№ 94
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С определение № 89 от 18.02.2022 г. по ЧНД № 121/2022 г. на
Старозагорския окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК
вр. чл. 70, ал. 1 от НК не е уважил молбата на осъдения Г. З. М. за
предсрочното му условно освобождаване от остатъка от наложеното му
наказание лишаване от свобода с присъда № 62 от 20.06.2018 г. по НОХД №
241/2018 г. на Районен съд – Хасково.
Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на
проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който чрез своя
защитник адв. З. Д. от АК-*, е подал жалба срещу съдебния акт на първата
инстанция с молба да бъде отменен от въззивния съд, като се уважи искането
му за предсрочно освобождаване.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в
постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от
процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е
неоснователна.
В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е
1
било внесено предложение с искане да бъде постановено от съда предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното наказание лишаване от свобода,
наложено на осъдения с цитираната по-горе присъда.
Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито
съдебно заседание с участието на страните. Приел, че не са налице
предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил
изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първата
инстанция, тъй като намира, че в случая материалите по делото не
обезпечават извод, че с трайното си поведение, осъденият е показал, че се е
поправил и превъзпитал.
Първият съд е изложил аргументи за това доколко може да се приеме,
че и бил изпълнен плана на присъдата, възприемайки становището на
затворната администрация въз основа на данните, фигуриращи и
приложените в затворническото досие пенетенциарни документи. Съгласно
тези данни действително при осъдения е била отчетена мотивация за
включване в трудова дейност и организирани групови мероприятия, като той
е упражнявал трудова дейност. По време на престоя си в 6 група – работещи в
обслужващата и комунално-битовата дейност, обаче, срещал трудности със
справянето с възложената му работа и имал проблеми със спазването на
трудовата дисциплина. В тази връзка на основание чл. 170, ал. 1 ППЗИНЗС
бил спрян от работа и пренасочен към 4 група – за неработещи и учащи се
осъдени. Там, първоначално, категорично отказал за бъде включен в трудова
дейност и да полага доброволен неплатен труд. Впоследствие заявил желание
за включване и бил назначен в коридора на групата на доброволен неплатен
труд. През учебната 2021/2022 г. бил записан в 7 клас на СУ „*“ към Затвора –
*. Във връзка със спазване на правилата за организация на вътрешния ред в
затвора имал регистриран случай на физическа агресия към друг лишен от
свобода. В периода октомври-декември 2020 г. имал наложени три
дисциплинарни наказания. В следствие на показаното в последствие добро
поведение бил поощрен със заличаване на последното от тях. За останалите
две наказание, момента на разглеждане на искането за УПО, давностният срок
не е изтекъл съгласно чл. 109, ал. 2 ЗИНЗС. При направена преоценка на
риска били отчетени стойности на горната граница на ниските стойности на
2
риска от рецидив на престъпната дейност в местата за лишаване от свобода и
обществото – 38 точки, при 36 на входа. Съгласно изготвения първоначален
доклад дефицити били открити в зоните на отношение към правонарушението
и умения за мислене. Рискът от вреди бил определен като среден, но не
непосредствен, насочен срещу обществото. Отчетена била и тенденция за
повторяемост на характера на инкриминираните прояви. В първоначалния
план на присъдата било предвидено корекционната дейност да се насочи към
причините и собствената отговорност за проявеното криминално поведение,
подобряване на ученията за мислене, повишаване на образователния ценз и
социалната компетентност. При наличието на добро поведение било заложено
да бъде включен в подходящо спрямо уменията му трудова ангажираност.
Видно от приложения в затворническото досие текущ доклад, в следствие на
корекционната работа при осъдения рискът от рецидив се е запазил в ниска
степен, макар да е било отчетено повишение с 2 пункта. Отново като
проблемни зони били фиксирани констатираните и в първоначалния доклад
дефицити в сферата на отношението към правонарушението и уменията за
мислене. При изтърпяване на наказанието лишеният от свобода заявявал само
формална мотивация за положителна промяна и омаловажавал отговорността
си относно правонарушението, поради което корекционният процес спрямо
него не е завършен.
Горното е изведено след подробна преценка на първоначалния и текущ
доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като именно
тези документи са били ползвани в определението на съда и изводите му за
индивидуалната корекционна дейност спрямо осъдения. Коректно първият
съд не е ползвал като източник на доказателствени факти становището на
началника на затвора във връзка с предложението за предсрочно условно
освобождаване. То е единствено заявена позиция на затворната
администрация по предложението за предсрочно освобождаване, докато
източник на доказателствени факти в настоящото производство са само
докладите на ИСДВР като текущият доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от
ППЗИНЗС, възприет от първия съд като годен източник на факти за
индивидуалното изпълнение на присъдата. Те са били подробно обсъдени от
първата инстанция. В тази връзка се споделя преценката на първия съд, че не
е било необходимо актуализирането на становището на психолога от
затворната администрация във връзка с настоящото производство, при все
3
искането за становище на психолог да е било заявено в подадената до първия
съд молба. То не е било поддържано пред първия съд, поради което е
останало и без съответен коментар. Искането се релевира отново в
подадената въззивна жалба като пропуск на инстанцията, но не се явява такъв
според настоящия съд. От една страна в затворническото досие се открива
приложено психологическо заключение на осъдения във връзка с
първоначалния доклад. От друга - само цялостна оценка и резултатите от
изпълнението на индивидуалния план на присъдата, може да служи за
вземане на решение за предсрочно условно освобождаване. В този смисъл
като източници на доказателствата за поправянето с основание са били взети
под внимание оценката на осъдения /по смисъла на чл. 155 ЗИНЗС, която
включва оценката на риска от рецидив и вреди, планирането на присъдата и
прогнозата за ресоциализация/, както и резултатите от работата по
индивидуалния му план /по чл. 156, ал. 2 ЗИНЗС/ за изпълнение на присъдата.
В тази насока постигнатото от социално-възпитателната работа с осъдения, а
не подпомагащата дейност на психологическата оценка на личността на
осъдения, с основание са били поставени от страна на първия съд в основата
на преценката му за промяната на личността на М. във връзка с евентуалното
му предсрочното условно освобождаване.
В съответствие с материалите по делото първият съд е посочил, че в
съдържанието на докладите е налице мотивиран отговор за това дали е
постигнато изменение в ценностните нагласи на Г.М. според индивидуалния
план на присъдата. Съгласно чл. 155 от ЗИНЗС рискът на осъдения се оценя
комплексно чрез всички свои компоненти. Включва преценката на риска от
рецидив, вреди и цялостното поведение на лишения от свобода. Анализът на
данните от посочените документи и докладът на ИСДВР, наред с всички
останали данни за поведението на осъдения, които безспорно са
противоречиви, не мотивират извод за наличието на трайна и необратима
тенденция за поправянето и превъзпитанието на осъдения.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на първата инстанция, че
в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като не са налице
безспорни данни, че последният е дал всички изискуеми доказателства за
4
своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК.
Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното
определение следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК,
Апелативен съд – Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 89 от 18.02.2022 г. по ЧНД №
121/2022 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5