РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Перник , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500586 по описа за 2020 година
С решение № 260101/10.09.2020г., постановено по гр.д. № 3792/2019г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на Б. М. Д., че дължи на
„Топлофикация - Перник” АД, гр. П. сумата от 1026,53 лв., представляваща ¾ от общия
размер на стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в *** за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. включително и сумата от
108,83 лв., представляваща ¾ от общия размер на законната лихва за забава на месечните
плащания за периода 09.07.2017г. - 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.02.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00945/2019г. по
описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК,
като е отхвърлен иска за разликата до пълните претендирани размери от 1368,71 лв. –
главница и 145,11 лв.- лихва за забава.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от адв. К. – особен представител
на Б. М. Д., в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иска.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззиваемото дружество е изразило становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът "Топлофикация - Перник" АД, гр. П. твърди, че ответницата дължи сумата от
1368,71 лв., представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г., както
1
и 145,11 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г. -
25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
00945/2019г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
В срок, ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен
отговор, с който искът е оспорен. Твърди се, че между страните не е налице облигационна
връзка, както и че лицето, което е избрано да извършва дялово разпределение, не е избрано
като такова по реда на чл. 139 б от ЗЕ.
От събраните пред районния съд доказателства, се установява следната фактическа
обстановка :
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от ***г. И. Н. Д. е придобил собствеността върху процесния имот. От
представеното удостоверение за наследници № ***г., изд. от община ***, се установява, че
И. Н. Д. е починал на ***г., оставяйки за наследници съпругата си Б. М. Д. – ответница по
настоящото дело, и сина си Я. И. Д.. От приложената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, е
видно, че ответницата е декларирала, че притежава ¾ от правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
От приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че за исковия период е
доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява се, че количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в СЕС. Вещото лице е посочило, че начислените
суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесуалния период.Направена е констатация, че изравнителните
сметки за изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия
в СЕС, като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановени срок.
Видно от заключението между ищеца и фирмата за дялово разпределение е подписан
договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, чието действие не е прекратено към
исковия период, като избраното дружество е преупълномощило друго такова – „Директ”
ЕООД – гр. С..
От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че липсват данни за
извършени плащания по партидата на ответницата за спорния период.
За да уважи иска районният съд е приел, че ответницата е била потребител на топлинна
енергия за исковия период, като не е изпълнила задължението си да заплати стойността на
потребената такава.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Във въззивната жалба се поддържа, че липсва решение на етажната собственост за
избор на фирма, която да извършва дялово разпределение, че дяловото разпределение е
извършвано незаконосъобразно. Твърди се, че представените договори между ответника и
такава фирма нямат правно действие по отношение на жалбоподателката,както и че тези
договори са неотносими към спора и не следва да се ценят.
Жалбата е неоснователна.
По силата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално лицензирани лица. На
основание чл. 139 б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, като
2
изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им задължение само по себе си
обаче не може да доведе до отпадане на отговорността за заплащане на потребената
топлинна енергия, защото не може да обуслови извод за липса на договорна връзка между
клиентите и топлопреносното предприятие, нито за недължимост от клиентите на цената на
доставената им топлинна енергия. В случая по делото не са представени доказателства за
писмено съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен
договор на услугата "дялово разпределение" по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ, поради което и
следва извод, че същите са се съгласили то да се извършва по реда на чл. 139, ал.2 ЗЕ - от
топлопреносното предприятие. Цитираната разпоредбата предвижда, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Ответното дружество е представило договор от ***г., с който е възложило извършването на
тази дейност на "Директ" ЕООД, което и дружество, видно от заключението на вещото лице,
е извършвало дяловото разпределение. Дори и дяловото разпределение да е извършвано от
друго дружество като подизпълнител, то в ЗЕ не е въведена забрана дяловото разпределение
да се извършва от подизпълнител, а и това обстоятелство би имало значение в отношенията
между страните по договора за възлагане извършването на дейността по дялово
разпределение, а не и в отношенията между възложителя по този договор и трети лица,
каквото се явява жалбоподателката. От значение за правилното решаване на спора е дали
правилно е определен размерът на задължението на потребителя, като в тази връзка по
делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза и констатациите на вещото
лице, че размерът на задължението е определен в съответствие с действащата нормативна
уредба, не са опровергани.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноски в общ размер на 260 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260101/10.09.2020г., постановено по гр.д. № 3792/2019г.
по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Б. М. Д., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 260 лева,
представляваща направените във въззивното производство разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3