Решение по дело №7171/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 799
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20211110207171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 799
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря Д. ХР. К.
като разгледа докладваното от М.ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110207171 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. ТР. ТР. от гр.София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-4332-
004248/12.03.2021г. на Началник Сектор ОПП - СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че на 19.01.2021г. не той, а брат му е управлявал неговия
автомобил, тъй като не е бил в гр.София, въпреки че потвърдил в декларация по чл.188
от ЗДвП в ОПП-СДВР, че на датата на деянието той е бил водач на заснетия
автомобил, тъй като установил обратното след допълнителен разговор с брат си. По
отношение на констатациите, че нарушението е системно извършено от негова страна,
намира че с оглед на датите на електронните фишове за предходните нарушения,
съответно 11.02.2019г., 21.08.2019г. и 12.02.2020г. е изминала повече от година от
настоящото нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Николов поддържа жалбата и
моли, въз основа на изложените в същата съображения, НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Представя писмени бележки, в които развива тезата, че от
показанията на барата на жалбоподателя се установило категорично, че на датата на
заснемане на нарушението, не Марио, а Станислав Т. е управлявал автомобила на
жалбоподателя, защото е трябвало да докара дървен материал на новостроящата се
къща, тъй като М.Т. бил зает. Излага и съображения, че не е налице квалифициращият
признак за системност по §6, т.62 от ЗДвП, предвид на приложеното по-тежко
1
наказание. Позовава се на константна практика на ВКС и ВС, според която системност
можело да е налице при три или повече нарушения, а в конкретния случай били
използвани два електронни фиша. Претендира за присъждане на разноски, в размер на
300 лева като заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не се представлява и не изразява становище по случая.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на М. ТР. ТР. е наложена глоба, в размер на 800лв. и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 19.01.2021г. в 13:23ч. в гр. София по
ул. „Околовръстен път”, с посока на движение от ул. ”Проф. Ал.Танев” към бул.
”Александър Малинов”, срещу №257 като водач на лек автомобил „Форд Рейнджър”,
рег.№СВ8966НВ, се е движил с наказуема скорост от 87км/ч., засечена от 90 км/ч., след
приспаднат толеранс от 3%, при ограничение на скоростта от 50км/ч. за населено
място, установено с техническо средство - система за видеоконтрол TFR1-M, №506,
клип №12368, записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и рег.номер на МПС,
като нарушението е системно, тъй като е извършено в рамките на една година след
влизане в сила на електронни фиша: К №3399190 влязъл с в сила на 29.07.2020г., К
№3202482 влязъл в сила на 29.07.2020г. и К №3135643 влязъл в сила на 29.07.2020г. -
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН бл.№665932/10.02.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП.
Разпитани по делото са свидетелите В. ХР. АТ. - актосъставител и ВЛ. АТ. КР. -
присъствал при съставяне на акта, според които след като е получен клип от мобилната
система за видеоконтрол, са установили чрез справка собственика на засеченото МПС
и са го призовали. Лицето се явило в ОПП-СДВР, предявен му бил клипа и то
попълнило декларация по чл.188 от ЗДвП, че на датата на клипа е управлявало
заснетия автомобил. Установили също така, че това е системно нарушение на лицето,
тъй като при генериране на клипа за последното нарушение, се визуализирали и
предходните, които са за превишена скорост. В негово присъствие му съставили
АУАН и му го предявили и връчили.
Разпитан по делото е свид. Станислав Трайчев Т., според който след като брат
му - М.Т. му казал, че има глоба за превишена скорост за нарушение през м.01.2021г.,
той се сетил, че тогава, тъй като жалбоподателят бил зает, се наложило с неговия
автомобил, който е високо проходим да докара дървен материал за новостроящата се
къща в с.Вакарел. Тръгнал от селото и се движил по Околовръстното, след като
натоварил дървения материал отново отишъл на строежа. Спомня си за случая, защото
2
само тогава брат му бил възпрепятстван и той карал колата, макар, че в периода от
м.01. до м.03.2021г. няколко пъти управлявал автомобила на жалбоподателя, тъй като
М.Т. предпочитал той да си го кара, но тогава така се наложило, защото бил
ангажиран, а с автомобила на свидетеля не можело да се стигне до строежа, трябвало
високо проходим автомобил, какъвто бил този на брат му - „Форд Рейнджър”.
Допуска, че може той да е управлявал заснетото МПС, тъй като по принцип се увличал
по високите скорости.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП,
намира че е със задължителното в чл.42 от ЗАНН. Спазени са изискванията за
съставяне и предявяване, съответно по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е
съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи по т.1.2.
НП е издадено при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.57,
ал.1 от ЗАНН. Издадено е от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.6.
Констатациите в акта и НП относно извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, категорично се установиха от показанията на тримата свидетели, които съдът
кредитира като логични, единни и хронологично последователни, както
незаинтересовани. Техните показания се потвърдиха от АНП.
Не се спори по делото, а се установи от писмените доказателства, които са част
от АНП - ежедневната форма на отчет и протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/, че на 19.01.2021г. е използвана АТСС TFR1-
M, №506 в служебен автомобил, рег.№С8556МС, с начало на работа 12:40 часа и край
на работа 15:00 часа, в участъка от пътя в гр.София, ул.“Окоровръстен път“ до №257,
посока от ул.“Ал. Танев“ към бул.“Александър Малинов“, при ограничение на
скоростта от 50км/ч. без пътен знак, стационарен режим на измерване, посока на
задействие - приближаващи служите.
Към датата на деянието, АТСС е от одобрен тип средство за измерване, видно от
удостоверение №10.02.4835 и успешно преминала последващ контрол, според
протокол №2-38-21 от 28.01.2021г., със срок на валидност една година, а предвид на
разпоредбата на 30, ал.5 и чл.43 от Закона за измерванията, означа, че към датата на
заснемане на нарушението и засичане на скоростта на движение - 19.01.2021г. е
3
технически изправна, да засича и заснема в срокът на периодичният контрол.
Процесният участък ул. „Околовръстен път”, с посока на движение от ул. ”П..
Ал.Т.” към бул. ”А. М.”, срещу №257 е в чертите на гр. С., т.е. това е населено място,
което е отразено на картата, на гърба на клипа, според изискванията на Наредба
№8121з-532/2015г. и отговаря на дефиницията на §6, т.49 от ЗДвП. Това означава, че
по правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално допустимата скорост за движение в
населено място на МПС е 50км/ч.
Категорично от клипа, се установи, че засечената скорост на движение на
заснетия автомобил е 90км/ч., а след отчетения толеранс от 3%, наказуема е от 87
км/ч., т.е. водачът се е движил с превишена скорост, над максимално разрешената, за
каквото нарушение е наказан с процесното НП.
Жалбоподателят, не оспорва констатациите за извършеното нарушение, а
неговото авторство. Действително установи се, според представената декларация по
чл.188 от ЗДвП, която е част от АНП, че жалбоподателят собственоръчно е декларирал,
че на 19.01.2021г., около 13:23 часа, той е управлявал автомобила с рег.№СВ8966НВ,
негова собственост. Тези обстоятелства обаче се опровергаха от показанията на свид.
Станислав Т., който под страх от наказателна отговорност заяви, че през м.01.2021г. е
управлявал автомобила на брат си - жалбоподателя, тъй като той е бил зает, строял е
къща и се е наложило да се достави дървен материал, а освен с неговия автомобил,
свидетелят не е можел да използва собствения си, тъй като се изисква високо
проходим, какъвто е този на М.Т.. Макар показанията на С. Т. да не бяха много добре
структурирани и конкретни, в това число и леко хаотични, съдът не счита, че има
основания да ги отрече като недостоверни. На първо място, НП е връчено на М.Т. на
26.04.2021г., след което той е споделил на брат си за наказанието, когато Станислав Т.
се е сетил, че през м.01.2021г. той е управлявал засечения автомобил. Разбираемо е
около година след случая, Станислав Т. да не може да посочи точната дата, на която е
управлявал МПС на жалбоподателя, при положение, че е правил това няколко пъти и
през м.02. и през м.03 на 2021г. Свидетелят беше категоричен, че се сеща за
м.01.2021г., че той е управлявал МПС, тъй като тогава брат му е бил зает и се е
наложило да отиде за дървения материал за строежа на къщата на М.Т.. На второ
място, жалбоподателят е призован в ОПП-СДВР на 10.02.2021г., когато е било
изискано от него да декларира, на 19.01.2021г. кой е управлявал неговия автомобил.
Според този съдебен състав, житейски е логично, месец след дадено събитие при
приложение, че М.Т. избягва да предоставя автомобила си на друг, според показанията
на С. Т., да декларира, че той е управлявал автомобила и на по-късен етап, когато си
общуват с брат си да е подсетен от него, че не го е управлявал той. Затова, съдът не
счита, че става въпрос за реализиран състав на престъпление по чл.313, ал.1 от НК за
невярно декларирани, а за предположение от срана на М.Т., довело до погрешно
4
излагане на обстоятелства за авторство. Изхождайки, че става въпрос за неговия
собствен автомобил и маршрут, по който минава, както и че само той управлява
автомобила си, поставен в условия на изненада в ОПП-СДВР, без да може да се
подготви, е декларирал, че и на 19.01.2021г. е управлявал личния си автомобил.
При това положение, се обори доказателствената сила на АУАН, като
жалбоподателят при реализиране на тежестта си на доказване, категорично установи,
че не той, а друго лице е управлявал неговия автомобил с превишена скорост на
процесната дата, заснето с АТСС.
При изложените съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се осъжда правилността на квалификацията за системност,
правилността на наложените наказания по размер и налични ли са основанията на
чл.28 от ЗАНН.
Съдът за коректност трябва да каже, че се установи категорично, че АТСС е
била ситуирана в служебен автомобил на МВР в гр.София, ул.“Окоровръстен път“ до
№257, посока от ул.“Ал. Т.“ към бул.“А.М.“, а не срещу №257, както е записано в
АУАН и НП. Това се вижда и на генерираните карти от АТСС. С оглед обаче на
горните изводи, тези аргументи са само за пълнота на изложението и нямат решаващо
значение за незаконосъобразността на разглеждането НП.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски - заплатено
адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева по договор за правна защита и
съдействие, които въззиваемата страна, следва да бъде осъдена да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №21-4332-004248/12.03.2021г. на
Началник Сектор ОПП - СДВР като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА въззиваемата страна ОПП-СДВР да заплати в полза на
жалбоподателя М. ТР. ТР. с ЕГН ********** направените от него разноски в
производството, в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5