№ 31177
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110107479 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувана е по молба на адвокат А. З. Д., адрес гр. София, ж.к. ЯВ, ул. “ХО“
№ 74, ет.1, ап.1, с искане за изменение на Решение 12482 / 26.06.2025 г.,
постановена в настоящото производство, в частта за разноските и по-
конкретно присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 966.38
лева с ДДС, вместо първоначално определените с решението 600 лева с вкл.
ДДС. В обстоятелствената част на молбата се настоява, че съдът не е
подложил на правилна преценка фактическата и правна сложност на делото,
както и извършените от страните процесуални действия, като по този начин
достигнал до погрешния извод, че в настоящия процес следвало да бъде
присъдено възнаграждение в размер, значително занижен от претендирания
такъв. Признава се, че делото не се характеризирало с висока фактическа и
правна сложност, но това, според молителя, не бил единственият критерий,
обуславящ определянето на справедлив размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, като трябвало да се вземе предвид както материалният
интерес, така и обстоятелството, че е бил предявен и разгледан насрещен иск
от страна на ответното дружество. Цитира се съответна практика на СЕС,
според която не следвало да се извършват произволни, под пазарните нива,
намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като това щяло
да постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект; акцентира се върху
решение по дело C-57/15 на СЕС, в което било разяснено, че страната,
спечелила делото, имала право на възстановяване на поне на една значителна
1
и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла;
позовава се на практика на СЕС, разглеждаща характера на тарифата на
адвокатските възнаграждения, приемана от съсловна организация, в
светлината на чл. 101 от ДФЕС. В отговор на молбата на процесуалния
представител, ответната страна възразява, че не било налице основание за
изменение на разноските, като решението в тази част било съобразено с
актуалната съдебна практика и събраните по делото доказателства, като се
акцентира, че поначало страната не е имала право да се ползва от нормата на
чл. 38, ал. 2 ЗА. Представя определяния на СГС и аргументира злоупотреба с
право от страна на молителя във връзка с претендираните разноски.
Софийски районен съд, съобразявайки становищата на страните, намира да
е сезиран с допустима молба с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК, която е
и представена в законоустановения за това двуседмичен срок. По същество,
искането за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователно.
Със свое решение № 12482 от 26.06.2025 г. съдът е признал за нищожен
сключеният между страните договор за потребителски кредит №
1104966/05.07.2024 г., като не е разгледал предявените в условията на
евентуалност искови претенции, касаещи отделни клаузи от договора. При
определяне размера на дължимото възнаграждение съдът е отчел, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че
исковата молба съдържа идентични с изложени в други искови производства, в
които участник е тъкмо молителя, съображения, като определеният размер
напълно съобразява процесуалното усложнение по представяне на насрещен
иск, респективно необходимостта от изслушване на експертно заключение,
както и провеждането на едно открито съдебно заседание, в което обаче
молителят не се е явил. Аргументите в молбата относно приложимостта на
подзаконовия нормативен акт, определящ минимални размери на
адвокатските възнаграждения, не държат сметка за решението на СЕС по дело
С - 438 от 2022 г., цитирано първоначално и от самия молител. Възраженията
на насрещната страна за липса на основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът в това производство не съобразява, доколкото в
предоставения срок ответната страна на е реализирала процедурата по чл. 248,
ал. 1 ГПК, за да утежни положението на сегашния молител.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 230437 от 01.07.2025 г. с правно
основание по чл. 248, ал. 1 ГПК на адвокат А. З. Д., адрес гр. София, ж.к. ЯВ,
ул.“ХО“ № 74, ет.1, ап.1,съдържаща искане за изменение на Решение №
12482/26.06.2025 г., постановено по гр. д. № 7479 по описа за 2025 г., в частта
за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не
носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3