РЕШЕНИЕ
гр.МОНТАНА,
27.11.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на осми ноември през
две хиляди и тринадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдията
ПЕТКОВ гражданско (брачно) дело № 70 534 по
описа за 2013 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.330 от ГПК
(обн.,ДВ,бр.59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03. 2008г., образувано по молба за
развод по взаимно съгласие, с правно основание на молбата по чл.50 от СК (обн., ДВ, бр.47 от
23.06.2009г., в сила от 1.10. 2009г.).
Молителитe С.Ж.Е. с ЕГН xxxxxxxxxx
и Р.Н.Е. с ЕГН xxxxxxxxxx и двамата от гр.Монтана твърдят в молбата си, че са
законни съпрузи и сключили граждански брак на 19.03.1997г. в гр. Монтана, от
който имат две ненавършили пълнолетие деца – Ж. С. Ж., р. на 12.01.1996г., ЕГН xxxxxxxxxx
и А. С. Ж., р. на 5.07.1999г., ЕГН xxxxxxxxxx. В молбата имплицитно се съдържа
довод в смисъл,че бракът на молителите е дълбоко и непоправимо разстроен и не
може да бъде заздравен, респ. да се постигне укрепване на семейните отношения.В
тази връзка молителите поддържат , че и двамата са достигнали до едно сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие да искат от съда бракът им да бъде прекратен,
като това тяхно намерение е намерило израз и в постигнатото между тях
споразумение по смисъла на чл.51 от СК,с
което се уреждат правните последици от развода.
Петитумът на
молбата е след като се убеди в основателността на искането им съдът да
постанови решение, с което да бъде утвърдено постигнатото между двамата
молители споразумение и бракът им да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен, по взаимно съгласие, което ще потвърдят в съдебното заседание.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
са писмени.
СЪДЪТ, като
разгледа молбата и прецени доказателствата по делото във връзка с доводите на
молителите,съобразявайки особените правила на чл.330 от ГПК приема следното:
Двамата
молители С.Ж.Е. и Р.Н.Е. са сключили граждански брак на 19.03.1997 г. в гр. Монтана
с акт за граждански брак № 44/19.03.1997 г., от който брак те имат родени две
ненавършили пълнолетие деца: Ж. С. Ж.,xxx, ЕГН xxxxxx 3266 и А. С. Ж., р. на
5.07.1999г. в с.гр., ЕГН xxxxxxxxxx, видно от представените по делото заверени
фотокопия от удостоверението за сключен гр. брак (л.3) и от удостоверенията за
раждане на двете деца (съотв. на л.4 и л.5).
Данните по
делото несъмнено сочат на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, дължащо
се на причини, неподлежащи на обсъждане и изясняване предвид безспорния и
охранителен характер на настоящето производство, а от друга страна е налице
сериозно и непоколебимо съгласие на двамата съпрузи да се разведат, в което
впрочем съдът можа да се убеди непосредствено, изслушвайки всеки един от тях в
съдебното заседание.
Представеното
споразумение по разбиране на съда
отговаря на изискванията на чл.51 от СК,
като урежда всички последици от развода по възможно най-добрия начин.
Ето защо и
предвид изложеното по-горе споразумението следва да бъде утвърдено и с
настоящето съдебно решение да се допусне развод по взаимно съгласие на
молителите, като бракът им бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
ПРИ ТОЗИ
ИЗХОД НА ДЕЛОТО следва да се присъдят дължимите държавни такси съобразно
особеното правило на чл.329, ал.1 от ГПК. Окончателната държавна
такса за допускане на развода в
размер на 40 лева – съгласно чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22 от 28.02. 2008г.). В тази връзка молителите
следва да довнесат по сметка на РС Монтана още 15.00 лева държавна такса за
допускане на развода, както и сумата 115.20 лева д.т. върху споразумението за
издръжката на децата, изчислена по правилото на чл.7,т.2 от горецитираната
Тарифа във вр. с чл.69, ал.1,т.7 ГПК; сумата 15.00 лева д.т. за промяна на име съгласно
чл.5 от Тарифата, както и 163.00 лева д.т. върху споразумението за
имуществените отношения съгласно чл.7,т.1 от Тарифата
Молителите дължат
и по 5.00 лева д.т. в случай на служебно
издаване на изп. лист.
Разноските по
делото остават в тежест на страните, така както са направени.
Мотивиран от
гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака на С.Ж.Е. с
ЕГН xxxxxxxxxx и Р.Н.Е. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx (съдебен адресат: адв.Н.В. xxx),сключен на 19.03.1997 г. в гр.Монтана
с Акт за граждански брак № 44 от 19.03.1997 г., поради настъпилото в брака
дълбоко и непоправимо разстройство, като ДОПУСКА
РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ при условията на чл.50 от СК (обн., ДВ, бр.47 от 23.06. 2009г., в сила от
1.10.2009г.).
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите С.Ж.Е. и Р.Н.Е.
с горепосочени ЕГН СПОРАЗУМЕНИЕ по
смисъла на чл.51 от СК по силата на
което:
1.След развода родените от брака ненавършили пълнолетие деца Ж. С. Ж., роден на xxxг.,ЕГН xxxxxxxxxx
и А. С. Ж., роден на xxxг.,ЕГН xxxxxxxxxx ще имат следното местоживеене, съвпадащо с това на майката Р.Н.Е. xxx.
2.Родителските права спрямо
родените от брака ненавършили пълнолетие деца Ж. С. Ж. и А. С. Ж. с посочени
по-горе ЕГН се предоставят за упражняване от майката РАДОСТИНА Н.Е..
3.Определя се следния режим на
лични отношения на бащата С.Ж.Е.: Предвид възрастта на двете деца, те и
бащата ще се виждат, когато пожелаят, но по време, когато децата не са
ангажирани с учебни занятия или с подготовка на уроци и/или с други дейности, свързани
с училището или с лични ангажименти.
4.Бащата С.Ж.Е. се задължава да заплаща чрез майката Р.Н.Е. до 30-то
число на месеца по 80 (осемдесет) лева месечна
издръжка на всяко едно от ненавършилите пълнолетие деца Ж. С. Ж., р. на
12.01.1996г. и А. С. Ж., р. на 5.07.1999г. до навършването на пълнолетие от
децата или до настъпването на обстоятелства, погасяващи това задължение.
5.След развода двамата съпрузи С.Ж.Е. и Р.Н.Е. не си дължат издръжка
един на друг.
6.Семейното жилище,
находящо се в гр.Монтана, ул.“Петър Делян” № 4 е собственост на съпрузите С.Ж.Е.
и Р.Н.Е. съобразно Нотариален акт № 111,т.ІV,рег.№ 4147,д.№ 190 от 2003г.,
вписан в Служба по вписванията Монтана, вх.рег. № 1100 от 7.04.2008г., акт №
191,т.ІІ, д.№ 487/2003 г. партидна книга 62026203.
След прекратяването на брака подробно описаният в горецитирания нотариален акт имот
и построените в него сгради преминават в
собственост на децата Ж. С. Ж. и А. С. Ж. с горепосочени ЕГН при равни права за
двете деца и при следните условия: Бащата С.Ж.Е. ще ползва докато е жив
сградата с идентификатор 48489.15.244.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със
Заповед № РД-18-29/5.04. 2006г. и ½ (една втора) идеална част от поземления имот,така както е
била обособена дворищната регулационна линия (граница) между УПИ VІІ-5037 и УПИ
VІ-5037 по
Продължение на решението по гр. (бр.) д.№ 70 534/2013г. на РС Монтана, ІІІ гр. състав – стр.3
регулационния план на
гр.Монтана. Сградата с идентификатор 48489.15.244.1 до навършване на
пълнолетие от детето А. С. Ж. ще се ползва общо от бащата С.Ж.Е. и двете деца Ж.
С. Ж. и А. С. Ж. , а след навършване на пълнолетие от по-малкото дете А. С. Ж.
същата сграда с идентификатор 48489.15.244.1
няма да се ползва от бащата С.Ж.Е.. Децата Ж. С. Ж. и А. С. Ж. нямат право да
отчуждават (да продават, залагат, заменят и др.) имота и сградите в него под
никаква форма и претекст (причина) и нямата право да ги обременяват с тежести
(да ипотекират, залагат и др.) без съгласието на бащата С.Ж.Е..
След развода съпругата Р.Н.Е. не
иска никакъв дял от имота.
7.След развода съпругата Р.Н.Е.
ще носи занапред предбрачното си фамилно
име ПАНКОВА.
ОСЪЖДА С.Ж.Е. и Р.Н.Е. с горепосочени
ЕГН ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН
СЪД МОНТАНА сумата 15.00 лева (петнадесет
лева нула ст.) допълнителна държавна такса за допускане на развода, както и
сумата 115.20 лева (сто и петнадесет
лева 20 ст.) държавна такса върху споразумението за издръжката на децата , сумата
163.00 лева (сто шестдесет и три
лева нула ст.) държавна такса върху споразумението за имуществените
отношения ,сумата 15.00 лева
(петнадесет лева нула ст.) държавна такса за промяна на име и по 5.00 лева (пет лева и нула стотинки)
държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи обжалване – чл.330, ал.5 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Румен Петков /