№ 461
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500590 по описа за 2023 година
С Решение № 211 от 08.07.2022г. постановено по гр.д. № 76 по опис на ПОС за 2021 г.,
съдът е осъдил ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК: *********, с адрес гр. София, бул. „С.ско шосе“
№67А, представлявано от Изпълнителен директор П. Д. и Изпълнителен директор М. М.-Г.
да заплати на М. В. Б. - П., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №**,
офис 5, сумата от 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, в следствие на претърпяното ПТП на 18.07.2020
г., ведно със законната лихва от 05.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и е
отхвърлил иска за разликата над присъдените 12 000 лева, до претендираните 30 000 лева,
като неоснователен; присъдел е в тежест на ответника да заплати на ищцата сумата от
572.00 лв. /петстотин седемдесет и два лв./, представляваща адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38 от ЗА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК; сумата от 480.00 лв.
/четиристотин и осемдесет лв./, представляваща дължимата държавна такса, съответна на
уважената част от иска и сумата от 200 лв. разноски в производството, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК. Осъдил е ищцата да заплати в полза на ответника сумата от 480.00 лв.,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищцата е подала Въззивна жалба с вх. Рег. № 4601 от 14.01.2022г. по опис на ПОС, срещу
Решение № 211 от 08.07.2022г. в частта, в която е отхвърлен осъдителен иск против ЗК “Лев
инс” АД, с ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. „С.ско шосе“ №67А, представлявано от
1
Изпълнителен директор П. Д. и Изпълнителен директор М. М.-Г. за разликата над 12 000
лева до претендираните 30 000 лева, ведно със законната лихва от 05.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. В обстоятелствената част на жалбата се излага, че
решението е неправилно поради нарушение материални закон - чл. 52 от ЗЗД и е
необосновано, тъй като правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото
доказателства. Излага се, че в решението липсва преценка за съответствие между
множеството травми от една страна и икономическата конюнктура от друга. Счита, че
решението е необосновано и защото от събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност се установява, че справедлив еквивалент на претърпените болки и
страдания е обезщетение в размер на 30 000 лева. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен до пълния
предявен размер, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в производството. Оправя
искане да бъде присъдено в полза на представляващата - адв. Т. П., която осъществява пр.
представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в минимален
размер определен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивната жалбоподателка е освободена от задължението за заплащане на такси и разноски
във въззивното производство с Разпореждане № 859 от 30.09.2022 г. постановено по гр.д. №
76 по опис на ПОС за 2021 г. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба и в ход по
същество моли да бъде уважена. Претендира разноски в производството.
Ответникът ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. „С.ско шосе“ №67А,
представлявано от Изпълнителен директор П. Д. и Изпълнителен директор М. М.-Г., в
съдебно заседание поддържа насрещна въззивна жалба с вх. Рег. № 6298 от 05.12.2022 г.
срещу Решение № 211 от 08.07.2022г. в неговата осъдителна част. Поддържа съображенията
за неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа становището, че не са
установени по делото елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,-
противоправност на деянието и вина, и причинно следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат. Поддържа изложените съображения за неправилност и
необоснованост на решението в осъдителната му част. Поддържа твърдението, че
пострадалата е нарушила правилата за движение, факт, който не е взет предвид в
обжалваното решение. Счита, че сама се е поставила в риск и моли съда да отмени
осъдителната част от решението, като постанови друго с което да отхвърли иска изцяло.
Претендира разноски в производството.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при
проверката на правилността и обосноваността е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема решението за валидно и допустимо.
Относно неговата правилност и обоснованост, съдът съобрази следното: Спорът пред
въззивния съд е правен и се състои в това, дали ищцата е нарушила правилата за движение
и с деянието си е съпричинила вредоносния резултат и при наличие на всички останали
2
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, правилно ли съдът е
определил размера на обезщетението.
От събраните по делото доказателства се установява, че водачите на двете ПТС - № 1 - М.
П. Н. и № 2 М. В. Б. /номерацията следва скицата към заключението на вещото лице - л. 100
от делото/ са се движили в една посока по двупосочен път с непрекъсната осева линия.
Двете са предприели маневри както следва - № 1 завой на ляво, а № 2 /ищцата/изпреварване
с навлизане в лява лента за насрещно движение. ПТП е настъпило на „Т“ образно
кръстовище с прекъсната осева линия. Няма спирачен път и за двата автомобила. Не е
установена скоростта на движение. Установено е, че телесните увреждания на ищцата са
настъпили от челен удар между автомобил № 2 и дърво, който е следствие от инерционните
сили получили се след сблъсъка между двете ПТС. Очевидец на произшествието е св. Ф. Г.,
чиито показания са в унисон със заключението на вещото лице, относно механизма на
настъпилото ПТП. Свидетелства за това, че при извършване на маневрата ляв завой, ищцата
вече е била предприела маневрата изпреварване и не е могла да предтврати удара. Водачката
на автомобил № 1 е разпитана като свидетел и от показанията се установява, че при
предприемане на маневрата ляв завой, не е видяла в лявата лента да има автомобил. Като се
има предвид, че липсва спирачен път и за двата автомобила, очевидно водачите им са
предприели маневрите си по едно и също време, което изключва достоверността на
показанията на св. Г.. В първоинстанционното решение съдът е приел, че водачът на
автомобил № 1 е действал с понижено внимание и с това е обосновал противоправността на
деянието. От доказателствата в тяхната съвкупност, следва извода, че водачите и на двата
автомобила са нарушили правилника за движение. Водач № 2 е предприел маневра
изпреварване в участък на кръстовище, с което е нарушил правилата на чл. 43, т.2 и чл. 47
от ЗДвП. Водачът на автомобил № 1 е предприел разрешена маневра завой на ляво, на
определеното за това място, но предвид мястото на настъпване на удара, явно не е действал
с повишено внимание. Пострадал е водач № 2. Вредите са пряка и непосредствена
последица от деянията на двамата водачи. Съпричиняването на водач № 2 е в размер на 50
% , защото ако не беше предприел забранена маневра или ако маневрата е била
предприета, но с ниска скорост, то тогава водач № 1, който е извършвал разрешена маневра,
макар и с понижено внимание би могъл да премине безпрепятствено през кръстовището. За
да достигне до този извод, съдът съобрази, че при маневра изпреварване се извършва
ускорение на скоростта в следствие на волева човешка реакция, а при завой на ляво се
извършва намаляване на скоростта. Липсата на какъвто и да е спирачен път за пострадалия
водач, следва, че маневрите на участващите в ПТП са предприети едновременно.
От заключение на СМЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено, се установява, че в следствие на челен удар с дърво, който от своя
страна е следствие от инерционните сили на съприкосновението между двата автомобила,
водач № 2 /ищцата/ е пострадала физически – получила е сътресение на мозъка, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на лява предмишница с
кръвонасядане, Контузия на ляво бедро с кръвонасядане и Контузия на лява подбедрица с
3
две кръвонасядания, причинили й болка, както и счупване на шести шиен прешлен, довело
до трайно затруднение движението на врата за срок, повече от 30 дни. Вследствие на
счупването на шести шиен прешлен, ищцата е търпяла болки и страдания за период от около
2 месеца, като първите 20 дни болките са били с по голям интензитет. Вследствие на
сътресението на мозъка и контузията на лява ръка и ляв крак с кръвонасядания, ищцата е
търпяла болки и страдания за период от около 30 дни, като първите 10 дни болките са били с
по голям интензитет. За преодоляване на травмата от счупване на шести шиен прешлен с
поставяне на обездвижваща шийна яка за срок от 30 дни и последваща рехабилитация, а по
отношение на останалите увреждания е проведено консервативно лечение с прием на
обезболяващи и невропротективни медикаменти. Към дата на предявяване на иска ищцата е
напълно възстановена. Между страните не се спори, че по силата на застрахователна полица
№ BG/22/120001895150, лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с per. № ******* е
бил застрахован при ответното дружество към датата на настъпване на ПТП - 18.07.2020г.,
като това обстоятелство е било отделено като безспорно с Определение №15 от 07.01.2022г.,
постановено в първоинстанционното производство.
При тази фактическа установеност, която не съответства в пълна степен на фактите приети
от първостепенния съд /в частта за вида на осевата линия към момента на предприемане на
маневрата изпреварване и в частта относно вината на пострадалата за настъпилото на
18.07.2020 г. ПТП/, настоящият съд извежда следните правни изводи:
Налице е противоправно деяние от страна на двете водачки участващи в ПТП. Налице е
вредоносен резултат за ищцата, която е пострадала от ПТП. Вредите са установени със
заключение на вещо лице, което не е оспорено. Справедливо обезщетение за тях е паричната
равностойност в размер на 30 000 лева, от които следва да бъдат присъдени половината като
се отчете, констатираното съпричиняване. Върху тази сума ответната страна дължи лихва от
моментана уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
По въпроса за момента, от който възниква правото на обезщетение за забава е постановено
решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. ВКС , според което: „В хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането“. Релевантните дати в
конкретното правоотношение са 18.07.2020 г., когато е извършено деянието и 05.08.2020 г.
когато ищцата е заявила писмена претенция пред застрахователя. С оглед даденото по-горе
разрешение на правния въпрос за периода от датата на деликта 18.07.2020 г. до предявяване
на претенцията пред застрахователя 05.08.2020 г. обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищцата вреди се дължи от делинквента на осн.86 ЗЗД, но
не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор.
Следователно прекият иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане от застрахователя на
4
обезщетение за забава за периода от 18.07.2020 г. до 05.08.2020 г. е неоснователен. На осн.
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, т.е. от 05.08.2020г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал.
1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Ето
защо за периода от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на обезщетение за забава е
основателен.
Първоинстанционното решение е изцяло нeправилно и следва да бъде отменено във всички
негови части включително и за разноските и вместо него постановено друго, с което
ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева,
представляваща редуцирания с процента на съпричиняване справедлив размер на
обезщетение за претърпените болки и страдания в следствие ПТП. За задължителната
гражданска отговорност на автомобилистите в чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ е предвидено , че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите п чл. 429, ал.2, т.2 от
КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал.3 КЗ – само в рамките на застрахователната сума и
за периода с начало на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респективно предявяване на претенция от увреденото лице. В този смисъл Решение
№ 128 от 04.02.2020 г. т.д.№ 2466/2018 г. ВКС.
Съобразно изхода от спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските в
първоинстанционното производство, като те следва да бъдат преизчислени в съответствие с
изхода от делото. В първоинстанционното производство ищцата е направила разноски в
размер на 1100 лева, от които 600 лева държавна такса и 500 лева депозити за
възнаграждение на вещи лица. Същия разход е извършил и ответника. С оглед изхода от
спора, разноски не следва да се присъждат, защото разходът е извършен в съответствие с
изхода на спора. Ищцата е представлявана от адвокат, който е провел защитата на основани
чл. 38 от ЗА и му се дължи адв. Възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2 т.2
Наредба № 1 за минималните размери на адв. Възнаграждения. Ответната страна е
представлявана от юрисконсулт, поради което съдът следва да приложи разпоредбата на чл.
78, ал.8 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска. Във въззивното производство
държавна такса е пратена само от ответника и съобразно изхода от спора, следва да остане в
негова тежест.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № № 211 от 08.07.2022г. постановено по гр.д. № 76 по опис на
Окръжен съд – гр. Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
5
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК: *********, с адрес гр. София, бул. „С.ско шосе“ №67А,
представлявано от Изпълнителен директор П. Д. и Изпълнителен директор М. М.-Г. ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. Б. - П., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.***, ул. „***“ №**, офис
5, сумата от 15000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в следствие ПТП на 18.07.2020 г., ведно със законната
лихва от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 и чл.
429 от ЗК вр. 86 ал.1 от ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдената
сума до претендираната от 30 000 лева, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 05.08.2020 г. на основание чл. 432 и чл. 429 от ЗК вр. 86
ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, с ЕИКТ21 130788, с адрес гр. София, бул. „С.ско шосе“ №67А,
представлявано от Изпълнителен директор П. Д. и Изпълнителен директор М. М.-Г. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Т. П. с адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, офис 5, сумата от 1750 /хиляда
седемстотин и петдесет/ лева, на основание чл. 38 от ЗА вр. чл. 7, ал.2 т.2 от Наредба № 1
от 09.94.2099г. за минималните размери на адв. Възнаграждения, на основание чл.38 от ЗА
ОСЪЖДА М. В. Б. - П., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, офис
5З да запрати на ЗК “Лев инс” АД, с ЕИК: *********, с адрес гр. София, бул. „С.ско шосе“
№67А, представлявано от Изпълнителен директор П. Д. и Изпълнителен директор М. М.-Г.,
сумата от 100 лева представляваща юрисконсутско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6