Р Е Ш Е Н И Е
№ 587
Гр. Перник, 10.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03047/2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД срещу С.И.К. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79, ал. 1 и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 1 892,91 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № 227817 от
28.11.2016 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.02.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 286,42 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 20.12.2016 г. до 10.10.2017 г. и
сумата от 36,17 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 31.12.2016 г. до 30.01.2018 г., за които суми по
ч.гр.дело № 00944/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед № 727 от 09.02.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцовото дружество твърди, че между
ответницата С.И.К.,
в качеството ѝ на кредитополучател
и „Банка ДСК“ ЕАД в качеството ѝ на кредитор, бил сключен Договор за стоков
кредит № 227817 от 28.11.2016 г., по силата на който на ответната страна бил
отпуснат кредит в размер на сумата от 1 976,11 лв. за закупуване на стоки,
продавани от „Технополис България” ЕАД на обща стойност от 1 557 лв.,
както и за сключване, чрез кредитора, на застраховка с еднократна
застрахователна премия в размер на сумата от 419,11 лв. Посочва се, че частта
от кредита, предназначена за закупуване на стоки, била преведена по сметка на
доставчика, а останалата част, предоставена за финансиране на застраховка, по
сметка на дружествата – застрахователи, с които била сключена застраховка по
пакет „Стандарт +”. Заемната сума следвало да бъде върната заедно с договорна
лихва, възлизаща на сумата от 286,42 лв. на 48 месечни вноски, от които 47
вноски в размер на сумата от по 67,85 лв. и една последна вноска в размер от
33,79 лв. Твърди се, че поради забавата на кредитополучателя, продължила над 90
дни и на основание приложимите към правоотношението Общи условия, на 24.10.2017
г. целият дължим остатък по него бил обявен за предсрочно изискуем. Като
задължение на ответницата била начислена и лихва за забава за периода от
31.12.2016 г. до 30.01.2018 г. в размер на сумата от 36,17 лв. Ищецът поддържа,
че общата дължима сума от К. възлиза на 2 215,50 лв., от които
1 892,91 лв. за главница, 286, 42 лв. за договорна лихва през периода от
20.12.2016 г. до 10.10.2017 г. и 36.17 лв. лихва за забава за периода от
31.12.2016 г. до 30.01.2018 г. Ответницата не е извършвала никакви плащания.
Посочва се, че с Приложение № 1.1 от 10.10.2017 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 28.11.2016 г. кредиторът „Банка
ДСК” ЕАД е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответницата. Намира, че като
действие по уведомяване на длъжника за настъпилата промяна в кредитора следва
да се счита връчването на уведомлението на ответницата като приложение към
исковата молба. Счита за дължима и претендира законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С.И.К.
не е подала писмен отговор. В писменото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
депозирано в хода на ч. гр. дело № 00944/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник същата е посочила, че договорът за кредит е нищожен, без да е
конкретизирала обстоятелствата, обуславящи нищожността, както и, че главницата
и лихвата са изчислени погрешно. В съдебно заседание ответницата не оспорва, че
е закупила процесните стоки на изплащане и за сочените от ищеца суми, както и,
че реално е получила вещите по договора за кредит. Твърди, че на 04.12.2016 г.,
малко след сключване на договора, в жилището ѝ възникнал пожар и стоките,
предмет на договора, изгорели. Поддържа, че същите били застраховани от
„Групама Застраховане“ ЕАД, както и, че застрахователят бил уведомен за пожара,
но не ѝ било изплатено обезщетение. Намира, че на това основание не дължи
процесните суми.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата С.И.К.,
в качеството ѝ на кредитополучател,
бил сключен договор за стоков кредит № 227817
от 28.11.2016 г., по
силата на който на същата била предоставена в заем паричната сума от 1 976,11 лв.
за закупуване на стоки, продавани от трето за
процеса лице – „Технополис България” ЕАД на обща стойност от 1 557 лв.,
както и за сключване, чрез кредитора, на застраховка с еднократна
застрахователна премия в размер на сумата от 419,11 лв., срещу задължението на
кредитополучателя да върне заемната сума заедно с договорна лихва на 48 месечни вноски, от
които 47 вноски в размер на сумата от по 67,85 лв. и една последна вноска в
размер от 33,79 лв. Уговорен е падеж на първата вноска на 20.12.2016 г. и падеж на последната – на 28.11.2020 г., при фиксиран годишен лихвен
процент на кредита към датата на сключване от 27,09 % и годишен процент на
разходите 30,74 %. Видно от съдържанието на договора страните са уговорили, че
сумата по кредита, предоставена за закупуването на посочените в т. 1 стоки, а
именно: мобилен телефон модел „***“, мобилен телефон
модел „***“ и сокоизстисквачка модел „***“, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а сумата
за финансиране на застраховка по пакет „Стандарт +” чрез еднократно
усвояване от „Групама Животозастраховане” ЕАД с превод по банковата му сметка.
В клаузата на т. 2 от договора е уговорено, че срокът за издължаване на кредита
е 48 месеца, считано от усвояването му, като същият се погасява чрез сметка
съгласно погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора – арг. т.
4. В клаузите на т. 9 и т. 11 от договора кредитополучателят е удостоверил, че
му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и Общи условия,
които съставляват неразделна част от същия.
В
клаузата на чл. 12, Раздел VI „Отговорности и
санкции“ от приетите по делото Общи условия по договори за стоков кредит е
предвидено, че при забава в плащането на месечна вноска от деня, следващ падежа
ѝ върху частта от нея, представляваща главница, се начислява и дължи
лихва в размер от договорения лихвен %, увеличен с надбавка за забава в размер
от 10 процентни пункта. Предвидено е – в чл. 12.1, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с лихвата по т. 12. Отразено е, че
тези последици настъпват автоматично, а при законово изискване – след
уведомяване на клиента.
От
приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 29.09.2017 г. се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД, в
качеството си на „цедент“, е прехвърлило на настоящия ищец „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, в качеството му на „цесионер“, вземанията,
произтичащи от сключените от цедента договори за кредити, ведно с привилегиите
и обезпеченията, както и другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, индивидуализирани в приемо-предавателен
протокол, приложения към договора. С пълномощно цедентът „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от
негово име всички длъжници по вземанията по кредити, предмет на рамковия
договор от 29.09.2017 г.
По
делото като писмени доказателства са приети материали, съдържащи се в преписка
по щета № 40061600019/09.12.2016г., изготвени от третото за процеса лице
„Групама Застраховане“ ЕАД. От съдържанието на последните се установява, че на
28.11.2016 г. бил сключен застрахователен договор, по силата на който
застрахователите „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД
се задължават срещу заплащането на застрахователна премия да застраховат стоките,
предмет на процесния договор за креди, със застраховано лице ответницата С.К., в
качеството ѝ на кредитополучател и застраховащ „Банка ДСК“ ЕАД, по пакет
„Стандарт +“. В Сертификата на застраховано лице, представляващ част от
приетата преписка, застрахованият – ответницата С.К. е удостоверила с подписа
си /неоспорен по делото/ съгласието си при настъпване на покрит риск
застрахователното обезщетение да бъде изплатено на „Банка ДСК“ ЕАД. В т. 1.5,
б. „а“ като покрит риск е включено тоталното повреждане на закупената стока
вследствие от пожар. Изяснява се, че щета № ***г. е образувана пред „Групама
Застраховане“ ЕАД по молба на ответницата С.К. с вх. № е-3388/09.12.2016 г. за изплащане на
обезщетение във връзка с настъпило на 04.12.2016 г. застрахователно събитие –
„пожар“ в дома
ѝ, където са се съхранявали стоките, закупени съгласно процесния договор
за стоков кредит № 227817/28.11.2016 г. Видно от Констативен протокол от
15.12.2016 г., подписан от представител на застрахователя и от ответницата,
като застрахован /което обстоятелство не се оспорва от нея/ при проверка на
щетите, настъпили вследствие от пожара, е установено, че единият мобилен
телефон – модел „***“, предмет на
договора за стоков креди,т е представен за оглед и по него няма поражения,
другият мобилен телефон – модел „***“ не е бил представен
по време на огледа, а третата стока – сокоизстисквачка била тотално увредена. С
доклад № 1 било одобрено обезщетение в размер на сумата от 179 лв., с
отразяване за изплащането му на бенецифиента по полицата „Банка ДСК“ ЕАД на
27.03.2017 г.
От
изслушаното и прието по делото заключение по съдебно – икономическата
експертиза се установява, че сумата, предмет на процесния
договор за стоков кредит № 227817 от 28.11.2016 е платена на третите лица
съгласно уговореното, а именно 1 557 лв. на търговеца „Технополис
България” ЕАД на 28.11.2016 г. и 419,11 лв. на „Групама Застраховане” ЕАД на същата дата. Експертът изяснява, че от ответницата са извършени
плащания в общ размер от 67,85 лв. на дата 20.12.2016 г. От „Групама
Застраховане” ЕАД е постъпила сумата от 179 лв. по
застрахователен сертификат 227817, щета № 40061600019/09.12.16 г. на дата
27.03.2017 г. за погасяване на кредита. С постъпилата сума в общ размер на
246,85 лв. са погасени 83,20 лв. главница, 162,88 лв. договорна лихва и 0,77 лв.
лихва за забава. При
съобразяване на извършените плащания, вещото лице посочва, че общо неплатените
суми по договор за стоков кредит № 227817 от 28.11.2016
г. са в размер на 2 232,62 лв., от които: 1 892,91 лв. – главница; 286,42
лв. – договорна лихва и 49,48 лв. – лихва за забава върху главница за периода от
31.12.2016 г. до 30.01.2018 г. При изслушването си в открито съдебно заседание на
07.02.2019 г. експертът изяснява, че поредността за погасяване на сумите не е
договорена, като е спазена тази по чл. 76 ЗЗД. Посочва, че всички суми,
начислени към датата на договора за цесия, са прехвърлени, което следва от
приложението към договора, като след тази дата е начислена лихва за забава до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Уточнява, че преди 31.12.2016
г. не е имало забава, тъй като плащането на дата 20.12.2016 г. е направено на
падежната дата, поради което лихвата започва за следващия период. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки,
че в същото е даден отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа
на материалите по делото и проверка при ищцовото дружество и е останало
неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл.
79, ал. 1 и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно
съединяване помежду им, за установяване със силата на присъдено нещо
съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
дело № 00944/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсеното установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение с
ответницата, породено от договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя /чрез превод към доставчика на закупените стоки и застрахователя
по сключената застраховка/, уговорения падеж на погасителните вноски,
настъпването на предсрочната му изискуемост /основание и момент/ и наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва. В
тежест на ищеца е да установи вземанията си и по размер, както и размера на
обезщетението за забава за процесния период.
Съдът намира за безспорно установено по делото
възникването на облигационно правоотношение между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството
му на кредитор и ответницата С.И.К., в качеството ѝ
на кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор
за стоков кредит № 227817 от 28.11.2016 г., приложен и приет по делото в
заверен препис. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е
обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
предаване на сумата, предмет на
договора. Между
страните не се спори, че кредиторът е изпълнил задължението си и реално е предоставил
сумата от 1 557 лв., безкасово по сметка на търговеца „Технополис България”
ЕАД. Не се спори, че „Банка ДСК“ ЕАД
е финансирала със сумата от 419,11 лв. заплащането на уговорената по договора
за кредит застрахователна премия чрез превода ѝ по сметката на „Групама
Животозастраховане” ЕАД. Фактът на плащане на сумата на доставчика на стоките,
респ. на застрахователя следва и от изводите на вещото лице по съдебно – икономическата
експертиза, както и от твърденията, изложени от ответницата в съдебно
заседание, с които същата не отрича сключването на договора за стоков кредит,
получаването на стоките и тяхното застраховане.
Предвид
изложеното, съдът приема, че заемодателят е изпълнил изцяло задълженията си по
договора с плащането цената на стоките, реално получени от К. и с осъщественото
посредничество при сключване на застраховката, обективирана в Сертификат на застрахователно
лице по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучателя по
стокови кредити № 227817, респ. с превод към това дружество на уговорената
между страните застрахователна премия. С
това, за насрещната договаряща страна –
заемополучателя С.К. е възникнало задължението да върне цялата заемна сума,
заедно с уговорената договорна /възнаградителна лихва/ чрез 48 месечни вноски в
размери и срокове, определени от страните и удостоверени в погасителния план,
представляващ приложение № 1 – неразделна част от договора за кредит.
По делото се
установи и, че паричните вземания по процесния договор за стоков кредит са
прехвърлени от заемодателя „Банка ДСК“ ЕАД в полза на ищцовото дружество „Агенция за контрол на
просрочени вземания“ ООД по силата на рамковия договор за покупко-продажба на
вземания от 29.09.2017 г., който извод следва и от отразеното в заключението на
съдебно-икономическата експертиза, а и не се оспорва от ответницата.
С договора
за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо
облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице.
Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане,
което следва да съществува към момента на сключване на договора, да е
прехвърлимо и да е индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя
носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие между страните
вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя
на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът
престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита
за изпълнен.
В конкретния
случай по делото се доказа, както сключването на този договор, така и
включването в предметния му обхват на процесните вземания, чийто носител е
заемодателят по договора за кредит, което е основание за извод, че тези
притезания реално са прехвърлени на ищеца и цесията е породила действие в
отношенията между цедент и цесионер.
Доколкото
длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и цесионера, то,
за да породи последната правно действие спрямо него, законодателят, в
разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, е предвидил извършването на допълнително действие –
съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария
кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен
изрично от цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата
промяна в насрещната страна по заемното правоотношение.
В настоящия
случай съдът намира за установено, че рамковият договор за покупко-продажба на
вземания от 29.09.2017 г. е произвел действие по отношение на ответницата С.К.
с факта на връчване на уведомлението за това като приложение към процесната искова
молба,
представляващо
новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в настоящия
процес – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид това и доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването,
то получаването на същото като приложение към исковата молба в рамките на
съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане
следва да се приема за надлежно връчване (в този смисъл Решение № 78 от
09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3 от
16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС). Изложеното води до
извод, че с прехвърлянето на вземания по процесния договор и уведомяването за
това на кредитополучателя С.К. спрямо нея носител на вземанията по договора за
стоков кредит № 227817 от 28.11.2016 г. е именно ищцовото дружество.
При
установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответницата,
съдът съобрази следното:
Както беше
изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за автоматично настъпила
предсрочна изискуемост на процесния кредит поради допусната от ответницата
забава в плащанията на погасителните вноски с повече от 90 дни, позовавайки се
на клаузата на чл. 12.1 от приложимите Общи условия. Установи се, че в същата действително
е предвидена възможност за предсрочна
изискуемост на целия кредит при описаното неизпълнение от страна на
кредитополучателя, като е отразено, че тези последици настъпват автоматично, а
при законово изискване – след уведомяване на клиента.
От изводите
на вещото лице по съдебно – икономическа експертиза се изясни, че ответницата С.К.,
в качеството си на кредитополучател, е платила единствено сумата от 67,85 лв.
на 20.12.2016 г., с което е погасена първата вноска по кредита и след което
няма никакво плащане. Следователно, е налице договорената форма на
неизпълнение, обуславяща правото на кредитора да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
Съдът, при
анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е било
надлежно упражнено от кредитора – заемодател преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото дружество се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ
поради неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай,
за да се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да
бъде установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ – соченото неизпълнение. В конкретната хипотеза няма данни, нито
твърдения дружеството – заемодател или впоследствие ищецът да са уведомили
ответницата, че поради допусната забава в плащането на погасителни вноски по
договора за стоков кредит с повече от 90 дни кредиторът отнема преимуществото
на срока и обявява целият кредит за предсрочно изискуем, каквото задължение
същият е имал и съгласно клаузата на чл. 12.1, изр. 2, предл. 2-ро от
процесните Общи условия, вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
С оглед
изложеното, съдът намира, че не е налице основание за уважаване на исковите
претенции в пълния им претендиран размер на основание предсрочна изискуемост на
процесния договор за кредит.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на част от погасителните вноски – от № 1 с падеж на 20.12.2016 г. до №
28 включително, с падеж на 20.03.2019 г. е настъпила към момента на приключване
на съдебното дирене пред настоящата инстанция – 21.03.2019 г., който факт
следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, въпреки че не
са налице последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит. Длъжникът – ответник по иска, дължи
изпълнение за тази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните, тъй като дори когато в производството не бъде доказано,
че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на това
вземане по отношение на вече падежираните вноски – в този смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 1 и 2 от ТР от
02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно,
с настъпване на изискуемостта на двадесет и осмата погасителна вноска – на 20.03.2019 г. за ответницата С.К. се е
породило задължението да върне на заемодателя „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 915,67
лв. – главница и сумата от 984,15 лв. договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.12.2016 г. до 20.03.2019 г., чийто
носител, считано от 29.09.2017 г. е станал ищецът.
От изводите
на вещото лице, обективирани в приетото заключение на съдебно – икономическата
експертиза се установи, че първата погасителна вноска в размер от 67,85 лв. е
платена от ответницата на падежа 20.12.2016 г. и с нея са погасени главница от
35,14 лв. и лихва от 32,71 лв. Същевременно, по силата на застрахователното
правоотношение от 28.11.2016 г. и предвид настъпилото застрахователно събитие –
пожар, довело до увреждане на една от стоките по процесния договор за кредит,
на ответницата е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата от
179 лв., изплатено от застрахователя „Групама Застраховане“ ЕАД по сметка на
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД на 27.03.2017 г., в съответствие със съгласието на
ответницата, обективирано в Сертификата от 28.11.2016 г. С тази сума на
основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД следва да се счита за погасена изцяло главницата по
втора и третата погасителни вноски /в общ размер от 48,60 лв./ и договорната
лихва по втора, трета и четвърта вноска /в общ размер от 129,82 лв./ и част
/0,58 лв./ от пета вноска.
При
съобразяване с горните изводи и конкретно погасените чрез плащане суми следва,
че падежиралата и дължима от ответницата К. главница по договора е в размер на
сумата от 831,93 лв. /разлика между дължимата от 915,67 лв. за 28 месечни
падежирали вноски и платените три от тях в размер от 83,74 лв./. Размерът на
падежиралата и дължима от ответницата договорна лихва възлиза на сумата от
821,04 лв., начислена за периода от 20.04.2017 г. до 20.03.2019 г. /разлика
между дължимата договорна лихва за 28 падежирали вноски от 984,15 лв. и
погасената чрез плащане в общ размер от 163,11 лв./.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 831,93 лв., представляваща
непогасена главница по договора за стоков кредит за погасителни вноски от № 4 с падеж на 20.03.2017 г. до № 28 с падеж
на 20.03.2019 г. и за тази сума следва да бъде уважен. За разликата до пълния
предявен размер от 1 892,91 лв. или за сумата от 1 060,98 лв. искът
следва да бъде отхвърлен поради ненастъпилата изискуемост на кредита в пълния
му размер.
Предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 255,78 лв., представляваща
договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 20.04.2017 г. до 10.10.2017 г.
/изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване с данните, следващи
от приетия по делото погасителен план и заключението на СИЕ/. За тази сума и
период /с оглед диспозитивното начало и заявения от ищеца период на
претенцията/ искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 286,42 лв. или за сумата от 30,64 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 20.12.2016 г.
до 19.04.2017 г. – отхвърлен като неоснователен.
В допълнение
и в отговор на доводите на ответницата съдът намира за необходимо да отбележи,
че сумата, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено в полза на
дружеството – заемодател във връзка с увреждането само на една от закупените
стоки, е съобразена при изчисляване размера на оставащата неплатена част от
задължението. Съгласно
чл. 1.7 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия – Раздел VII „Други уговорки“ наличието на застраховки с
предмет имуществено или неимуществено благо на кредитополучателя, по която „Банка
ДСК” ЕАД е ползващо се лице, каквато е и процесната застраховка, не освобождава
кредитополучателя от изпълнение на задълженията по договора за кредит, освен за
сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита. Ето защо, за разликата
между размера на падежиралите погасителни вноски по договора за стоков кредит и
погасените чрез плащане К. се явява задължено лице в качеството си на
кредитополучател по договора и дължи заплащането им.
По отношение на претенцията за законна лихва
за забава съдът намира, че предвид доказаното съществуване на главен дълг и
неплащането в срок от ответницата на погасителните вноски, същата е изпаднала в
забава и дължи заплащане на обезщетение за периода от 21.01.2017 г. /датата,
следваща падежа на първата забавена вноска по кредита – тази с падеж на
20.01.2017 г./ до 30.01.2018 г. възлизащ на сумата от 47,65 лв. Последният
съдът определи на основание чл. 162 ГПК при съобразяване с размера на
неплатената част от главницата през съответната част от периода и изводите на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.
С оглед на
изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен по размер /предвид предявяване на иск за
сумата от 36,17 лв.,
явяваща се по-малка по стойност от дължимата/ и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за периода от 31.12.2016 г. до 20.01.2017 г., когато ответницата не е
била изпаднала в забава.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни, както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и
за тези, направени в хода на производството по ч. гр. дело № 00944/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част
от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 47,84 лв. – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. дело
№ 00944/2018 г. и сумата от 123,93 лв. – разноски за държавна такса, депозит за
вещото лице и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът
определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства
в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и конкретната фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции, поначало има и ответницата. Доколкото последната не е направила
искане в тази насока, а и по делото не са ангажирани доказателства за реалното
им извършване, то и такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3 срещу С.И.К. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С.И.К. дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД сумата от 831,93 лв., представляваща падежирала и непогасена главница по
договор за стоков кредит № 227817 от 28.11.2016 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД
по вноски с падеж от 20.03.2017 г. до
20.03.2019 г. и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 00944/2018 г. по описа на Районен съд
– Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед № 727 от 09.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 831,93 лв. до пълния
предявен размер от 1 892,91 лв. или за сумата от 1 060,98 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3 срещу С.И.К. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С.И.К. дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД сумата от 255,78 лв., представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за
периода от 20.04.2017 г. до 10.10.2017 г., за която сума по ч. гр. дело №
00944/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена
Заповед № 727 от 09.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 255,78 лв. до пълния предявен размер от 286,42 лв. или
за сумата от 30,64 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 19.04.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу С.И.К. с
ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.И.К. дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД сумата от 36,17 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2017 г. до 30.01.2018 г., за
която сума по ч. гр. дело № 00944/2018 г. по описа
на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед № 727 от 09.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 31.12.2016 г. до 20.01.2017 г.
ОСЪЖДА С.И.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, сумата от 47,84 лв., представляваща сторени разноски
по ч. гр. дело № 00944/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав, както
и сумата от 123,93 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 00944/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник да се върне на съответния състав, като към него се приложи
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: