Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 24.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА
и с участие на прокурора
изслуша докладваното от съдията гр.дело №4527 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците Д.В.Т. и Е.Т.Т., чрез пълномощника
си адв. С.К. твърдят, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №200/21.10.1998г., том VIII, нот.
дело №9523/1998г. на СВ-Русе и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №148/28.12.2009г., том 46, нот. дело №9961/2009г. на СВ-Русе са
собственици на апартамент №3 в гр. Русе, *********, със застроена площ 60.62
кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници:
терен на комплекса, стълбище, апартамент №4, ул. “Сливница”, апартамент №6 от
вх.А, заедно с избено помещение №3 с площ 4.70 кв.м., при граници: изба №2,
изба №4, изба №20, изба №21 от вх.А, заедно с 0.796 % ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който апартамент по
кадастрална схема представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1912.6.3, намиращ се в сграда №6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.1912, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж 63427.2.1912.6.4, под обекта 63427.2.1912.6.1 и над обекта
63427.2.1912.6.6. Първоначално описаното
жилище е било собственост на Д И. Г и на П И Г, която впоследствие дарила на
сестра си М И Т само 1/6 ид.ч. от него. С нот. акт №199/23.07.1998г., том VIII, нот. дело №6588/1998г. на русенския нотариус Цвятко
Миланов, въпреки извършеното дарение, П Г лично и като законен представител на
малолетната си дъщеря Л Д Г и И Д Г, действаща лично и със съгласието на майка
си П Г, продали цялото жилище на Д Д К. Извършени са и други правни сделки със
същото жилище, изброени в тяхната последователност по време, като с нотариален
акт №81/15.01.2001г., том I, нот. дело
№136/2001г. на СВ-Русе целият недвижим имот е закупен от ответника И.К.И..
Твърдят, че ответникът не е придобил имота, тъй като неговите праводатели не са
придобили собствеността върху него. Сделките с процесния имот не са могли да
произведат вещноправно действие, тъй като към 1999г. към П Г и дъщерите й Л и И
Д Г не са били вече собственици на имота или на части от него. На 11.08.2017г.
върху жилището, предмет на делото, е наложена възбрана от ЧСИ И. Хаджииванов по
изп. дело №1023/2017г., образувано от Община Русе, Дирекция МДТ срещу
ответника, вписана по неговата партида в имотния регистър на СВ-Русе с вх. рег.
№10988/11.08.2017г. Налагането на възбрана върху собственото им жилище като
обезпечителна мярка по цит. изп. дело и възможността върху имота да бъде
насочено принудително изпълнение обуславя правният им интерес от предявяване на
иска. Молят да се признае за установено по отношение на ответника И.К.И., че са
собственици на апартамент №3 в гр. Русе, **************, със застроена площ
60.62 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при
граници: терен на комплекса, стълбище, апартамент №4, ул. “Сливница”,
апартамент №6 от вх.А, заедно с избено помещение №3 с площ 4.70 кв.м., при
граници: изба №2, изба №4, изба №20, изба №21 от вх.А, заедно с 0.796 % ид.ч.
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена,
който апартамент по кадастрална схема представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 63427.2.1912.6.3, намиращ се в сграда №6, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.1912, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 63427.2.1912.6.4, под обекта 63427.2.1912.6.1 и над
обекта 63427.2.1912.6.6. Претендират за направени разноски по производството.
Ответникът
И.К.И. чрез пълномощника си адв. Ф.М. заявява становище за основателност на
иска. Заявява, че не оспорва правото на собственост на ищците върху жилищния
имот, описан в исковата молба. След като е установил, че не е собственик на
имота, а такива са ищците, не е оспорил правото им на собственост. Признава
иска и не е станал причина за завеждане на делото, поради което моли да не се
присъждат в негова тежест разноски на ищците.
В
течение на производството с писмена молба от 18.11.2020г. ответникът, лично,
изразява становище, че с първоначално извършените сделки от П Г тя е извършила
измама, за която той е научил впоследствие.
По
делото са представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
С представените в заверен препис
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108/21.10.1998г., том І,
рег. №806, дело №105/1998г., вписан под №200/21.10.1998г., том VIII, нот. дело №9523/1998г. на СВ-Русе и нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №100/28.12.2009г., том VІІ, рег. №14473,
дело №927/2009г., вписан под №148/28.12.2009г., том 46, нот. дело №9961/2009г.
на СВ-Русе, двата на русенския нотариус Румяна Падалска, ищците Е.Т.Т. и Д.В. С
(Т.) се легитимират като собственици на апартамент №3 в гр. Русе, ************,
със застроена площ 60.62 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, при граници: терен на комплекса, стълбище, апартамент №4, ул.
“Сливница”, апартамент №6 от вх.А, заедно с избено помещение №3 с площ 4.70
кв.м., при граници: изба №2, изба №4, изба №20, изба №21 от вх.А, заедно с
0.796 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху терена, който апартамент по кадастрална Схема №15-820332/08.09.2020г. на
СГКК гр. Русе представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1912.6.3, намиращ се в сграда №6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.1912, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж 63427.2.1912.6.4, под обекта 63427.2.1912.6.1 и над обекта
63427.2.1912.6.6.
Установено е, че описаният недвижим имот първоначално
е бил придобит от Д И. Г и П И Г (нот. акт за собственост на жилище №47/03.09.1986г.,
том V, нот. дело №2392/1986г.) през време на брака им, както и че след смъртта
на съпруга П Г е дарила 1/6 ид.ч. от имота на сестра си М И Т (нот. акт за
дарение №75/06.09.1996г., том ХІХ, дело №6536/1996г. на Русенския нотариус).
През 1998г. П Г, лично за себе си и като пълномощник
на малолетната си дъщеря Л Д Г и И Д Г, действаща със съгласието на майка си П
Га са продали цялото жилище на лицето Д
Д К, но прехвърлянето на собствеността не е могло да произведе желания вещноправен ефект за
купувача, тъй като продавачите не са притежавали 100 % право на собственост върху него. Впоследствие последователно са
извършени и други правни сделки с обект конкретния апартамент, в т.ч. и
сделката по нот. акт №14/15.01.2001г., том І, рег. №308, дело №21/2001г. на
русенския нотариус Румяна Падалска, по силата на която Т Й П е продал на И.К.И.,
ответника, правото на собственост върху целия апартамент.
Следователно налице е правен интерес за
ищците от предявяване на установителния иск за собственост.
Ответникът признава правото на
собственост на ищците върху описания недвижим имот - апартамент №3 в гр. Русе, **************
и не оспорва правото на собственост на ищците по отношение на същия.
Признанието на иска не може да бъде оттеглено и съдът
следва да се произнесе с решение съобразно признанието – чл.237, ал.4 ГПК.
При това положение, съгласно чл.237 ГПК, съдът намира,
че искът за собственост с предмет установяването принадлежността на правото на
собственост е основателен и следва да бъде уважен, както е предявен, като се
признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
описания в исковата молба недвижим имот.
По
разноските:
По
делото не се спори, че ответникът е предявил срещу ищците установителен иск за
собственост върху настоящия недвижим имот, във вр. с което е образувано гр.
дело №2795/2004г. на РРС, IV гр. с., впоследствие –
прекратено.
Като съобрази, че
образуваното по инициатива на ответника гр. дело №2795/2004г. е прекратено,
производството по него не е продължило, съдът намира, че ответникът с
поведението си не е дал повод за предявяване на настоящия иск и в писмения
отговор е признал основателността на претенцията на ищците. Ето защо той не
дължи на ищците направените от тях разноски, съгласно правилото на чл.78, ал.2 ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.К.И. ***, ЕГН **********, че Д.В.Т., ЕГН ********** и Е.Т.Т., ЕГН **********,
са собственици на апартамент №3
в гр. Русе, *************, със застроена площ 60.62 кв.м., състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: терен на комплекса, стълбище,
апартамент №4, ул. “Сливница”, апартамент №6 от вх.А, заедно с избено помещение
№3 с площ 4.70 кв.м., при граници: изба №2, изба №4, изба №20, изба №21 от
вх.А, заедно с 0.796 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху терена, който апартамент по кадастрална Схема
№15-820332/08.09.2020г. на СГКК гр. Русе представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.2.1912.6.3, намиращ се в сграда №6, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.1912, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 63427.2.1912.6.4, под обекта 63427.2.1912.6.1 и над
обекта 63427.2.1912.6.6.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: