№ 1218
гр. Варна, 29.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233100101660 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК
Постъпила е искова молба от С. Х. И. с ЕГН:********** и адрес гр.
Варна, ул.**********, действащ чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв.Д. Г. от АК-Варна и съдебен адрес гр. Варна, ул. *********,
ПРОТИВ: ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЕООД с ЕИК:******* със
седалище и адрес на управление гр.София, **********, представляван от Е.
А. А. с правно основание чл.124 от ГПК и цена на иска: 96 879,30 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че производството гр.д.1704/2023г.
по описа на 30 с-в, на ВРС между същите страни за предаване на държането
на недвижим имот е висящо.
Според ищеца, по договора за наем не му предавано държането на веща,
а ответника я владее и за която претендира права на собственост.
Ответника по настоящия иск не е собственик на процесния имот.
Ищеца по настоящия иск твърди, че нито към момента на сключване на
договора за наем, нито към настоящия момент държи описания в исковата
молба по гр.д. 1704/2023г. по описа на 30 с-в на ВРС недвижим имот.
Ищеца по настоящия иск владее ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
********* и е записан като собственик на имота, владее и цялата изградена в
имота ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *********.1 с
административен адрес гр.Варна, ул."********* със застроена площ 91 кв.м.
Ищеца, твърди, че за него е налице правен интерес да предяви
1
настоящия иск за установяване спрямо ответника правото му на собственост
върху описания имот, тъй като в исковата молба по гр.д.1704/23г. ЗО с-в на
ВРС ищеца по иска заявил, че е собственик.
В уточнителната си молба ищеца е заявил придобивното си основание
по наследство и дарение.
С исковата молба ищеца е завил петитум, с който моли съда да
постанови решение, с което:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищеца е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********* , по
КККР на гр.Варна, с площ 266кв.зм.,вид територия: урбанизирана, начин на
трайно ползване средно застрояване от 10-15 м., при съседи ПИ с
идентификатори: ********.224, ********.225, ********.408, ********.221,
********.219, ********.34, ********.218, ********.223 ,ведно с цялата
изградена в имота ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
*********.1 по ККР на гр.Варна с административен адрес: гр.Варна,
ул.**********-Б със застроена площ 91кв.м., брой етажи 3,брой на
самостоятелни обекти в сградата няма данни, предназначение жилищна
сграда- еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен план
няма , на основание дарение на наследствените квоти на наследници на К. И.
К. с НА №192/2006 год. и наследство.
В условията на евентуалност ако съдът приеме, че договора за наем е
касае процесния имот ********* и сграда с идентификатор *********.1 , а не
описания в договора за наем ПИ с идентификатор ********** и сграда с
идентификатор **********.1 доколкото договора за наем не се отнася за
целия имот, а само за 160кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ и ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от сградата ищеца
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните , че
ищеца е собственик на разликата над 160 кв.м. до 267кв.м. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ********* по КККР на гр.Варна и ПРИЗЕМЕН
ЕТАЖ с площ 91 кв. и ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от триетажна сграда с
идентификатор *********.1 с административен адрес гр.Варна,
ул.**********-Б със застроена площ 91 кв.м., брой етажи: три, доколкото
същите не са били предмет на договора за наем и ищеца е владял същите като
ги е придобил по давност въз основа на упражнявана фактическа власт в
2
периода от 2011 год., когато е извършена публична продан по ИД 109/2008г.
на ЧСИ С. Я., при която ответника твърди, че обявен за купувач на процесния
имот, а не на описания в постановление за възлагане вписано с акт
№177,том.LIV, дело 2459/2011 год. до датата на предявяване на иска по
гр.д.1704/2023г. по описа на ЗО с-в на ВРС на 15.02.2023 год.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, от
„СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД /наименованието на дружеството ответника от
ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЕООД е променено на „СОВА
ПРОПЪРТИС“ ЕООД 28.02.2024 год. и промяната е отразена в търговския
регистър/,с която се оспорва предявения иск.
Оспорва твърденията на ищеца, че не му е предавано държането върху
ПИ с идентификатор ********* ведно с изградената сграда по силата на
сключен Договор за наем
В отговора се твърди, че е безспорно и не нуждаещо се от доказване,
факта, че:
Ищеца С. Х. И. и БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД са се намирали в
облигационни отношения по силата на сключен Договор за банков кредит и
учредени договорни ипотеки между страните.
Видно е, че след като кредита не е бил обслужван се е пристъпило към
принудително изпълнение върху недвижим имот.
По реда на принудителното изпълнение Банка Пиреос България АД е
придобила процесния имот през 2011 г, като в резултат на преобразуване на
банката по реда на чл.262г ТЗ, имотът е включен в имуществото на
отделеното еднолично дружество Пиреос Недвижими Имоти ЕООД през
2019г.
Ответника оспорва изцяло твърденията на ищеца, че на публичната
продан по изп. дело 109/2008 год. по описа на ЧСИ 719 С. Я. на банката е бил
възложен друг имот, а не процесния.
Оспорва факта на владение на ищеца, като излага подробни аргументи.
Според ответника в конкретния случай, ищеца не е осъществявал
владение върху процесния имот, а държане въз основа на договор за наем
Моли съда да отхвърли предявения иск.
3
За да се произнесе, съобразно задълженията си по чл. 140 и сл. ГПК,
съдът съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно съединяване на искове при
евентуалност два положителни установителни иска с правно основание чл.124
от ГПК.
Предявените в условията на евентуалност искове се различават само в
претендирания обем на защита по отношение на правото на собственост.
При главния иск се иска защита на правото на собственост в пълен обем
на процесния имот, а търсената защита с евентуалния иск в по-ограничен
обем, на отново за същия имот т.е. главния и евентуалния иск е за
принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти, като в
обема на защита по главния иск се включва изцяло и обема на търсената
защита по евентуалния иск на едно и също придобивно основание.
Настоящия съдебен състав намира, че предявения в евентуалност иск е
недопустим и производството по него следва да се прекрати.
В условията на евентуалност съединяват се няколко иска два или
повече за защита на едно и също право, но на различни основания.
При евентуалното съединяване на няколко иска, единият от тях е главен
и от неговото уважаване или неуважаване зависи произнасянето по другите.
Предвид изложеното го-горе съдът намира, че в случая при евентуалния
иск касае за иск за защита на едно право което е малко по обем от главния
иск, тъй като в главния иск, като средство за защита е включен цялото право и
при неговото уважаване ищеца ще получи защита и по-малкия обем от
претендираната защита по заявения евентуален иск.
Нещо повече, ако съдът в хода на съдебното дирене установи, че ищеца
има по-малко права на собственост от претендираните, той ще постанови
решение, с което ще уважи главния иск до доказаните права.
Ищеца се домогва да установи правния си интерес от евентуалния иск, с
факта, че договора за наем касае процесния имот ********* и сграда с
идентификатор *********.1 и дотолкова доколкото договора за наем не се
отнася за целия имот, а само за 160кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ и
ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от сградата. Но при успешно провеждане на
4
главния иск съдът ще признае правото на собственост на ищеца в пълен обем,
на цялата дворно място и цялата сграда, а не само за идеални от имота и част
от сградата. Придобивното основание и при двата иска едно и също.
Изложеното води до извода, че след като съдът е сезиран с иск за
защита на правото на собственост, в обем с който се съдът и искане за защита
по евентуален иск и с решението съдът би дал защита и по евентуалния иск,
то евентуалния иск е недопустим.
В този смисъл, съдът намира, че евентуалния иск е недопустим, тъй
като е предявен без за ищеца да е налице правен интерес от негово
провеждане.
С уважаване на главния иск ищеца успешно би защитил правото си на
собственост и по евентуалния иск.
Правно основание на предявени иск е чл.124 от ГПК.
Предявен е положителен установителен иск за принадлежността на
правото на собственост с правно основание чл.124 от ГПК.
Съдът възлага в тежест на ищеца по иска да докаже при условията на
пълно и главно доказване, основанието на което е придобил собствеността, че
владее имота /осъществява фактическа власт с намерение за своене/, от 2011
год., това владение не е прекъсвано
На основание чл. 154 от ГПК съдът възлага в тежест на страните
независимо от процесуалното им качество, че следва да установят фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
По направените доказателствени искания.
Представените от страните писмени доказателства, следва да се
допуснат, като такива, като по тяхното приемане, съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание.
Ищеца е поискал допускане на свидетели.
Това искане е нередовно, тъй като ищеца не е посочил конкретните
факти, които ще установяван с тези свидетели.
Ищеца е поискал допускане на СТЕ.
Съдът намира искането за неоснователно, тъй като предмет на иска е
цялата сграда като обект на собственост и без правно значение е нейната
5
етажност.
На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да
изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи
препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМ предявения в евентуалност иск с
правно основание, чл.124 от ГПК, предявен от С. Х. И. с ЕГН:********** и
адрес гр. Варна, ул.**********, действащ чрез процесуални яси представител
по пълномощие адв.Д. Г. от АК-Варна и съдебен адрес гр. Варна, ул.
*********, ПРОТИВ: „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД с ЕИК:******* със
седалище и адрес на управление гр.София, **********, представляван от Е.
А. А., с който иска „ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ищеца С. Х. И. е собственик на разликата над 160 кв.м. до
267кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********* по КККР на
гр.Варна и ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ с площ 91 кв. и ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
триетажна сграда с идентификатор *********.1 с административен адрес
гр.Варна, ул.**********-Б със застроена площ 91 кв.м., брой етажи: три,
доколкото същите не са били предмет на договора за наем и ищеца е владял
същите като ги е придобил по давност въз основа на упражнявана фактическа
власт в периода от 2011 год., когато е извършена публична продан по ИД
109/2008г. на ЧСИ С. Я., при която ответника твърди, че обявен за купувач на
процесния имот, а не на описания в постановление за възлагане вписано с акт
№177,том.LIV, дело 2459/2011 год. до датата на предявяване на иска по
гр.д.1704/2023г. по описа на ЗО с-в на ВРС на 15.02.2023 год.
Определението на съда в тази му част подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд гр.Варна, в седмичен срок от редовното му
връчване, пред първоинстанциония съд.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
6
ПРИЕМА, че не са налице факти и обстоятелства които се признават и
не се нуждаят от доказване на основание чл. 146, ал.1 т.3 и т.4 ГПК
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ищеца по иска, че е в негова
тежест да докаже фактите и обстоятелствата посочени в мотивите.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ответниците, че е в тяхна
тежест да докажат, фактите и обстоятелствата посочени в мотивите.
ДОПУСКА на осн. чл. 146, ал.4 ГПК, като писмени доказателства
представени с исковата молба, като по приемането им съдът ще се произнесе
в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на СТЕ като
несъотносимо към правния спор.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на разпит
на свидетели, като нередовно.
УКАЗВА на ищеца, че в седмичен срок от връчване на препис от
настоящото определение, следва да изправи допусната нередовност на това
процесуално действие по смисъла на чл.156 ал.2 от ГПК, като с нарочна
писмена молба с препис за ответника посочи, конкретните факти и
обстоятелства, които ще установява с допуснатите свидетели.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако в така определения от съда срок, не
отстрани нередовностите на това процесуално действие, то на основание
чл.101 ал.3 от ГПК, съдът ще приеме, че не е извършвано.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19.06.2024 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, с препис от настоящото определение, което съдържа
проекто доклада.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
7
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата,
в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-
mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал.3 ГПК, че
съществуват възможности за извън съдебно разрешаване на възникналия спор
-медиация или друг способ за доброволно уреждане.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8