№ 326
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20241800500463 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20 от 16.01.2024 г. по гр. д. № 31/2022 г. по описа на РС – Костинброд
А. В. К. е осъден да плаща месечна издръжка на пълнолетния си син Д. А. К. в размер на
300 лв., считано от датата на навършване на пълнолетие на ищеца - 29.12.2021 г., до датата
на завършване на образованието му в средно учебно заведение - 30.06.2022 г. С решението
са присъдени и разноски в полза на ищеца и на РС - Костинброд.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с
оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му.
В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от ищеца в
първоинстанционното производство.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна,
съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
За да определи необходимата на ищеца месечна издръжка и съответно каква част от
нея следва да се поеме от бащата, първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка
на доказателствата по делото и на всички релевантни факти, като е постановил правилно и
1
обосновано решение. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от въззивния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до твърдение, че на ответника не са
били надлежно връчени преписите от исковата молба и доказателствата /поради което не е
имал възможност да подаде отговор на исковата молба и да направи възражения/ и до
твърдение, че показанията на разпитаната по делото свидетелка в насока, че ответникът не е
полагал никакви грижи за сина си, съдържат неистини, които са кредитирани от
първоинстанционния съд.
С въззивната жалба са представени /и приети от въззивния съд/ доказателства за
твърдението, че на ответника не са били връчени надлежно преписите от исковата молба и
доказателствата, а именно: служебна бележка, изходяща от служител на бившия работодател
на ответника – „Н.“ АД, който служител е с имена К. П. и с неясна длъжност, тъй като под
имената и подписа е изписано само „Администриране на персонала Н. Б. АД“ и е положен
печат; отрязъкът от съобщението с указанията по чл. 131 ГПК, изпратено до ответника с
преписите от исковата молба и доказателствата, който се връчва на страната, върху лицевата
страница на който е изписано „Получено от А. К. на 18.03.2024 г.“ и след текста следва
подпис.
Следва да се отбележи, че от тези доказателства по никакъв начин не се установява
твърдението на жалбоподателя, че не са му били връчени надлежно преписите от исковата
молба и доказателствата. Служебната бележка изхожда от лице, което не се установява да е
надлежният представител на „Н.“ АД и да има удостоверителна власт относно факта, че в
периода от 08.03.2022 г. до 10.03.2022 г. ответникът не е бил на работа /каквото е
твърдението му във въззивната жалба, доколкото съобщението с указанията по чл. 131 ГПК
и преписите от исковата молба и доказателствата са му връчени по месторабота и отрязъкът
от същото е върнат в съда с отбелязване, че на 08.03.2022 г. е получено от служител на „Н.“
АД, като се твърди още, че служителят, получил съобщението, не го е връчил на ответника,
а от 11.03.2022 г. трудовият договор на ответника с „Н.“ АД бил прекратен/. От
представения отрязък от съобщението с указанията по чл. 131 ГПК, изпратено до ответника
с преписите от исковата молба и доказателствата, който е бил връчен на представител на
работодателя, също не може да се установи надлежно твърдяното обстоятелство. От този
отрязък е видно, че на лицевата му страница е отбелязано „Получено от А. К. на 18.03.2024
г.“, под който текст е положен подпис. От кого е изписан този текст и чий е подписът под
него не се установява по делото, съответно не се установява надлежното удостоверяване на
факта на връчването и датата от лице, което да е надлежният представител на „Н.“ АД и да
има удостоверителна власт относно извършено от името на работодателя връчване на
съобщението на неговия адресат. В случай, че текстът е изписан от жалбоподателя и
подписът е негов, то документираното по този начин връчване няма достоверна дата. При
липса на други доказателства не може да се направи извод, че на ответника не са били
надлежно връчени преписите от исковата молба и доказателствата със съобщението с
2
указанията по чл. 131 ГПК, връчено чрез работодателя на 08.03.2022 г.
Дори обаче да бяха установени надлежно твърденията на жалбоподателя, че
съобщението с указанията по чл. 131 ГПК и преписите от исковата молба и доказателствата
не са му били надлежно връчени, това обстоятелство само по себе си не води до извод за
неправилност на първоинстанционното решение и не налага неговата отмяна при липса на
наведени във въззивната жалба релевантни твърдения и/или оспорвания и направени
доказателствени искания. В случая не е постановено неприсъствено решение по реда на чл.
238 и чл. 239 ГПК, защитата срещу което съгласно чл. 240 ГПК се осъществява именно чрез
доказване на факта, че страната е била лишена от възможност да участва в делото, като в
случай на успешно такова доказване неприсъственото решение се отменя само на това
основание /и делото се връща на първоинстанционния съд с указания за разглеждане с
участие на страната и постановяване на решение по реда на чл. 235 ГПК/. Обжалваното
първоинстанционното решение е постановено по реда на чл. 235 ГПК, при което, за да се
коментира неговата неправилност, страната, позовавайки се на лишаването й от възможност
да участва в делото пред първоинстанционния съд, следва още с въззивната жалба да наведе
твърденията и възраженията си по делото, за които твърди, че е била лишена от възможност
да наведе в първоинстанционното производство, както и да ангажира доказателствата си във
връзка с тях или поне да поиска да й се даде възможност за това. В този случай и при
доказване на твърдяното лишаване от възможността за участие в делото пред
първоинстанционния съд, за страната не би важала процесуалната преклузия и въззивният
съд би разгледал нейните твърдения и оспорвания, както и би допуснал направените
доказателствени искания. Във въззивната жалба не са наведени никакви релевантни
твърдения и/или оспорвания във връзка с определения размер на издръжката /доколкото
самото право на издръжка не се оспорва/ - например, че доходите на жалбоподателя не
позволяват да плаща издръжка в определения размер или че нуждите на сина му не са от
такъв характер, изискващ издръжка в размера, определен от съда, или че другият родител
има възможност да поеме още по-голяма част от издръжката. Не са ангажирани и никакви
доказателства, които да би следвало да бъдат взети предвид от първоинстанционния съд и
които да биха наложили различен извод относно размера на дължимата издръжка, не е
поискано дори даване на възможност за това. В проведеното пред въззивния съд открито
съдебно заседание също не са наведени нито твърдения и оспорвания, нито са направени
доказателствени искания и не е поискано даване на възможност за това. При липса на
наведени твърдения за факти и обстоятелства, на направени оспорвания и на представени
доказателства, които де не са били обсъдени от първоинстанционния съд, не се налага извод
за неправилност на решението, тъй като, както се посочи, първоинстанционният съд е
направил съвкупна преценка на представените пред него доказателства и на изложените
пред него релевантни факти, съобразно които е постановил правилно и обосновано решение,
като изводите му при тези факти се споделят и от въззивния съд. Изложеното изцяло се
отнася и до оплакването, че свидетелските показания съдържат неистини, които са
кредитирани от първоинстанционния съд – от въззивника е наведено голословно твърдение,
като не са поискани никакви доказателства в тази връзка /например разпит на свидетел за
3
насрещно доказване/, нито са наведени някакви твърдения за полагани от ответника грижи
за сина му.
Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от 16.01.2024 г. по гр. д. № 31/2022 г. по описа на РС
– Костинброд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4