№ 128 / 23.3.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети
граждански състав, в открито съдебно заседание на 11.03.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа
докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2973
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата Т.М.Я., ЕГН ********** с адрес: *** е предявила
срещу ответника В.С.Я., ЕГН **********
адрес: *** иск за развод. Моли съда да прекрати гражданския й брак с ответника,
поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство без да се произнася по
въпроса за вината, да постанови след развода да продължи да носи брачното си
фамилно име Я..
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Страните са сключили граждански брак на 04.10.1997 г.
в гр.Монтана, с акт за граждански брак № 226/04.10.1997 г., издаден от Община
Монтана. От брака има родени две деца, които към настоящия момент вече са
пълнолетни.
Съпрузите, считано от 2016 г. живеели във фактическа
раздяла, като ищцата Я. преимуществено живее в Италия. От тогава до настоящия
момент всеки от съпрузите живее свой собствен живот. Освен това, след
фактическата им раздяла, отв. Я. заживял с друга жена, от която към настоящия момент
очаква дете. Ищцата счита, че взаимоотношенията й с нейния съпруг са
окончателно и непоправимо разстроени, без всякаква възможност бракът да бъде
отново заздравен.
По време на брака страните нямат придобито движимо или
недвижимо имущество, което да е в режим на СИО.
След прекратяване на брака ищцата желае да запази
брачното си фамилно име Я..
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в
законния едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба. Не се явява и не се представлява и в открито съдебно заседание.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно
разглеждане.
Разгледан по същество, искът за развод е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото са приобщени писмени доказателства, разпитан
е свидетелят Силвио Владиславов Я.-син на страните.
Не се спори по делото, че на 04.10.1997 г. в
гр.Монтана страните са сключили граждански брак с Акт за гр.брак № 226 от
същата дата, както и, че от брака имат родени две деца, които към настоящият
момент вече са пълнолетни.
Видно от показанията на св. Силвио Я., които съдът
цени, като преки, логични и последователни, съпрузите живеят отделно/във
фактическа раздяла/ от 2016 г., като оттогава не поддържат никакви съпружески
отношения. Свидетелят живее при баща си. Преди раздялата през 2016 г. имали
лоши взаимоотношения, поради което решили да се разделят. В.С.Я. дори имал
друго дете, от друга жена, родено на ***г.
Майка му Т.Я. живее в чужбина сама. Св. Силвио Я. твърди, че въпреки това, към
момента двамата му родители са в добри отношения помежду си.
Съгласно чл. 14 от СК ,, отношенията между съпрузите
се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство‘‘. Чл. 15 от СК гласи:,,съпрузите живеят съвместно, освен ако
важни причини налагат да живеят разделено‘‘.
Съдът намира,
че тъй като е безпредметно тази брачна връзка да продължава да съществува,
изпразнена от смисъл и съдържание, то бракът между страните следва да се
прекрати с развод. Брачната връзка съществува само формално, като в нея няма
изискуемото от закона и морала съдържание. Съпрузите са и във фактическа
раздяла.
Страните нямат родени от брака деца, които да са непълнолетни.
Страните не си дължат издръжка един на друг след развода.
Съдът намира, че следва да се съобрази с искането на ищцата, след
прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име Я., което е
нейно право да избере.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане
на развода от 40,00 лв., платима от страните поравно.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 235 от ГПК,
във вр. с чл. 49 от СК
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД гражданския брак между Т.М.Я., ЕГН ********** с адрес:
*** и В.С.Я., ЕГН ********** адрес: *** сключен на 04.10.1997 г. в гр.Монтана,
с акт за граждански брак № 226/04.10.1997 г., издаден от Община Монтана, поради
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съпрузите нямат родени от брака деца, които да са непълнолетни.
Съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг след развода.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 53 от СК съпругата Т.М.Я., ЕГН ********** с адрес: *** след прекратяване на брака да продължи да носи
брачното си фамилно име Я..
ОСЪЖДА Т.М.Я., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана 20,00 лв.
окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.С.Я., ЕГН ********** адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана 20,00
лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: