Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.04.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 11 623 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №278 478/26.10.2020г. от длъжника З. „О.“ АД срещу постановление,
обективирано в съобщение от 04.03.2020г., с което е оставено без уважение
искането на длъжника за намаляване на приетите в изпълнителното производство
разноски по отношение на адвокатското възнаграждение и дължимата такса по т. 26
от ТТЗЧСИ по изпълнително дело №20207880400134.
Жалбоподателят -
ЗАД „ОЗК-З.“ поддържа, че в процесния
случай исканият адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото. Твърди, че в хода на изпълнителното дело действията
на процесуалния представител на взискателя се изчерпват с молбата за образуване
на изпълнително дело с посочване в същата на способи за изпълнението. Счита, че
определената по т.26 от Тарифата такса също за прекомерна. Моли съдът да отмени
обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител, като намали
претендираното адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум в размер
на 200 лв. и съответно се редуцира размера на дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Взискателят – В.С.К., в срока по
чл. 436, ал. 3 от ГПК, не депозира възражение.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 20207880400134 е образувано на 18.02.2020г. по писмена
молба с вх. № 1232 на В. С.К., в качеството му на взискател чрез пълномощника
му адв. В.И.срещу З. „О.“ АД, в
качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 17.02.2020г.
по гр.д. № 8483/2018г. по описа на Софийски градски съд, VІ - 17 състав за
заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило на 03.08.2017г. ПТП в гр. София, ведно със
законната лихва от 26.06.2018г. до окончателното изплащане и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК – 664, 62 лева разноски по делото.
Към молбата е приложен договор за
правна защита и съдействие и пълномощно, въз основа на което взискателят е
упълномощил адв. В.И.да го представлява в изпълнителното производство,
образувано въз основа на описания по-горе изпълнителен лист. В посочения договор е вписано адвокатско възнаграждение в размер
на 670 лева, което е платено в брой.
На 19.02.2020г. е връчена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на 16 817, 48 лева, от които 12 000 лева
– главница, 2 056, 67 лева законна лихва за периода от 26.06.2018г. до
04.03.2020г., 664, 62 лева присъдени разноски, 670 лева разноски по изпълнителното
дело, 1 426, 19 лева такси по тарифата на ЗЧСИ.
На 05.03.2020г. с молба вх. № 1626
взискателят е поискал да се извърши справка за наличните банкови сметки на
длъжника.
С молба вх. № 1627 от същата дата – 05.03.2020г. е направено искане за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
На 21.02.2020г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение
срещу определения размер на разноските по изпълнителното дело – адвокатско
възнаграждение и съответно такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 05.03.2020г. /в срока за доброволно изпълнение/ са изпратени
съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в осем банки.
На 13.03.2020г. е постъпило по изпълнителното дело писмо от „Общинска
банка“ АД, с която се посочва, че от банковата сметка на длъжника е преведена
изцяло дължимата сума по изпълнителното дело. Представено е преводно нареждане
от 10.03.2020г., с което е извършен превод на сумата в размер на 17 069.08 лева
на частния съдебен изпълнител, във връзка с процесното изпълнително дело.
Със заявление вх. № 2008 от 19.03.2020г. длъжникът – „ОЗК-З.“ е
уведомил съдебния изпълнител, че на 10.03.2020г. по наложения запор е събрана
сума в размер на 17 069.08 лева, а на 20.01.2020г. по банковата сметка на
взискателя са преведени 13 903, 33 лева, от които 12 000 лева –
главница и 1 903, 33 лева – законна лихва. Със същото е представено и
платежно нареждане от 20.01.2020г., установяващо извършеното плащане.
С обжалваното постановление,
обективирано в съобщение изх. № 2313 от 04.03.2020г. съдебният изпълнител е оставил
без уважение искането да бъде редуциран размерът на дълга по отношение на адвокатското
възнаграждение и дължимите такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Обжалваният
акт е съобщен на длъжника на 05.03.2020г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство
/в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на
ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Жалбоподателят посочва, че към така
определения размер на адвокатско възнаграждение не следва да се включи и този
определен по чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят следва да посочи
начин на изпълнение, като е допустимо те да бъдат повече от един и съответно в
хода на производството да се посочват и други начини. Видно от данните по
делото, в първоначално подадена молба за образуване на изпълнителното дело
взискателят не е посочил начин на изпълнение и едва в описаната по-горе молба е
изпълнил в цялост изискванията на чл. 426, ал. 2 от ГПК като е посочил, че иска
да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Чрез осъществения способ,
посочен от взискателя, е събрана дължимата сума. При тези факти, настоящият
съдебен състав счита, че подаването на втората молба от взискателя не може да
бъде тълкувана като действие по т. 10.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като е направена в изпълнение на изискванията
към молбата, въз основа на която се образува на изпълнителното дело, а не е
самостоятелно действие предприето от взискателя. При така приетото от съдебния
състав, следва, че на взискателя не трябва да се определя и адвокатско възнаграждение
по т. 10.2 от посочената Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения
размер.
Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата 200 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и се съобрази обстоятелството, че преди
образуване на изпълнителното производство е преведена на длъжника на 20.01.2020г.
сумата от 13 903, 33 лв. В постановлението за образуване на изпълнителното
дело от 19.02.2020г. е посочено, че е определена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 1 368, 83 лв. при парично вземане в размер на 15 344, 62
лв. При така посоченото, следва, че за
събраната от съдебния изпълнител сума в изпълнителното производство в
размер на 664, 62 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителния лист и 200 лв. – адвокатски хонорар за взискателя се
дължи такса по т. 26 от Тарифата в размер на 86, 46 лв. без ДДС или 103, 75 лв. с ДДС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата следва да се уважи в частта относно определените от съдебния изпълнител
разноски по изпълнението, като се измени постановлението и същите се намалят от
1 368, 83 лв. и същите се намалят до 103, 75 лв.
Относно
направените разноски:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени
хипотези на закона. Доколкото в
настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения,
следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат
понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде
оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
/наименовано съобщение/ с изх. №2313 от 04.03.2020г. постановено по изп. дело №20207880400134,
с което е оставено без уважение възражение с вх. №1339/21.02.2020г. на длъжника
ЗАД „ОЗК-З.“ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №1833/19.02.2020г. по изпълнително дело
№20207880400134 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 670 лв.
на 200 лв., както и НАМАЛЯВА
разноските, начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до сумата от
103, 75 лв. с вкл. ДДС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.