С решение № 581 от 15.05.2012г. по гр.д. № 4225/ 2009г. по описа на В. районен съд, е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.73 ал.1 от ЗС от П. Г. Д. от гр.В., П. И. А. и С. К. Д., двете от гр.В. и законни наследници на И. Г. Д., против А. Д. А. и Й. Т. А., двамата от гр.В., за сумата 2520 лв., представляваща обезщетение във формата на месечен пазарен наем за период от три години преди предявяване на исковата молба, за ползването на поземлен имот № 6403 с площ 970 кв.м. в местност „Д.” в гр.В., като неоснователен и недоказан. Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от П. Г. Д. от гр.В., П. И. А. и С. К. Д., двете от гр.В. и законни наследници на И. Г. Д. Обжалват решението като сочат, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не съответства на действителното правно положение. Развити са твърдения и доводи от жалбоподателите, че са собственици на процесния имот. Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с което да осъди ответниците да им предадат владението върху процесния имот и да им заплатят обезщетение по чл.73 ал.1 от ЗС-за ползите, от които са лишени, във формата на месечния пазарен наем за три години преди предявяване на иска-в размер на 2520 лв. В законоустановения срок отговори на въззивната жалба от ответниците по жалба А.А. и Й.А. не са постъпили. В съдебно заседание пълномощникът им адв.К. моли да бъде потвърдено решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Сочи, че с влязлото в сила решение на ВТРС по гр.д. № 1779/ 2005г. е решен спорът за собственост между страните и поради това няма правна възможност настоящият състав на съда да преразглежда спора за собственост. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответницата по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Предявен е иск с правно основание чл.73 ал.1 от ЗС. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателите, съдът намира същите за неоснователни, доколкото конкретни такива липсват, а най-общо се посочва, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и не съответства на действителната правна обстановка. Жалбоподателите отново твърдят, че са собственици на процесния имот и са навели доводи в тази насока, като претендират предаване на владението върху имота от ответниците. Досежно иска по чл.108 от ЗС обаче производството по делото е прекратено на осн.чл.299 ал.2 от ГПК с влязло в сила определение на ВТРС от 24.03.2010г., поради което съдът не може да се произнася по този иск. Спорът за собственост между страните относно процесния имот е разрешен с влязло в сила на 09.05.2011г. решение по гр.д. № 1779/ 2005г. на ВТРС, като е отхвърлен искът на П. Д. срещу А.А. и Й.А. по чл.108 от ЗС поради това, че ищецът не е собственик на процесния имот, а собственици са ответниците. Тъй като предпоставка за уважаване на иска по чл.73 ал.1 от ЗС е ищецът да е собственик на имота, а в случая предвид решението по посоченото гр.д. № 1779/ 2005г. на ВТРС, тази предпоставка не е налице, то предявеният иск по чл.73 ал.1 от ЗС е неоснователен и недоказан, както правилно е приел районният съд. Наведените в жалбата твърдения от жалбоподателите, че са собственици на процесния имот, и доводи в тази насока, настоящата инстанция е недопустимо да разглежда и съобразява, с оглед разпоредбата на чл.299 ал.1 от ГПК-предвид на това, че с влязло в сила решение, посочено по-горе, е разрешен спорът между страните за собствеността върху процесния имот. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.73 ал.1 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателите неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение и същото не страда от посочените в жалбата пороци, то следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 581 от 15.05.2012г. по гр.д. № 4225/2009г. по описа на В. районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |