М О Т И В И:
Подсъдимият С.Г.Я. е предаден на съд за престъпление
по чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във
връзка с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК за това, че на 25.12.2016 г., в град Стара
Загора, в съучастие с подсъдимия Г.Г.И. - като съизвършител, действайки при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, отнел чужди
движими вещи - 12 кг медни отпадъци на стойност 90.36 лв., 6 кг месингови
отпадъчни части на стойност 30.12 лв. и 10 кг метал неръждавейка на стойност
16.00 лв., всичко на обща стойност 136.48 лв. от владението на Д.С.Г., ЕГН **********,
собственост на „***“ ЕООД, представлявано от И.И.А., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване.
Подсъдимият Г.Г.И. е предаден на съд за престъпление
по чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във
връзка с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК за това, че на 25.12.2016 г., в град Стара
Загора, в съучастие с подсъдимия С.Г.Я. - като съизвършител, действайки при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, отнел чужди
движими вещи - 12 кг медни отпадъци на стойност 90.36 лв., 6 кг отпадъчни
месингови части на стойност 30.12 лв. и 10 кг метал неръждавейка на стойност
16.00 лева - всичко на обща стойност 136.48 лв. от владението на Д.С.Г., ЕГН **********,
собственост на „***“ ЕООД, представлявано от И.И.А., ЕГН **********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.
Подсъдимите С.Г.Я. и Г.Г.И. по реда на чл.371, т.2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимите, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимите С.Г.Я., род. 1973 г. и Г.Г.И., род.1977 г.
***. Живеят в ****.
Подсъдимият Г.Г.И. е ***, а *** - подсъдимият С.Г.Я., е ***.
Подсъдимият С.Г.Я. е многократно осъждан, като
осъжданията му, от значение за правната квалификация на деянието по
повдигнатото срещу му обвинение, са следните:
Със Споразумение от 10.05.2005 г. по НОХД № 116/2005
г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1
във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на
17.09.2004 г., е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален
„строг” режим.
С Присъда № 42/28.04.2005 г. по НОХД № 311/2005 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 15.08.2005 г., за:
-престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във връзка с
чл.198, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, извършено на
17.07.2004 г.;
-престъпление по чл.346, ал.5 във връзка с ал.2, т.1 и
т.2 във връзка с ал.1 от НК, извършено на 17.07.2004 г.;
-престъпление по чл.143, ал.1 от НК, извършено на
17.07.2004 г.;
-престъпление по чл.343, ал.3, предложение първо и
последно, б.”а”, предложение второ във връзка с ал.1, б.”б”, предложение второ
във връзка с чл.342, ал.1 от НК, извършено на 17.07.2004 г.,
след приложение на чл.23, ал.1 от НК е осъден на
дванадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим.
Със Споразумение от 16.03.2006 г. по НОХД № 90/2006 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.325, ал.4 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 27.07.2004 г., е
осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, при първоначален
„строг” режим.
Със Споразумение от 17.04.2006 г. по НОХД № 473/2006
г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2
във връзка с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на
25.03.2004 г., е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален
„строг” режим.
С Определение
№ 113/05.06.2006 г. по ЧНД № 832/2006 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК спрямо С.Г.Я. е
определено общо наказание по НОХД № 116/2005 г. на Районен съд – Стара Загора,
НОХД № 311/2005 г. на Окръжен съд – Стара Загора, НОХД № 90/2006 г. на Районен
съд – Стара Загора и НОХД № 473/2006 г. на Районен съд – Стара Загора -
дванадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим.
С Определение № 686/23.10.2014 г. по ЧНД № 437/2014 г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 30.10.2014 г., е
допуснато условно предсрочно освобождаване на л.св.С.Г.Я. от неизтърпяната част
от наказанието по ЧНД № 832/2006 г. по описа на Районен съд – Стара Загора –
дванадесет години лишаване от свобода, който неизтърпян остатък е бил една
година и тринадесет дни. В рамките на изпитателния срок - една година и
тринадесет дни, на осъденото лице е наложена пробационна мярка за срок от шест
месеца.
С Определение № 298/21.04.2015 г. по ЧНД № 100/2015 г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 07.05.2015 г., на
основание чл.70, ал.7 от НК, поради неизпълнение на постановената пробация, е
постановено С.Г.Я. да изтърпи при
първоначален „строг” режим неизтърпяната част от наказанието дванадесет години
лишаване от свобода, наложено му по ЧНД № 832/2006 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, а именно една година и тринадесет дни, от изтърпяването на която
е бил условно предсрочно освободен с Определение № 686/23.10.2014 г. по ЧНД №
437/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Наказанието, за което е бил условно предсрочно
освободен, С.Г. Я.е изтърпял на 21.04.2016 г.
Подсъдимият Г.Г.И. е многократно осъждан, като
осъжданията му, от значение за правната квалификация на деянието по
повдигнатото срещу му обвинение, са следните:
Със Споразумение № 584/07.12.2012 г. по НОХД №
1664/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК,
извършено на 24.01.2012 г., е осъден на лишаване от свобода за срок от една
година, при първоначален „строг” режим.
Със Споразумение № 589/12.12.2012 г. по НОХД №
2586/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.325,
ал.4 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” във
връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 13.08.2012 г., е осъден на девет
месеца лишаване от свобода.
С Определение
от 17.01.2013 г. по ЧНД № 2723/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
влязло в сила на 02.02.2013 г., на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23,
ал.1 от НК, спрямо Г.Г.И. е определено общо наказание по НОХД № 1664/2012 г. и
по НОХД № 2586/2012 г. – и двете по описа на Районен съд – Стара Загора, а
именно на лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален „строг”
режим. На основание чл.24 от НК размерът на определеното общо наказание е
увеличен с два месеца, като е постановено така увеличеното общо наказание да
бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
Наказанието от една година и два месеца лишаване от
свобода е изтърпяно от Г.Г.И. на 08.12.2013 г.
Гореизложените обстоятелства се установяват от съобщените
от подсъдимите пред съда характеристични данни, от съдържащите се на л.103 и л.104 ДП декларации за семейно,
материално и имотно състояние на подсъдимите, от наличните в досъдебното
производство справки за съдимост на двамата подсъдими (л.79-93 ДП) и служебно изисканите от съда актуални такива
– рег. № 2320/11.07.2017 г. и рег. №
2319/11.07.2017 г. с приложени към тях бюлетини за съдимост, още и от
изисканата справка от ГД „Изпълнение на наказанията” – вх. № 9145/19.07.2017 г.
И двамата подсъдими - С.Г.Я. и Г.Г.И. не работели. Подсъдимият С.Г.Я. след като бил освободен от
затвора през м.април.2016 г. заживял при брат си – подсъдимият Г.Г.И.. Двамата и жените, с които живеели на семейни
начала, се издържали като събирали ПВЦ отпадъци от контейнерите за смет, които след
това предавали в пунктове за изкупуване на отпадъци.
На 25.12.2016 г., сутринта,
двамата подсъдими – С.Г.Я. и Г.Г.И. - предали ПВЦ отпадъци в пункт, намиращ се в близост
до ж.п. гара - Стара Загора, като за тях получили сума в размер на 30.00 лева.
Около обяд се прибрали в дома на подсъдимия Г.И.,***, като преди това си купили
половин литър ракия, за да се почерпят. Около 18.30 часа, докато пиели и
разговаряли, двамата подсъдими решили да отидат до центъра на града заедно с
жените си, с които съжителствали на семейни начала. Четиримата се разходили из
града и след като стигнали до ж.п. гарата тръгнали да се прибират обратно към
домовете си. По време на разходката подсъдимия Г.Г.И. решил двамата с брат си
да отидат до пункт за изкупуване на цветни и черни метали, намиращ се в района
на старите гробища, от там незабелязано да вземат
малко количество метални отпадъци, които по-късно да продадат и по този начин
да си набавят пари, с които да посрещнат по-добре Новата година. Когато
наближили района на бившето кино „***“, подсъдимият Г.Г.И. казал на брат си –
подсъдимият С.Г.Я., че двамата трябва да свършат някаква работа. Подсъдимите изпратили
жените си да се прибират, а те се отправили пеша в посока към кв. „***“.
Първоначално подсъдимият С.Г.Я. не знаел за намеренията на брат си, но след
като подсъдимият Г.Г.И. му казал за плана си, той не се възпротивил. Около 20.30
часа подсъдимите пристигнали до набелязания пункт за вторични суровини, намиращ
се в двора на завод „***“, в кв. „***“ на град Стара Загора. Дръпнали една
ламарина от оградата и по този начин незабелязано проникнали в двора на
сградата. Навън било тъмно, но двамата подсъдими знаели какво е разположението
на пункта за вторични суровини, тъй като преди това били предавали в същия отпадъци.
Видели, че има пазач, но той стоял в офиса на пункта.
Посоченият пункт за изкупуване на
метални и други отпадъци бил стопанисван от ЕООД „***“ - с.***, община Стара
Загора, с управител А.И.И. (справка от търговския регистър – л.36 ДП).
Свидетелят И.И.А. – баща на А.И.И., бил търговски пълномощник на посоченото
дружество (пълн. – л.35 ДП) и като такъв отговарял за този пункт за изкупуване
на отпадъци, където била и местоработата му.
По-рано същия ден - 25.12.2016 г.,
свидетелят И.И.А. се обадил на свидетеля Д.С.Г. - на 75 години, и го помолил да
пази пункта през нощта, защото охранителят му бил болен. Свидетелят И.И.А.
обяснил, че има някаква работа и след като я свърши ще се върне в пункта. Свидетелят
Д.С.Г. се съгласил и около 17.00 часа пристигнал в офиса на пункта. Свидетелят И.И.А.
му казал да стои в офиса, а ако чуе някой да влиза в двора или ако възникнат
някакви проблеми, да натисне паник-бутона на СОТ, с който бил оборудван пунктът.
Свидетелят И.И.А. излязъл и заключил външната врата на пункта.
Пунктът за изкупуване на метални и други отпадъци,
стопанисван от „****” ЕООД – с.***, представлявал голям двор, в който имало
навеси, под които се съхранявали вторичните суровини - черни и цветни метали,
както и ПВЦ отпадъци. Дворът бил голям, около декар и половина, заграден с
метална ограда, като имало и видеонаблюдение. Оставеният като пазач възрастен
мъж - Д.С.Г. се опитал да пусне осветлението в двора, но не успял и се отказал.
Стоял в офиса на дивана и гледал телевизия.
Междувременно двамата подсъдими
обикаляли двора на пункта и търсели медни отпадъци. Подсъдимият Г.Г.И. влязъл
под един от навесите в двора и от там взел чувал с отпадъци, който се оказало,
че е пълен с железни планки. Понеже желязото било евтино, двамата подсъдими
оставили чувала отвън до оградата и отново влезли в пункта да търсят медни
отпадъци.
Около 21.00 часа вечерта, когато
на вън отдавна било тъмно, свидетелят Д.С.Г. излязъл от офиса, насочвайки се към тоалетната, която се намирала в двора на
пункта. По същото време подсъдимият С.Г.Я. бил зад помещението на офиса, от там
видял пазача да излиза в двора и се уплашил
при вида му, тъй като решил, че охраната на пункта е въоръжена. Подсъдимият С.Г.Я. се хвърлил върху свидетеля Д.С.Г.
и го съборил на земята. Подсъдимият Г.Г.И., който се намирал в близост, чул вик
и се отправил към офиса. Видял, че брат му – подсъдимият С.Г.Я., е съборил
пазача на земята. Двамата подсъдими се нахвърлили върху възрастния мъж и
започнали да го бият. Единият подсъдим се опитал да запуши устата на свидетеля Д.С.Г.
с някакви вестници, като същевременно му казвал да мълчи. През това време брат
му го ритал. Двамата подсъдими нанесли на пострадалия множество удари с юмруци и ритници по главата и тялото, след
което го изоставили. Възрастният мъж нямал
сили да се съпротивлява и не можел да извика за помощ. През цялото време бил в
съзнание и виждал какво правят подсъдимите, но тъй като било тъмно, различавал
само силуетите им. Свидетелят Д.С.Г. бил много уплашен. Междувременно подсъдимите
влезли в офиса, където се оказало, че няма нищо ценно за вземане. В двора на
пункта, в близост до мястото, където нанесли побой на пострадалия, подсъдимите
видели две торби, пълни с метални отпадъци. Подсъдимият С.Г.Я. взел една от
торбите и заедно с брат си - подсъдимият Г.Г.И., хукнали към отвора на
оградата, през който влезли. После двамата подсъдими се прибрали в домовете си
в кв. „***“, град Стара Загора.
Около 23.00 часа свидетелят И.И.А. се върнал в пункта
за изкупуване на цветни метали и пред вратата на офиса видял свидетелят Д.С.Г.
да го чака. Последният му обяснил, че е бил нападнат от две непознати лица от
ромски произход, като не видял какво са откраднали. Свидетелят И.И.А. веднага
се обадил на тел.112. На другия ден сутринта той установил, че от пункта
липсват около 12 кг медни отпадъци, 6 кг месингови В и К части и 10 кг метал–неръждавейка,
на обща стойност около 170 лв.
На следващия ден – на 26.12.2016 г., сутринта, подсъдимите
С.Г.Я. и Г.Г.И. видели, че в торбата има В и К части – 3 броя кранове и
алуминиева тава. Между 09.00 – 10.00 часа подсъдимият С.Г.Я. отишъл при свой
познат в кв.”***” - свидетелят И.С.С., комуто продал посочените вещи от торбата срещу сумата от 12.00
лв. След като подсъдимият С.Г.Я. си тръгнал, св. И.С.С. за сумата от 15.00 лв. препродал закупените вещи
на друго лице – Г., с прякор „М.“, който имал пункт за изкупуване на вторични
суровини.
Гореизложените обстоятелства се установяват по
несъмнен и категоричен начин въз основа на направеното от подсъдимите С.Г.Я. и Г.Г.И.
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, между които липсват същностни противоречия.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие – л.4
ДП, е, че при извършване на 26.12.2016 г. на това действие по разследването е
установено огъване на ламарината на оградата на пункта за вторични
суровини, находящ се в кв. „***“, в
двора на завод „***“, стопанисван от „***“ ЕООД с.***,
община Стара Загора, както и наличието на разпилени метални отпадъци – снимки №
3 и № 4 към фотоалбума - непосредствено
до отвора, оформен чрез огъване на ламарината. Върху огънатата ламарина на
оградата са намерени и иззети дактилоскопни следи. Заключението на изготвената
по делото дактилоскопна експертиза (л.44 ДП), обективирано в Протокол №
800/29.12.2016 г., изпълнено от вещото лице К.Г.Г.от *** при ОД на МВР – Стара
Загора, в чиято безпристрастност не съществуват основания за съмнение, е, че от
двете иззети дактилоскопни следи една е годна за сравнителна идентификация.
Вещото лице заключава, че годната за изследване дактилоскопна следа е идентична
с левия палец на подсъдимия С.Г.Я..
Показанията на свидетеля И.С.С. (л.37 ДП) също
уличават подсъдимия С.Г.Я., тъй като нему, рано сутринта на 26.12.2016 г., около 09.00 - 10.00 часа,
посоченият подсъдим занесъл за покупка металните отпадъци от торбата.
Подсъдимият С.Г.Я. е разпознат и от свидетеля Д.С.Г.
като едно от двете лица, нанесли му побой, вечерта на 25.12.2016 г. в двора на
пункта за вторични суровини на „***“ ЕООД, видно от обстоятелствата по протокол
за разпознаване на лица и предмети – л.39 ДП.
В обясненията си от хода на досъдебното производство
(протокол за разпит на обвиняем от 29.12.2016 г. – л.26 ДП), подсъдимият Г.Г.И.
признава, че той е предложил на брат си – подсъдимият С.Г.Я., да отидат до
пункта за вторични суровини в близост до старите гробища и да вземат от там
метални отпадъци. Съобщеният от двамата подсъдими (имайки предвид посочените
обяснения на подсъдимия Г.Г.И. и тези на подсъдимия С.Г.Я. по протокол за
разпит на обвиняем от 29.12.2016 г. – л.17 ДП) начин на проникване в двора на
пункта за вторични суровини съответства на обстоятелствата, установени при
огледа на местопроизшествие и заключението на дактилоскопната експертиза.
Обясненията на подсъдимите са непротиворечиви и относно това, че първи
подсъдимият С.Г.Я. е нападнал пазача – свидетелят Д.С.Г., като малко по-късно
към него се присъединил и брат му – подсъдимият Г.Г.И..
Първоначално заетото от подсъдимите становище, застъпено
в обясненията им пред разследващия орган, че не са упражнявали физическо
насилие върху пазача с изключение на това, че са го съборили на земята, се
опровергава от показанията на свидетеля Д.С.Г. (л.32 ДП), който подробно описва
действията на нападателите си. На показанията на свидетеля Д.С.Г. съответстват
показанията на свидетеля И.И.А. (л.34 ДП), който обяснява, че по лицето на бай Д.
личало, че е удрян и заключението на Съдебно-медицинска
експертиза на живо лице № 390/2016 г.
(л. 49 ДП), изготвено от вещото лице д-р Т.Г. Т.– ***. Видно от последното е, че
при извършен на 26.12.2016 г., към 15.00 часа, по искане на разследващия орган,
преглед на свидетеля Д.С.Г. са установени следните травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана, отоци и кръвонасядания по лицето; кръвонасядания на
гърба; кръвонасядания на двете мишници; кръвонасядания и отоци на лявата
подбедрица. Вещото лице, изготвило посоченото заключение, което е пълно, ясно и
обосновано, излага още и, че установените увреждания, са причинени от
действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по времето и
начина, съобщен от свидетеля Д.С.Г.. Вещото лице д-р Т.Г. Т.заключава, че
претърпените от пострадалия травматични увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Чрез заключението
на съдебно-оценителна експертиза (л.54 ДП), в което вещите са ценени заедно и
поотделно, по средни пазарни цени към време на извършване на деянието, се
установява, че стойността на отнетото
е както следва: 12 кг медни отпадъци – 90.36 лв.; 6 кг отпадъчни, месингови
части – 30.12 лв.; 10 кг метал–неръждавейка
– 16.00 лв. или всичко на обща
стойност 136.48 лв.
Имайки предвид изложеното, съдът прие, че събраните в
хода на досъдебното производство доказателства подкрепят в достатъчна степен
направеното от подсъдимите С.Г.Я. и Г.Г.И. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК
на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на установените по несъмнен и категоричен
начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От установените по делото фактически обстоятелства е
видно, че на 25.12.2016 г., вечерта,
в град Стара Загора, двамата
подсъдими - С.Г.Я. и Г.Г.И., действайки
в съучастие – като съизвършители, тъй като всеки от тях е участвал в самото
изпълнение на престъпното деяние и не може да бъде разграничена ролята на всеки
от тях в причиняването на престъпния резултат, чрез принуда – под формата,
както на сила, така и на заплаха, упражнена спрямо свидетеля Д.С.Г., са отнели
от владение на последния имущество – 12 кг медни отпадъци на стойност 90.36
лв., 6 кг месингови отпадъчни части на стойност 30.12 лв. и 10 кг метал
неръждавейка на стойност 16.00 лв., всичко на обща стойност 136.48 лв.,
собственост на „***“ ЕООД, с. ***,
община Стара Загора, с намерение
противозаконно да го присвоят.
За да отнемат чуждото имущество подсъдимите са
действали чрез сила – съборили са пазача
на това имущество (свидетелят Д.С.Г.) на земята и са му нанесли удари по цялото тяло – с ритници и
юмруци, целейки да преодолеят възможната съпротива от негова страна. Макар и
заплахата да е съсредоточена в настояването спрямо свидетеля Д.С.Г. да
мълчи, предвид конкретните обстоятелства, при които е отправено това
настояване, същото е породило страх у свидетеля за живота му. Сам, в тъмното, съборен на земята от двама
непознати мъже, единият от които се опитвал
да му запуши устата с вестници, а другият през това време го ритал, заставен с
думи и действия да мълчи, възрастният мъж несъмнено се е чувствал застрашен.
Горепосочените два акта – употреба на принуда и
отнемането на чуждите вещи от владение на пазача им с намерение за
противозаконното им присвояване – в неразривната си връзка, съставляват
особеностите от обективна страна на престъплението грабеж по чл.198, ал.1 от НК.
Подсъдимите са действали при форма на вина пряк умисъл,
съзнавайки общественоопасния характер на деянието си. Всеки от тях е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, както и че именно чрез използваната принуда
сломява съпротивата на пазача на тези вещи, за
да установи върху тях своя
фактическа власт и противозаконно да ги присвои. Въпреки това си съзнание
подсъдимите са искали и целели настъпването на точно този престъпен резултат.
Проява на прекия умисъл на подсъдимите е времето, през което проникват в пункта
за изкупуване на метали – в тъмната част на денонощието; в начина, по който влизат в пункта – чрез
огъване на ламарина от оградата му; в
това, че нападат пазача след като същият излиза от административната сграда на
двора, там където се съхраняват металните отпадъци, каквито подсъдимите са
отишли да вземат; в бързото им
отдалечаване от мястото на извършване на деянието с отнетото.
Всеки от двамата подсъдими е действал при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК – извършеното деяние е осъществено в срока
по чл.30, ал.1, предложение първо от НК след като съответният подсъдим е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК.
Това е така, защото подсъдимият С.Г.Я. е извършил
грабежа след като на 21.04.2016 г. е изтърпял наказанието от дванадесет години лишаване от свобода, наложено
му с Определение № 113/05.06.2006 г. по
ЧНД № 832/2006 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което на основание чл.25,
ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание по НОХД № 116/2005 г. на Районен съд
– Стара Загора, НОХД № 311/2005 г. на Окръжен съд – Стара Загора, НОХД №
90/2006 г. на Районен съд – Стара Загора и НОХД № 473/2006 г. на Районен съд –
Стара Загора.
Осъждането, определящо квалификацията на грабежа,
извършен от подсъдимия Г.Г.И., като такъв при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК е
това с Определение от 17.01.2013
г. по ЧНД № 2723/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, влязло в сила
на 02.02.2013 г., с което на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание по НОХД №
1664/2012 г. и по НОХД № 2586/2012 г. – и двете по описа на Районен съд – Стара
Загора, а именно лишаване от свобода за
срок от една година, което на основание чл.24 от НК е увеличено с два месеца,
като е постановено така увеличеното общо наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим. Посоченото наказание от една година и два месеца
лишаване от свобода е изтърпяно на 08.12.2013 г.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че:
-след като на 25.12.2016 г., в град Стара Загора, в
съучастие с подсъдимия Г.Г.И. - като съизвършител, действайки при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, е отнел чужди движими вещи
- 12 кг медни отпадъци на стойност 90.36 лв., 6 кг месингови отпадъчни части на
стойност 30.12 лв. и 10 кг метал неръждавейка на стойност 16.00 лв., всичко на
обща стойност 136.48 лв. от владението на Д.С.Г., ЕГН **********, собственост
на „***“ ЕООД – с.***, общ.Стара Загора, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и
заплашване, подсъдимият С.Г.Я. както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.199, ал.1,
т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл. 29,
ал.1, б.”а” от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен;
-след като на 25.12.2016 г., в град Стара Загора, в
съучастие с подсъдимия С.Г.Я. - като съизвършител, действайки при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, е отнел чужди движими
вещи - 12 кг медни отпадъци на стойност 90.36 лв., 6 кг отпадъчни месингови
части на стойност 30.12 лв. и 10 кг метал неръждавейка на стойност 16.00 лева -
всичко на обща стойност 136.48 лв. от владението на Д.С.Г., ЕГН **********,
собственост на „***“ ЕООД - с.***, общ.Стара Загора, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това
сила и заплашване, подсъдимият Г.Г.И. както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, в извършването на
което престъпление съдът го призна за виновен.
Относно наказанията:
За извършеното от всеки от двамата подсъдими
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
С оглед на това, че настоящото производство се разви
по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2
от НПК, то в този случай, разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда да определи на съответния подсъдим наказание при условията
на чл.58а от НК, т.е. да приложи чл.58а, ал.1 от НК, като редуцира с една трета
определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с това
са налице условията на чл.55 от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се
по-благоприятна за дееца.
По отношение на подсъдимия С.Г.Я.:
Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия С.Г.Я. обстоятелства: висока степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец, имайки предвид съдебното му минало, извън това, определящо
правната квалификация на извършения грабеж като такъв при условията на опасен
рецидив; средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние,
сравнена с тази на престъпления от същия
вид – от една страна отчитайки изключително ниската стойност на имуществото,
предмет на престъплението и естеството му на отпадък, от друга страна, имайки
предвид относително високия интензитет
на използваната сила за сломяване на съпротивата на пострадалия, както и това,
че деянието е извършено в съучастие под формата на съизвършителство от две
лица; обстоятелството, че
подсъдимият С.Г.Я. е този от двамата
извършители на грабежа, който първи се е нахвърлил върху пазача, охраняващ чуждото имущество;
изключително тежкото материално състояние на подсъдимия С.Г.Я.;
обстоятелството, че същият произхожда от социална среда, слабо укоряваща престъпленията
против собствеността като средство за препитание; това, че още в хода на
досъдебното производство подсъдимият С.Г.Я. активно е съдействал за
установяване на обективната истина.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и
в тяхната съвкупност съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността
такива.
Предвид гореизложеното и съобразявайки се с целите на
чл.36, ал.1 от НК, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия С.Г.Я.
наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което след като бе редуцирано с една
трета на основание чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на четири години лишаване от свобода, на каквото
го и осъди.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС съдът
постанови това наказание да бъде изтърпявано при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът постанови
приспадане при изпълнение спрямо подсъдимия С.Г.Я. на наказанието лишаване от свобода на времето,
през което е бил задържан под стража по ЗМВР за срок от 24 часа, по чл.64, ал.2
от НПК и по взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”,
считано от 28.12.2016 г. до привеждане в изпълнение на присъдата.
Тъй като подсъдимият С.Г.Я. не притежава имущество,
което може да бъде предмет на наказанието конфискация, съдът не постанови
такова на основание чл.45, ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимия Г.Г.И.:
При определяне на наказанието на подсъдимия Г.Г.И.,
съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства: висока степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец, имайки предвид съдебното му минало, извън това,
определящо правната квалификация на извършения грабеж като такъв при условията
на опасен рецидив; средна степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления
от същия вид – от една страна отчитайки изключително ниската стойност на
имуществото, предмет на престъплението и естеството му на отпадък, от друга
страна, имайки предвид относително
високия интензитет на използваната сила за сломяване на съпротивата на
пострадалия, както и това, че деянието е извършено в съучастие под формата на
съизвършителство от две лица;
обстоятелството, че подсъдимият Г.Г.И.
е инициатора за извършване на грабежа; изключително тежкото материално
състояние на подсъдимия Г.Г.И.; обстоятелството, че същият произхожда от
социална среда, слабо укоряваща престъпленията против собствеността като
средство за препитание; това, че още в хода на досъдебното производство
подсъдимият Г.Г.И. активно е съдействал за установяване на обективната истина.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и
в тяхната съвкупност съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността
такива.
Предвид гореизложеното и съобразявайки се с целите на
чл.36, ал.1 от НК, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия Г.Г.И. наказание
лишаване от свобода за срок от шест години,
което след като бе редуцирано с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на
четири години лишаване от свобода, на каквото го и осъди.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС съдът
постанови това наказание да бъде изтърпявано при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът постанови
приспадане при изпълнение спрямо подсъдимия Г.Г.И. на наказанието лишаване от
свобода на времето, през което е бил задържан под стража по ЗМВР за срок от 24
часа, по чл.64, ал.2 от НПК и по взетата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 28.12.2016 г. до привеждане в изпълнение на
присъдата.
Тъй като подсъдимият Г.Г.И. не притежава имущество,
което може да бъде предмет на наказанието конфискация, съдът не постанови
такова на основание чл.45, ал.1 от НК.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди:
-подсъдимия С.Г.Я. да заплати направените разноски в хода на досъдебното
производство - 109.38 лв. (сто и девет лева, 38 ст.) по бюджетната сметка на ОД
на МВР – Стара Загора;
-подсъдимия Г.Г.И. да заплати направените разноски в хода на досъдебното производство
- 109.38 лв. (сто и девет лева, 38 ст.) по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Стара Загора.
Причините за извършване на престъплението от двамата
подсъдими се състоят в утвърдените у всеки от тях престъпни нагласи и в стремежа им
за лично облагодетелстване без оглед на средствата.
Воден от горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: