РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Кубрат , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20213320200110 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. И. К., ЕГН ********** с адрес в *** чрез
адв.Р.В. от АК–Разград против Наказателно постановление (НП) № 38-
0001477/31.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Русе, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл. 92, ал. 2 Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), с
което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 лв. за извършено
нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП, за това, че извършва обществен превоз
на трима пътници срещу заплащане с МПС с рег. № *** без удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници – МПС не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
В жалбата се посочва, че така издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна изцяло.
1
Въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Русе, при редовност в призоваването, не се явява
представител и не ангажират становище.
Районна прокуратура – Разград, уведомени, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че на
08.01.2021 г. около 11:00 часа в гр. Кубрат, изход за гр. Тутракан, полицейски
служители спрели за проверка К. И. К., който управлявал собствения си лек
автомобил марка „Сеат“ модел „Кордоба“ с рег. № ***. При нея
констатирали, че той превозва трима пътници – свидетелите Е.С.Т., М.Р.Т. и
С.Ю.Х. срещу договорено заплащане. Тримата били привикани в сградата на
РУ –Кубрат, където полицейски служители им снели писмените обяснения.
За констатираното органите на полицията уведомили директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, който изпратил
инспекторите Г.Д. и К.Ц.. Последните след като се запознали с депозираните
от пътниците и нарушителя сведения и след служебна справка установила, че
посоченият автомобил не е включен в удостоверение за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, приели, че се извършва нерегламентиран
таксиметров превоз на пътници в нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП и
срещу водача е съставен АУАН № 285515/08.01.2021 г.
Образувано е било и Досъдебно производство № 290ЗМ-57/2021 г. по
описа на РУ–Кубрат, което приключило с Постановление на РП–Разград за
прекратяване на наказателното производство от 25.05.2021 г.
След прекратяване на ДП и въз основа на събраните доказателства
дерикторът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе
издал атакуваното в настоящото производство НП № 38-0001477/31.05.2021
г., с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП наложил на жалбоподателя
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева, като приел, че К. и извършил
нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като е осъществявал обществен
2
превоз с маршрут на движение с. Задруга – гр. Кубрат, на трима пътници
срещу заплащане с МПС с рег. № *** без удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните гласни доказателства – показанията на св. Д. и св.Ц.,
писмени доказателства – АУАН № 285515/08.01.2021 г., НП № 38-
0001477/31.05.2021 г. и Досъдебно производство № 290ЗМ-57/2021 г. по
описа на РУ–Кубрат.
Съдът кредитира така посочените доказателства като непротиворечиви,
взаимно допълващи се, логични и кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка.
Изолирани и неподкрепени от събраните по делото доказателства са
показанията на разпитаните в съдебно заседание в качеството на свидетели
трима пътници Е.С.Т., М.Р.Т. и С.Ю.Х.. Същите пред съда отричат да са
договаряли заплащане на превозната услуга, извършена от К.. Твърдят, че
водачът е техен съселянин и съсед, който помолили за услуга, тъй като
трябвало да пътуват до гр. Кубрат за помен. Съдът не дава вяра на техните
показания, тъй като същите както и при разпита им като свидетели на ДП на
17.03.2021 г., след като са разбрали, че показанията им уличават
жалбоподателя, целят да го оневинят, съзнавайки, че в резултат на
първоначалните им сведения ще последва санкционирането му.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че административнонаказателното производство е
проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Категорично от събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят К. И. К. не е притежавал разрешение за извършване на
обществен превоз и удостоверение за регистрация.
Легална дефиниция на понятието „обществен превоз“, „обществен
превоз на пътници“ и „таксиметров превоз“ се съдържа в § 1, т. 1, т. 3 и т. 26
от ДРЗАвтП, а според чл. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров
3
превоз на пътници: „таксиметров превоз на пътници е обществен превоз
срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително
мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на
превоза“. Следователно, за да бъде установен неправомерен таксиметров
превоз, административният орган е длъжен да докаже, че е извършено
плащане или има уговорка за плащане на превозната услуга. В случая
събраните писмени и гласни доказателства установяват, че по предварителна
уговорка със св. С.Х. жалбоподателят е превозил нея, сина й и снаха й по
определения от тях маршрут от с. Задруга до гр. Кубрат и обратно. За
услугата тя щяла да му заплати когато се върнат в селото по 1 лев на пътник
или общо 3 лева. В писмените сведения тя изрично сочи, че и друг път е
ползвала неговите услуги за превоз.
Писмените сведения на лицата, пътували в процесното МПС като
пътници са дадени при спазване на условията и реда, предвиден в чл. 44 от
АПК и съставляват годни доказателствени средства по арг. на чл. 171, ал. 1 от
АПК. Същите кореспондират с показанията на свидетелите Д. и Ц. и с
останалите писмени доказателства, поради което следва да се приеме, че
процесният превоз е извършен по предварително заявен от пътниците
маршрут срещу уговорено заплащане със свидетелката Х. и по своя характер
съставлява таксиметров превоз по смисъла на закона, който е извършен
неправомерно. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП таксиметров
превоз на пътници се извършва с автомобили, включени към удостоверението
за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено
разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва
превозът. Този смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 34.
Извършването на таксиметров превоз без надлежно разрешение или
регистрация е въздигнато в административно нарушение съгласно нормата
на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП. Доколкото по делото безспорно се установи, че
лекият автомобил, с който жалбоподателят е извършил таксиметрова дейност
не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз, същият е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗАвП, за който законосъобразно
и правилно му е наложена санкция по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Според него,
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
4
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лв. – при първо
нарушение. Размерът на санкцията е фиксиран и няма възможност за неговата
индивидуализация. Наложеният на жалбоподателя съответства на
предвидения в закона.
В настоящия случай не са налице основания за приложението на чл. 28
ЗАНН, тъй като извършеното деяние не разкрива признаци, които до го
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Дейността по управление на
МПС и най-вече във връзка с превоза на хора е високо рискова и изисква
специални знания и умения от лицата, които я упражняват. Съдът намира, че
водачите на МПС, които осъществяват превоз на хора и превозните средства,
с които се осъществява такъв превоз следва да отговарят на повишени
изисквания, гарантиращи живота и здравето на пътниците, минимума от
които е наличието на редовно издаден лиценз за извършване на превоз на
пътници/удостоверение за извършване на таксиметров превоз.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло
потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №38-0001477/31.05.2021
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.
Русе, с което на К. И. К., ЕГН ********** с адрес в ***, на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1
от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
2000.00 лв., като законосъобразно.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд –Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6