Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр.Плевен, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
при секретар Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело №
654 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал.2, т.8
и т.9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс
/ДОПК/.
Делото е образувано по жалба от И.Ц.И. ***, ЕГН **********,
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-6500/9277#6 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния
директор на „Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Твърди, че същият АУПДВ е
незаконосъобразен поради съществено нарушение на административно
производствените правила и материалния закон. Излага доводи, че в него е
посочено, че се издава въз основа на прекратен агроекологичен ангажимент, което
е станало с акт изх.№ 01-6500/9277 от 07.08.2019 г., което не е вярно,
доколкото такъв акт не му е съобщаван и по тази причина не е влязъл в сила. Сочи,
че е участвал в агроекологичния ангажимент със земи, които е ползвал въз основа
на договори за наем на общинска земя, които договори са били прекратени поради
изменение на законодателството. Съгласно §15, ал.6 от ЗИД на ЗСПЗЗ и чл.37и,
ал.5 от ЗСПЗЗ, тези договори не са прано основание за подпомагане. Твърди, че
следва да се съобразят чл.45, т.4 от Регламент №1974/2006, чл.47, т.3 от
Регламент 1305/2013, чл.18, ал.6 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., чл.2, §. 2,
букви „а“ и „е“ от Регламент №1306/2013. Смята, че въз основа на същите разпоредби
не дължи връщане на получената субсидия. Освен това неправилно е поискано възстановяване
на 40 % от полученото подпомагане, след като актът за прекратяване е издаден
през петата година, и следва да се определят 10 % от получената субсидия за
възстановяване.
Моли да се отмени АУПДВ и да се присъдят
разноски.
С Определение № 1191/15.09.2021
г. /л.156/ жалбата е била оставена без движение за
внасяне на държавна такса, като такава е внесена в посочения от съда срок /л.160/.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му възможност с определение № 1216/21.09.2021 г. /л.161/. В придружителното писмо към преписката е налице становище /л.2/,
чрез юрк.П., в което се сочи, че жалбата е неоснователна.
В съдебно заседание оспорващият И.И. се представлява от адв. Е.Й. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен с пълномощно по делото. Моли да се уважи изцяло подадената жалба като се отмени обжалвания
административен акт като незаконосъобразен и се присъдят направените разноски,
платени по банков път. Счита, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че административният орган е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11, с оглед на която прекратяването
на агроангажимента няма за последица възстановяване на част или на цялата
изплатена субсидия. Категорично се установява, че във връзка с изменението на
ЗСПЗЗ, чл. 37в от същия и § 15, договор № 8/2013 г. за наем на общински
земеделски земи, сключен с Община Плевен е прекратен по отношение на цялата
площ. Съгласно чл. 47, т. 4 Регламент № 1305/2013 г., възстановяване на част
или цялата субсидия не се дължи ако неспазването на поетия агроангажимент се
дължи на форсмажорни обстоятелства или други извънредни обстоятелства, които ЗП
не е могъл да предвиди, към деня на поемане на ангажимента, ако това
отчуждаване не е станало по негова вина. Безспорно е, че законодателните промени са именно такова обстоятелство, което
може да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство, той не е могъл да
предвиди тези обстоятелства, поради което агроангажимента му, след
прекратяването му, би следвало има като последица да има прилагане на ал. 6 на
чл. 18 от Наредба № 8, която в случая е в синхрон с посочения Регламент. Цитира
решение № 9971/04.10.2021 г., постановено по АД № 1935/2021г. на ВАС, съгласно
което първоинстанционното решение е оставено в сила, като са развити доводи
именно за приложение на Регламент 1305. Изрично в това решение е посочено, че
обсъждане на причините за форсмажор или извънредни обстоятелства не
представлява пререшаване на спора и евентуалното наличие на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на ангажимента, не е пречка за събиране на
доказателства и за обсъждането им именно в този процес, тъй като прекратяването
на агроангажимента, съгласно Наредба № 11 е предвидено като автоматична
последица и в този процес не се навеждат, не се събират и не се обсъждат
обстоятелства за евентуалната причина за прекратяване. Именно в настоящия
процес, казва ВАС, се събират доказателства и това не представлява пререшаване
на вече влязъл в сила спор по отношение на предишен административен акт. В
цитираното решение наемния договор е прекратен по отношение на 1/3 от поетия
ангажимент, като и в този случай съда е приел, че трябва да се приложи
цитираната разпоредба, тъй като е отчуждено земеделското стопанство. Процесният
случай не е такъв. Тук имаме изцяло прекратен договор за наем. Установяването
на форсмажор води до законосъобразния извод, че не следва да се дължи
възстановяване на субсидията. Следва да се обсъди представеното удостоверение,
съгласно което се установява, че при поемането на ангажимента 2013 г. в
софтуера на ответника не е съществувало основание, освен правното основание, за
очертаване географското разположение на заявените парцели. Те са очертавани по
памет от ЗП, без наличие на подложка по КВС. Поради това, счита, че визираните
от ответника малки посочени площи от парцели, не кореспондират по никакъв начин
с всички останали доказателства по делото, тъй като доверителят й никога не е
заявявал земеделски площи по БЗС със съответни номера. Те биха могли да бъдат
квалифицирани като извънредни обстоятелства, тъй като какво по-голямо такова
извънредно обстоятелство е налице, ако при поемане на ангажимента не си имал
възможност да очертаеш парцелите по географско положение, те са одобрени от ДФЗ
именно като номера по БЗС, без наличие на такива парцели, посочени по КВС, а в
последствие възникне като основание за неизпълнение на ангажимента непосочване
на граници по КВС. Независимо от горните наведени доводи не следва да се приеме
и посочената разпоредба за възстановяване на сумата в размер на 40%, тъй като
безспорно е, че агроангажимента е прекратен след 5-тата година. Съгласно
съществуваща съдебна практика, прекратяването на агроангажимента, момента на
неговото прекратяване, от този момент зависи приложение на процентите за
възстановяване. Този момент е именно влизане в сила и издаване на
административния акт за прекратяване, а не годината, посочена в него, по
отношение на която административния орган, счита че е налице виновно поведение.
Моли да се има предвид, че при изчисляване на дължимия хонорар се е позовала на
минималните размери определени по Наредба № 1/2004 г. за адвокатските
възнаграждения, с оглед на размера на материалния интерес по обжалвания акт,
който е безспорно такъв с материален интерес, тъй като се дължи връщане на
парична сума. Необяснимо поради каква причина, след като в уведомителното писмо
за прекратяване на агроангажимента, самият административен орган е приел, че е
налице обективна невъзможност по продължаване на агроангажимента за голяма част
от заявените парцели като е приел, че не са заявени 1,14 ха, тоест за остатъка
до 24,5 ха от поетия ангажимент самият орган приема, че е налице обективна
невъзможност и освобождава от отговорност жалбоподателя. Остава необяснимо защо
40% за възстановяване на субсидията е изчислена върху цялата площ независимо от
това, че само за 1,14 ха се приема, че има неизпълнение.
В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт Д.П. с надлежно пълномощно. Излага доводи за неоснователност на жалбата и твърди, че оспорения акт е
правилен, издаден от компетентен за това орган, при спазване процедурата по
издаване и целта на закона, поради което моли същият да бъде потвърден.
Констатациите, залегнали в акта са доказани, с оглед приобщения доказателствен
материал по преписката, изяснени са нужните факти и обстоятелства във връзка с
чл. 34 и чл. 35 от АПК, като счита, че не са налице отменителни основания.
Обръща внимание върху факта, относно пледоарията на доверителя на жалбоподателя
във връзка с прилагането на форсмажорни обстоятелства, по делото не се
представят съответните документи съгласно Наредбата в определените срокове за
да бъде приложено форсмажорно или изключително обстоятелство. Що се отнася до
представеното удостоверение от Общинската служба факт е, че земеделските стопани
са очертавали земите си като изрично Наредбата за директни плащания посочва
границите на парцелите по БЗС. Видно от удостоверението, което е представено е,
че земеделските стопани, с шейп файлове копират от предходната година или
служителят копира заявените парцели, поради което не е налице грешка относно
незаявяване на същите площи и т.н. Наредбата позволява редакция на вече
подаденото заявление и допълнително при приключване на заявлението има
страница, която е озаглавена „Резултати от автоматични проверки на въведените
данни“ с предупреждения „грешки“ и „детайли“, като земеделският стопанин е
уведомен за това какво съдържа заявлението му, какви площи е очертал, мерките
им. Моли да бъде даден срок за писмени бележки, в които да изложи подробни
съображения. Представя списък с разноски, като претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е в размер на 1000 лева, с оглед
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради същото да бъде намалено с оглед изхода на делото. В представени в срок
писмени бележки отново навежда фактическите и правни основания за издаване на
АУПДВ, като допълнително сочи, че относно законосъобразността на акта са релевантни
изплащането на подпомагане и прекратяването на агроекологичния ангажимент.
Твърди, че не е налице форсмажор, а и същият е следвало да бъде заявен е в
опреден срок. След като не е заявен, ДФЗ е длъжен да издаде АУПДВ. За площи от
1,14 ха не е налице прекратяване на договори за наем.
Административен съд-Плевен, втори състав, като провери
законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото е Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/9277#6 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на
„Държавен фонд „Земеделие“. Същият е издаден на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от
ЗПЗП и чл.
162. ал. 2. т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила
за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение
на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 80, пар. 1 и 2
от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на
Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за
администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски
производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по
предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, във връзка с влязъл
в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от
ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/9277 от 07.08.2019 г.
Посочено е, че И.Ц.И. е
регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 600908 в Интегрираната
система за администриране н контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 214
„Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., с направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“ през
кампания 2013.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане“
по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова
помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от същата наредба и се изключват от подпомагане по
мярка „Агроекологични плащания".
С влязъл в сила Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013
г. с изх. № 01-6500/9277 от 07.08.2019 г., ДФ „Земеделие“ Разплащателна агенция
е прекратил агроекологичния ангажимент на И.Ц.И..
По заявления на И. са били
изплатени следните суми:
През първата година от
ангажимента: за заявление с УИН: 15/170513/70331 за кампания 2013 АП 13 –
7235,48 лв.
През втората година от ангажимента: за заявление
с УИН: 15/210514/75506 за кампания 2014: АП 13 – 7235,48 лв.
През третата година от ангажимента: за
заявление с УИН: 15/220415/77688 за кампания 2015: АП 13 – 7220,72 лв.
Общата изплатена сума по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС 1)“. представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента,
е в размер на 21691,68 лв.
В съответствие е чл. 18,
ал. 4. буква „б“ от Наредба 11 от 06.04.2009 г., И.Ц.И. следва да възстанови 40
% от 21691,68 лв., което се равнява на 8676,67 лв.
Посочено е, че с писмо изх.
№ 01-6500/9277 от 03.07.2020 г. ДФЗ-РА с уведомил кандидата за откриване
на административно производство за издаване па АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е
прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена е възможност да
предостави допълнителна информация, в съответствие е чл. 34, ал. 3 от АПК или
да възстанови доброволно сумата, за коя го е извършено недължимо плащане, в
случай че приеме фактическите констатации за основателни.
С писмо с вх. №
01-6500/9277 от 04.08.2020 г. възразява срещу откритото производство по
издаване на АУПДВ. След разглеждане на допълнително представената информация
ДФЗ-РА не е приел направените възражения и представените към тях доказателства
за основателни, поради което не намира основание да прекрати административното
производство по издаване на АУПДВ.
Като основание за издаване
на АУПДВ са посочени и разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква „б“
във връзка е чл. 67, ал.
1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165
и чл. 166 от ДОПК, и чл.20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. Същият е за сумата 8676,67
лв., посочена е банковата сметка, на която може да се преведе доброволно в
30-дневен срок, като също е посочено, че след изтичане на този срок се
начислява лихва.
От останалите
представени доказателства се установява следното:
И. е бил одобрен за участие по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с УП
изх.№01-6500/11605 от 01.10.2013 г., приобщено на л.л.184-186. Към същото е
приобщена таблица на одобрените и неодобрените парцели /л.186/, от които е
видно, че са одобрени два парцела: 55765-119-1-4 с площ 21,55 ха и 55765-98-3-2
с площ 2,95 ха, общо парцели в размер на 24,50 ха. По преписката са приобщени и
подадените от И. заявления за кандидатстване и плащане – л.л.47-150. Видно от
същите, по схема 214 АЕП се кандидатства /л.л.52,72/ с посочените два парцела,
които са в землището на с.Пелишат, основанието за ползване на които парцели е
договор за наем. Видно от подадените заявления, И. не притежава пасищни
селскостопански животни.
На И. са изплатени средства, видно от
документите за банкови преводи и други документи на л.л.13-24, в размер, равен
на посочения в АУПДВ.
Със заявление от 21.11.2016
г. /л.177/ И. е уведомил ДФЗ за причините, поради които не е подал заявление за
плащане по мярка 214 АЕП за кампания 2016 г., като сочи, че договорът му за
ползване на земеделска земя е прекратен едностранно от община Плевен на
основание чл.37м, ал.4, т.2 и т.3 от ЗСПЗЗ и §15, ал.3 от ЗИДЗСПЗЗ. Приобщени
към заявлението са договорът за наем и писмото за прекратяването му
/л.л.178-181/. Съгласно договора между И. и община Плевен за наем на земеделска
земя /л.л.178-180/, е видно, че му е предоставена за временно ползване
земеделска земя, както следва: пет отделни имота /индивидуализирани с
кадастрални номера/ с обща площ 261,119 дка в землището на с.Пелишат. Съгласно
писмото от община Плевен до И. от 25.03.2016 г. /л.181/, този договор за наем
на земеделски земи е прекратен. Приобщено е и последващо споразумение между
общината и И. от 08.06.2016 г. /л.л.182-183/, съгласно което прекратяването на
договора е от получаване на писмото за прекратяване, и това прекратяване е на
основание чл.37м, ал.4, т.2 и 3, във вр. с чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и §15, ал.3 от
ПДР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр.61 от 11.08.2015 г./, като съгласно споразумението на И.
се връща внесения от него депозит.
С УП за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/9277 от 07.08.2019 г.
/л.л.33-34/, ДФ „Земеделие“ е прекратил агроекологичния ангажимент на И..
Същото е получено от И. на 05.09.2019 г., видно от пощенското клеймо на
известието за получаване на л.35, и няма данни да е обжалвано. В УП е посочено,
че са представени доказателства – договор за отдаване под наем на земи от ОПФ с
община Плевен, писмо и копие от споразумение за прекратяване на договори за
наем за земи от ОПФ. Посочено е, че И. е в обективна невъзможност да спази
поети ангажимент за част от площите, като за останалите от тях в размер на 1,14
ха не е представил доказателства за невъзможност да се продължи изпълнението на
ангажимента. Същите площи са индивидуализирани, като видно от приобщената
таблица /л.34/ при сравнение с таблицата при кандидатстването /л.72/ е видно,
че се намират в землището на с.Пелишат, попадат в парцел 55765-119-1-4, и са
части от имоти, индивидуализирани с
кадастрален номер, за които имоти няма данни да е кандидатствано по мярка 214 АЕП.
До И. е изпратено писмо от ДФЗ изх. № 01-6500/9277 от
03.07.2020 г. /л.л.30,31/,
получено на 24.07.2020 г. /обратна разписка на л.32/, в което се излагат
фактите и правните норми, посочени и в АУПДВ.
Срещу същото е подадено възражение, прието с
вх.№ на ДФЗ от 04.08.2020 г. /л.л.25-27/, в което се сочи, че изложените
фактически и правни основания са неправилни, като се излагат съображения,
аналогични на тези в жалбата до съда срещу процесния АУПДВ.
По делото е приобщено удостоверение от ОСЗ
Плевен /л.191/, съгласно което за кампания 2013 г. не е било възможно служител
на ОСЗ с предоставени права до софтуера на ДФЗ да очертае имоти по КВС.
Очертаването на площите се извършва или на основание предоставен SHP
файл изготвен на база
КВС от бенефициента или по посочено от него местоположение на имотите от него.
В заявлението на И., подадено през кампания 2013 г. не са посочени отделни
имоти по КВС в БЗС-та. При очертаването на БЗС-та през 2013 г. земеделският
производител не е имал възможност едновременно да вижда и границите на
парцелите по КВС чрез използване на подложка на КВС. За кампания 2013 г.
системата на ДФЗ сигнализира за количество правно основание, а не за
географското местоположение на имотите.
Приобщен е протокол от заседание на УС на ДФЗ от
15.06.2017 г. /л.л.39-42/, като видно от същия, подписалата писмото П. С. е
избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Приобщена заповед № ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г.
/л.л.43-45/, с която изпълнителният директор на ДФЗ делегира право на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ П. С. да издава актове за установяване на
публични държавни вземания /т.3 и т.20 от заповедта/.
Приобщен е протокол от заседание на УС на ДФЗ от
10.06.2021 г. /л.46/, като видно от същия, подписалият упълномощителната
заповед Б. М. е избран за изпълнителен директор на ДФЗ.
АУПДВ е получен на 19.07.2021 г., видно от обратната
разписка на л.12, а жалбата срещу него е подадена на 02.08.2021 г., видно от
клеймото на запазения пощенски плик на л.7, като е приета с вх.№ от 03.08.2021
г. на ДФЗ /л.4/.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
С оглед на датата на получаване на АУПДВ - 19.07.2021 г., съдът
приема, че подадената на 02.08.2021 г. срещу него жалба е допустима като
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУПДВ
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК
предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е
предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал. 1 и
ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността правомощия на Изпълнителния
директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед №
ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с която (т. 3 и т.20) на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 от ЗПЗП правомощията за
издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания
по мярка 214 "Агроекологични плащания", са делегирани на П.С.,
заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Оспорвания акт е
подписан именно от П.С., заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие".
Въз основа на това съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган,
поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Актът
е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има
посочени правни основания и изложени фактически такива Съдържа ясно и конкретно
разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се
обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за
отмяната му.
При
издаване на акта обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. И. е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на административно производство по установяване на публично държавно
вземане, но не му е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК пълноценно да
участва в производството. В уведомяването липсва посочване на имотите, за които
е прекратен агроекологичния ангажимент. Видно от писмото за прекратяване на
ангажимента, в същото е посочено, че И. не е доказал невъзможност за продължаване
на ангажимента относно 1,14 ха, които не са заявени за подпомагане през 2016,
когато от него въобще не е подадено заявление пред ДФЗ. От таблицата с референтните
парцели в това УП на л.34 е видно, че става въпрос за един парцел с номер
55765-119-1-4 в землището на с.Пелишат, с части от него /площ/ в размер на 1,14
ха. Видно от заявлението за кандидатстване /л.72/, е кандидатствано и с този
парцел, като същият е с площ 21,55 ха, и същият е одобрен в този размер. От
договора за наем на земеделски земи между община Плевен и И. е видно, че между
тези страни е бил налице договор, като по преписката е приобщено волеизявлението
на общината за прекратяване на същия. Именно въз основа на този договор И. е
кандидатствал. Посочените в договора номера на имоти не съвпадат с номера на парцела,
посочен в УП за прекратяване на ангажимента. Липсват доказателства, че И. е
кандидатствал по мярката с други парцели, а не с тези по договора за наем, респективно
че е възможно да продължи да изпълнява поетия ангажимент, макар и частично. ДФЗ
не е посочил на какво основание приема, че за част от парцела съществуващ
договор не е бил прекратен, и за същата агроекологичния ангажимент продължава
да съществува. Следователно актът е издаден без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
Административния
орган не е съобразил и обсъдил и събраните по преписката доказателства.
Оспорващият е участвал в процесната мярка със земеделски земи ползвани въз
основа на договор за наем. Същият е посочил, че този договор е прекратен поради
изменение в законодателството. Съгласно изричната разпоредба на § 15, ал. 6 ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ,
договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание
съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при
извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването
им. Ето защо, настъпилите нормативни промени са поставили земеделският стопанин
в ново фактическо и правно положение, и неправилно и необосновано
административният орган е приел, че земеделският стопанин е разполагал с
правната възможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент
по отношение на земеделските имоти, за които е приложен фактическият състав на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. След
като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява
агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на стопанството му в резултат на
изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
В
случая следва да намери приложение правилото на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията, релевантно при подаване на
първоначалното заявление 2013 г., според което: Когато бенефициерът не е в
състояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на
стопанството, или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в
мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи,
държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да
бъдат приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно
приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се
изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е
изпълнявало задължението". Разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент/ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември
2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, актуална през 2016 година,
съдържа аналогично правило: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да
спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част
от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в
мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи,
държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за
адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато
подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване
на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал.
Според
чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства
агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.
Хипотезите на форсмажорни или изключителни обстоятелства са посочени в § 1, т.
4 от ДР на Наредба № 11, сред които е и отчуждаване на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажиментът.
Съгласно
чл. 75, параграф 1 от Регламент 1122/2009 г., ако даден земеделски производител не е в
състояние да спази задълженията си в резултат на непреодолима сила или
извънредни обстоятелства, както е посочено в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009, той запазва правото си на помощ по отношение на площта или животните,
допустими към момента на възникване на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства. В параграф 2 е допълнено, че случаи на непреодолима сила и
извънредни обстоятелства по смисъла на член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 биват съобщени в писмен вид на компетентния орган, със съответни
доказателства, които удовлетворяват компетентния орган, до десет работни дни от
датата, на която земеделският производител е в състояние да направи това. Т. е. в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се определят случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства,
които следва да се признават от държавите-членки. Когато в резултат на такива
случаи даден земеделски производител не е в състояние да изпълни своите
задължения, той не следва да губи своето право на плащане на помощ. В същото
време е определен краен срок, в рамките на който земеделският производител
следва да съобщи за възникването на такъв случай и този срок е десет дни.
Според дефиницията на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009,
наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства се признава от
компетентния орган в случаи като: а) смърт на земеделския стопанин; б)
дългосрочна професионална неработоспособност на земеделския стопанин; в)тежко
природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя в стопанството;
г)случайно унищожение на постройките за животни в стопанството; д)епизоотична
ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските животни на
земеделския стопанин. Редакцията на текста предполага, че случаите на
непреодолима сила или извънредни обстоятелства следва да са дефинирани
примерно, а не изчерпателно от компетентния национален орган. Посоченият обхват
на текста се потвърждава и от последвалата нормативна уредба, създадена с Регламент 1306/2013. В
съответствие с насоките, изразени в съображение № 5 ("За да се осигури
съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на
клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва
да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима
сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен
списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства,
които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва
да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки
отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието
за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското
стопанство, включително съдебната практика на Съда"), чл. 2 на Регламент 1306/2013 г.
дефинира понятието изрично примерно, а не изчерпателно. Анализирайки обхвата на
понятието на ниво право на Европейския съюз, съдът приема, че нормата на чл. § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г. следва да тълкува в смисъл, че изброяването е примерно, а не
изчерпателно. В този смисъл широко тълкуване на дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г., причините довели до неизпълнение на ангажимента на жалбоподателя
могат да се разглеждат на подобни на описаните в § 1, т. 4 буква "в"
от ДР на Наредбата.
С
оглед данните по делото административния орган не е установил, че по отношение
на 1,14 ха е продължило ползването от оспорващия. Нещо повече, органът не е
съобразил УП за прекратяване на ангажимента, в което е посочено, че за
останалите площи от ДФЗ се приема, че И. е в обективна невъзможност да се
продължи ангажимента, и е определил държавно вземане и за тези площи, доколкото
определения процент на държавно вземане касае всички получени суми, а не само
тези за 1,14 ха. Съдът е указал на административния орган доказателствената тежест,
но органът не е доказал относно парцел с площ 1,14 ха, с който жалбоподателят е
кандидатствал и който е сред одобрените за подпомагане, че същата площ е продължено
да бъде обработвана, или е могла да бъде обработвана въз основа на правно
основание.
Не
е обсъдено и обстоятелството дали отчуждаването на горницата над 1,14 ха до
одобрените за подпомагане 24,50 ха не представлява "отчуждаване на голяма
част от стопанството".
В
този смисъл не е установено, че е било възможно адаптиране на стопанството и не
е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 4, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11/06.04.2009 г. Установяването на
тези обстоятелства са от значение да се прецени дали не следва да се приложи чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни
санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила.
Тези
разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй
като такъв се издава и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В случая не става въпрос за преразглеждане на влязъл
в сила административен акт, а за установяване дали не следва да се приложат
разпоредби изключващи отговорността за възстановяване на полученото
подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013.
От
мотивите на административния орган не става ясно, защо след като е признал
обективно основание за прекратяване на ангажимента по отношение на горницата
над 1,14 ха, е изискал възстановяване на 40 % от полученото подпомагане за
2013, 2014 и 2015 г. за цялата одобрена площ, въпреки разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
В
този смисъл необосноваността на административния акт е довела до противоречие с
приложимия материален закон.
В
този смисъл е и съдебната практика - Решение № 297 от 30.12.2020 г. на АдмС -
Сливен по адм. д. № 348/2020 г., оставено в сила с Решение № 9971 от 4.10.2021
г. на ВАС по адм. д. № 1935/2021 г.
Следва да се посочи, че от удостоверението на ОСЗ е
видно, че системата на ДФЗ за кампания 2013 г. сигнализира за количество правно
основание, а не за географско местоположение на имотите. По тази причина също
не може да се приеме, че И. е кандидатствал с други имоти, а не с тези,
посочени в договора му за наем с общината. Същият е заявил по мярката два
парцела с обща площ 24,50 ха /л.72/, отделно е заявил един парцел от 0,15 ха,
който е по друга мярка. Общата заявена площ е дори по-малка от тази, посочена в
договора му за наем на земеделска земя с общината.
Неоснователно обаче
е оплакването в жалбата, че АУПДВ е основан на невлязъл в сила акт за
прекратяване на ангажимента. УП за това прекратяване е връчено и не е
обжалвано, поради което това УП за прекратяване на ангажимента е влязло в сила.
С
оглед на изложеното, АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, но при нарушение на съществените административнопроизводствени
правила и в нарушение на материалния закон и следва да се отмени.
При
този изход на делото жалбоподателят право на поисканите разноски за държавна
такса, такса за съдебно удостоверение и уговорено адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък на л.193. Заплатени са държавна такса в размер на 50
лева /л.160/, такса за съдебно удостоверение 5 лева /л.173/ и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева /л.л.168,194,195/, общо 1055 лева. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото
съгласно чл.8, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение при материален
интерес сумата по АУПДВ е в размер на 690, 30 лева. Процесуалният представител
на жалбоподателя е проявил активност, като не само се е явявал в о.с.з., но по
негова инициатива е изискал събиране на доказателства, на които органът се е
позовал, но не са налични по преписката, както и доказателства от ОСЗ по
отношение на подаване на заявлението пред
2013 г., които също не са били налични по преписката. По тези причини
делото е с фактическа сложност по-голяма обичайната, и по тази причина адвокатското
възнаграждение не следва да бъде намалявано до минималното.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане №01-6500/9277#6 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на
„Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, да заплати
на И.Ц.И. от гр.Плевен, ул.“Св.св. Кирил и Методий“ №23, ет.4, ап.8, ЕГН **********,
разноски в размер на 1055,00 лв. /словом: хиляда петдесет и пет/ лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/