазарджик.
Жалбата е постъпила в указания
в закона срок с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че постановеното от съдебния изпълнител разпределението е необосновано и
неясно. От неговото съдържание не ставало ясно какви са вземанията на всеки
един от взискателите към момента на разпределението - главница, лихви или
разноски, вида на разноските и техния размер, данъци и пр., какъв е редът за
удовлетворяване на притезанията /посочване на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД/ и
каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Не
било ясно как е изчислен и коефициентът, послужил като база за определяне
размера на сумите в отделните редове привилегии. В изготвеното разпределение
нямало данни как, на какво основание, размер и база ЧСИ е достигнал до
определените в него суми и е включил същите в разпределението.
Освен това
към разпределението на суми липсвала сметка за размера на дълга от ЧСИ,
съгласно чл. 79 ал.1 от ЗЧСИ, която да включва пълна информация за размера на
постъпилите суми, за начина на погасяване на дълга и за неговия остатък, а по
силата на ал. 2 от цитираната разпоредба в сметката се посочвали и
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски,
размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Размерът на
таксите и разноските, които се дължат по разпределението се определли по ТТР
към ЗЧСИ. За тях ЧСИ в изпълнение на задължението си по чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ
дължал изготвяне на справка, в която следвало да посочи всички фактически и
правни основания за определянето им. Без изпълнение на действията по чл. 79 от ЗЧСИ, вменени му от закона, това е основание, за да се счете, че изготвеното по
този начин разпределение е незаконосъобразно.
Изложени са общи разсъждения относно
правната характеристика на разпределението като акт. Твърди, че не бил ясен
механизмът на изчисляване на лихвите, поради което те били неправилно
изчислени. Липсвала информация за дължимия данък за продадения имот, тъй като
наличните данни не били актуални.
Неправилно
ЧСИ включил в първи ред авансовите такси съгласно ТТР към ЗЧСИ, дължими, но
невнесени по изпълнителното дело. Само когато авансовите такси били внесени
предварително от взискателя, се ползвали с привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД и представлявали разноски по изпълнението. Когато ЧСИ не бил събрал
авансово таксите, те вече не се дължали на взискателя, а на ЧСИ, поради което и
не следвало да се третират със същата привилегия, както ако бяха сторени от
взискателя. Безспорно, на основание чл. 79, ал.2 ГПК - когато таксите не са
внесени от взискателя, те се събирали от длъжника, но в този случай, ЧСИ не
можел да се позове на привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, поради което и
неправилно авансовите невнесени таксите са третирани като привилегировано
вземане и са включени в първи ред.
От разпределението не ставало ясно коя част от сумата за разноски са такива, които
действително се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т.1 - т.е. са
разноски по принудителното изпълнение, които съгласно разясненията по т. 6 от
цитираното по- горе TP представляват разноски по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.
С едно последните изменения на ГПК - ДВ, бр.86 /2017 год. в чл. 79, ал. 1 от ГПК била създадена нова т. 3 сочеща, че ако разноските направени от взискател
са за изпълнителни способи, които не са приложени, те са за негова сметка, а не
за сметка на длъжника. В случая ЧСИ бил допуснал нарушения при формиране на
сумата от общо 1093,50 лв. като вземания на първоначалния взискател за разноски
по изпълнението, изразяващи се в неяснота и необоснованост при посочване на
вземанията по отделните пера, а също - включването в общата сума на разноски
извън изпълнителното производство. Нарушения били допуснати от ЧСИ и при
разпределението на сумата, определена като направени разноски от първоначалния
взискател изцяло като привилегировано вземане, тъй като не можело да се
определи каква част от нея отговаряла на изискванията за привилегировани
вземания съгласно чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД , вр. т.6 от Тълкувателно решение
от 26.06.2015 год. по т.д. №2/2013
год. на ОСГТК на ВКС , вр. чл.79 , ал.1 , т.З от ГПК
Твърди се още, че удостоверение с
вх. № 16382, издадено от Община Пазарджик, Дирекция "МДТ", за дължим
данък недвижими имоти било с дата 21.05.2018
г., т.е. година преди изготвяне на самото разпределение на суми,
а това на практика означавало че към датата на изготвяне на разпределението щели
да останат суми, дължими за данък недвижим имот, което било нарушение на
правилото, че всички дължими данъци за продадения чрез публична продан недвижим
имот се погасяват от постъпилите суми от същата тази продан за същия този
недвижим имот.
Отделно Съдебният изпълнител бил
допуснал нарушение на закона като квалифицирал вземанията на Община Пазарджик
за местни такси, в конкретния случай „Битови отпадъци" като привилегировани
такива по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, тъй като в тази разпоредбата лимитативно били
изброени кои вземания се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Сред
тях били вземанията на държавата за данъци върху определен имот от стойността
му, които безспорно по силата на законова делегация се събират от общините.
Таксата за битови отпадъци обаче била заплащане на една вече извършена от
съответната община услуга по „събиране, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения за битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места" - чл.62 ЗМДТ, следователно
при таксата не се говорело за безвъзмездно плащане от страна на задълженото
лице, а за заплащане срещу предоставена от страна на съответната община услуга.
В резултат на това, при разпределение на паричните средства, постъпили по
изпълнителното дело след публичната продан на процесния недвижим имот,
вземането на общината за такса битови отпадъци следвало да се квалифицира като
ползващо се с привилегия по чл.136, ал.1, т. 6, а не т. 2 ЗЗД.
Съдебният изпълнител неправилно бил
определил сумите по изготвеното разпределение. На страница 1 били описани
вземанията на взискателя "ДСК" ЕАД, ЕИК *********, но не ставало ясно
посоченият общ сбор „лихви" какъв характер има: мораторно обезщетение,
договорни лихви или наказателни лихви /неустойки/. Абсолютно неясен бил
началният момент, от който са начислявани. Проста справка в сайта на БНБ за
дължимата законна лихва върху главница в размер на 149 891, 31 лева сочела, че
сметките на ЧСИ освен, че са некоректни се явявали и неточни.
На страница първа в абзаца за
вземания в полза на взискателя, „Банка ДСК" ЕАД била посочена сума,
представляваща неолихвяеми задължения. Жалбоподателят предполага, че в тази
сума са включени съдебно-деловодни разходи, направени за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка развива съображения за дължимостта
на такова възнаграждение и изчислението му съобразно чл.78, ал.8 от ГПК.
На страница 2-ра от процесното постановление
за разпределение било записано, че се погасява вземане, обезпечено с ипотека
върху продадения имот, на основание чл.136, ал.1, т.З от ЗЗД, но отново липсвала
яснота и прозрачност какво се погасява с тази сума - дали се погасява
„лихва" посочена на стр. 1-ва т. нар. „неолихвяеми вземания", дали се
погасява част от грешно изчислената законна лихва и най-важното колко е
остатъка от главницата след извършване на разпределението на суми.
В случая не били посочени конкретно
по вид и размер поотделно подлежащите на погасяване от разпределяната сума
вземания на ипотекарния кредитор при съобразяване поредността и съразмерността
по чл. 76 ЗЗД за погасяване на всяко от тях. Не било ясно и какъв е
непогасеният с процесното разпределение остатък от вземането на банката, по
отношение на който принудителното изпълнение ще продължи, което обстоятелство
препятства както реализиране на правата на страните така и на самото
принудително изпълнение.
Въз основа на всички посочени доводи се
твърди, че разпределението е неправилно и се иска неговата отмяна.
Постъпило е писмено възражение от „Банка
ДСК“ ЕАД с искане обжалваното разпределение да бъде потвърдено, а жалбата на „М.М.“
ЕООД да бъде отхвърлена като неоснователна.
Писмени възражения от останалите
ответниците по жалбата не са постъпили.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви.
Съдът, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирана страна в установения в закона срок и е допустима.
Изпълнителното производство по ИД №20158890400904 по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.С., рег. №889, с район на действие Окръжен съд гр.Пазарджик, е образувано по искане на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Московска“ № 19 против длъжника В.П.С., ЕГН-********** ***, за принудително събиране на парично вземане в размер на 149891.31 лв. главница, лихва от 53544.15 лв. за периода от 07.02.2011 г. до 19.10.2011 г., законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2011 г. до изплащане на вземането и разноски в общ размер от 7669 лв. по издаден в полза на банката изпълнителен лист от 24.10.2011 г. от Районен съд гр.Пазарджик по ч.гр.д. № 4378/20 11 г. по описа на същия съд.
Обжалваното разпределение е
изготвено от ЧСИ по повод извършена публична продан на Гараж №1 /първи/,
разположен на ниво партер, с площ от 19.55 /деветнадесет цяло петдесет и пет
стотни/ кв.м., находящ се в масивна триетажна жилищна сграда, построена в част
от УПИ XXI - 819 УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ двадесет и първи за имот осемстотин и
деветнадесети/, с площ от 250 /двеста и петдесет/ кв.м. от квартал 216 /двеста
и шестнадесет/ по плана на град Пазарджик, ул.Ованес Соваджиян №53 /петдесет и
три/, при съседи на имота: поземлени имоти: № 815, 817, 818, 820 и улица, който
имот съгласно схема на АГКК - Пазарджик представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.501.819.1.5.
Към датата на изготвянето на разпределението, като взискатели
/първоначален и присъединени/ по изпълнението срещу посочения длъжник по искане
на съответния кредитор, както и по право, са следните правни субекти и вземания
:
1.Първоначален взискател „Банка ДСК“ ЕАД с парично вземане в размер на 346262.31 лв., а именно:
главница в размер на 149
891.31 лева;
лихви в размер на 127 527.91
лева;
неолихвяеми задължения в
размер на 68843.09 лева;
2.Парично
вземане на присъединения взискател „М.М.“ ЕООД, в общ размер на 428509.71 лв., а именно:
главница в размер на 244245.00
лева;
лихви в размер на 38599.96
лева;
неолихвяеми задължения в
размер на 145664.75 лева;
3.Парично вземане на присъединения по
право взискател Община Пазарджик за задължения за данъци на длъжника за
недвижим имот по удостоверение вх. № 16382 от 21.05.2018 г. за 2728.75 лв. /вземането е включено в разпределение от 24.02.2020 г., тъй като
справката за задължения от Община Пазарджик не може да бъде издадена по обекти,
поради начина на деклариране, съгласно справка вх.№ 04032/14.02.2020г./ по Удостоверение за наличие на
задължения за недвижим имот с вх.№ 04032/14.02.2020 г.
В изготвеното разпределение, след като са посочени
вземанията на всеки един от тримата взискатели и как точно са формирани по
пера, ЧСИ е посочил конкретно кои от тях следва да бъдат удовлетворени и по
какъв начин. Посочено е какъв е размерът на вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, които следва да бъдат удовлетворени
най-напред, съгласно чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД като е посочил разноските,
направени и платени от първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД по
изпълнителното дело съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ; подробно
е посочен размерът на всяка отделна такса и основанието, на което се дължи,
съгласно тарифата както и за кое изпълнително действие се отнася - за опис, за
вещо лице, за уведомление и други. Посочени са и таксите по принудителното
изпълнение, дължими на ЧСИ по същата Тарифа, и също са конкретизирани по вид,
основание и размер.
Във втори ред /по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД/ са посочени
вземания на държавата за дължими данъци на продадения имот в размер на 477.32 лв., дължими на
Община Пазарджик.
В трети ред /по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД/ се съдържат
вземанията, обезпечени със залог и ипотека, от стойността на
заложените или ипотекираните имоти - 7669.22 лв., съгласно договорна ипотека - акт 143, том 5,
вх.рег.8496/18.10.2007 г.
За вземанията, посочени в следващите редове на чл.136
ал.1 от ЗЗД няма отделени суми от разпределението по причина, че такива
вземания няма предявени по изпълнителното дело.
След рекапитулация на вземанията, които се
удовлетворяват предпочтително, ЧСИ е посочил, че за удовлетворяване на
вземанията на присъединения взискател, които не са привилегировани и не се
удовлетворяват предпочтително, не остават суми за разпределяне. Определил е, че
обявеният за купувач на имота наддавач, който е и присъединен взискател - „М.М.“
ЕООД, следва да внесе по сметка на ЧСИ 8599 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна окръжният съд намира обжалвания акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
В чл. 460 ГПК е посочен начинът на разпределение на събраната по изпълнителното дело сума, когато тя е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Според изричната законова разпоредба съдебният изпълнител най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Неоснователно е твърдението, че липсвата на сметка за размера на дълга от ЧСИ, съгласно чл. 79 ал.1 от ЗЧСИ, която да включва пълна информация за размера на постъпилите суми, за начина на погасяване на дълга и за неговия остатък, опорочава извършеното разпределение. Изготвянето на сметка за размера на дълга по начина, по който твърди жалбоподателя, позовавайки се нормата на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ, не е необходимо и липсата на такава не опорочава извършеното разпределение. /В този смисъл - Решение № 104 от 1.06.2018 г. на ПАС по в. гр. д. № 276/2018 г.; Решение № 94 от 21.05.2018 г. на ПАС по в. гр. д. № 241/2018 г./
Неоснователно е
възражението, че в ред първи по чл.136 от ЗЗД са включени суми, които не
представляват авансово внесени такси за извършване на изпълнителни действия и
поради това не се дължат с привилегия. В обжалваното разпределение в ред първи
са включени само разноски, свързани с обезпечаването на принудителното
изпълнение – за изготвяне и предявяване на самото разпределение /т.13 и т.4 от
ТТРЗЧСИ /, за уведомления до страните във връзка с разпределението /т.5 от
ТТРЗЧСИ/, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, във връзка с изчислението на която
в жалбата не са изложени възражения.
Неоснователно е
възражението, че в ред втори – задължения за данъци за недвижимия имот била
включена и такса за битови отпадъци, както и че липсвала актуална справка за
задълженията за имота, предмет на публична продан. Видно от приложената на лист 1547, т. ІV от изпълнителното дело
справка за задължения, към 03.02.2020 г.
дължимият данък е за имота е в размер на 477.32 лв., а за такса битови отпадъци
задължението е в размер на 2251.43 лв., което очевидно не е включено в
разпределението. Явно несъстоятелно е твърдението и за липса на актуална
информация за задължения за данъци за недвижимия имот, тъй като цитираната
справка е от 03.02.2020 г., а разпределението е изготвено на 24.02.2020 г. и
тази информация изрично е посочена в него.
Неоснователно е
възражението, че в разпределената за първоначалния взискател сума било включено
възнаграждение за юрисконсулт, което било неправилно изчислено съобразно
нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, тъй като това твърдения се базира на недоказани
предположения и размисли на самия жалбоподател. Никъде в кориците на
изпълнителното дело не се съдържа информация за присъединено вземане на
юрисконсултско възнагаждение. Същото се отнася и до възражението за „неяснота“
относно това какво точно се погасява с разпределената в ред трети сума. В
разпределението ясно е посочено, че сумата се разпределя на основание чл.136,
т.3 от ЗЗД – вземания, обезпечени със залог или ипотека. В конкретния случай
безспорно се установява, че имотът, предмет на публична продан, е обезпечен в
полза на Банка ДСК с договорна ипотека с акт № 143, т.5, вх.рег.8496/18.10.2007
г., което прави вземането на банката привилегировано от трети ред.
Най-после не
основателно е и възражението, че не било ясно и какъв е непогасеният остатък от
задълженията на кредиторите. Липсата на тази информация в обжалваното
разпределение не го опорочава, тъй като с него е разпределена една сума в
размер на 8599 лв., постъпила от продажбата на един имот, а непогасеният
остатък от задълженията на кредиторите би имал значение при разпределението на
суми от следваща публична продан, защото с тях ще се погасява именно този
непогасен към настоящия момент остатък.
В заключение, обжалваното определение не страда от пороци, обосноваващи
неговата отмяна, поради което то следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА разпределение от 24.02.2020 година,
извършено по изпълнително дело № 20158890400904 на ЧСИ Д.С., рег. № 889, с
район на действие Окръжен съд - Пазарджик, извършено след продажбата на гараж №1 /първи/, разположен на ниво партер,
с площ от 19.55 /деветнадесет цяло петдесет и пет стотни/ кв.м., находящ се в
масивна триетажна жилищна сграда, построена в част от УПИ XXI - 819 УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ двадесет и първи за имот осемстотин и деветнадесети/, с площ от
250 /двеста и петдесет/ кв.м. от квартал 216 /двеста и шестнадесет/ по плана на
град Пазарджик, ул.Ованес Соваджиян №53 /петдесет и три/, при съседи на имота:
поземлени имоти: № 815, 817, 818, 820 и улица, който имот съгласно схема на
АГКК - Пазарджик представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.501.819.1.5.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр.Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: