Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.05.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
тридесети март година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:Йоана
Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10716 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
гл.ХХХІІ от ГПК, в което са предявени пряк иск с пр. основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр.
с чл. 45 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените
в искова молба обстоятелства Т.К.С. ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.О., е предявил срещу З. „Б.И.“ АД иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното застрахователно дружество, да
заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания от ПТП настъпило на
14.09.2018 г. по вина на водача на л.а. „Пежо“, модел
„307“, с per. № *******, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2019г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2018г., около 11:10 ч., в гр.
София И.Б.Д. управлявал лек автомобил „Пежо 307“, с per.
№ ******* по ул. Пирин с посока на движение от бул. България към бул. Цар Борис
III. Твърди се, че на кръстовището с
бул. Братя Бъкстон при маневра „завиване
на ляво" лекият автомобил „Пежо 307“ навлязъл в опасната зона за спиране
на движещия се по бул. Братя Бъкстон /път с предимство/ с посока от ул.
Околовръстен път към ул. Т. Каблешков мотоциклет марка
„БМВ“, модел „Ф650ГС“, с peг. № ***** управляван от ищеца Т.С., като настъпило ПТП. Сочи се, че в следствие на ПТП на ищеца са
причинени следните телесни увреждания: Счупване на костите на дясната подбедрица - голям и малък пищял в долната трета; Некроза на кожата в областта на медиалния /вътрешен/
глезен. Ищецът претърпял две оперативни интервенции - на 17.09.2018г. - репозиция на фрактурата и фиксация
с плака и винтове и на 28.09.2018г. - репозиция на
дислокация и временна фиксация с клампа,
фиксация с пирон на Синтез. Твърди се, че ищецът изпитвал продължително
време силни болки в десния долен крайник, което наложило приемането на
болкоуспокояващи медикаменти.
Травматичните увреждания на ищеца довели и до безпокойство, влошаване на
съня, трудно преодоляване на стреса, предизвикан от ПТП.
Посочва, че във връзка с процесното ПТП е съставен Констативен протокол №
К-593/14.09.2018г., както и е образувано
ДП № 11346/2018г. по описа на СДВР, пр.пр. №
43982/2018г. по описа на СРП. С молба с вх. № ОК-689299/21.09.2018г. пострадалия ищец сезирал ответника за
изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди,
но такова не било изплатено.
В законоустановения
срок чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното З. „Б.И.“ АД, в който е изложено становище за
неоснователност на исковата претенция. Ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Сочи, че предвид описаните телесни увреждания – счупване на
двете кости на подбедрицата, изискващи срок на
възстановяване 7-8 месеца, сумата от 20000лв. е адекватна за обезщетяване на
вредите, ако искът се докаже по основание. В отговора е релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като твърди, че е управлявал мотоциклета с превишена
и несъобразена с пътния участък скорост, както и извършил забранена маневра
изпреварване или заобикаляне от
вътрешната страна на пътната лента, с което допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва да е причинен деликт от
водача на лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег. № ******.
В срока по чл.372 ГПК е депозирана
допълнителна искова молба, в която ищецът оспорва възражението за прекомерност
на търсено обезщетение. Поддържа, че същото е съобразено с неимуществените
вреди, с интензивността на болките и страданията, както и с икономическата конюктура. Оспорено е също и възражението за съпричиняване на вредите. Ищецът поддържа, че причина за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия
на водача на л.а.„Пежо 307“, с peг. № *******.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. О.
поддържат предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответното З.
„Б.И.“ АД, чрез пълномощника си адв.Ал. И. оспорва
предявения иск. Представя списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, на
основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното:
За установяване
на процесното ПТП са представени писмени доказателства
- Констативен протокол № К-593/14.09.2018г.,
както и протокол за оглед на
местопроизшествието от 14.09.2018г., в които се сочи, че на същата дата около
11,10ч. на бул.“Братя Бъкстон“ на кръстовището с ул.“Пирин“ настъпило ПТП между л.а.
„Пежо 307“, с peг. № ******* с водач И.Б.Д. и мотоциклет марка „БМВ“, модел „Ф650ГС“, с per. № *****управляван от
ищеца Т.С.. В пункт „обстоятелства и причини“ на КП за ПТП е отразено, че
лекият автомобил „Пежо 307“ се движил по ул. Пирин и на кръстовището с бул. Братя Бъкстон при маневра „завиване на ляво" участва в
ПТП със движещия се по бул.“Братя
Бъкстон“ мотоциклет „БМВ Ф650ГС“, при което пострадал мотоциклетиста Т. К. С. с
диагноза - фрактура на десен крак. /л.4 от делото/ С огледния протокол от
14.09.2018г. е съставена скица на местопроизшествието с легенда, в която е
отразен района на кръстовището на ул.
Пирин и бул. Братя Бъкстон,
маркировката, разположението на двете ППС към момента на огледа, а под №5 е отразен метален стълб с поставени на
него пътни знаци Б 1 - „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Г-6
„Внимание велосипедисти“. /л.32
- л.34 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ №31663 на ВМА се установява, че Т.С. на 42г.
е постъпил по спешност във ВМА – София след претърпяно ПТП на 14.09.2018г. с
диагноза: счупване на дясна подбедрицата в долния
край. Обективно – оток, деформация, невъзможни движения на десния крайник.
Както в епикризата, така и в приетото ИЗ №31663 на клиника по травматолигия
при ВМА е отразено, че на 17.09.2018г. ищецът е опериран – открито наместване и
фиксация на малкия пищял с метална пластина и
винтове, външен фиксатор на големия пищял. Проведено е медикаментозно лечение с
обезболяващи и антибиотици. На 28.09.2018г. ищецът С. отново е опериран –
сваляне на външен фиксатор, поставяне на метален
пирон и винтове. На 03.10.2018г. в болничното заведение е проведена консултация
с пластичен хирург, поради некроза на кожата – за
лечение и бъдеща операция. Т.С. е изписан на 03.10.2018г. с подобрение, приучен да ходи с помощни
средства, с препоръка да не стъпва на крака 90 дни. /л.6,
л.5-л.25 от делото/
Видно от представените с исковата
молба документи на 14.09.2018г. с първото действие по разследване – оглед на
местопроизшествие е образувано ДП № 11346/2018г. по описа на СДВР, пр.пр. № 43982/2018г. на СРП. В хода на разследването са
назначени АТЕ, СМЕ и са разпитани свидетели. Видно от приетото Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 06.12.2018г. на СРП, досъдебното
производство е водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК извършено на 14.09.2018г. Установено е,
че причина на настъпилото ПТП, при което на мотоциклетиста Т. К. С. е причинена
средна телесна повреда са субективните действия на И.Б.Д., като водач на л.а.
„Пежо 307“, с peг. № ******* със системите за
управление на автомобила, който е навлязъл в платното за движение, по което се е
движил мотоциклет „БМВ Ф650ГС“, като е
навлязъл в опасната му зона за спиране, но поради изявление на пострадалия
наказателното производство е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК. /л.51-л.52 от делото/ Препис от постановлението на СРП е
изпратен на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР за преценка за налагане на
административно наказание.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Т. Д. – ортопед травматолог,
неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на процесното
ПТП ищецът Т.С. на 42г. е получил СЧУПВАНЕ
на ДВЕТЕ КОСТИ на ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА в долната 1/3 и НЕКРОЗА на КОЖАТА от
вътрешната страна на ДЕСНИЯ ГЛЕЗЕН. Обоснован е извод , че тези травматични увреди
са довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за не
по-малко от 6 месеца и са изисквали оперативно лечение. Относно механизъм на
получаване, вещото лице сочи, че описаните травматични увреди са получени в
резултат на директно действие на сили с голям интензитет, при процесното ПТП на 14.09.2018 г., при удара на мотоциклета с
лекия автомобил.
Относно проведеното лечение, д-р Д.
сочи, след произшествието по спешност пострадалият ищец е приет във Военна болница,
където е проведено триетапно оперативно лечение с цел трайна фиксация на двете счупвания на дясната подбедрица
от 14.09.2018г. до 03.10. 2018г. Сочи се, че
е проведено болнично антибиотично, противосъсирващо и обезболяващо лечение. След изписване от
болницата ищецът е провел раздвижване в домашно-амбулаторен режим. Ищецът е
претърпял непосредствено след ПТП болки с много голям интензитет за 7-8 дни,
болки с голям интензитет за 20-30 дни, болки с умерен интензитет до края на
третия месец. След това интензитетът на болките е намалявал постепенно.
Обоснован е извод, че ищецът е претърпял страдания поради невъзможност за самостоятелно
обслужване, ползвал е помощ от близки, нарушени социални контакти за около 6
месеца. Според заключението на СМЕ периодът на възстановяване на увредите при ищеца е от 6 месеца до 1 година. След
проведен личен преглед на ищеца, в.л. д-р Д. констатира, че самостоятелната му
походка е възстановена, но са налице следните остатъчни явления - дясната подбедрица е по-слаба с 2 см от лявата, дясната глезенна става е по-дебела 1,5 см от лявата. По външната
повърхност на дясната подбедрица в долната 1/3 е установен белег от операция 13 см, по
предната и страничните повърхности на дясната подбедрица
в цялата й дължина се виждат малки белези от ранички
0,5-1 см. Сочи се, че при ищеца не е възстановен нормалния обем на движение на дясната
глезенна става, като тази става извършва движения в
обем по-малък от нормата с 25 %. Относно перспективата, вещото лице обосновава,
че на ищеца му предстои нова операция за изваждане на металните импланти, като едва след извършването и ще може да се
направи точна преценка на прогнозата за в бъдеще при нормален ход на
оздравителния процес. Сочи се още, че ищецът продължа да търпи болки и
страдания с различен интензитет при влажно и студено време, при промяна на
времето, както и при продължително ходене и стоене прав.
Свидетелят И.Б.Д. сочи в показанията си, че при процесното
ПТП се движел по ул.“Пирин“ и искал да завие на ляво бул.“Братя Бъкстон“. Имало
много автомобили, вкл. и от насрещната страна които изчакал Спомня си, че една
кола го пропуснала и като завивал видял мотоциклестиста,
който се ударил в колата му.
Показанията на свидетеля И.Д., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като
взема предвид неговата възможна заинтересованост.
Свидетелят Е.Г. /49г., без
родство / сочи в
показанията си, че е очевидец на ПТП настъпило на 14.09.2018г. около 11 ч. на бул.“Братя Бъкстон“. Свид. Г. *** в посока към бул. „Цар Борис III“. Булеварда
бил задръстен, колите били буквално една зад друга, а придвижването ставало
много бавно, т.к. по това време имало ремонт на бул.“България“. В показанията
на свидетеля Г., се съдържат данни, че когато бил на около 10 м. преди
пресечката с ул.“Пирин“, пред него имало голяма кола /джип или пикап/, която пропуснала автомобил, който се движел по
ул.“Пирин“ и искал да завие наляво по бул.“Братя Бъкстон“. Свид.
Г. сочи, че в същото време в лявото огледало видял моторист, който изпреварвал
колоната с бавна скорост, но водачът на завиващия автомобил не го видял и
двамата се ударили. Ударът бил в предната част на автомобил. След ударът
мотористът паднал, като кракът му бил сгънат почти на две. В лентата за насрещно движение нямало
трафик, иначе мотористът щял да бъде смачкан.
Показанията на свидетеля очевидец Е.Г. почиват на непосредствени лични
впечатления, изхождат от лице
незаинтересовано от изхода на спора, поради което съдът ги кредитира.
От заключението на приетата, оспорена от ответника съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. С.Д. се установява, следния най-вероятен
механизъм за настъпване произшествието:
Процесното ПТП е настъпило
на 14.09.2018 г., около 11.10 ч в гр. София на ул. „Братя Бъкстон”, в района на
кръстовището с ул. „Пирин” с бул. „Братя Бъкстон”. Сочи се, че кръстовището е
регулирано с пътни знаци, като за посоката на бул. Братя Бъкстон е поставен
пътен знак Б1 - „Път с предимство“. Лек
автомобил „Пежо 307” рег.№ *******се е движел по ул. „Пирин” . Водачът му е
спрял в кръстовището тъй като му е бил даден път от неустановен автомобил е
трябвало да пропусне движещи се автомобили по ул. „Братя Бъкстон“ в посока от
бул. “Т. ***. В даден момент водачът на автомобила е предприел потегляне от
място и е започнал да завива на ляво. В същото време мотоциклет „БМВ Ф650ГС“ се е движил по платното за
движение на бул. „Братя Бъкстон“ между спрелия неустановен автомобил и
единичната непрекъсната линия на платното за движение (в близост до нея), разделяща
двете противоположни пътни ленти, със скорост на движение 34 км/ч.
Мотоциклетистът е преминал от лявата страна на неустановения спрял автомобил
пред кръстовището без да намалява скоростта си, когато мотоциклетиста е бил на
разстояние от 9,44 м до мястото на удара е предприел действия по отклоняване на
мотоциклета в ляво. Навлизайки в лентата
за насрещно движение, лек автомобил „Пежо 307“ с предната си част челно в
областта на регистрационния номер е ударил от дясната страна на мотоциклета в
областта на дясната степенка и десния крак на
пострадалия. След удара процесния мотоциклет заедно с
мотоциклетистът е паднал на лявата си страна и се е плъзнал по платното за
движение. След удара водачът на автомобила е задействал спирачната система на
автомобила и е спрял в близост да мястото на удара.
След анализ на определения механизъм за настъпване на произшествието вещото
лице обосновава извод, че причина за
настъпването на процесното ПТП са субективните
действия на водача на лекия автомобил, който е предприел потегляне от място
без да се убеди, че в лентата на бул. „Братя Бъкстон“ предназначена за движение
в посока от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Т. Каблешков“
няма и други участници в движението движещи се в същата посока.
Според заключението на АТЕ скоростта на мотоциклета в района на произшествието
и в момента на удара е била 34 км/ч.,
при максимално разрешената скорост е била 50 км/ч.
По въпрос дали е предотвратим ли е ударът за водача на лек автомобил
„Пежо“, вещото лице обосновава, че при положение, че преди да потегли от място
водача на л.а. „Пежо“ е бил насочил погледа си на ляво е имал възможност да
възприеме мотоциклетиста когато се е намирал на 1,30 метра до мястото на удара,
като скоростта му в този момент е била от порядъка на 2,49 км/ч., като същият е
могъл да предотврати произшествието чрез спиране.
В обясненията в о.з на 30.03.2021г.
вещото лице инж. Д. пояснява, че преди удара лекият автомобил „Пежо“ е бил в
процес на потегляне, като е могъл да
предотврати произшествието и дори с леко донатискване
на педала на съединителя. Допълва, че предвид терена, който е на място и
извършването на ляв завой, който е в процес на изчакване, водачът на автомобила
е могъл да спре много по- бързо, дори и без спирачка.
Заключението на САТЕ изготвено от инж.С.Д., съдът възприема, като обективно
и кореспондиращо с показанията на
свидетеля очевидец и материалите от ДП №
11346/2018г. по описа на СДВР, пр.пр. № 43982/2018г. на СРП.
За претърпени от ищец неимуществени
вреди са събрани показания на свидетеля С. П. /44г., без родство/ Свид. П. сочи, че колегата му Т.С. претърпя ПТП през
м.септември 2018г. докато идвал с мотора към офиса им. След злополуката при
която десния крак на Т. бил счупен от натиска
на мотора и бронята, свидетелят отишъл на място, за да прибере мотора. Т.
бил настанен в болница и претъпял операции. След това имал възстановителни процедури,
като това не била първа травма на този крак. После лечението му вкъщи
продължило няколко месеца. Три месеца бил с патерици, като за обслужването му
помагала приятелката му. Свидетелят П. сочи, че пътния инцидент се отразил зле
на работата им, забавили проекти. След злополуката крака на Т. така и не възстановил, останал почти вдървен и калциран.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля С. П., тъй като възприятията на свидетеля са непосредствени и
кореспондират на заключението на СМЕ.
Страните не спорят, а и същото е
отделено като безспорно по делото, че към датата на ПТП – 14.09.2018г. е било
налице валидно застрахователно правоотношение с ответника З. „Б.И.“ АД,
възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил
„Пежо 307” рег.№ *******управляван от И.Б.Д..
Представена е молба- претенция с вх. №
ОК-689299/21.09.2018г., съгласно която ищецът
Т.С. е предявил пред ответното дружество З. „Б.И.“ АД искане за
изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди, вследствие процесното ПТП. /л.25 от делото/
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи
се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 98-л.99
от 28.07.2017 г. и липса на
възражения и ангажирани доказателства от
страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена
и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 14.09.2018 г. Съвкупния
анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е
налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.50
от ЗДвП – „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство".
Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца. Установи
се, че на сочената в исковата молба дата в гр.София, ищецът като мотоциклетист
е бил блъснат от водача на МПС „Пежо 307” рег.№ *******- И.Б., който при
маневра завой наляво не е пропуснал ППС – мотоциклет - „БМВ Ф650ГС“, който се
е движил по платното за движение на бул. „Братя Бъкстон“ - пътя с предимство. В
приетото по делото САТЕ с вещо лице инж. Д. е прието, че причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Пежо 307” рег.№ *******., който е е
предприел потегляне от място без да се убеди, че в лентата на бул. „Братя
Бъкстон“ предназначена за движение в посока от ул. „Околовръстен път“ към бул.
„Т. Каблешков“ няма и други участници в движението
движещи се в същата посока.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача на лекия
автомобил „Пежо 307” рег.№ *******.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
за доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински документи,
гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка
с процесното ПТП.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Преценявайки съобразно обществения критерии за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и разрешението, дадено в точки II от мотивите и
11 от диспозитива на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., следните
обстоятелства, обуславящи претърпените от Т.С. неимуществени вреди: а)
характерът на причинените му телесни увреждания от процесното
ПТП- счупване на двете кости на дясна подберица и некроза на кожата от вътрешната страна на десен глезен,
които довели до трайно затруднение на движенията за поне 6 месеца, лечението на
което заболяване е продължило около 6 месеца в хода на което пострадалия е бил двукратно
опериран, с поставени метална пластина и винтове, придвижвал се с помощни
средства – патерици около 3 месеца, търпял е болки, страдания и битови
неудобства, като болките с различна интензивност ще продължат и в бъдеще, при
промяна на времето; б) предстоящата операция по отстраняване на остосинтезния материал; в) активната възраст на пострадалия,
която при настъпване на пътния инцидент е бил на 42 години, като травмата му е
причинила принудителна социална изолация; г) настъпилите трайни неблагоприятни
последици - намален обем движение на
дясната глезенна става, по-малък от нормата с 25 %, прогнозата
за периодични болки при претоварване и смяна на времето; д) предстоящата нова операция за изваждане на имплантите в десния крак и не на последно място
социално-икономическите условия в страна към момента пътното произшествие,
когато минималната работна заплата в Република България, определена съгласно
ПМС № 316 от 20.12.2018г., е била 510 лева, решаващият състав приема, че за
обезщетяване на причинените на Т.С. неимуществени вреди, доколкото те подлежат
на точна парична оценка, следва да се определи сумата 30 000 лева.
Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, като може адекватно да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
По възражението за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
С оглед наведеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат следва да
бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от
пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В
настоящото производство ответната страна навежда доводи за съпричиняване
от страна на ищцата на вредоносния резултат, като сочи, че същия е управлявал
мотоциклета с превишена скорост и е извършвал забранена маневра изпреварване. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалият като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящият казус съвкупния анализ на заключението
на САТЕ, показанията на свидетеля очевидец и материалите от ДП № 11346/2018г. по описа на СДВР, сочат на извода, че основна причина за
настъпването на ПТП на 14.09.2018г. са субективните действия на водача на лекия
автомобил „Пежо 307“ с рег.№ *******. Не се установи в хода на съдебното дирене
пострадалият да е допринесъл по някакъв начин с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат. С оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК страните в производството
имат процесуалното задължение да докажат фактите, които твърдят. Ако факта не се докаже настъпва санкция на
тежестта на доказване, а именно непризнаване на твърдените факти и приемането
им за ненастъпили. Ето защо съдът намира, че не е налице съпричиняване
и определеното по-горе обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде
намалено.
Предвид изложеното съдът намира, че не е
налице основание за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв. и искът следва да бъде уважен за тази сума, като
за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД :
Предвид основателността на главната
претенция, основателен е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2
от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретния случай претенцията е
предявена пред ответното дружество на 21.09.2018г., като 3-месечният срок е
изтекъл на 21.12.2018 г. и от тази дата застрахователят е изпаднал в забава и
дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен, но
считано от заявена в исковата молба дата - 24.01.2019г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адв. В.О.- САК,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете в размер на – 1557 лв. с вкл. ДДС. По наведеното от страна на
ответното дружество възражение за липса на предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, съдът намира за
неоснователно, доколкото ищецът е представляван безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА, видно от представения договор за пр. помощ на л.127 от делото.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на
ищеца се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1620
лева, като общо сторените разноски възлизат на 2160 лева, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 550.00
лв., като общо сторените разноски възлизат на 2200 лв., от които 200.00 лв.
депозит за САТЕ и 2000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I-
7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.К.С. ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 14.09.2018г. по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 307“, с per. № *******, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 24.01.2019г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения
размер от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Т.К.С. ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1620 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, да
заплати
на адв. В.О.- САК, на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, сумата от 1557 лв.
с вкл. ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.К.С.
ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски пред
СГС в размер на 550.00 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат заплатени
по банкова сметка ***, посочена на л.53 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: