№ 125
гр. Велико Търново, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А., изслуша докл...аното от съдия Данаилова адм. д. № 124 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на И.И.С. ***, чрез .... Ц.Д. от ВТАК, срещу Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с
производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020
г. изх. №02-040-6500/4739 от 16.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ /УП/, в частта за отказано финансово подпомагане в размер на
11 803,20 лева по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави /СМлК/, както и в частта за наложените санкции за бъдещ
период в размер на 4 426,20 лева.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден при неспазване
на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя е нарушена
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. първо от АПК, тъй като липсват
фактически основания за издаване на акта и не става ясно защо е отказано
финансовото подпомагане и защо е наложена санкция. Поддържа, че липсват и
правни основания, доколкото не са посочени никакви правни норми. ЗП не е
уведомен за започване на производството. Не са изпълнени и задълженията на
административния орган по чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. По този начин е
ограничено правото на защита на лицето. Допълнително, в нарушение на чл. 41 от АПК жалбоподателката изцяло е игнорирана от административното производство,
като е лишена от право на участие. Развиват се доводи, че административното
производство въобще не е проведено. На последно място жалбоподателката твърди,
че в противоречие с целта на закона не са съобразени конкретните факти по
случая, в това число, че през м. юни 2020 г. е продала 10 броя млечни крави, но
своевременно е закупила нови 10 животни, за което е уведомила административния
орган. По тези, подробно изложени в жалбата съображения, се прави искане за
отмяна на уведомителното писмо в частта, с която е отказано финансово
подпомагане и в частта, с която се налагат санкции за бъдещ период. Моли за
присъждане на разноски, за което представя списък.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от .... Д., която обосновано поддържа
оспорването. Представя
писмена защита.
Ответникът – заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, ул. „Цар орис ІІІ“ № 136,
чрез ***Ц., оспорва
жалбата като неоснователна и изтъква аргументи за законосъобразност на акта. Счита,
че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката не е
уведомила в законоустановения срок по чл. 25 от
Наредба №3 ДФЗ за извършената замяна на млечни крави. Моли за отхвърляне на
жалбата. Претендира за присъждане на разноски в минимален размер. В условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на ...окатското
възнаграждение. Представя подробна писмена защита.
Съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Земеделски производител И.И.С. е
регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 201669 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/.
За кампания 2020 г. е подала
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: 04/01062/87024,
видно от което освен площи и култури е заявила за подпомагане отглеждани
животни – говеда, 32 от които по мярка за подпомагане: Схема за обвързано
подпомагане на млечни крави /СМлК/. Към заявлението е
приложена Таблица за отглеждани животни 2020 г., съдържаща данни за
идентификация на животните, Таблица за животните за кандидатстване по схема за
преходна национална помощ, необвързана с
производството 2020, Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за
подпомагане, обвързани с производството 2020, общи декларации и специфични
документи по СМлК. На общото заявление за подпомагане
е даден вх. №19213235/06.04.2020 г. в ДФЗ.
Със Заповед №415359/16.09.2020
г. е наредено извършването на проверка на място при ЗП И.С. в периода
16.09.2020 г. – 25.09.2020 г. Няма данни за връчване на тази заповед на
проверяваното лице. За резултатите от проверката е изготвен Доклад за Проверка
на място „НДЖ – 2020 специфично подпомагане“, с който кандидатът лично е
запознат на 21.09.2020 г. видно от вписването за това. Проверката е приключила
с Контролен лист от 21.09.2020 г. Констатирано е, че за 12 животни не са
установени налични ушни марки и не са предоставени паспорти. За намерените при
проверката несъответствия И.С. е информирана с Уведомително писмо
№01-042-6500/226/21.09.2020 г., за което липсват данни за връчване. От
земеделския производител е подадена Обяснителна записка вх. №02-040-6500/1220/16.10.2020
г., с която по отношение на липсващите в обекта говеда твърди, че е продала 10
поради намален млеконадой и е закупила 10 нови, с които да ги замени. С
Уведомително писмо изх. №02-040-6500/1220#2/11.11.2020
г., за чието връчване няма данни, С. е уведомена, че е извършена допълнителна
административна проверка, която потвърждава, че констатациите на проверяващите
са коректни и в съответствие с акредитираните процедури на ДФЗ.
След предприетите проверки
по чл. 37 от ЗПЗП, при които са сравнени данните от подаденото заявление и фактическото
положение на място в стопанския обект, от ДФ „Земеделие“ е изчислена общата
сума за оторизация. На 16.11.2022 г. зам.
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е съставил Уведомително писмо изх.
№02-040-6500/4739 за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с
производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3/17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г., с което И.С. е информирана, че
общо исканата сума по СМлК от 11 803,20 лева е
намалена с 11 803 лева, в резултат на което е оторизирана сума в размер на 0
лева по СМлК. Наложена санкция за бъдещи периоди в
размер на 4 426,20 лева.
Уведомителното писмо по
същество съдържа две таблици: Таблица №1 „Оторизирани суми“ и Таблица №2
„Извършени плащания“, както и легенда относно всяка от съставните колони.
Посочени са ставките за всяка конкретна схема/мярка за 2020 г. с указание, че
заповедите, с които са определени ставките са налични на сайта на ДФЗ. В
Таблица 1 относно СМлК е уточнено, че посоченото в Колона
№1 „Искана сума“ се формира на база произведението от декларирания брой животни
и ставката по съответната схема. В Колона 3 „Намаления“ /в случая общо 11 803,20
лева/ се отчитат: намаление на субсидията след извършени административни
проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтна дата или период на
задържане и/или след извършени проверки на място; намаления на субсидията поради
недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент
мляко или недостатъчно реализираи на пазара животни,
съгласно изискванията на Наредба №3/17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания /Наредба №3/; намаление на субсидията
в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на
заявлението съгласно чл. 12 от Наредба №5/27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и наложена ставка
на корекция „финансова дисциплина“. За Колона 5 „Оторизирана сума“ е пояснено,
че представлява сумата, получена като разлика между исканата сума и приложените
намаления и редукции.
Видно от Известие за
доставяне/връчване на Уведомително писмо на л. 43 от делото същото е изтеглено
от системата за електронни услуги на 14.02.2023 г. С. е останала недоволна от късното
и неясно произнасяне на органа, поради което е депозирала жалба срещу
уведомителното писмо директно в АСВТ на 28.02.2023 г. предвид дадения ѝ
входящ номер.
Като писмени доказателства
по делото са приети административна преписка изх. №1262/10.03.2023 г. от ДФ
„Земеделие“, ОД – Велико Търново, подробно описана в съпроводителното писмо,
както и допълнително представените Уведомително писмо изх.
№02-040-6500/4739/16.11.2022 г. на зам. изп. директор
на ДФЗ, Ветеринарномедицинско свидетелство №BG2020-026538/23.06.2020 г., Ветеринарномедицинско
свидетелство №BG2020-031875/10.08.2020 г., Протокол от 19.08.2020 г., Възражение
от И.С. до директора на ДФЗ София, Обяснителна записка от И.С. изх.
№02-040-6500/1220/16.10.2020 г. с приложенията към нея, Придружително
писмо изх. №02-040-6500/1220#1/19.10.2020 г. на началник отдел РТИ – Велико
Търново с приложенията към него, Уведомително писмо изх.
№02-040-6500/1220#2/11.11.2020 г. на зам.
изпълнителния директор, справка от деловодната система „Архимед“ на ДФЗ.
В първото съдебно заседание
по делото, проведено на 28.03.2023 г., от ответника е представено Становище
изх. №02-040-6500/4739/14.03.2023 г., в което подробно са изложени основанията
и мотивите за отказа на административния орган в оспорения акт. Според
посоченото в него в резултат от извършената проверка на място по заявлението на
кандидата са установени 20 животни и 12 липсващи, поради което несъответствието
/наддекларирането/ се явява 60% /процентното
съотношение на неустановения брой животни към установения/. Предвид
установеното несъответствие и на основание чл. 31 от Делегиран Регламент /ЕС/
№640/2014 на Комисията при несъответствие по-голямо от 50% помощта по схемата
не се отпуска и на бенефициера се налага санкция в
размер съответстващ на разликата между декларирания брой животни и установени
брой. Уточнено е, че санкционираният брой животни е 32; оторизираният – 0;
доказано реализираното количество мляко – 46 928,86 лева; брой допустими
животни според реализацията – 23; сума за оторизиране след проверка за
реализация – 0 лева; сума на санкции – 11 803,20 лева; окончателна сума
оторизирана по схемата – 0 лева, като е наложена санкция, подлежаща на
прихващане от бъдещи плащания, в размер на 4 426,20 лева. Поддържа се
становището, че извършената оторизация е коректна и съответства
на чл. 46 от ЗПЗП.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК намира от правна страна следното.
Оспореното по делото
уведомително писмо обективира волеизявление на
административен орган, с което след проведено административно производство по
чл. 41, ал. 2 и сл. от ЗПЗП се приключва процедурата по заявление УИН 04/01062/87024
за подпомагане за животни по линия на директни плащания на кандидата И.С. за
кампания 2020 г. По своето съдържание в процесната си
част писмото обективира отказ за финансово
подпомагане и налагане на санкция за бъдещ период, с което засяга
неблагоприятно имуществените права на жалбоподателката. Следователно оспореното
писмо като издадено от административен орган след прилагане на регламентираната
административна процедура, както и с оглед своето съдържание и правни последици
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Жалбата срещу него е подадена в законоустановения
срок, от лице с правен интерес – адресат на уведомителното писмо, до
компетентния съд и е процесуално допустима.
В хода на съдебния контрол
за законосъобразност, съдът не установени пороци, засягащи валидността на УП. Съгласно
чл.
20а, ал. 1 и ал.
2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира и ръководи нейната дейност
и я представлява. А съгласно чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП в
относимата редакция изпълнителният директор може да
делегира със заповед на заместник изпълнителните директори правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане. В случая оспореното уведомително писмо е издадено
от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, като по делото е приложена Заповед
№03-РД/3088 от 22.08.2022 г., с която изпълнителният директор, в съответствие с
чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор В.К.правомощието
за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, които
са подали заявления по реда на от
Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. Същевременно от Протокол №197/19.08.2022
г. от заседание на УС на ДФЗ се установява, че по силата на Решение по т. 2 е
назначен нов изпълнителен директор на ДФЗ – Г.Т.– издателят на цитираната
заповед. Ето защо, оспореният административен акт е валиден, като съставен от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.
Обжалваното уведомително
писмо е издадено в писмена форма. С претенция за излагане на реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК в табличен вид са посочени данни, въз основа на които
административният орган намалява финансовото подпомагане по подаденото
заявление за кампания 2020 г. за СМлК в пълен размер.
Обосноваността на тези данни с наличните по делото доказателства е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта, но още тук
трябва да се подчертае, че УП е издадено при липса на мотиви, поради неизлагане
на фактически и правни основания за извършеното намаление на исканата сума и
наложената санкция. В административния акт липсват посочени фактически и правни
основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за
произнасяне с акт с посоченото съдържание, което е в нарушение на изискването
на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Непосочването
на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на
административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно
основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.
От страна на
администрацията, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, регламентирани в ЗПЗП, Наредба №5/27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Наредба №3/17.02.2015
г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Действително,
Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година, ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове и Устройствения
правилник на ДФЗ не предвиждат изрично законоустановен
срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено
заявление за подпомагане с административен акт.
Съгласно чл. 75, §1 от
Регламента плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, §2
мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата
календарна година. Плащанията не се извършват преди да са приключили проверките
на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват – чл.
75, §2. Налага се извод, че сроковете не са императивни, а инструктивни. Видно
от Таблица 2 на оспорения акт – първото направено плащане, за което е
кандидатствала жалбоподателката, е по ПНДЖ1 и датира от 20.10.2020 г. Последно
е плащането по ПНДЖ1 – от 18.01.2021 г. Тоест най-рано на 20.10.2020 г. и
най-късно на 18.01.2021 г. са приключили проверките за допустимост. Какво е
наложило издаването на уведомителното писмо почти две години по-късно – на 16.11.2022
г., не става ясно. Според решението по съединени преюдициални
дела С-160/21 и С-217/21 на СЕС, според което, ако разплащателната агенция на
държава членка не изплати преди изтичането на определения в чл. 75, §1 от
Регламента срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да
се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то
независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за
извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали
пропускането на срока. В случая не става дума за мълчалив отказ, но дори тази
съдебна практика на СЕС не обосновава късното издаване на уведомителното писмо,
от което в случая кандидатът следва да разбере защо заявените суми по СМлК не са оторизирани. Подобно поведение на бездействие не
следва да бъде толерирано и според настоящия състав недопустимо е
администрацията да злоупотребява с липсата на императивни срокове, което
очевидно се е превърнало в нейна практика. ДФЗ следва да спазва принципите на
добра администрация и да полага дължимата грижа.
В настоящия случай е извършена
проверка на място, която е отнела един ден – 18.09.2020 г. Докладът и
контролният лист за резултатите от проверката са изготвени на 21.09.2020 г. и
на същата дата до жалбоподателката е адресирано уведомително писмо. Проверка не
е отнела повече от обичайните и разумни срокове за административните
производства. Сроковете са инструктивни и забавата не прави произнасянето
незаконосъобразно. Нормативните изисквания за процедиране на заявлението са
формално изпълнени. Независимо от вида на мярката, по която е поискано
финансово подпомагане, административният орган одобрява, намалява или отказва
изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни
проверки за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности и проверки
на място по чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП за контролна извадка от подадените
заявления и съответно ДФЗ писмено информира кандидатите за подпомагане за
изплатената им финансова помощ. Съгласно чл. 10б от Наредба №5/2009 г. ДФ „Земеделие“
– Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1
по реда на АПК.
Основателно е възражението
на жалбоподателката, касаещо липсата на фактически и
правни основания за намалението от исканата сума преди оторизацията
в пълен размер – 11 803,20 лева. Липсата на мотиви на органа защо е приел,
че описаната в Таблица 1 сума по СМлК не отговаря на
условията за подпомагане влече след себе си материална незаконосъобразност на
акта. Не е отбелязано и няма как от съдържанието нито на словесната, нито от
табличната част на акта да се изведат конкретните факти и приложимата правна
норма за случая. Принципно няма пречка фактическите и правните основания за
издаване на акта относно отказа за финансово подпомагане по СМлК,
съставляващи мотиви на административния орган, да се съдържат в графичен вид в таблица.
В случая обаче няма яснота, проследимост и
обоснованост по повод предприетото намаление. Мотиви не могат да се набавят и
от разясненията по колони на самата таблица. Причините, поради които е намалена
сумата на подпомагането по СМлК, не са конкретизирани
в уведомителното писмо и в този смисъл липсват ясни и разбираеми мотиви, като евентуално
тълкуване на волята на административния орган посредством анализ на съдържащите
се данни в таблицата на самото писмо и поясненията за всяка една от посочените
в таблицата колони, също е невъзможно. От данните в колона 3 „Намаления“ на
Таблица 1 и поясненията към нея не се внася
никаква конкретност и обоснованост на намалението. Разясненията на стр.
2 от УП очертават четири независими хипотетични възможности за намаление – кое
от тях е относимо към случая или се твърди, че всички
едновременно касаят ситуацията, остава въпрос на догадки. В третото и четвъртото
предложение са цитирани правни норми от Наредба №5/27.02.2009 г. и от Регламент
№13062013 и Регламент №1307/2013, но тези позовавания дават дефиниция на самата
хипотеза /в единия случай за спазване на срока за подаване на заявление, в
другия – за финансова дисциплина/ и в никакъв случай не могат да се приемат за
правно основание за предприетото намаление. Очевидно е единствено извършеното намаление,
за което липсва посочване на правно основание, както и изложение на някакви
фактически обстоятелства в тази насока. По административната преписка липсват
каквито и да е данни, от които да се установи наличието на някоя от изброените
в легендата хипотези, поради което както за жалбоподателката, така и за съда
остава неясно защо органът е приел, че исканата сума следва да бъде намалена в
цялост – с 11 803,20 лева.
От съдържанието на
оспорения административен акт не може да бъде установено какво е точно
несъответствието или нарушението, въз основа на което е постановен отказа. Изводът,
посочен в становището на ответника, че оторизираната сума е намалена, тъй като
са били установени животни с нередности, които не са включени като допустими за
подпомагане, не може да се направи от съдържанието на УП. От УП и наличните в
него таблици не може да се установи нито броя на заявените животни, нито на
установените и липсващите при проверката, нито защо заявената сума в пълен
размер не е одобрена. В уведомителното писмо не е даден Списък с ушни марки на
животни, които не са включени в оторизацията като
допустими за подпомагане и за които са приложени намаленията, предвидени в чл.
31 на Делегиран Регламент № 640/2014 от 11 март 2014 г. /такъв е поместен едва в
представеното пред съда становище на ответника – л. 131 от делото/. УП не
съдържа нито информация за конкретните изисквания, на които животните не
отговарят и поради които не са включени в оторизацията
като допустими, нито други нередности или позоваване и обвързване с доклада от
извършената през 2020 г. проверка на място. Абсолютно по никакъв начин не става
ясно, в какво се изразяват нередностите на животните, поради които е прието, че
нито едно от животните не е допустимо за подпомагане и съответно се прилагат
предвидените намаления, както и това, че намалението е в резултата от
проверката на място, състояла се две години по-рано. УП не е базирано на доклада
от проверката, не се цитира в него, нито съдържа позоваване на него. По
преписката не са представени резултати от автоматична проверка на въведени
данни за животни /резултатите от автоматични проверки на л. 50 – 53 от делото
касаят площи и култури, а не животни/, нито административна проверка в
регистрите на БАБХ, в които да е отразено, че кандидатът е заявил неотговарящи
на условията по СМлК животни. Нещо повече, в акта
липсва позоваване на извършена проверка на място и същият не е обвързан с
такава /в тази връзка е и недоумението на жалбоподателката, разколебаното правно
очакване и възраженията ѝ, че не е уведомена за производството по
съставяне на УП и не ѝ е дадено право на участие, и не са изследвани
фактите – за нея това е ново производство/. Ето защо, съдът намира, че
причините, поради които е намалена сумата на подпомагането по СМлК не са конкретизирани в УП и в този смисъл, категорично
липсват ясни и разбираеми мотиви, т. е. липсват ясни, конкретни и разбираемо
посочени фактически основания, от които недвусмислено да се разбере волята на
административния орган и защо с оспорения административен акт е постановен този
именно краен резултат и на какво правно основание.
УП не сочи и никакви относими правни норми с посочване на приложимите разпоредби
– член, алинея и точка от съответната правна норма и подвеждането под
съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и
разбираемо волята на административния орган и съображенията при прилагане на
намалението и санкцията, което значително затруднява както жалбоподателя да
разбере какви са причините за намалението на оторизираната сума, така и съда
при проверка законосъобразността на акта.
По аргумент от ТР
№16/31.03.1975 от ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени отделно в
документи, които са съставени преди издаването на административния акт. В
случая такива предхождащи документи, представляващи част от административната
преписка по издаване на оспорения акт, не се откриват. Както се каза съдържанието
на таблицата ведно с дадените пояснения по колони не компенсират липсата на
мотиви. Посоченото в
таблицата намаление не може да бъде проверено и потвърдено от представените по
делото доказателства при съпоставка с приложимата нормативна уредба.
Този извод не се променя и
от представеното по делото становище на
административния орган, с което жалбоподателката не е запозната до този момент
или най – късно до изпращането на жалбата срещу акта, със съпроводителното
писмо или с друг документ към изпратената преписка, изхождащ от същия орган.
Всъщност едва с представянето му в първото заседание по делото на 28.03.2023 г.
е направен опит за осветляване на мотивите за направеното намаление /дори от
становището не става ясно какво е правното основание за отказа от подпомагане/.
Приложение в случая не може да намери ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Събраните
от съда доказателства не могат да заместят липсата на фактически основания в
оспорения акт, тъй като не е налице хипотезата, когато изложените в друг
документ мотиви са част от административната преписка. Липсващите мотиви,
дължими от административния орган и то преди издаване, а не след издаване на
административния акт, не могат да бъдат заместени впоследствие, защото излагане
на мотиви впоследствие означава дописване на акта, което е недопустимо.
Административният орган
дължи мотивиране на акта, с посочването на конкретните фактически и правни
основания за издаването му – достатъчно ясни и разбираеми за бенефициента. Органът
е бил длъжен да посочи в акта каква е фактическата причина за намалението /още
повече, че издава акта две години след проверката/. Непосочването на обстоятелствата,
за които се твърди, че са фактическото основание за намалението, нарушава както
правото на защита на адресата на акта, така и извършването на съдебната
проверка. Основанието за отказа от подпомагане следва да е посочено в самия
акт, като по този начин се внася сигурност във взаимоотношенията между ДФ „Земеделие“
и бенефициерите, тъй като последните ще са наясно каква
част от исканите от тях суми се оторизират, каква – не и защо. Съобразявайки и практиката
на ВАС съдът приема, че непосочването на мотиви – фактически основания и годно
правно основание за постановяване на отказа, за подпомагане винаги е основание
за неговата отмяна. Но в случая този порок касае не само формалната, но и
материалната законосъобразност на крайния акт и води до противоречие с целта на
закона, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства
правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Това налага
уведомителното писмо в оспорената част да бъде отменено и преписката да бъде
върната за ново произнасяне от административния орган.
За прецизност следва да се обърне внимание на твърденията на жалбоподателката, че е осъществила замяна на 10 крави поради намален млеконадой с нови 10 животни. За тези обстоятелства С. е подала обяснителна записка още в хода на проверката на място, в отговор на която органът се е задоволил да посочи, че констатациите на проверяващите експерти са коректни. Това заключение не е обосновано с доказателства и липсват мотиви. Такива не са събрани и изложени и при съставянето на УП. Административният орган не е изследвал от материалноправна страна приложимите правила и условия за извършване на замяна. Според чл. 19, ал. 3 от Наредба №3 земеделските стопани, кандидати по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, трябва да продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Следва да се има предвид, че срокът за подаване на заявленията за 2020 г. е нормативно определен съгласно §1и, т. 1 от ПР на Наредба №5/27.02.2009 г. – до 20 май. Разпоредбата на чл. 25 от Наредба №3 определя, че земеделските стопани могат да заменят заявените животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по съответната схема към последния ден за подаване на заявления за подпомагане, при определени условия и при спазване на разпоредбите на чл. 30, т. 2 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. Според цитираната разпоредба от регламента животните в стопанството се считат за установени, само ако са идентифицирани в заявлението за помощ или искането за плащане. Идентифицираните животни може да бъдат заменени без загуба на правото да се получи плащане на помощ или подпомагане, при условие че компетентният орган все още не е информирал бенефициера за несъответствия в заявлението или искането или все още не го е уведомил за намерението си да извърши проверка на място. Когато държава членка не се възползва от възможността за система без искания съгласно правилата, определени от Комисията въз основа на член 78, буква б) от Регламент (ЕС) № 1306/2013, тя прави всичко необходим, за да гарантира, че няма съмнения по въпроса за кои животни се отнасят заявленията или исканията на бенефициера. В случай, че твърди недопустимост за подпомагане поради липсата на животни, административният орган е следвало да установи и прецени конкретните обстоятелства по случая съобразно цитираните правила и срокове, каквито констатации и изводи в административния акт липсват.
Никъде в акта не е посочен
общият брой установени и неустановени животни, за да може да се установи
процент на несъответствие (наддеклариране)
представляващ процентното съотношение на установения брой животни към
установения съгласно чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) №640/2014г. на
Комисията. Както сам ответникът посочва в становището си този процент има съществено
значение и за налагането на допълнителна санкция в размер равен на сумата,
съответстваща на разликата между декларирания брой животни и установения брой
животни, който по никакъв начин не става ясен от акта. Така и самата лаконично
и безмотивно наложена санкция за бъдещ период „СМлК 4 426,20 лева“ се явява необоснована и
незаконосъобразна. Противното би довело до произволно налагане на санкции,
което не е целта на закона.
По тези съображения съдът
намира, че от страна на административния орган не е направена преценка на правнорелевантните факти и съответно неправилно и в
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби същият е достигнал до извод за недопустимост на подпомагането по СМлК, поради което и незаконосъобразно е отказано исканото
финансово подпомагане по тази схема и е наложена санкция за бъдещ период. Оспореното
в настоящото производство уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено в тази му част.
При този изход на делото и
с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката
на същата следва да се присъдят направените по делото разноски. Според списъка
на разноските оспорващата претендира общо 1 629,84 лева, от които ...окатски хонорар в размер на 1 500 лева и държавна
такса – 129,84 лева. Неоснователно се поддържа от ответника възражение за
прекомерност на ...окатския хонорар. Съгласно чл. 8,
ал. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на ...окатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.
2. Според цитираната норма и предвид материалния интерес по делото – общо
16 229,40 лева, се налага извод, че договореният и платен по банков път ...окатски хонорар не е прекомерен. В полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени претендираните
разноски в пълен размер.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.И.С. ***
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с
производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020
г. изх. №02-040-6500/4739 от 16.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ в частта за отказано финансово подпомагане в размер на 11
803,20 лева по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави, както и в частта
за наложените санкции за бъдещ период в размер на 4 426,20 лева.
ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София за произнасяне по подаденото от И.И.С. *** в тази част Заявление с УИН 04/01062/87024 при
съобразяване на дадените в настоящото решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок за
издаване на административния акт считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ –
София да заплати на
И.И.С.,
ЕГН ********** *** разноски в размер на 1 629,84 лева (хиляда шестстотин двадесет и девет лева и осемдесет и четири
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: