Р Е Ш Е Н И Е
№
……….…./…………………..2019 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав в закрито заседание на 21.11.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 2114 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 435 ГПК, образувано по жалба вх. №
9444/07.11.2019г., подадена от Н.Ц.Н. и В.П.Н. срещу действия на частен съдебен
изпълнител Румяна Тодорова, рег.№ 717 по изпълнителното дело №20197170400381,
за които се твърди, че представляват насочване на изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество на длъжниците,
а именно: налагане на възбрана върху апартамент №11, с площ от 135,98 кв.м.,
гараж №4 с площ от 15,96 кв.м., находящи се в
гр.Варна, ул.“Македония“ № 149, вх.А и ап.№ 2 с площ от 85,36 кв.м. и
насрочване на опис на гараж №4. В жалбата се
твърди, че ЧСИ не е изяснил кръга на правоимащите
върху възбранените имоти и съответно квотите, спрямо
които могат да се извършват изпълнителни действия; не са налице предвидените в
чл.18 ЗЗД актове, удостоверяващи правото на собственост, поради което не е
спазена и разпоредбата на чл.483 ГПК. Считат, че изясняването на кръга от правоимащи лица е необходимо, за да се изясни статута на
ап.11, за който жалбоподателите твърдят, че е несеквестируемо
имущество по смисъла на чл.444,т.7 ГПК, поради това, че е неделим недвижим
имот. Излага се също, че като е наложил възбрана върху ап.11, гараж №4 и ап.2,
ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл.441, ал.2 ГПК, тъй като наложените обезпечения
са явно несъразмерни с размера на задълженията по изпълнителното дело. Считат,
че това обстоятелство ангажира отговорността на ЧСИ по реда на чл.444 ГПК. В
жалбата е направено искане за назначаване на СТЕ и ССЕ за установяване на
възможността и допустимостта на делба на ап.11, гр.Варна, ул.“Македония“, както
и възможността на новообразуваните в резултат на делбата обекти да се ползват
самостоятелно, като разделянето се извърши без преустройства, какви обекти и с
каква площ биха се образували, както и оценката на възбранените
имоти, към датата на налагане на възбраната. Отправено е и искане за отмяна на
обжалваните изпълнителни действия, да се прекратят изпълнителните действия по
отношение на ап.11.
С жалбата е
направено и искане за спиране на действията по изпълнението, насрочени за
22.11.2019г. на основание чл.438 ГПК.
Взискателите С.П. и П.П. са изразили
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.
Постъпили
са мотиви от ЧСИ Румяна Тодорова рег. № 717, с район на действие – Окръжен съд Варна, в което са описани
извършени от ЧСИ действия по изпълнителното дело и се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
ВОС, като
взе предвид изложеното в жалбата и представените по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
второ от ГПК на длъжника е
предоставена възможност да обжалва действията на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Относно допустимостта на жалбата, съдът съобрази изложеното в т.1 от ТР № 2/
26.06.2015 г. по т.д. № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС . Съгласно мотивите към
т.1, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост
на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане се обжалва насочване на
изпълнението . По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменянето на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделно
обжалване на тези действия е недопустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават, несъвместими са с несеквестируемостта
и без да е отправено изрично искане за това. Предвид изложеното, съд намира, че
жалбата на Н.Ц.Н. и В.П.Н., като
съдържаща твърдения за извършване от страна на ЧСИ на действия
нарушаващи несеквестируемостта спрямо длъжник, в срок
и от легитимирано лице, е допустима.
По
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Изпълнително дело
№20197170400381 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 717 е образувано по
молбата на взискателите И.С.Ф. и В.Х.Ф. срещу длъжници В.П.Н. и Н.Ц.Н., въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 14358/2010г. по описа на ВРС, за присъдена в полза на взискателите парична сума, посочена в изпълнителния лист.
Към изпълнителното дело е присъединено изп.д. №
20197170400453/2019г., образувано при същия ЧСИ на 19.08.2019г., въз основа на
ИЛ, издаден по гр.д. № 1458/2010г., с който В.П.Н. и Н.Ц.Н. са осъдени да
заплатят на С.Т.П. и П.И.П. сумата от 2000лв. съдебни разноски.
На
основание чл.458 ГПК като взискател по делото е
присъединена Държавата със сумата от 861,92лв., дължима от Н.Н..
С молбата за образуване на
изпълнителното дело, взискателите са поискали
налагане на възбрана върху недижими имоти,
собственост на длъжниците, подробно описани в
молбата.
ЧСИ е
извършил проучване на имуществото на длъжниците и е
наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжниците:
ап.11, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ № 149,
вх.А, ап.№2, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“
№149, вх.Б и гараж №4, находящ се в гр.Варна,
ул.“Македония“ № 149. Възбраната върху посочените имоти е вписана на
19.08.2019г. На длъжниците са връчени покани за
доброволно изпълнение на 16.08.2019г. С
разпореждане от 15.10.2019г. ЧСИ е насрочил опис и оценка на гараж № 4 с площ
от 15,96 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“
№149, вх.А за 22.11.2019г. Длъжниците са уведомени за
разпореждането на 04.11.2019г.
Неоснователни
са твърденията, изложени в жалбата за незаконосъобразност на предприетите
изпълнителни действия, поради неизясняване на кръга на правоимащите
лица по отношение на възбранените недвижими имоти и
нарушение на разпоредбата на чл.483 ГПК. Видно от представените по
изпълнителното дело доказателства – НА №170/1997г., договор за групов строеж от
24.02.1997г., разрешения за ползване, решение №3533/26.07.2018г., постановено
по гр.д. № 14358/2010г. по описа на ВРС, поправено с решение №4611/14.11.2018г.
се установява, че длъжниците по изпълнителното дело
са собственици в режим на СИО на процесните недвижими
имоти. ЧСИ е изпълнил вменените му с разпоредбата на чл.483 ГПК задължения за
извършване на проверка относно собствеността на имотите към момента на налагане
на възбраната.
По
отношение на възраженията за несеквестируемост на имуществото:
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т.7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху
вещ на длъжника – физическо лице, представляваща жилището на длъжника, ако той
и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго
жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него .
От
представените с жалбата, както и приложените по изпълнителното делото
доказателства се установява че извън посочения от жалбоподателите недвижим
имот – ап.11 длъжниците притежават и друго собствено
жилище. Ето защо съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че по
отношение на него, на осн. чл. 444, т.7 от ГПК е налице несеквестируемост.
Отделно от
изложеното по-горе, следвайки разясненията по т.1 от задължителното за
съдилищата ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
намира жалбата за неоснователна, тъй като към момента няма основание за отмяна
на извършени от ЧСИ действия по изпълнението, които да накърняват евентуална несеквестируемост . Съгласно мотивите към т.1 несеквестируемостта на непотребимите
вещи е забрана за тяхното осребряване . Налагането на възбрана върху тях обаче
е допустимо, тъй като ги задържа в патримониума на
длъжника - налагането на възбрана не е несъвместимо с несеквестируемостта
и в този смисъл не я нарушава . Допустим е и описът и оценката на непотребими вещи, забранено е осребряването им. Съдът би
могъл да отмени тези действия, само ако те са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Тогава съдът и без да
има изрично искане следва да отмени тези действия. В случай обаче, че по
отношение на несеквестируем имот са извършени
действия които не нарушават / съвместими са / с несеквестируемостта,
тогава не са налице основания за отмяна на тези действия и жалба с такова
искане се явява неоснователна .
Ето защо в
случая не са налице основания за отмяна на посочените от жалбоподателя действие
на ЧСИ, поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без
уважение .
Неоснователни
са наведените в жалбата оплаквания за несъразмерност на наложените
обезпечителни мерки и нарушаване на нормата на чл.441, ал.2 ГПК, предвид
следното: Видно от доказателствата по изпълнителното дело, длъжниците
са поканени да изпълнят доброволно задължението си; същите не са предприели
действия по удовлетворяване на взискателите в срока
за доброволно изпълнение; не са налице доказателства, същите да са се
възползвали от предвидената в разпоредбата на чл.443 ГПК възможност да посочат
друг начин на изпълнение; след налагането на възбраните върху имотите, ЧСИ е
предприел действия насочени единствено върху един от възбранените
имоти – гараж № 4, който е и с най-ниска стойност. Предвид установеното,
настоящият състав на съда намира, че с предприетите действия ЧСИ е осигурил
запазването на имуществото от евентуално умишлено намаляване на същото във
вреда на взискателите и в достатъчна степен са
запазени и правата на длъжниците.
Предявените
искания за ангажиране на отговорността на ЧСИ за причинени на жалбоподателите
неимуществени вреди, в резултат на предприетите изпълнителни действия подлежат
на разглеждане в отделно исково производство и е недопустимо да се разглеждат в
настоящото производство.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 9444/07.11.2019г., подадена от Н.Ц.Н. и В.П.Н. срещу
действия на частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, рег.№ 717 по
изпълнителното дело №20197170400381, а именно: налагане на възбрана върху
апартамент №11, с площ от 135,98 кв.м., гараж №4 с площ от 15,96 кв.м., находящи се в гр.Варна, ул.“Македония“ № 149, вх.А и ап.№ 2
с площ от 85,36 кв.м. и насрочване на опис на гараж №4.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: