Решение по дело №514/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 ал.1 ГПК във вр.с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „Д. -5”Е. със седалище и адрес на управление :гр.К,ул.”С” №24,с ЕИК ,представлявано от управителя Д Б против определение №7013/13.09.2012г. на РС-Б. по гр.д.№2375/2012г.,с което е отказано обезпечаване на предявения иск срещу „Л.-8”Е.,ЕИК ,със седалище и адрес на управление: гр.С.,район О. К.,ул.”Н. Г.” №7А за сумата 12 681.00лв ,представляваща стойността на извършени ,но незаплатени превозни услуги чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху вземанията на ответника по банкови сметки в посочените от ищеца банки.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение .Поддържа се,че първоинстанционният съд не е обсъдил представените с исковата молба доказателства-международни товарителници /CMR/ ,които служат за доказване извършването на заявените от ответника превози .Поради игнорирането на приложените към исковата молба товарителници за извършените превозни услуги направеният в обжалваното определение извод за вероятна неоснователност на предявения иск е изцяло необоснован.Затова ищецът иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането му за допускане на обезпечение на предявения иск чрез посочената обезпечителна мярка.

Частната жалба е подадена преди да е започнал да тече срокът за обжалване за ищеца ,тъй като жалбата е постъпила в БРС преди връчването на обжалваното определение.Предвид посоченото обстоятелство ,както и че изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу обжалваем съдебен акт,частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

РС-Б. е сезиран с искова молба от „Д. -5”Е. със седалище и адрес на управление :гр.К,ул.”С” №24,с ЕИК против „Л.-8”Е.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.С.,район О. К.,ул.”Н. Г.” №7А за сумата 12 681.00лв ,представляваща стойността на извършени ,но незаплатени превозни услуги,извършени по заявки на ответника ,за които ищецът е издал описаните в исковата молба данъчни фактури.Сочи се в исковата молба,че заявените превозни услуги са извършени ,за установяване на което ищецът представя международни товарителници/CMR/.Твърди,че възнаграждение за превозните услуги ,за което е издал фактури, не му е заплатено от ответника ,а това поражда правния му интерес от предявения иск,както и обезпечителна нужда да иска обезпечаването му чрез посочената обезпечителна мярка.За да отхвърли искането за обезпечение ,РС-Б. в обжалваното определение е приел,че представените от ищеца доказателства не обосновават вероятна основателност на предявения иск .Прието е ,че представените с исковата молба фактури и заявки за транспорт не дават основание да се счете ,че между страните е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договор за превоз.РС е изложил съображение,че дори да се приеме за възникнала твърдяната облигационна обвързаност между страните по договор за превозни услуги,няма данни за изпълнението им,тъй като фактурите и заявките не били подписани в графата :„за получател” .

Като съобразява приложените към исковата молба писмени доказателства въззивният съд намира решаващия извод на първата инстанция за необоснован .При преценката дали представените с исковата молба писмени доказателства сочат вероятна основателност на иска РС не е съобразил представените международни товарителници за извършен превоз по заявките на ответника.Доколкото в обезпечителното производство съдът няма процесуалната възможност /нито задължение/ да установява цялостно фактическата и правната страна на спора и да го обсъжда по същество ,то в процесния случай въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства и приложените към исковата молба писмени доказателства настоящият състав на въззивната инстанция намира,че предявеният иск е допустим и вероятно основателен.Представените с исковата молба заявки за транспорт и международни товарителници с попълнени реквизити ,вкл. в клетка 24 досежно получаването на превозените товари, представляват редовни от външна страна документи .Представените доказателства обективират извършени от ищеца по искане на ответника превозни услуги и са достатъчно убедителни за обосноваване на вероятната основателност на предявения иск.От съпоставката на данните по заявките за транспорт и международните товарителници може да се заключи,че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за превозни услуги и ответникът дължи възнаграждение с изтичането на посочения в заявките за транспорт срок-30 дни след получаване на ЧМР и фактура.Фактурите в случая не служат за установяване извършването на превозните услуги,както неправилно е приел РС,нито са основание за плащане на дължимото възнаграждение, а обезпечават редовността на счетоводните операции при страните по извършените търговски сделки за превоз на товари предвид разпоредбите на чл.367 , чл.370 ал.2 и чл.372 ал.1 от ТЗ .Затова дори ако не съдържат подпис за „получател” при надлежно попълване на останалите реквизити фактурите удостоверяват само изпълнение на изискванията по ЗСч. за междуфирмените разплащания по облагаеми по ЗДДС търговски сделки.Решаващо значение за извода ,че представените доказателства в достатъчна степен подкрепят иска и позволяват да се предположи основателността му ,има преценката в съвкупност и взаимна връзка на представените заявки за транспорт ,изходящи от ответника, и международните товарителници.

На следващо място несъмнено е наличието на обезпечителна нужда,тъй като при задължения за плащане на парични суми винаги има реална опасност длъжникът да се разпореди с наличните си средства и по този начин да затрудни или осуети правата на ищеца при евентуален положителен за него резултат по делото.При липсата на данни,които я опровергават ,обезпечителната нужда се приема за налична.Предложената от ищеца обезпечителна мярка е допустима и подходяща с оглед обезпечителната нужда .Наличието на комулативно предвидените в чл.391 ал.1 т.1 ГПК предпоставки обосновава извод за основателност на искането на ищеца за допускане на исканото обезпечение на предявения иск.Тъй като обезпечението се постановява от въззивния съд,определението не подлежи на обжалване ,съгл.указанията в ТР №1 /21.07.2010г. на ОСГК и ТК на ВКС по тълк.д.№1/2010г.

По изложените съображения и на основание чл.278 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №7013/13.09.2012г. на РС-Б. по гр.д.№2375/2012г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА обезпечение на предявения иск от „Д. -5”Е. със седалище и адрес на управление :гр.К,ул.”С №24,с ЕИК ,представлявано от управителя Д Б против „Л.-8”Е.,ЕИК ,със седалище и адрес на управление: гр.С.,район О. К.,ул.”Н. Г.” №7А за сумата 12 681.00лв ,представляваща възнаграждение за извършени ,но незаплатени превозни услуги през м.юли и м.август 2012г. чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” до размер на претендираното вземане-12 681.00лв върху вземанията на ответника „Л.-8”Е.,ЕИК по банкови сметки в следните банки: : „У”; ” ТБ ”; „Ак ” „БаЕАД; „Т и банка ; МКБ „Ю” ; „О”; ;”О”; ”П/” ”П” ; „Р”ЕАД;”И” ; „С; „П”; ”Е”;„Цбанка”;”ИАсет банк”;”Б”; „Д банк „. „Ю и ЕФ Д”.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.

Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: