№ 60577
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Частно гражданско
дело № 20251110119306 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс (
ГПК ).
Образувано е по подадено заявление от "А"ЕООД с искане за издаване на заповед за
изпълнение против С. П. Г..
Съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение за сумите за
главница,възнаградителна лихва и мораторна лихва по договор за кредит.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки да бъде отхвърлено заявлението
в частта,в която са претендирани сумите от 206,23 лева възнаграждение по договор за
поръчителство и 18,55 лева дължима лихва за забава върху възнаграждение по договор за
поръчителство.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК задължава съда да отхвърли заявлението,ако е
подадено спрямо потребител и са претендирани вземания,основани на неравноправни клаузи
или клаузи,за които съществува вероятност да са неравноправни. Цитираната разпоредба
поражда служебно задължение за съда да провери има ли неравноправни клаузи,когато е
сезиран със заявление,насочено спрямо потребител. В конкретния случай са претендирани
парични суми по договор за заем и договор за поръчителство,сключени с физическо
лице,което означава,че длъжникът има качеството потребител.
Съдът намира,че в частта относно претендираните суми за възнаграждение по договор за
поръчителство и мораторна лихва върху същото възнаграждение заявлението подлежи на
отхвърляне. Съдът намира,че чрез уговаряне дължимост на парични суми по договор за
поръчителство се достига до възникване на допълнителни задължения за заемополучателя
извън уговорените такива по договора за заем по начин,по който заемополучателят към
сключване на договора не би могъл да разбере общия размер на задължението. Съдът
намира,че уговаряне на дължимост на възнаграждение по договор за поръчителство поражда
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договорното
правоотношение в ущърб на икономически по-слабата страна - физическото лице
1
заемополучател. Отделно от това,съдът намира,че разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК има
императивен характер и е регламентирана,за да предостави защита на страната
заемополучател като урежда максималния размер,до който общото задължение може да
нараства. Всяка уговорка в противен случай се явява недействителна като противоречаща на
императивна правна норма. Предвид изложеното съдът приема,че не се явява допустимо
чрез сключването на втори договор - за поръчителство да бъдат уговаряни задължения за
парични суми,които заемополучателят се явява задължен да заплаща,защото би могло да се
достигне до увеличаване общия размер на дълга в нарушение на правилото на чл.19,ал.4 от
ЗПК. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че заявлението подлежи на
отхвърляне в частта за сумите от 206,23 лева възнаграждение по договор за поръчителство и
18,55 лева лихва за забава върху възнаграждение по договор за поръчителство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението,подадено от "А"ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу
С. П. Г. за сумите от 206,23 лева възнаграждение по договор за поръчителство и 18,55 лева
лихва за забава върху възнаграждение по договор за поръчителство.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Делото да бъде докладвано след влизане в сила на настоящото разпореждане за даване на
указания за предявяване на осъдителен иск по реда на чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2