№ 910
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:М. Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231000503348 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Развива се за втори път пред САС след като с Решение
№50091/11.12.2023г. по т.д. №1208/2022г. на ВКС е отменено постановено
решение на въззивния съд в частта, в която е осъдено ЗАД“ОЗК Застраховане“
АД да заплати на ищеца Д. Г. Г. допълнително сумата от 40 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие смъртта на неговия баща Г. В. Г., настъпили в резултат на
ПТП, осъществено на 15.03.2014 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
25.09.2017г. до окончателното изплащане и делото е върнато на въззивната
инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Срещу Решение №7364/01.11.2019г. по гр.д. №12234/2017г. на СГС са
подадени въззивни жалби от две страни в делото.
Оплакванията в жалбата на ищеца са насочени срещу извода на
първоинстанционния съд за допуснато съпричиняване на вредоносния
резултат от загиналия. Според него не е проведено пълно и главно доказване
от ответника на това възражение, защото съдът го е обосновал единствено с
показанията на деликвента. Ето защо иска да бъдат уважени в пълен размер
предявените искове за неимуществени и за имуществени вреди.
Въззивната жалба на ответника е насочена срещу осъдителната част на
решението на СГС и съдържа искане за отмяната му и постановяване на ново,
с което исковете да бъдат отхвърлени. Поддържа, че не са доказани
елементите вина и противправност от фактическия състав на непозволеното
1
увреждане.
В отговорите на въззивните жалби всяка от страните излага доводи за
неоснователност на възраженията на насрещната страна и прави искане за
оставяне без уважение на въззивната жалба на същата.
Тъй като Решение №10561/28.11.2021г. по в.гр.д. №109/2020г. е
отменено от ВКС с указания съдът да съдейства на страните за събиране на
допуснатите гласни доказателства, пред настоящия състав е разпитана свид.
П. Л..
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото
и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира
следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални
предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за
упражняване на правото на иск.
Спорът между страните в дело е относно доказаните факти и относно
приложението на материлното право. Ето защо след анализ на
доказателствата, приобщени от СГС и от настоящият състав, следва да се
приемем за установено от фактическа страна следното :
е
Видно е от констативен протокол № К-261 от 15.03.2014 г. и от протокол
за оглед на местопроизшествие от 15.03.2014 г. и фотоалбум към него,
съставени от полицески служители в ОПП – СДВР, че на 15.03.2014 г. около
11:45 часа влекач „Мерцедес 1844“ с рег. №*** и с полуремърке „Шмитц 24“ с
рег. №*** с водач Б. Й. се е движел по бул. „Константин Величков“ в посока от
ул. „Пиротка“ към бул. „Ал. Стамболийски“ и е причинил ПТП, в резултат на
което е пострадал пешеходец от мъжки пол. Отразено е, че на последния са
причинени множество наранявания, поради което е бил в състояние опасност
за живота и е прегледан и настанен за лечение в Болница „Пирогов“. Уточнено
е в хода на разследването, че това лице е Г. В. Г..
Установява се от Препис – извлечение от акт за смърт на Г. В. Г., че е
починал на 22.03.2014г. и е оставил като наследник сина си Д. Г. Г..
Първоинстанционният съд е приел заключенията на основна и повторна
САТЕ, които са изпълнени от различни вещи лица, но дават идентични
заключения, че съвкупния анализ на фактите налага извод, че пешеходецът Г. е
предприел пресичане на платното за движение на бул. „Константин Величков“
в посока от бензиностанция „Лукойл“ към метростанция „Константин
Величков“ със скорост от около 5 км/ч, като е изминал разстояние от около
3,50-3,80 м. до мястото на удара. Експертите са установили с помощта на
2
компютърна симулация за изследване на произшествието, която е въз основа
на данните за височината на пострадалото лице и габаритните размери на
товарния автомобил, че разстоянието от предната част на автомобила до
мястото на удара е 2, 70м., като за да измине този път от потеглянето до удара
е достигнал скорост от около 8 км/ч. Последвал е удар между предна лява част
на товарния автомобил и лявата страна на пешеходеца. В следствие на удара и
предвид обстоятелството, че товарният автомобил значително надвишава
височината на пешеходеца тялото на същия е отхвърлено напред и пада на
пътното платно. При последващото движение на автомобила и предприетото
след това спиране, автомобилът е прегазил тялото на пешеходеца в областта
на таза.
Експертите сочат, че не могат да определят на какъв сигнал на
светофарната уредба е навлязъл пешеходецът на платното за движение, тъй
като няма свидетелски показания за това обстоятелство, както и записи на
видеокамери на процесното кръстовище. Сочат обаче, че въз основа на
циклограмата за процесния светофар, че междинната фаза за пешеходците
между червен и зелен сигнал на светофара е 4 сек., след което 16сек. се подава
зелен сигнал на светофара, а за водачите на МПС междинното време е 2 сек.,
през които се подава едновременно червен и жълт сигнал на светофарната
уредба.
Експертите сочат, че ударът е настъпил между предната лява част на
товарния автомобил и лявата страна на пешеходеца, както и че последният е
имал видимост към автомобила. По отношение на водача на товарния
автомобил заключават, че е имал техническа възможност от мястото, на което
се е намирал преди да потегли, да възприеме пешеходеца, в момента в който
последният е навлязъл на платното за движение, ако водачът е гледал напред.
За да го възприеме обаче, докато пешеходецът е бил на тротоар, водачът е
следвало да отклони погледа си надясно под ъгъл 19-20 градуса, тъй като ако е
гледал напред не е имал техническа възможност да го възприеме.
От своя страна пешеходецът е имал възможност да избегне удара, като
не предприема пресичане на платното за движение пред товарния автомобил,
а водачът на товарния автомобил, при положение, че е гледал направо е имал
възможност да възприеме навлезлия на платното за движение пешеходец и да
не предприема потегляне на място и пропусне по този начин преминаващия
пешеходец. От писмените доказателства в делото експертите са констатирали,
че ударът е настъпил на пешеходна пътека и на кръстовище, регулирано от
светофарна уредба. Категорични са, че в делото няма данни пешеходецът да е
изкочил внезапно на пътното платно, нито за ситуирането на други МПС,
дървета или предмети, които да са ограничили видимостта на водача на
товарния автомобил.
Експертът инж. Д. допълва в заключението си, че ако водачът на
товарния автомобил е отклонил погледа си на 13-14 градуса в лява и на 7-8
градуса нагоре, за да наблюдава сигнала на светофарната уредба, намираща се
на левия тротоар на бул.“Константин Величков“, при потегляне с автомобила в
този момент не е имал възможност да възприеме навлезлия на платното за
движение пешеходец. След потеглянето на автомобила и изтичането на 1,6 –
3
1,8 сек. водачът с отклонен поглед наляво и нагоре, отново не е могъл да
възприеме движещия се по пътното платно пешеходец. Категоричен е, че при
спиране на разстояние от около 4,5м. след стоп линията, водачът на
автомобила е бил принуден да отклони погледа си по посочения начин, за да
следи светофарната уредба и е предприел потегляне без да погледне право
напред и да възприеме навлезлия на платното за движение пешеходец.
Категоричен е, че водачът е имал и в тази ситуация възможност да
предотврати удара, ако не е предприел потегляне и е изчакал преминаването
на пешеходеца.
При изслушването им в открито с.з. експертите поясняват, че
непосредствено след потеглянето на товарния автомобил предната му лява
гума е била непосредствено преди пешеходната пътека, а предната му броня
дори е малко навлязла на самите квадрати на пешеходната пътека. Сочат, че
автомобилът не е бил на стоп линията, а по - напред и ако се е намирал зад нея
водачът е бил в състояние да забележи пешеходеца и може би са щели да се
разминат, защото на пешеходецът му е оставала една крачка, за да излезе
извън габарита на автомобила. Установяват също, че няма никакви данни на
какъв сигнал на светофара е тръгнал да пресича пешеходецът и на какъв
сигнал е потеглил автомобила, но няма и за момент застъпване на зелена и
червена светлина за различните участници в движението.
От заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че
вследствие на ПТП-то, Г. В. Г. е получил травми от прегазване, изразяващи се
в закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травма на крайниците,
травматичен шок, двустранна пневмония, синдром на многоорганна
недостатъчност, тежко изразена генерализирана атеросклероза със засягане на
мозъчните съдове. Експертът д-р М. заключава, че смъртта на Г. е настъпила
на 22.03.2014 г. в следствие от тежката съчетана травма и предизвиканите от
нея усложнения. Между установените травматични увреждания, получени при
ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-
следствена връзка.
Между страните е прието за безспорно, че по отношение на увреждащия
автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с АД с полица №
23115000053652 с период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за
влекача и застрахователна полица № 23115000050708 с период на действие от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за ремаркето.
В показанията си свидетелят Й., който е управлявал товарния автомобил,
причил ПТП – то твърди, че се е движел в дясната лента на бул. „Константин
Величков“ и е спрял на червен сигнал на светофара първа кола, за да изчака.
Твърди, че е имало струпване на пешеходци пред него в дясно на
кръстовището, след стълба на светофарната уредба. Твърди, че е потеглил на
зелен светофар и е забелязъл пешеходеца, когато хората пресичащи ул. „Тодор
Александров“ в неговата посока са започнали да ръкомахат.
От своя страна свид. К., който се е намирал на мястото на ПТП – то и е
бил пешеходец, твърди че процесният камион е бил спрял непосредствено до
4
тротоара до него и точно до пешеходната пътека и тъй като бил препречил
пътя всички пешеходци са били на самата пешеходна пътека. Категоричен е че
камионът не е бил зад стоп линията, а непосредствено до пешеходната пътека.
Той като пешеходец не е можел да вижда неговия светофар за пресичане,
защото камионът го е закривал.
Разпитаният от първоинстанционния съд свид. С. е възприел
непосредствено процесния инцидент от 2014г. и това, което твърди че е казал
в полицията потвърждава и пред съда, че той е преминавал с автомобил на
зелена светлина през кръстовището при метростанция „Константин Величков“
и видял, че вече е имало човек на пътя и кръв и се е обадил на тел. 112, но не е
видял самия удар.
Свидетелката М. Д. Г. – майка на ищеца, твърди, че синът й след като е
пораснал отишъл заедно с приятелката си да живеят при баща си Г. и към
момента на инцидента е живеел при него, както и че бащата и синът били в
много добри отношения. Ищецът много тежко преживял загубата на баща си,
изпаднал в депресия, напуснала го и приятелката му след това, но не знае дали
раздялата има връзка със смъртта на бащата. Д. дълго време не искал да влиза
в стаята на баща си, не давал да се изхвърлят нещата му. Разходите за
погребение били поети изцяло от него.
Свидетелят А. Д. Г. установява, че е съсед на починалия и живее под
неговия апартамент. Познава Д. от 20 години, като до инцидента в
апартамента живеели двамата - ищецът и неговият баща. Около година преди
катастрофата Г. получил инсулт и ходел и говорел по-бавно. Когато получил
инсулта Д. живеел при него и му помагал, готвел, пазарувал. Свидетелят
установява, че Г. не е имал проблеми със слуха и зрението.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция е
разпитана свид. П. Л., която твърди, че е чакала, за да пречесе към
метростанция „Константин Величков“ когато е видяла човек на пътното
платно, който се намирал далеч от нея от лявата й страна, но не е видяла удара
на автомобила. Не е видяла какъв е бил автомобилът, както и къде се е
намирал след инцидента. Установява, че има автобусна спирка в близост до
мястото, където се е намирал пострадалият.
Съдът дава вяра на възпроизведените показания на свидетелите, тъй
като са логични и непротиворечиви, а и не се опровергават от други
доказателства в делото. Заедно с това съдът приема, че следва да приеме за
необективни показанията на свид. Й. за това че е ситуирал товарния
автомобил зад стоп линията преди пешеходната пътека на процесното
кръстовище, тъй като не се потвърждават от другите доказателства в делото,
както и защото е заинтересован от това да не се уличи в извършване на
нарушение или престъпление.
С приетите по делото писмени доказателства: заявка от 11.08.2014 г. на
Погребална агенция „Амбър“, фактури №№ **********/13.08.2014 г., 616 и
фискални бонове от 11.08.2014 г., 13.08.2014 г. и 14.08.2014 г. се установява, че
ищецът е заплатил общо сума в размер на 561 лв. за организацията по
погребението на баща си.
5
С оглед на правомощието си да провери правилността на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на оплакванията във въззивната
жалба, решаващият състав изходи от предмета на иска срещу ЗАД“ОЗК –
Застраховане“АД, чиято правната квалификация е по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД. По силата на първата
норма, лице увредено от пътно - транспортно произшествие може да
претендира обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя, при който
делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това,
пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на
непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на увреждането и ответника - застраховател.
В казуса не са спорни част от елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане - деяние, автора на деянието, вредите от него и
причинно – следствета връзка между вредите и ПТП-то, както и фактът на
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ЗАД“ОЗК – Застраховане“АД към момента на настъпването му.
Следва да се посочи, че и обстоятелството, че доказателствата в делото не
оборват презумпцията за вина на дееца по чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Спорно в казуса е дали деянието е противоправно и дали е настъпило
изцяло по вина на пострадали или същият е допринесъл отчасти за настъпване
на вредоносните последици.
Настоящият състав счита, че е доказано в делото, че водачът на товарния
автомобил е нарушил правилото на чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП, което го
задължава след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека.
Както поясниха експертите по САТЕ, разстоянието от предната част на
автомобила до мястото на удара е 2, 70м., а преди това пешеходецът е изминал
разстояние от около 3,5м. – 3, 8м., което означава, че пешеходецът не е
изкочил внезапно на пътното платно, а му е отнело определено време, за да
измине горното разстояние. След като товарният автомобил е потеглил при
подаден зелен сигнал на светофара, както установява водачът му, следва че
пешеходецът е предприел пресичането на зелен сфетофар, но не е успял да
напусне пътното платно в рамките на 2 сек., каквото е времето на жълтия
сигнал на светофара преди да светне червения такъв за пешеходците.
Правилата на житейската логика налагат извод, че пешеходецът не е започнал
пресичането си на жълт за него светофар, тъй като той няма обективна
способност за две секунди на измине разстояние от около 3,5м. – 3, 8м., с
оглед възрастта си - 61г. и здравословно състояние след исхемичен мозъчен
инсулт, констатиран от СМЕ, стар заден инфаркт на миокарда и съдови
изменения на съдовете по основата на мозъка.
Заедно с изложеното, водачът на товарния автомобил се е поставил в
6
невъзможност да има видимост, адекватна на габаритите му, тъй като не е
спрял на стоп линията преди пешеходната пътека, а непосредствена преди
самата пешеходна пътека. Така не е съобразил правилото, установено в чл.22,
ал. 1, т. 1, т.2 и т.4 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътна маркировка, според което стоплинията М6 се нанася преди
места, преминаването през които се регулира със светлинни сигнали, като
нейното разположение трябва да осигурява най-добра видимост за водача на
спрялото пътно превозно средство към кръстовището, безпрепятствено
движение на участниците в движението, които имат предимство и най-добра
видимост за водача към сигналите, подавани от пътни светофари, на
кръстовище, в което движението се регулира от пътни светофари.
Експертите изготвили САТЕ са категорични, че водачът Й., тъй като не е
спрял на стоп линията, е бил принуден да отклони погледа си на 13-14 градуса
в лява и на 7-8 градуса нагоре, за да наблюдава сигнала на светофарната
уредба, намираща се на левия тротоар на бул.“Константин Величков“ и при
потегляне с автомобила в този момент не е имал възможност да възприеме
навлезлия на платното за движение пешеходец. Експертите заключават, че при
спиране на разстояние от около 4,5м. след стоп линията, водачът на
автомобила е бил принуден да отклони погледа си по посочения начин, за да
следи светофарната уредба и е предприел потегляне без да погледне право
напред и да възприеме навлезлия на платното за движение пешеходец.
Съобразно ЗДвП пешеходците са участниците в движението, които имат
предимство, още повече, че от показанията на свидетелите и снимките
онагледяващи компютърната симулация в САТЕ, непосредствено до
пешеходната пътека има и автобусна спирка, което е следвало да завиши
вниманието на водача.
По изложените съображения въззивният състав приема, че процесното
деяние е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на обсъдените
правни норми.
Следва също да се направи извод, че пострадалото лице не е допринесло
за настъпване на ПТП – то, респективно на тежките си травматичните си
увреждания, като въззивният състав не споделя извода на
първоинстанционния съд, че в случая е установено съпричиняване с 50% от
страна на пешеходеца. Според СГС то се е изразило в пресичане на червен
сигнал на светофара от страна на Г. Г., което твърдение е изложил свид. Й.,
който е управлявал процесния товарен автомобил. На първо място следва да
се отбележи, че от прочита на показанията на свид. Й. е видно, че той не е
заявил такъв факт в показанията. На второ място, дори да беше заявил такъв,
анализът на пътната обстановка и конкретната ситуация на настъпване на
ПТП - то не потвърждават това. Както съдът вече изложи в мотивите си, ако
пешеходецът е тръгнал да пресича на червен за него светофар той не би
изминал разстояние от повече от 3, 50м. след включването на зелената
светлина за автомобилите, тъй като за направлението на движение на
товарния автомобил за време от 2 сек.(междинната фаза) се подава червен и
жълт сигнал на светофара, след което светва зеления сигнал на светофара,
като след междинната фаза на пешеходния светофар започва междинната фаза
7
на този за автомобилите.
Възражението за съпричиняване от пострадалото лице следва да се
докаже при условията на пълно и главно доказване от ответното дружество,
но доказателствата в делото, не го установяват.
Предвид изложеното, въззивният състав приема, че възраженията във
въззивната жалба на ищеца за необоснованост и неправилност на атакуваното
решение в частта, в която е отченето съпричиняване на пешеходеца, са
основателни. Ето защо, при определя на на дължимото застрахователно
обезщетение не следва да се прави корекция в посока намаляване, поради
принос на пострадалото лице за настъпване на травматичните му увреждания.
Ищецът е син на загиналия след процесното ПТП и съгласно трайно
установената съдебна практика е от кръга лица, които имат право на
обезщетение при загуба на близък човек. В този контекст следва да се обсъди
и следващият спорен въпрос по делото за справедливия размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от Д. Г. от смъртта на
баща му.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликта психически болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие,
интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата, във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Неимуществените вреди, които Д. Г. е претърпяла от смъртта на баща си
се изразяват в емоционално страдание от внезапната загуба, в липса на
бащина близост, в безвъзвратна загуба на човешко общуване с едни от най –
близките хора на ищеца.
Обстоятелства, отчитането на които завишават размера на
обезщетението са, че ищецът е живял с баща си в едно домакинство до
смъртта му, въпреки че е бил на 41 години, т.е. вече в зряла възраст,
емоционалната близост и ежедневните взаимни грижи, които са полагали.
От друга страна следва да бъде съобразено, че смъртта на бащата не е
причинила продължителни и непреодолими психически изживявания или
състояния. Липсват доказателства Д. Г. да е изпаднал в отчаяние или депресия
и да не е преживял загубата му. Не се твърди и не се установява, смъртта на Г.
Г. в резултат на ПТП да е довела до трайна промяна на отношението на сина
му към живота. На следващо място съдът счита, че следва да се обсъди и
обстоятелството, че ищецът не е загубил единствения родител и близък човек,
тъй като неговата майка продължава да е част от живота му. Ето защо той
продължава да получава нейната подкрепа в живота, което обстоятелство
балансира изпитваната мъка за другия родител. В тази група обстоятелства
следва да бъде отчетено и актуалното към 2014г. социално – икономическо
8
състояние в страна и стандартът на живот, който е значително(в пъти по –
нисък от настоящия). Обективен критерий за това са размерите на
минималната и средната работна заплата в страната, които към 2014г. са три
пъти по – ниски от настоящите.
Житейски логично е да се приеме, че ищецът е страдал за своя баща и
загубата му го е разтърсила и натъжила, като балансът между горните две
групи обстоятелства налага извод, че справедлив размер на обезщетението за
сочените неимуществени вреди е 80 000лв.
С оглед извода на решаващия състав, че пострадалият в ПТП не е
съпричинил вредите от същото, предявеният иск за имуществените вреди,
като доказан по основание и размер, следва да се уважи изцяло, а именно за
претендираната сума от 561лв.
Предвид завишаване на обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди от въззивния съд, първоинстанционното решение следва
да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да
заплати допълнително възнаграждение за първоинстанционното производство
на Адвокатско дружество „Б. и Б.“ в размер на 876 лв., а присъдените на
застрахователя разноски следва да бъдат отменение за разликата над сумата от
436, 16лв. до присъдените с обжалваното решение такива от 872, 32лв.
Заедно с това, ответното дружество следва да заплати по сметка на
Софийския апелативен съд допълнителна държавна такса върху разликата,
получена между новите размери на обезщетенията и вече присъдените, която
такса е в размер на 1625лв.
С оглед изхода от въззивната проверка ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД
следва да заплати на Адвокатско дружество „Б. и Б.“ възнаграждение за
настоящата инстанция на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 1 000лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №7364/01.11.2019г. по гр.д. №12234/2017г. на СГС, в
частта в която е отхвърлен предявеният иск от Д. Г. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“Банат“ № 11-13, офис 5 против ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7 за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие смъртта на неговия баща Г. В. Г., като неоснователен за
разликата над 40 000 лв. до размера от 80 000 лв., поради приет принос в
размер на 50% и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и искът за имуществени
вреди за разликата над 280,50 лв. до 561 лв., поради приет принос в размер на
50%, като всички вреди са настъпили в резултат на ПТП, осъществено на
15.03.2014 г. в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Константин
Величков“ и бул. „Тодор Александров“, виновно причинено от водача на
товарен автомобил /влекач/ марка „Мерцедес Актрос 1844 ЛС“ с peг. № *** с
9
прикачено към него полуремарке „Шмитц СКО 24“ с peг. № ***, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с полица №
23115000053652 с период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за
влекача и застрахователна полица № 23115000050708 с период на действие от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за ремаркето, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 26.09.2014 г. до окончателното изплащане и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 да
заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Д. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Банат“ № 11-13, офис 5 сумата от още 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия баща Г. В. Г., както и
сумата от още 280,50 лв./двеста и осемдесет и 0,50 лв./-имуществени вреди от
същото събитие, като всички вреди са настъпили в резултат на ПТП,
осъществено на 15.03.2014 г. в гр. София, в района на кръстовището на бул.
„Константин Величков“ и бул. „Тодор Александров“, виновно причинено от
водача на товарен автомобил /влекач/ марка „Мерцедес Актрос 1844 ЛС“ с
peг. № *** с прикачено към него полуремарке „Шмитц СКО 24“ с peг. № ***,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с полица №
23115000053652 с период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за
влекача и застрахователна полица № 23115000050708 с период на действие от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за ремаркето, ведно със законната лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от 26.09.2014 г. до
окончателното изплащане и за имуществените вреди от 26.09.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение №7364/01.11.2019г. по гр.д. №12234/2017г. на СГС, в
частта, имаща характер на определение, с която в Д. Г. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.София, ул.“Банат“№ 11-13, офис 5 е осъден да заплати
на основание чл.78, ал.З от ГПК на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Света София” № 7 разноски за първоинстанционното производство над
сумата от 436, 16лв. до присъдените с обжалваното решение такива от 872,
32лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско
дружество „Б. и Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
10
София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 адвокатско възнаграждение в размер на
още 876 лв. с ДДС за първоинстанционното производство и 1 000лв. за
въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийския апелативен съд съд държавна такса върху
уважения размер на иска в размер на 1625лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11