№ 1066
гр. Варна, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110112103 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „ С.К.„ ООД срещу В.
Т. Я. за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№***/30.06.2023г., издадена по ч.гр.д. №**/2023г. по описа на ВРС в полза на
ищеца суми, дължими по Договор за паричен заем № ** от 12.11.2021г., както
следва: 1000 лева, представляваща незаплатена главница; 358.38 лева –
възнаградителна лихва, начислена за периода 12.11.2021 г. до 12.05.2023 г.,
242.67 лева – обезщетение за забава, начислено за периода 01.02.2022 г. –
01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 29.06.2023г. до окончателното погасяване на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 12.11.2021г. между страните е
сключен договор за кредит от разстояние, предшестван от искане за
отпускане на кредит от ответницата, която било попълнено и изпратено на
заемодателя посредством сайта https://***.bg. Излага се, че договорът за заем
е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната
търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
1
Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя,
предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за
връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на
погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за
изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин Заемателят
обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със
„С.К.“ ООД. Твърди се, че заемната сума е предоставена на ответника чрез
Изи пей. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска. Оспорва се
твърдението, че между страните е сключен договор за заем. Оспорва се
ответницата да е давала съгласие за предоставяне на договор за заем от
разстояние по отношение на твърдения договор за кредит от 12.11.2021г.
Сочи, се, че договорът е нищожен, предвид липса на съгласие за сключването
му. Излага се, че доставчикът не е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1
ЗПФУР да предостави необходимата информация на потребителя и не е
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и 2 ЗПФУР. Твърди се, че ответницата не е
обвързана от предложения от доставчика договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като не била запозната с неговото
съдържание и не е заявила изрично, че приема същия. Излага се, че дори и да
се приеме, че с представения договор е налице електронно подписан
документ, доколкото били посочени данни на ответника, които да го
индивидуализират и да е изразил съгласие за сключване на договора при
посочените параметри, както и да е получил заемните средства били налице и
други основания за отхвърляне на предявените искове, доколкото договора
бил недействителен, съгласно ЗПК. Твърди се, че не са спазени изискванията
начл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото не били упоменати - условията за
прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не
е регламентиран и размерът на "печалбата на кредитора" - възнаградителна
лихва, като не е посочено каква част от подлежащата на връщане сума
представлява главница и каква - лихва. Не било ясно по какъв начин е
определен общо дължимият размер по кредита и какви вземания конкретно се
включват в този размер. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за
2
издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая
нямало информация за последователността на разпределение на дължимата
сума между различните задължения. Информацията относно разпределението
погасителната вноска между различните дължими суми, както и
последователността, в която същите ще се погасяват била най - обща, не
отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се
конкретизирало какво точно се включва в размера на подлежащата на
връщане сума като части от отделни вземания. Не било изпълнено и
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, доколкото описаната в тази
разпоредба информация следвало да бъде обективирана в съдържанието на
договора, което в случая липсва. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът е недействителен. Годишният процент на разходите, като
абсолютна процентна стойност бил посочен в размер 48.34% като в него не
били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото било изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай както в договора, така и в
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсвала
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин. Действително в чл.5 било указано, че ГПР на заема
не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да
заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите,
съгласно Тарифата за таксите на заемодателя. При липсата на данни за
наличие на други разходи по кредита можело да се направи извод, че
единственият разход за потребителя е предвидената в договора
3
възнаградителна лихва и при това положение, не ставало ясно как е формиран
ГПР от 48.34%, т.е. какво друго е включено е ГПР извън фиксирания годишен
лихвен процент - 40.05%. Неясното определяне на ГПР се сочи за
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Излагат се подробни правни съображения за недължимост на вземането.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Представено е искане за сключване на договор за кредит от В. Т. Я..
Представен е Договор за паричен заем Кредирект №** от 12.11.2021г.
между „С.К.“ООД и В. Т. Я. при следните параметри : размер на отпуснатия
заем 1000 лева, размер на погасителна вноска 4х38.38 лева и 14 х 90.58 лева,
ден на плащане : понеделник; вид на вноската : месечна; ГПР 48.34 %; брой
вноски 18; фиксиран годишен лихвен процент 40.05 %; датата на първо
плащане 13.12.2021г.; дата на последно плащане 12.05.2023г.; обща сума за
плащане 1 401.64 лева. В договора е обективиран погасителен план.
Представена е разпечатка с лог файл по договор за паричен заем №**.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя, размера на вземането си.
Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за
сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние. Легалната
дефиниция на този вид договори е дадено в чл.6,ал.1 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от
разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване
4
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е
получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕП
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Законодателят е приравнил електронния на писмения документ.
Ответникът оспорва сключването на договора. По делото е приложен
Договор за предоставяне на кредит от разстояние, който не е подписан от
кредитополучателя. Неподписаният документ, не може да се противопостави
на ответника, като същият може да бъде ценен като частен документ, който
удостоверява само изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се
ползва с доказателствена сила. Ищецът не е ангажирал доказателства за
съставянето на електронни документи, от които да се установи по безспорен
и категоричен начин сключването на договор за кредит от разстояние.
Разпечатката от лог файлове по никакъв начин не установява наличието на
съгласие от ответницата за сключване на заемен договор, което
волеизявление да е удостоверено посредством електронен подпис, съгласно
твърденията на ищеца. Представения на хартиен носител процесен договор не
е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 183 и чл. 184 ГПК.
Въпреки изрични указания към ищеца, че не сочи доказателства за
сключването на договора същият не е ангажирал годни доказателства в тази
връзка. Предвид на това и с оглед предприетото от ответната страна изрично
оспорване по делото не се установи ответникът да се е регистрирал в сайта на
ищеца, да е приел ОУ, да е получил на имейла
си преддоговорната информация и др.”, като по този начин да е завършил
сложния фактически състав по сключването на договора за кредит от
разстояние.
На следващо място предвид оспорването на ответницата не са
представени и доказателства, че същата е получила процесната заемна сума.
Всичко изложено обосновава извод, че ищецът не е доказал сключен
валиден договор за кредит с ответника, който да установява договорната
5
обвързаност и задълженост на последния.
На изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли в цялост.
По разноските :
С оглед изхода по делото в полза на адв.Р. М. следва да се присъди
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата, на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. размер на 400 лева.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.К.„ ООД, ЕИК : ** със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“**“ 29, ет.7 срещу В. Т. Я., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ж.к.“**“ №11, вх.1, ет.4, ап.10 иск с правно основание чл.422
ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№***/30.06.2023г., издадена по ч.гр.д. №**/2023г. по описа на ВРС в полза на
ищеца суми, дължими по Договор за паричен заем № ** от 12.11.2021г., както
следва: 1000 лева, представляваща незаплатена главница; 358.38 лева –
възнаградителна лихва, начислена за периода 12.11.2021 г. до 12.05.2023 г.,
242.67 лева – обезщетение за забава, начислено за периода 01.02.2022 г. –
01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 29.06.2023г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА „С.К.„ ООД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“**“ 29, ет.7 да заплати на адв.Р. М., член на ВАК с адрес
гр.Варна, ул.“**“ №7, ет.5 сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7