Решение по дело №5276/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261516
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20201100505276
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              02.12.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА   

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5276 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .

В. гр.д. №5276/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.А.Б. ЕГН ********** *** срещу решение №11571 от 14.01.2020 г постановено по гр.д.№10362/19 г на СРС, 162 състав , с което са отхвърлени осъдителните искове на въззивника с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Т.С.Х. , В.С.С. , С.Н.Б. , Д.Л.Р. и П.Т.Б. , както следва :

- срещу всички посочени ответници солидарно за сумата от 1600 лева обезщетение за неимуществени вреди от клеветнически твърдения , че Б. има парични задължения към Етажната собственост в размер над 200 лева в заявление от 04.11.2016 г и приложен към него констативен протокол №3 от 05.10.2016 г и протокол от 26.10.2016 г ;

- срещу  Т.С.Х. и В.С.С. солидарно за сумата от 1100 лева  обезщетение за неимуществени вреди от разпространени пред съда клеветнически твърдения по дела между страните пред СРС , 82 и 39 състав ;

- срещу В.С.С. и С.Н.Б. солидарно за сумата от 1600 лева обезщетение за неимуществени вреди от съставяне на неистински /фалшифициран/ протокол на ОС на ЕС от 29.03.2017 г ;

- срещу Т.С.Х. и С.Н.Б. за суми от по 20 лева обезщетение на неимуществени вреди от обидни твърдения по време на ОС на ЕС на 08.05.2017 г ;

- срещу Т.С.Х. и Д.Л.Р. солидарно за сумата от 220 лева обезщетение на неимуществени вреди от съставяне на неистински протокол на ОС на ЕС на 08.05.2017 г ;

- срещу Т.С.Х. , В.С.С. , С.Н.Б. и Д.Л.Р. солидарно за сумата от 400 лева обезщетение за неимуществени вреди от клеветнически твърдения , че ищцата има 140,60 лева задължения към ЕС към м.09.2017 г , което е заявено към професионалния домоуправител и е залепено във вид на таблици на входната врата на сградата и като покана на вратата на жилището на ищцата ;

- срещу Т.С.Х. и С.Н.Б. за суми от по 20 лева обезщетение на неимуществени вреди от обидни изказвания на ОС на ЕС на 20.11.2018 г .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

 

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , което е „покровителствено“ спрямо ответниците . Неправилно СРС е изследвал дали ищцата е платила задължения по чл.51 ЗУЕС към етажната собственост . Ответниците имат тенденциозно отношение към ищцата . Съдът трябва да „опресни“ нормите на ЗУЕС и след това да ги спази . Съдът не се разглежда работата на ответниците като „ръководни лица по местоживеене“ . Ищцата „компетентно е отменила“ решения на ОС на ЕС . Ответниците злоупотребяват с права чрез действия и бездействия . В ЕС има „безотчетност“ от предходни години , а незаконните ОС на ЕС са отменени поради неспазване на форма . В ЕС има дискриминация , безпомощност и безперспективност . СРС не е съобразил наличните доказателства и доводите на ищцата . Показанията на разпитания свидетел са „производни“ на покани , отчети и сведения на ответниците , в които свидетелят не е участвал . СРС е трябвало да допусне въпрос за авария отстранена от ищцата . Ищцата не е канена за доброволно плащане или за „обсъждане конкретно на нейната индивидуална защита по пера“ , а ответниците искат да я компрометират .  СРС е трябвало „да разчете“ липсата на реквизити в констативния протокол и другите документи , чрез които демонстративно не се зачитат правата на ищцата . В ЕС няма „приемственост“ и приемане на касата , а нарушенията на ищцата са „имитирани“ и съзнателно й се приписват от ответниците . В протокола на ОС на ЕС от 29.03.2017 г липсва отразяване на присъствието на ищцата и нейното гласуване като присъствения списък за кворума и отчитането на гласуването са отделни документи . СРС дава „простовати оправдания“ за нарушенията на ответниците. С протокол на ОС на ЕС от 08.05.2017 г е подменено гласуване „с вдигане на ръка“ – включително и на ищцата - с по-късно „обхождане“ и събиране на подписи в комбинирана таблица в неизвестен ден . Ответниците не са оспорили устните си изказвания срещу ищцата , а „публичната акция“ срещу същата не е документирана . Свидетелските показания са „колебливи и неопределени“ , а обитателката Т.Х. не дава възможност да бъде поставена в положението на слушател . Няма данни касата да е предадена и да е представена вярна информация на външната фирма /професионален домоуправител/.  Данните за задължения на ищцата към 09.2017 г от 140,60 лева са „компромати за злепоставяне на ищцата“.

Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . Липсват доказателства за противоправни деяния и вина на ответниците , както и за претърпени от ищцата неимуществени вреди . Подаването на заявление до СО не е противоправно действие – ищцата не плаща суми и има задължения към ЕС , а се чувства обидена при покана за плащане . Клеветите и обидите са плод на въображението на ищцата . На ОС на ЕС на 29.03.2017 г ищцата е отказала да гласува като си е тръгнала преди гласуването . Твърденията на ищцата за обидни и клеветнически изказвания на Х. и Б. не са подкрепени с доказателства . Поканите и таблиците за задължения на ищцата не са лепени от ответниците , а от професионалния домоуправител , на който е предаден целия архив . Не е клевета да се дава информация на професионалния домоуправител за задължения на ищцата , още повече , че ищцата не представя квитанции за плащания към ЕС . Ищцата не е плащала суми за ЕС от 2016 г до 2019 г . Не е обида да се спори за задължения към ЕС . Сумите , които се събират в ЕС са минимални и има отчетност за тях .  

 

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 03.02.2020 г и е обжалвано в срок на 17.02.2020 г . 

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи отхвърли исковете СРС е приел следното .

1. Клеветнически твърдения , че Б. има парични задължения към Етажната собственост в размер над 200 лева в заявление от 04.11.2016 г и приложен към него констативен протокол №3 от 05.10.2016 г и протокол от 26.10.2016 г.

Твърденията , че ищцата има задължения към ЕС не са обидни – не съдържат унизителна оценка за същата ; нито са клеветнически , защото не представляват разгласяване на несъществуващи позорни обстоятелства или приписване на престъпление . Едно лице може да е длъжник и поради обективни обстоятелства /например липса на средства/ , което не е обществено укоримо . Според св.П.У.ищцата с години не е плащала суми за ЕС .

 

2.  Клеветнически твърдения по дела между страните пред СРС , 82 и 39 състав.

Не е противоправно да се твърдят пред съда неизпълнени задължения и това не е клевета , нито обида .

 

3. Съставяне на неистински /фалшифициран/ протокол на ОС на ЕС от 29.03.2017 г.

Не е доказано от ищцата , а възраженията на същата касаят детайли от проведените обсъждания . Има таблица , на която не е посочен апартаментът на ищцата , но не е ясно за кое общо събрание се отнася .

 

4. Обидни твърдения  и съставяне на неистински протокол за ОС на ЕС на 08.05.2017 г

В протокола на ОС на ЕС няма протоколирани такива изказвания , нито са представени доказателства от ищцата в тази насока .

 

5.  Клеветнически твърдения , че ищцата има 140,60 лева задължения към ЕС към м.09.2017 г , което е заявено към професионалния домоуправител и е залепено във вид на таблици на входната врата на сградата и като покана на вратата на жилището на ищцата

Ответниците са изложили пред професионалния домоуправител вярна информация за неплатени суми от ищцата , които не представляват клевета .

 

6. Обидни изказвания на ОС на ЕС на 20.11.2018 г

Не са представени доказателства от ищцата за такива изказвания , а и събранието не се е провело поради липса на кворум . Дори да са верни посочените изказвания не са обидни или клеветнически .

 

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Категорично верни са водещите мотиви на първоинстанционния съд , че заявяването на претенции за дължими суми спрямо ищцата не представлява клевета , камо ли обида . Всяко лице може да претендира , че друг му дължи определени суми , включително и да води съдебни дела за тях и това не е неправомерно поведение   , освен в случай на злоупотреба с право . Както е изяснено в решение №189 от 20.06.2014 г по гр.д.№5193/13 г на ВКС , IV ГО и решение 1347 от 18.12.2008 г по гр.д.№5006/07 г на ВКС , II ГО

ако едно частно лице предяви извънсъдебни претенции или неоснователен иск пред съд, или подаде неоснователна тъжба , становище или сигнал до държавен орган , то не носи отговорност по чл.45 от ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания. Това е така, тъй като искането за защита на накърнени права представлява една правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл.45 от ЗЗД се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. Да се въведе спрямо частните лица изискване да предявяват само основателни искове би означавало да се ограничи конституционно гарантираното им право на защита на накърнените права. Предварително - преди съдът да се е произнесъл – частните лица не биха могли да знаят дали претенцията им е основателна или не. Единствено при злоупотреба с право – ако се докаже по безспорен начин , че ищецът е бил наясно , че претенциите му са неоснователни и ще бъдат отхвърлени , но въпреки това ги предяви , за да попречи напр.на нормалната стопанска дейност или личен живот на ответника би могло да се търси отговорност от ищеца . Такива случаи обаче са много редки и/или изключително трудни за доказване .

В процесния случай ищцата не е представила никакви относими доказателства , че ответниците са извършили злоупотреба с права като са претендирали от нея суми в полза на етажната собственост . Действително , не е установен и точният размер на тези суми , но това не е необходимо в настоящото производство  . Нещо повече , според св.Урумова ищцата наистина има задължения към ЕС , както и многобройни претенции към управлението на ЕС .

Действително , има данни , че в управлението на ЕС се допускат пропуски и грешки , не се съставят надлежни протоколи , отменят се решения на ОС на ЕС , има неизрядни платци и пр. От това обаче не следва , че има основание за отговорност по чл.45 ЗЗД на сочените от ищцата ответници . Отново не е доказана целенасоченост в нарушенията и пропуските и същите могат да се дължат и на недостатъчни познания и опит при прилагане на ЗУЕС . Вместо да бъде агресивна и скандална към съкооператорите си ищцата може да подпомогне по спокоен и разумен начин законосъобразното управление на ЕС , за което и тя самата носи отговорност .

За твърдените в исковата молба лични обиди и клевети на ОС на ЕС ищцата отново не е представила никакви доказателства . Мотивите на СРС не са „простовати“ , а правно несъстоятелен е начинът , по който ищцата без да има достатъчно юридически познания и необходимия правен език , се опитва сама да води делото си . Едно е ищцата „компетентно да отменя“ решения на ОС на ЕС като посочва елементарни пропуски в собствената й етажна собственост , съвсем друго е да се напишат - без необходимата правна култура - важни юридически документи по искове по чл.45 ЗЗД като искова молба , писмена защита и въззивна жалба . В този смисъл няма как СРС и настоящият съд „да покровителстват“ явно неоснователните и очевадно недоказани искове на ищцата .

Дори ищцата да беше провела доказване за неправомерни действия на ответниците , същата не е доказала исковете си и по размер . Твърденията , че ищцата е развила хипертония и захарен диабет поради ответниците са недоказани . Не е ясно кога са възникнали тези заболявания и съдебно-медицинска експертиза не е потвърдила причинната връзка /генезиса на заболяванията/.  Настоящият съд не разполага със специални знания на лекар с няколко специалности , за да анализира сложните взаимовръзки между провежданите ОС на ЕС и промените в дозите и вида на лекарствата , които ищцата приема. Изглежда житейски оправдано , икономически по-изгодно /а може би и здравословно/ ищцата да заплаща минималните суми в полза на етажната собственост вместо да участва в многогодишни скандали на ОС на ЕС , постоянно да води дела и да е във влошени отношения с много от съседите си .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. 

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските по делото на въззиваемите страни в размер общо на 600 лева адвокатско възнаграждение . Адвокатското възнаграждение – с оглед броя на ответниците – не само не е прекомерно , но и е под минимума .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №11571 от 14.01.2020 г постановено по гр.д.№10362/19 г на СРС, 162 състав .

 

ОСЪЖДА М.А.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Т.С.Х. от гр.София ж.к.*********; В.С.С. от гр.София ж.к.*********; С.Н.Б. от гр.София ж.к.*********; Д.Л.Р. от гр.София ж.к.*********и П.Т.Б. от гр.София ж.к.*********по 120 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете поотделно / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.