Решение по дело №1226/2021 на Административен съд - Пловдив

Gerb osnovno jpeg РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2049/1.11.2021г.

гр.Пловдив, 01 . 11 . 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1226/2021г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Д.С.В.,***, ЕГН **********,***, с пълномощник адв. Зл.С. /съдружник в Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници”/, обжалва Заповед № 761/27.04.2021г. на Административния ръководител и Председател на Районен съд - Пловдив, с която на основание чл.327 ал.1 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ е обърнато внимание на съдия Д.В. за допуснати от него нарушения по движението на 31 дела, изразяващи се в забавяне насрочването им в открито съдебно заседание и забавяне движението по гр.д. № 11639/2018г., чието разглеждане е отложено от с.з. на 31.03.2021г. за дата 21.10.2021г., с които действия не е спазил сроковете, посочени в утвърдени със Заповед № 1677/09.10.2020г. – Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските и наказателните производства в Районен съд – Пловдив.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, постановена при нарушение на процесуалните правила.

С позоваване на чл.327 и чл.314 ЗСВ е посочено, че заповедите за обръщане на внимание се издават по реда на чл.314 ЗСВ спрямо съдия, който е привлечен към дисциплинарна отговорност, като привличането към дисциплинарна отговорност съгл. чл.310 ал.1 ЗСВ се извършва със заповед на административния ръководител. В случая отсъства заповед за привличане към дисциплинарна отговорност, която да е издадена преди връчване на заповедта за обръщане на внимание. Според жалбоподателя макар производството по чл.327 ЗСВ да е квазидисциплинарно, разписаната в закона процедура следва да се спазва стриктно – цитирано е Решение № 4200/2013г. на ВАС по адм.д.№ 14354/2014г. Счита се, че издаването на заповед за обръщане на внимание без да е открито производство е в нарушение на законовите правила, което е достатъчно формално основание за отмяната й.

Отрича се да е налице основанието на чл.327 ал.1 ЗСВ с твърдение, че не са допуснати нарушения по образуването и движението на делата, нито по организацията на работата. Заявено е, че правомощията на Председател на районен съд са уредени в чл.80 ЗСВ и независимо от задължителността на утвърдените от него правила за организацията на работа на съда, правилата са свързани само с правомощията на административния ръководител по чл.80 ал.1 ЗСВ, но не могат да създават за съдиите повече задължения от установените в закона. Твърди се, че председателите на съдилищата не разполагат с компетентност със заповеди да създават задължителни за съдиите срокове, различни от законоустановените или утвърдените с практиката на Инспектората или Съдийската колегия на ВСС. Жалбоподателят е заявил, че не е запознат със съдържанието на Заповед № 1677/09.10.2020г. на Председателя на РС – Пловдив, като същата не му е връчвана или обявена по начин, чрез който да узнае нейното съдържание. Посочено е, че процесуалният закон не въвежда 5-дневен срок за насрочване на делото, след изтичане на срока за отговор на исковата молба, а практиката на Инспектората към ВСС е в смисъл, че разумният срок за насрочване на дело, след изтичане на срока за отговор на исковата молба е три месеца, който срок според жалбоподателя се прилага за натоварените съдилища, като РС - Пловдив е един от най-натоварените и реалната натовареност на граждански съдия в РС - Пловдив е по-голяма от тази на районен съдия в СРС. Позовава се на т.X.1 от Правилата и мерките за работа на съдилищата в условията на пандемия, приети с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 15/12.05.2020г., изменени и допълнени по протокол № 16/19.05.2020г., изм. и доп. по протокол № 17/02.06.2020г., изм. и доп. по протокол № 39/10.11.2020г., изм. и доп. по протокол № 40/17.11.2020г., според които - докато действат правилата и мерките за работа на съдилищата в условията на пандемия, производствата по делата се движат с по-бавни темпове и ще приключват – голяма част от тях, извън тримесечните инструктивни срокове, при което разумният срок за насрочване на дело е дори повече от три месеца. В тази вр. е посочено, че в РС-Пловдив се заседава по график, който не е обвързан с епидемичната обстановка в страната, като съдията заседава в дните посочени в графика, който се изготвя месец за месец. Без изготвен график съдията няма възможност за насрочване на дела, защото няма определени заседателни дни и насрочването на всички „готови” дела става невъзможно. От една страна графикът е недостатъчен, а от друга – времевите стандарти въвеждат непостижими срокове за насрочване на делата и се създава потенциална предпоставка за нарушения от всички съдии.

Жалбоподателят твърди, че няма забавени дела, както и че обявява решенията в рамките на месечния срок с дребни забавяния от една седмица при струпване на повече дела за изписване. Поддържа, че е намалил висящите дела на състава и че насрочва в порядъка на месец-два, в зависимост от сложността на делото и с оглед това, че прави подробни доклади по чл.140 ГПК. По отношение забавяне движението по гр.д. № 11639/2018г. с отлагане от 31.03.2021г. за 21.10.2021г., е посочено, че делото е отсрочено по искане на страните за след седем месеца, тъй като се касае за имот - апартамент, при който една част от идеалните части са частна държавна собственост, а страните са в преговори по спогодба, която изисква провеждане на процедура по ЗДС. Според отразеното в протокола от съдебно заседание по това дело, двете страни за заявили искане за пренасрочването му за месец октомври или ноември, при което положение съдът не би могъл да откаже с довод, че съдията не разполага с изготвен график. Делото е насрочено в избрана от съдията дата, с указание към секретарката да уведоми за това. Изложеното е относимо при делата за делба, при които тече административна процедура по ЗУТ и съделителите искат пренасрочване за след седем-осем месеца. Според оспорващото лице, дори да има нарушения, те не представляват виновно неизпълнение на задълженията на съдията.

Ведно с изложеното се твърди, че обжалваната заповед съдържа неверни констатации, тъй като началната дата на броене на сроковете по посочените 31 дела е неправилна с довод, че подаване на отговор на искова молба и изтичане на срока за отговор са две различни неща. От изтичане срока за отговор настъпват част от процесуалните преклузии, а не от датата на фактическо подаване на отговор. Освен това, в делбените производства рядко има по един ответник и част от съделителите може да са подали отговор, а друга - не, като за тях все още не е изтекъл срок за отговор на исковата молба, а делото не може да се насрочи преди да изтече срокът за отговор спрямо всички задължителни другари в процеса, по отношение на което жалбоподателя сочи, че има организация с деловодителката на състава за засичане и поставяне на бележки кога изтича срокът за отговор.

Поддържа се, че оспорената заповед е издадена в резултат на лично негативно отношение на Председателя на съда към жалбоподателя, предвид активността на съдия В. по значими въпроси за съда с изразена противоположна позиция спрямо виждането на Председателя на съда. В тази вр. е заявено, че принципната позиция на жалбоподателя да не дава обяснения на ръководството на съда произтича от постоянните заповеди на председателя по чл.80 ал.2 ЗСВ, които винаги получава след като се изкаже на общо събрание. Счита се, че за да бъде ангажирана отговорността на конкретен магистрат, следва да бъде направен анализ на професионалното му поведение в сравнение с това на съдиите в същия съд. Изтъкнато е, че смъкнатата висящност на състава отразява насрочване на делата, а не обратното.

В ход по същество адв.С. поддържа процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед – отсъства заповед за привличане към отговорност. В тази насока бе заявено, че представената Заповед № 1708/19.10.2020г. за предупреждение за ангажиране на дисциплинарна отговорност не е идентична със заповед за привличане към отговорност, която да е открила производството, тъй като проверката по делата на съдия В., довела до издаване на обжалвания административен акт, е извършена през м.март 2021г. по отношение твърдението в обжалваната заповед за нарушение на утвърдените със Заповед № 1677/09.10.2020г. Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на граждански и наказателни дела в РС – Пловдив, като за съществуване на заповедта от 09.10.2020г. жалбоподателят е научил от други заповеди на Председателя на съда. Заповедта от 09.10.2020г. не е връчвана на жалбоподателя, нито е уведомен за запознаване със същата от информационната система на съда. В този см. не е ясен моментът, от който съдия В. е следвало да спазва Времевите стандарти. Същите въвеждат срок за насрочване на делата, различен от посочения в Правилата на ВСС, Съдийска колегия. По отношение субективната страна на нарушението е посочена натовареността на жалбоподателя, считана за доказана по делото – справка за натовареност на съдиите от брачно и гражданско отделение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г. /представена с молба от 26.08.2021г./. Според справката съставът на съдия В. /IV гр.състав/ е с най-много постъпили дела спрямо останалите делбени състави /VI, VII, XIII/ - 744 спрямо 691, 592, 669. Съдия В. има най-много разгледани дела – 959, спрямо останалите състави – 918, 813, 901. Съдия В. има и най-много свършени дела – 713, в сравнение с останалите делбени състава – 671, 698, 633. При сравнение с всички граждански и брачни състави, само шест имат повече постъпили дела от съдия В. и по-голям брой разгледани дела, вкл. само 10 състава имат повече свършени дела. Изтъкнато е, че съдия В. няма нито едно ненаписано в едномесечния срок решение. Освен това, според показанията на свидетелите, съдия В. е разглеждал не само делбени дела, а и дела по Закона за защита от домашното насилие, ЗМВР, ЗГР, заповедни производства, обезпечения, охранителни производства, за настаняване на принудително лечение и др.работата по делбените дела е по-трудоемка, с много страни, с по-голяма фактическа и правна сложност. По отношение делата, за които е наказан жалбоподателя е отбелязано, че същите са посочени в обжалваната заповед, към която са приложени две справки – от 22.03.2021г. и от 16.04.2021г. Към дата на издаване на заповедта – 13 от 31 дела са насрочени в периода между датите на двете справки /дела с №№ 4818/19г., 13058/20г., 15989/20г., 16365/20г., 16067/20г., 17118/20г., 14966/20г., 247/20г., 9924/20г., 17471/20г., 14238/20г., 934/21г./, като дело № 934/21г. фигурира в заповедта, но не е отразено в никоя от двете справки като ненасрочено дело. Между март и април 2021г. са насочени и дела с №№ 2671/21г. и 7056/21г. Тоест, 13 или 14 от делата, за които е наказанието, са били насрочени към дата на издаване на заповедта или – не съществува нарушение, изразяващо се в ненасрочване на 31 бр. дела. За дело № 15555/20г. в справката е посочено, че срокът за отговор изтича на 23.07.2021г., а заповедта е от 27.04.2021г. По отношение твърденията в жалбата за лично отношение, се считат за доказани недобри практики в съда в отношенията между колегите, посредством свидетелските показания. В частност, некоректно отношение е налагане наказание за дела, по които няма нарушение. Адв.С. пледира за отсъствие на виновно неизпълнение на служебните задължения и поддържа, че от показанията на свидетелите – заместник председатели на съда, следва извод, че като нарушение се третира лошата комуникация, вкл. че Д.В. не се е отзовал на разговори след издадени заповеди за това, че организира работата си по различен начин от приетото. В тази насока бе направено позоваване на заповедта за съдия Л. и обясненията към нея, както и към показанията на свидетелите относно коментирането между съдии и ръководство за насрочване на дела на дати, извън графиците /в частност св.Т. на л.31 – съдия В. насрочил делото за октомври без да е казал/. Поставен е акцент и на показанията на свидетелите Д. и М., вкл. на заместниците, относно невъзможността съдиите да спазват времевия стандарт за насрочване на делата в 5 дн.срок след отговор, предвид водените разговори между съдии и ръководство в тази насока и подходът при споделяне на проблеми. Тоест, съдиите са в ситуация, в която може да бъде правен избор за реализиране на дисциплинарна отговорност, като съдиите М. и Л. са с по-големи забави, но на тях не е издадена заповед за обръщане на внимание. Жалбоподателят не е бездействал умишлено, тъй като въпреки отсъствието на разговори е насрочвал дела и няма нарочно ненасрочени дела. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените разноски.

Жалбоподателят по същество поддържа некоректност на данните в справките от 01.07.2020г. и от 01.04.2021г., предвид постъпването му на работа в РС-Пловдив през 2020г. и действителната натовареност на състава. Изтъква голямата натовареност на съда и стремежът му да работи максимално добре при спазване на процесуалните срокове. Заявено бе, че няма логика в твърдението за ненасрочване на дела и наличието на най-много решени дела и съответно – най-малко делби към 31.03. на неговия състав. Заяви, че действително е имал определени конфликти, считал е, че не трябва да дава обяснения, тъй като е приемал изискването им за лично отношение. Към конкретния етап така е считал, тъй като заповедите се издавали винаги след негови изказвания на общи събрание, поради което останал с подобни впечатления.

- Ответникът – Административен ръководител и Председател на Районен съд - Пловдив оспорва жалбата и счита обжалваната заповед за законосъобразна /писмено становище, л.57 и сл./. Поддържа, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на процесуалните правила при постановяване на заповедта, като препращането към реда за издаване на заповеди, с които се уреждат другите наказания по чл.308 ал.1 ЗСВ е направено с оглед гарантиране правото на защита на съдията, чрез осигуряването му на възможност да направи възражения или да даде обяснения. В случая преди издаване на процесната заповед са били издадени две заповеди на Председателя на съда с № 523/26.03.2021г. и № 603/07.04.2021г., касаещи описаните в оспорената заповед нарушения, като и в двата случая на съдията са били изискани обяснения и такива не са дадени. С отделна Заповед № 663/19.04.2021г. на Председателя на съда е била инициирана изрична среща между ръководството на съда и жалбоподателя, но съдията не се явил на нея. В реда на изложеното, независимо, че не е издадена изрична заповед за откриване на дисциплинарно производство или за привличане към дисциплинарна отговорност, на жалбоподателя е била предоставена възможност за изразяване на отношение и представяне на писмени обяснения, вкл. се яви на указаната среща. Тоест, било е гарантирано правото на защита в производството по налагане на дисциплинарната мярка, което е различно от налагане на дисциплинарно наказание.

Според ответникът по смисъла на чл.80 ал.2 ЗСВ, разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организация на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. В тази вр., основното законово вменено задължение на Председателя на районния съд е да осъществява общо организационно и административно ръководство на съда и в частност – да организира работата на съдиите – чл.80 ал.1 т.2 ЗСВ. Именно в тази насока Председателят на съда създава правила за организация на работата, които трябва да бъдат спазвани, каквито са приетите Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на делата в РС – Пловдив. Същите целят недопускане на неоснователно забавяне на съдебните производства и осъществяване на по-ефективен процес, както и ефективен контрол върху движението на образуваните в съда дела, чрез уеднаквяване на съдебните процедури. Времевите стандарти със заповедта, с която са утвърдени, са публикувани на вътрешната информационна страница на съда, която е общодостъпна за всички съдии и служители и по този начин са сведени до знанието им. Незапознаването с тях от страна на даден магистрат или служител не е основание за неспазването им, като в случая преди издаване на оспорената заповед са издавани предходни заповеди относно спазване на сроковете по Времевите стандарти и са проведени събрания на съдиите, както и лични срещи между съдията и ръководството на съда по тези въпроси.

Твърди се, че съображенията на жалбоподателя за практиката на Инспектората относно тримесечен срок за насрочване на дело след изтичане на срока за отговор в натоварените съдилища са неверни и не кореспондират с действителното положение. В тази връзка са посочени Заповед № 28/15.01.2010г. и № 91/18.02.2010г. на Председателя на съда, уреждащи времевите стандарти в изпълнение на препоръки на Инспектората, съдържащи подобни и дори по-кратки срокове. Заявено е, че при извършените комплексни планови и отделни тематични проверки от Инспектората не са констатирани утвърдени от Председателя на съда неразумни срокове за движение на делото. В докладите от проверките винаги се е посочвало, че е създадена много добра организация и съществува дисциплина по отношение спазването на сроковете.

Считат се за подвеждащи аргументите в жалбата, свързани със забавяне на сроковете поради пандемията – в обжалваната заповед нито едно от описаните 31 дела, които не са били насрочени, не е с изтекъл срок за отговор в периода на въведеното извънредно положение, а много след това – те са от началото на 2021г., при действието на утвърдената организация за работа на съда в условията на пандемия. По отношение утвърденият месечен график в РС – Пловдив е посочено, че е съобразен с въведените времеви стандарти и с цел – недопускане на забава при разглеждане или отлагане на делата. Насрочването на дела извън графика на състава създава затруднения за цялостната организация на работата на съда, освен което при 45 съдии /20 в гражданско отделение, 5 в брачно отделение и 20 в наказателно отделение/, съдът разполага с 13 зали. Графикът се изготвя за осигуряване на обективна и пълноценна работа на съдиите с еднакъв брой заседателни зали в месеца при съобразяване и с равен брой дежурства. Тоест, създадени са еднакви условия за работен процес на всички.

По отношение на гр.д.№ 11639/2018г. е посочено, че преди последното отлагане е имало две предходни отлагания за общ срок от 5 месеца за постигане на спогодба между страните, както и че изрично представителят на ответника е посочил в с.з., че като юрисконсулт няма пълномощия за сключване на спогодба и счита делото за изяснено от фактическа страна. Изтъкнато е, че в жалбата не са изложени съображения по нито едно от конкретно посочените 31 дела, насрочването на които е забавено, като за 2/3 от тях още продължава да бъде забавено и към момента. Поставен е акцент на делото, във вр. с подаден сигнал по което е инициирана проверката на състава на жалбоподателя - гр.д.№ 15898/2020г. : същото още не е насрочено при изтекъл срок за отговор на 23.02.2021г. и липса на подаден от някой от ответниците отговор. Описаните данни се поддържа да обосновават извод за системни нарушения при организация на работата на жалбоподателя, а не за изолиран случай, вкл. за демонстративно неизпълнение на даваните му указания за спазване вътрешните правила на съда. Изтъкнато е, че в случая не е обърнато внимание за забавени откъм срок за постановяване решения и в оспорената заповед не е правена съпоставка между работата на съдията и останалите съдии, а е взето отношение само по неспазени срокове за насрочване на дела.

Като изцяло неоснователни са квалифицирани твърденията за лично и тенденциозно отношение спрямо жалбоподателя, тъй като проверката на състава е инициирана вр. с подаден сигнал от адвокат за конкретно ненасрочено дело с изтекли срокове за отговор. Проверката е била цялостна с цел обективност и пълнота, както и за преценка дали се касае за инцидентен случай на забава или за практика на съдията при администриране на делата в състава. Изтъкнато е, че спрямо нито един от съдиите от момента на встъпването на Председателя като ръководител на съда, не са прилагани, нито предприемани тенденциозно каквито и да е мерки от административно-организационен характер и целта на намесата на ръководителя досежно недобри практики и констатирани забави е единствено, за да осигури навременно и качествено правораздаване от гл.т. на създадената организация в съда, за която ръководителят отговаря.

Заповедта се счита за мотивирана, издадена в съответствие с целта на закона и правомощията на административния ръководител на районния съд, при спазване на съответните правила, като с нея е упражнено правомощие по повод работата на съдията по движение на възложените му за разглеждане дела, за да се укаже на магистрата във вр .с допуснатите от него нарушения, да подобри организацията си на работа.

В ход по същество Председателят на РС – Пловдив акцентира на изискванията за работата на съдията – не само професионални, но и морални, както и спазване на етичните норми. Посочено бе, че постоянните критики към съдилищата са поради забавяне и неразглеждане на делата в срок, като създаденият ред за работа и за администриране в РС-Пловдив е констатиран ежегодно с проверки на Инспектората и по-горни съдилища. Винаги е било високо оценявано своевременното администриране на делото, вкл. и произнасянето. Времевите стандарти са утвърдени през 2010г., а със заповедта от м.10.2020г. са актуализирани и в случая са добавени и малко по-удължени срокове. Твърденията за неуведомяване на съдията за Времевите стандарти са неоснователни. Поддържа се, че настоящото производство не е типично дисциплинарно производство, за да е необходимо образуването му с изрична заповед. От значение са предоставените възможности на съдията за писмени обяснения в своя защита, вкл. покана за официална среща. Посочените възможности са изтъкнати не за коментар дали е необходимо да се изпълни заповед на ръководителя, а за да се отчете, че целта е била да се намери работещ начин за преодоляване на проблемите. Заповедта е издадена след около един месец от започване на проверката, в който срок е можело пропуските да бъдат коригирани. В тази насока е позоваване на поведението на другия съдия – съдия Л. е успяла да насрочи делата в рамките на 7 или 10 дни след изискването на обяснения.

По отношение натовареността бе заявено, че касае всички, но въпреки това РС – Пловдив е един от примерите в страната за работа в срок, въпреки високата натовареност. Счита се, че насрочването на делата е възможно в сроковете, посочени във Времевите стандарти. В противен случай стандартите биха били променени. Част от делата, посочени в заповедта, са насрочени в рамките на месец, месец и половина. Графиците за насрочване на дела са тримесечни, при което насрочването в рамките на месец или месец и половина доказва обективната възможност за насрочване на делата в срок.

По повод умисъл, с препратка към свидетелските показания е заявено, че съзнателно, умишлено и целенасочено е поведение, с което се цели забавяне на съответното производство. Освен това, в една от жалбите за бавност по сходен случая, Окръжен съд също е преценил оптимален срок в рамките на не повече от седмица за насрочване на делото. Заявено бе, че над 95% от колегите в РС-Пловдив не само спазват Времевите стандарти, но се стремят производствата да се разглеждат своевременно.

Относно насрочванията извън графика бе посочено, че се работи при недостиг на съдебни зали и организацията на съда изисква създаването на ежемесечни графици с разпределение на брой заседания на ден в съответни зали. Няма техническа възможност графиците да са с по-дълъг срок, при което е необходимо за извънредни дати извън графика да се уведомява съответния заместник-председател с цел – по-добра организация при изготвяне на графика и контрол по отношение разглеждането на делата.

Твърденията за лично отношение и лоша комуникация се счита да не кореспондират с доказателствата – с всеки, с който е констатиран проблем, са провеждани разговори, но за разговор е необходима взаимност, в противен случай е налице монолог. Посочено бе, че жалбоподателят води разговори с ръководството единствено при личен интерес от определена тема, като в останалите случая подхожда избирателно, което показва осъзнато поведение. Това се установява от факта, че месец след заповедта за изискване на обяснения, голяма част от делата продължават да са ненасрочени при наличие на график, при което поведението на жалбоподателя демонстрира, че той сам ще прецени кога и как да върши своята дейност. Заявено бе, че винаги е търсена възможност за преодоляване на проблеми колективно, с добро и ясно поведение, като в случая е упражнено законово предвиденото правомощие, поради невъзможност за преодоляване на пропуските по друг начин. В случая не са предприети действия за повече от месец след констатираното нарушение и наложената мярка е най-леката.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в делото.

В оспорената заповед е отразена дата 27.04.2021г. и подпис на жалбоподателя /л.91 гръб/. В хипотеза на запознаване – връчване на административния акт на посочената дата, предвид указаното в заповедта - копие от същата да се връчи на съдия В. срещу подпис, следва, че подадената на 11.05.2021г. жалба е в 14 дн.срок по чл.149 ал.1 АПК, посочен в заповедта. Оспорването е от адресат на неблагоприятен административен акт, осъществено в срок, поради което допустимо.

Преписката не съдържа изрична информация за дата на връчване на заповедта, поради което ако същата не е връчена на 27.04.2021г, следва да бъде прието, че жалбата е подадена при условията на безсрочност.

1. Заповед № 761/27.04.2021г. е издадена от Административния ръководител и Председател на Районен съд – Пловдив, на основание чл.327 ал.1 ЗСВ, съгласно която норма : „Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им.”. Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено.

Фактически основания : В обстоятелствената част на оспорената заповед е отразено, че с молба вх.№ 13759/22.03.2021г. адв.Г. П. - пълномощник на ищците по гр.д.№ 15898/2020г. по описа на ПРС, IV гр.с., е уведомил Председателя на Районен съд - Пловдив за това, че към момента на подаване на молбата всички процесуални срокове по гр.д.№ 15898/2020г. са изтекли, но делото не е насрочено в открито съдебно заседание. С молбата си адв.П. е поискал Председателя на Районен съд - Пловдив да разпореди извършването на проверка на деловодството на IV гр.с., относно спазване на разпоредбата на чл.38 т.6 от Правилник за администрацията в съдилищата /ПАС/. Върху молбата е поставена резолюция от 22.03.2021г.: „На зам.предс. С. за проверка и доклад“. В молбата на адв.П. /л.60/ е отразено изтичане на всички срокове по чл.131 ал.1 ГПК /”След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.”/, като от страна на ответниците не са подавани отговори по исковата молба. Срокът за отговор е едномесечен и според съдържанието на молбата, в деловодството отговорили, че се чака разпореждане на съдията за докладване на делата, по които са изтекли процесуалните срокове, при което с оглед разпоредбата на чл.38 т.6 от Правилник за администрацията в съдилищата /ПАС/, е поискана проверка в съдебното деловодство на IV гр.състав. Според чл.38 т.6 ПАС : „Съдебният служител в служба "Съдебно деловодство": 6. следи за изтичане на процесуалните срокове, представя делата на съдиите-докладчици и изпълнява техните указания;”. В хода на съдебното производство деловодителят на IV гр.с. потвърди като свидетел отговора, посочен в молбата. Тоест, забавата по конкретното дело не е основана на поведение на служител в деловодството.

В писмено уведомление /доклад/ с дата 25.03.2021г. Зам.председател на „ГО“ на ПРС, Д. С. /л.61/ е представила на административния ръководител и Председател на ПРС резултатите от извършената проверка на гр.д. № 15898/2020г. по описа на ПРС, IV гр.състав. Посочено е, че делото има за предмет съдебна делба и адв.П. е пълномощник на ищците. По отношение на всички ответници са изтекли сроковете по чл.131 ГПК, като последното съобщение е получено на 22.01.2021г. и срокът за отговор е изтекъл на 22.02.2021г., но такъв не е постъпил. При посещение на деловодството на IV гр.състав, Зам.председателят на „ГО“ на ПРС е констатирала, че делото, както и още 30 граждански дела с изтекъл срок по чл.131 ГПК се намират в деловодството на състава. За тези дела към доклада е представена справка /л.63/, в която е отразено от деловодителя : „Горецитираните дела са докладвани своевременно на съдията-докладчик по делото, но по негови указания те са в деловодството до поискване”. Всички дела с изтекли процесуални срокове своевременно се докладват на съдия В., но по негово разпореждане се намират в деловодството до поискването им от негова страна и преценка, че ще ги насрочи по реда на чл.140 ГПК. Последвал извод за забава от страна на съдията – докладчик. Констатирана е идентична ситуация – въведен същият модел на работа от председателя на XIII гр.с-в, съдия М.Л., според приложена справка с ненасрочени 36 бр. гр.дела с изтекъл срок по чл.131 ГПК, за които разпоредила да останат в деловодството до поискването им от нейна страна. Според доклада по множество от делата разпределени на съдия В. липсват разпореждания от съдия-докладчик, които да са създадени в ЕИСС, като вместо това има изписани на ръка разпореждания с кратко съдържание, често без подпис от съдията и дата на разпореждането. Посочено е още, че в други случаи, вместо съдебни актове създадени в ЕИСС, по делата са приложени разпореждания на хартиен носител. Установеното води до непълнота на електронните досиета по делата и различия в съдържанието на кориците на делото и електронната му папка, вкл. до невъзможност от коректна справка при поискване на информация от страните по делата. Констатациите обосновали извод за основателност на оплакванията в жалбата на адв. П. - към настоящия момент гр.д. № 15898/2020г. по описа на ПРС, 4-ти гр. с-в не е насрочено, въпреки че срокът за отговор е изтекъл на 22.02.2021г.

С писмо изх.№ 6499 от 24.03.2021г. Зам.председателя на ПРС е уведомил адв. П. за извършената проверка и, че предстои делото да бъде насрочено по реда на чл.140 от ГПК в кратък срок /л.64/.

Със Заповед № 523/26.03.2021г. на Председателя на Районен съд – Пловдив /л.65, 66/, на основание чл.80 ал.2 ЗСВ са изискани писмени обяснения от съдия Д. В. – титуляр на IV гр. с-в на ПРС за причините, поради които не е насрочил в законоустановените срокове и определените такива в утвърдените в РС – Пловдив, Времеви стандарти за разглеждане на граждански дела, посочените в справката от съдебния деловодител Д.Г. – общо 31 броя граждански дела. Според заповедта, писмените обяснения следва да се депозират пред Председателя на ПРС в 3 дневен срок от получаване на заповедта. Върху заповедта е направено отбелязване, че същата е връчена на 29.03.2021г. Няма данни в указания срок да са депозирани писмени обяснения.

С докладна записка от 07.04.2021г. завеждащ служба „Гражданско отделение" на РС - Пловдив уведомил Председателя на съда, че на 01.04.2021г., след завръщането си от платен отпуск, била уведомена от заместващ я колега, че на 31.03.2021г. в открито с.з. гр.д. № 11639/2018г. по описа на IV гр.с. е отложено за 21.10.2021г. /л.68/. В докладната е изложено, че към момента има изготвен график на съдебните заседания за месец юни 2021г., който е предоставен на всеки съдия – докладчик на 24.03.2021г. Завеждащият служба „Гражданско отделение" на Районен съд – Пловдив е посочил, че графикът на съдебните заседания изготвя по разпореждане на зам.председателите на „Гражданско отделение“ и „Брачно отделение“, като при изготвянето на същия за определен месец се съобразяват дежурствата и натовареността на всички състави, поради което насрочването на дела за дата, която е извън графика за съответния месец, би затруднило цялостното му изготвяне. Към докладната са приложени протоколи от проведени открити съдебни заседания на 23.07.2020г., на 05.10.2020г., на 09.12.2020г. и на 31.03.2021г. по гр.д. № 11639/2018г. по описа на ПРС /л.69 и сл./.

Във вр. с докладната на завеждащ служба „Гражданско отделение" на ПРС, Председателят на ПРС издал Заповед № 603/07.04.2021г. /л.73/, с която на основание чл.80 ал.2 ЗСВ са изискани писмени обяснения от съдия Д. В. относно причините, поради които при отлагане на гр.д.№ 11639/2018г. по описа на ПРС, IV гр.с. не спазват законоустановените срокове за това, утвърдените Времевите стандарти за разглеждане на граждански дела в Районен съд - Пловдив и утвърдените графици за разглеждане на делата в открити съдебни заседания. Според заповедта, писмените обяснения следва да се депозират пред Председателя на ПРС в 3 дневен срок от получаване на заповедта. Върху заповедта е направено отбелязване, че същата е връчена на 08.04.2021г. Отсъстват данни в указания срок да са депозирани писмени обяснения.

Със Заповед № 663/19.04.2021г. на Председателя на ПРС е било насрочено провеждането на среща на 20.04.2021г. от 14:00 часа в зала №1 на РС – Пловдив, между Председател на Районен съд - Пловдив, зам.председателите на „Гражданско отделение" и „Брачно отделение" Д. С. и Ал. Т. и съдия Д. В., на която да бъдат обсъдени проблеми свързани с неспазване на законоустановените срокове и утвърдените Времеви стандарти за разглеждане на граждански дела в РС – Пловдив от страна на съдия В., в качеството му на титуляр на IV гр. с-в /л.74, 75/. Заповедта била връчена на съдия В. на 19.04.2021г., за което в нея е направено отбелязване. В заповедта е посочено, че със Заповед № 1613/29.09.2020г. /л.24, представена с жалбата/ на Председателя на ПРС са изискани писмени обяснения от съдия В. – титуляр на IV гр.с-в за причините, поради които е налице забавяне при администрирането и произнасянето с крайни съдебни актове на делата, посочени в изготвена справка от 25.09.2020г. от завеждащ служба „Гражданско отделение“ на Районен съд Пловдив, като в указания срок обяснения не били депозирани. Тази заповед е връчена на 29.09.2020г., л.318. В справка от 25.09.2020г. /л.319 и сл./ са отразени дела за периода 03.08.-25.09.2020г., по които има произнасяне извън срок, но извън 3 – дн. и 1 – дн. срок, със закъснения спрямо тези срокове от няколко дни. В Заповед № 663/19.04.2021г. е посочено още, че със Заповед № 1708/19.10.2020г. на Председателя на ПРС е указано на съдия В. да спазва нормативно определените процесуални срокове и утвърдените Времеви стандарти за разглеждане на граждански дела в РС – Пловдив, като не допуска забава по администрирането и произнасянето с крайни съдебни актове по делата, отразени в изготвената справка от Р. С. – Завеждащ служба „Гражданско отделение“ /л.22, представена с жалбата/ - т.1.. В т.2 от Заповед № 1708/19.10.2020г. е посочено, че при констатирано неизпълнение на т.1 от същата заповед, по отношение на съдия В. ще бъде ангажирана дисциплинарна отговорност – връчена на 20.10.2020г., л.330. Двете заповеди са издадени след като със Заповед № 1599/23.09.2020г. завеждащ служба „Гражданско и брачно отделение” е задължена да изготви и представи на Председателя на ПРС справка за съдия В. – титуляр на IV гр.с-в относно всички образувани дела на този състав за периода от 01.08.2020г. до 23.09.2020г. и всички дела с неспазени процесуални срокове за произнасяне на докладчика с негов акт за посочения период. В заповедта от 19.04.2021г. са цитирани и Заповед № 523/26.03.2021г. и Заповед № 603/07.04.2021г., с които са изискани писмени обяснения от съдия В., каквито не са дадени в указания срок. Направено е и позоваване на справка, изготвена от съдебен деловодител Г.Я. на 16.04.2021г., от която се установявало, че към 16.04.2021г. общо 29 граждански дела не са насрочени от съдия В., които дела са докладвани своевременно на съдията – докладчик, но по негови указания се намират в деловодството до поискване /л.76/. По делото е приложена справка - списък на ненасрочени дела IV гр.с. към 16.04.2021г. Съдия В. не се е явил на насрочената среща, за което е съставен Протокол от 20.04.2021г., л.77.

Със Заповед № 28/15.01.2010г. са определени Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските производства в Районен съд – Пловдив, според които /л.78 и сл./ : т.5 По граждански производства, разглеждани по общия исков ред, проекто-доклада по чл.140 ГПК да се изготвя в срок не по-дълъг от 5 работни дни, считано от изтичане срока за отговор; т.5.1. първото по всяко дело съдебно заседание да се насрочва в 1 – месечен срок от датата на изготвяне на проекто-доклада по чл.140 ГПК. Със Заповед № 91/18.02.2010г. относно предприемане на ответни действия за изпълнение на дадените препоръки в Акт за резултати от извършена проверка в РС – Пловдив по граждански дела, в изпълнение на Заповед № 296/30.10.2009г. на Главния инспектор на Инспектората към ВСС, издадена на основание чл.58 ал.1 от ЗСВ, на съдиите в РС-Пловдив, разглеждащи граждански дела, е обърнато внимание /т.2/ - незабавно да насрочват делата след изтичане на срока по чл.131 ГПК, л.79. Преписката съдържа и последващи Заповеди № 661/14.07.2010г. и № 1292/21.12.2010г. относно определяне на Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на наказателните производства в Районен съд – Пловдив /л.80, 81/. Със Заповед № 1677/09.10.2020г. относно утвърждаване на Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските и наказателните производства в Районен съд – Пловдив /л.85 и сл./, са : отменени определените с цитираните по-горе заповеди Времеви стандарти и са утвърдени Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските производства в Районен съд – Пловдив, които са неразделна част от заповедта. Наредено е системният администратор да публикува заповедта ведно с Времевите стандарти на вътрешната информационна страница на съда, за запознаването им от съдиите и служителите на трите отделения /за изпълнение на това нареждане е представена справка, л.339 и сл./. По отношение на гражданските дела е прието – т.5 Докладване на делото за постановяване на определение по чл.140 от ГПК – Времеви стандарт : 3 работни дни след изтичането на срока за отговор, предвид възможността за постъпване на книжа по пощата и прилагането на разпоредбата на чл.62 ал.2 изр.1 от ГПК. Този стандарт следва да се прилага и при всички останали процесуални срокове, за изтичането на които съдът следи служебно.; т.6 Време, необходимо на докладчика за постановяване на определението по чл.140 ГПК за насрочване на делото – Времеви стандарт : до 5 работни дни след изтичане на срока за отговор; т.7 Период от постановяване на определението по чл.140 ГПК до първото по делото заседание – Времеви стандарт : до 2 месеца с оглед натовареността на графика на докладчика, вида на допуснатите доказателства и нужните срокове за събирането им; т.8 Период до следващото съдебно заседание при нужда от отлагане – Времеви стандарт : до 2 месеца с оглед натовареността на графика на докладчика, вида на допуснатите доказателства и нужните срокове за събирането им. При изключителна фактическа и правна сложност горепосочените основни срокове могат да бъдат продължени с не повече от още ½. В стандартите е прието също, че при ненасрочване в определена дата на състава по график, съответно – при насрочване в извънредна дата извън графика на състава – да се уведомява завеждащият служба „ГО” най-малко две седмици по-рано с оглед организация при разпределяне на залите между отделните състави.

В заповедта е изложено, че от изискана справка от 23.04.2021г. /л.92 и сл./ е установено, че в посочените в справката 31 дела е налице забавяне в администрирането им, като 22 дела не са насрочени, въпреки, че срокът за отговор по чл.131 от ГПК е изтекъл, а по 9 дела е налице забавяне в насрочването им. Описани са следните дела :

гp.д. № 4818/2019г. - образувано на 28.03.2019г., отговорът на исковата молба е постъпил на 01.02.2021г., като до настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с почти 3 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г., л.67/;

гp.д. № 8426/2020г. - образувано на 15.07.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 04.02.2021г., като до настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с почти 3 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 9386/2020г. - образувано на 31.07.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 01.03.2021г., като до настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с почти 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. №13058/2020г. - образувано на 09.10.2020г., като е оставяно без движение и съобщение до ответника е било залепено по реда на чл.47 ГПК на 08.01.2021г. Срокът за явяване на ответника в съда за получаване на исковата молба е бил до 22.01.2021г. и от този момент е започнал да тече едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. Последния срок е изтекъл на 23.02.2021г. С разпореждане от 13.04.2021г. делото отново е оставено без движение, като е налице забавяне от месец и половина при администрирането му /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 15277/2020г. - образувано на 18.11.2020г., съобщението до ответника по чл.131 ГПК е връчено на 18.02.2021г., няма постъпил отговор на исковата молба, т.е. едномесечния срок е изтекъл на 19.03.2021г. До настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с месец и половина /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 15555/2020г. - образувано на 22.11.2020г., не е връчено съобщение по чл.131 ГПК, разпоредено е залепване на уведомление по чл.47 ГПК, извършено на 03.02.2021г. като до настоящият момент няма определение за насрочване /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 15715/2020г. - образувано на 27.11.2020г., не е връчено съобщение по чл.131 ГПК, разпоредено е залепване на уведомление по чл.47 ГПК, извършено на 05.02.2021г. като до настоящият момент няма определение за насрочване /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 15898/2020г. - образувано на 01.12.2020г., съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 22.01.2021г. и няма постъпил отговор на исковата молба до 23.02.2021 г. До настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с повече от 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./; „по цитираното дело е подадена молба от пълномощника на ищците, довела до настоящата проверка”;

гp.д. № 16364/2020г. - образувано на 08.12.2020г., съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 17.02.2021г. и до 18.03.2021г. не е постъпил отговор на исковата молба. До настоящият момент няма насрочване - забавяне при насрочването с почти месец и половина /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 16365/2020г. - образувано на 08.12.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 05.02.2021г., като с определение от 30.03.2021г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 11.05.2021г. - забавяне при насрочването с почти 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021 г./;

гp.д. № 16468/2020г. - образувано на 09.12.2020г., съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 03.02.2021г. на осн.чл.50 ал.2 ГПК, като до настоящият момент няма насрочване - забавяне при насрочването с около месец /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 16067/2020г. - образувано на 02.12.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 05.02.2021г., като с определение от 12.04.2021г. делото е насрочено в открито заседание на 03.06.2021г. - забавяне при насрочването с малко над 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 17118/2020г. - образувано на 21.11.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 10.02.2021г., като с определение от 04.04.2021г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 13.05.2021г. - забавяне при насрочването с почти 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 14966/2020г. - образувано на 11.11.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 15.02.2021г., като с определение за насрочване от 04.04.2021г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 14.06.2021г. - забавяне при насрочването с повече от 1 месец и половина /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гр.д.№ 247/2021г. - образувано на 08.01.2021г., отговорът на исковата молба е постъпил на 17.02.2021г., като с определение за насрочване от 30.03.2021г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 11.05.2021г. - забавяне при насрочването с повече от 1 месец и половина /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 9924/2020г. - образувано на 13.08.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 20.01.2021г., като с определение за насрочване от 14.04.2021г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 03.06.2021г. - забавяне при насрочването с почти 3 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 17471/2020г. - образувано на 30.12.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 11.02.2021г., като с определение за насрочване от 15.04.2021г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 10.06.2021г. - забавяне при насрочването с малко повече от 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 14238/2020г. - образувано на 29.10.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 24.02.2021г., като с определение за насрочване от 15.04.2021г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 10.06.2021г. - забавяне при насрочването с почти 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 495/2021г. - образувано на 14.01.2021г., съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 26.01.2021г. и до 27.02.2021г. няма постъпил отговор. До настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с почти 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 316/2021г. - образувано на 12.01.2021г., отговорът на исковата молба е постъпил на 03.02.2021г., като до настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с почти 3 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 17344/2020г. - образувано на 23.12.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 26.02.2021г., като до настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с малко над 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гр.д. № 934/2021г. - образувано на 20.01.2021г., съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 28.01.2021г, и няма постъпил отговор до 01.03.2021г. До настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с почти 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 16836/2020г. - образувано на 15.12.2020г., отговорът на исковата молба е постъпил на 04.03.2021г., като до настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с почти 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 1287/2021г. - образувано на 26.01.2021г., отговорът на исковата молба е постъпил на 25.02.2021г., като до настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с повече от 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 17384/2021г. - образувано на 23.12.2020г., съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 03.02.2021г., като до 04.03.2021г. не е постъпил отговор на исковата молба. До настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с почти 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 923/2021г. - образувано на 20.01.2021г., отговорът на исковата молба е постъпил на 02.03.2021г., като до настоящият момент няма определение за насрочване — забавяне с почти 2 месеца /делото е посочено в справката от 22.03.2021 г./;

гp.д. № 2366/2021г. - образувано на 08.02.2021г., съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 16.02.2021г. и до 17.03.2021г. не е постъпил отговор на исковата молба. До настоящият момент няма насрочване забавяне с почти 1 месец и половина /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 2560/2021г. - образувано на 11.02.2021г., отговор на исковата молба е постъпил на 17.03.2021г. и до настоящият момент няма насрочване - забавяне с почти 1 месец и половина /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 2671/2021г. - образувано на 15.02.2021г., отговор на исковата молба е постъпил на 18.03.2021г. и до настоящият момент няма насрочване - забавяне с почти 1 месец и половина /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 17398/2022г. - образувано на 23.12.2020г. /допусната техническа грешка в годината/, съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 15.02.2021г. и до 16.03.2021г. не е постъпил отговор на исковата молба. До настоящият момент няма определение за насрочване - забавяне с почти 1 месец и половина /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./;

гp.д. № 7056/2018г. - образувано на 02.05.2018г. По делото на 01.12.2020г. е постъпила молба за възобновяване, като с определение от 25.01.2021г. делото е възобновено и съобщения на страните са връчени до 25.02.2021г. На 04.03.2021г. постъпва молба от едната страна с искане за разрешаване на спора по същество, като с определение от 12.04.2021г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 03.06.2021г. - забавяне при насрочването с повече от 1 месец и половина /делото е посочено в справката от 22.03.2021г./.

Според мотивите в оспорената заповед, изброените дела са забавени при тяхното администриране и това е констатирано още при проверката на 25.03.2021г., за което съдия Д.В. е надлежно уведомен. Посочено е, че към момента на издаване на оспорената заповед по 22 от описаните дела няма насрочване, едно от които е гр.д. № 15898/2020г., по което е била подадена молба за своевременното му администриране. Отразено е също, че съдия Д.В. на 31.03.2021г. е отложил гр.д.№ 11639/2018г. по описа на ПРС, IV гр.с. за следващо съдебно заседание на 21.10.2021г., т.е. почти седем месеца между двете съдебни заседания.

В обстоятелствената част от оспорения административен акт е посочено, че съдия В. *** на 01.07.2020г. и до момента на издаване на заповедта има 10 месечен стаж в този орган на съдебната власт. От постъпването му са констатирани забавяне при администрирането на дела и произнасяне с краен съдебен акт.

С арг. от Заповед № 1677/09.10.2020г., с която са отменени заповеди за утвърждаване на времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на граждански и наказателни производства в Районен съд - Пловдив, №№ 28/15.01.2010г., 661/14.07.2010г. и 1292/21.12.2010г., като са утвърдени нови актуализирани Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските и наказателните производства в Районен съд – Пловдив, според които след изтичане на срока за отговор по чл.131 от ГПК делото следва да бъде докладвано на съдията - докладчик в 3-дневен срок, като последния има 5-дневен срок от докладването му за постановяване на определение по чл.140 ГПК - според административния орган тези срокове не са спазени в нито едно от посочените по-горе дела на съдия Д. В., въпреки, че изрично със Заповед № 1708/19.10.2020г. му е указано, че следва да спазва последните и да администрира своевременно разпределените му дела. Ведно с изложеното, според Времевите стандарти при отлагане на делото за следващо съдебно заседание, периодът между двете заседания следва да бъде до 2 месеца, като при изключителна фактическа и правна сложност този срок може да бъде увеличен с не повече от ½ и този срок не е бил спазен от съдия В. по rp.д.№ 11639/2018г. по описа на ПРС, IV гр.с, което е било отложено за след седем месеца, без да е налице правна и фактическа сложност по делото и без да е уведомено ръководството за това, с оглед изготвяне и утвърждаване на графици за съдебни заседания и дежурства.

Според мотивите на оспорения акт поведението на съдия В. е умишлено и целенасочено, изразяващо се неспазване на утвърдените Времеви стандарти, водещо до забавяне в администрирането на разпределените му дела. Ведно с това, съдия В. не дава обяснения, нито сигнализира ръководството за възникнали проблеми с администрирането на делата, като демонстративно не присъства и на определена среща с ръководството за констатиране и изясняване на причините, довели до забавяне в администрирането на делата.

Приложеното правно основание е чл.327 ал.1 ЗСВ : „Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им.”.

Съгласно чл.327 ал.2 ЗСВ, заповедта за обръщане на внимание се издава по реда на чл. 314 и може да се обжалва пред съответния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването й. Разпоредбата на чл.327 ЗСВ се намира в Глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование "Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет". Възприето е, че "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата.

2. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата /р. от 12.05.2021г., л.32/.

При уважени доказателствени искания на страните в хода на съдебното производство са приети писмени доказателства и са изслушани свидетели.

Според приета Справка за ненасрочените дела на съдиите от Брачно и Гражданско отделение на ПРС към края на м.април 2021г. /л.185 и сл./ с отразена дата на изтичащ срок за отговор : част от съставите имат ненасрочени дела. Според справка за натовареността на съдиите от Брачно и Гражданско отделение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021г. /л.210/ : за Гражданско отделение по критерии – постъпили дела за посочения период и натовареност спрямо свършените дела за същия период : IV – 744 / 71,30; 5 – 843 /84,40; VI – 691/ 74,56; VII – 761/73,47; VIII – 761/86,70; т.н. и XIII – 669 /63, 30 / делбени състави – IV, VI, VII, XIII/. Според справка за забавени, обявени за решаване и висящи дела от двете отделения за м.04.2021г. – съдия В. няма забавени актове и има висящи 266 бр. дела, като по-голям брой от IV с-в висящи дела има XIII гр.с-в – 285 /л.211/. В допълнение са представени : Справка за броя на висящите производства по делба на РС-Пловдив към 31.03.2021г. /л.254/ и Справка за забавените дела на съдия В. за периода от 01.07.2020г. до 07.09.2021г. /л.255 и сл./. Според втората съдебните актове се пишат с малки закъснения от дни и до 1 месец след срока, вкл. две дела – над 1 месец.

Според Справка за срочност за насрочване на дела на IV гр.с-в към 20.07.2021г. /л.212 и сл./ : само гр.д.№ 15555/2020г. от обхвата на заповедта не е насрочено. Видно е, че делата са насрочвани с проект-доклад на дати от м.05.2021г. и от м.06.2021г. – до средата на месеца.

От общ брой дела в заповедта /31/ - според справката за срочност на IV гр.с-в към 23.04.2021г. /л.92 и сл./ - 22 дела не са били насрочени, а 9 са били насрочени. Заповедта е възприела данните от 23.04.2021г., поради което е допусната неточност относно насрочените дела, тъй като не са взети предвид насрочени на 26.04.2021г дела – 3 бр. и едно прекратено на 27.04.2021г. Тази неточност не се идентифицира с некоректно отношение на ответника, тъй като не се взети предвид данни към дата 27.04.2021г., но всички насрочени дела преди 27.04.2021г. са отразени като насрочени в заповедта.

По отношение длъжността „съдебен помощник” е приета длъжностна характеристика, като дейността бе изяснена посредством свидетелски показания на заместник-председателите на РС – Пловдив. По отношение на спора следва да бъде отбелязано, че няма пряко позоваване на отсъствието на съдебен помощник за IV гр.с-в, което да е основна причина за забавяне на насрочването на делата.

Свидетелите представиха данни за натовареността на съдия В. и останалите съдии от Брачно и Гражданско отделение на РС – Пловдив, която пряко се доказва с писмени доказателства : заповедите от 13.08.2021г. и от 11.12.2020г. /л.105 и сл./, с които е утвърдена персоналната натовареност на всеки съдия в РС-Пловдив. От 31 дела, посочени в заповедта, делбени са 8, като делбените състави са 4 на брой.

Св.Я. – съдебен деловодител на IV гр. с-в поясни по-различната организация на работа на IV гр.с-в, които данни са отразени в справките от 22.03.2021г. и от 16.04.2021г. – делата с изтекъл срок на отговор по чл.131 ГПК стоят в деловодството до поискването им от съдията. Посочен бе и проблем с разпорежданията – няма дата и подпис, когато са написани ръчно. В обобщение подробните свидетелски показания касаят начина на организация на съдията.

Св. М. е съдия РС – Пловдив, I бр. състав и заяви, че почти постоянно е в ситуация с дела за насрочване, които няма възможност да помести в графика. От друга страна, не всеки насрочва всеки месец във всички дати от графика. Св. М. не е убедена в какъв срок трябва да насрочва делата според утвърдените Времеви стандарти. На нея са издавани заповеди от Председателя на съда, с които са изискани писмени обяснения за причините за ненасрочени дела /92 бр.; 18 бр./, но без други последствия.

Св. Д. е съдия в РС – Пловдив и потвърди данните от заповедите за утвърждаване на персоналната натовареност на съдиите. Св. Д., както и св.М. идентично възприемат като най-натоварени делбените състави. И двете посочиха и останалите групи дела, които се разпределят на делбените състави. Според св.Д. срокът от 5 дни за насрочване на делата след изтичане на срока за отговор е абсолютно невъзможно да бъде спазен. Този срок е по Времевите стандарти, като св.Д. лично го е спазила единствено през летния период, тъй като не е излизала почти в отпуск. Посочени бяха общи събрания на съда, в които съдия В. изразява несъгласие със становището на Председателя. По отношение на графиците бе изразено, че това е единствения проблем. Не бе посочено за колко месеца занапред се изготвят графиците.

Заместник-председателите на ПРС поясниха, че разликата в натовареността на съдиите произтича от факта, че към постъпилите за месеца дела, се добавят и делата, които не са свършени в предходен период. Заявено бе, че в ПРС винаги ръководството се стреми да разрешава възникнали проблеми посредством разговори и действия, които да са в общ интерес на работата. Отношенията със съдия В. във времето са се променили. Св.С. посочи, че ежемесечно при заместниците постъпват справки за срочност на делата, за ненасрочени дела, за забавени крайни съдебни актове и винаги когато се констатира забава при колега, те разговарят с него и тя не е срещала случай извън съдия В., в който колегата да не се опита да вземе мерки. Колегите правят всичко възможно и в кратки срокове преодоляват проблема. „В случаи, в които се констатират подобни забавяния, питаме съдията каква е причината, дали има някакви лични проблеми или други в организацията на работата, за да намерим разрешение на този въпрос.”. При проверката по молбата на адв.П. е констатирано идентично състояние и при съдия Л. /справка за 36 бр. дела, л.258/. Съдия Л. е представила обяснения, според които не е насрочвала малко повече дела от тези на съдия В. поради пълен график /обяснения на л.262 и разпечатка от деловодната система за насрочване на делата от справката; списък на насрочените дела, л.270/. В порядъка на месец тя е насрочила делата. Съдия В. при всички опити да разговарят е казвал, че няма да дава обяснения и това е негова организация на работата. Преди издаване на оспорената заповед е имало дълъг период, в който съдия В. е изчакан, но нищо не се е променило в неговата организация – делата са продължили да стоят в деловодството ненасрочени. Със съдия В. не е имало обратна връзка по отношение констатацията от проверката на св.С.. Описано е поведение на жалбоподателя – влиза в кабинета на зам.председателя по даден проблем, прекъсва. Св.С. посочи, че графици винаги има и се изготвят с три месеца напред. Представено бе и неприемливо поведение на съдия В. спрямо останалите колеги по време на общи събрания. „Беше абсолютна демонстрация за неуважение към всички ни.”. За св.С. трайна забава означава всеки месец да имаш забава и като цяло малко колеги имат такава трайна забава на дела. В Гражданското отделение на ПРС има двама помощника, които помагат на всички съдии. На съдия В. също е бил предоставян помощник, когато той е поискал по конкретно дело. В обобщение св.С. поддържа, че към момента има огромно напрежение в целия колектив и съдия В. не е търсил решение на проблема с насрочването на делата, тъй като казал, че ги държи в деловодството нарочно, защото не иска да стоят в кабинета му и ги насрочва когато прецени.

Св. Т. поясни данни за организацията на работа на съдия В. и за поведението му – не подписва изходяща кореспонденция; не откликва на неформални молби на страни за съдействие по насрочване или други процедурни моменти по делата; оформяне на протоколни решения по ЗГР, създаващи затруднения на общината; невъвеждане в програмата на пълното електронно досие на делото. След колегиален разговор между съдия В., Председателя и заместниците по отношение работата в ЕИСС, отношението на съдия В. се променило – подминавал по коридорите. Св.Т. заяви, че Временните стандарти са утвърдени по препоръка на Инспектората. Преди издаване на заповедта ръководството е предприело инициатива за неформални разговори за установяване причината за забава, която може да е и здравословна, но със съдия В. не се е получил разговор. След това са давани възможности за представяне на обяснения, покана за среща и е изчаквано, но промяна не е настъпила. Според св.Т. поведението на съдия В. по отношение насрочването на делата от обхвата на заповедта е умишлено, защото няма логика да се насрочват дадени дела, а други да не се. Дори след подаване на жалбата е имало ненасрочени дела, като същевременно други са се насрочвали. Посоченото е определено като противопоставяне и „демонстративно ненасрочване”. Св.Т. също поддържа за общите събрания, че се провеждат при голямо напрежение и съдия В. е излизал демонстративно при неприето негово предложение.

Свидетелите заместник-председатели подчертаха поведението на съдия В., вкл. на общи събрания – неприемливо, лоша комуникация, демонстративно отношение.

3. Според фактическата обосновка на заповедта във вр. с разпоредителната й част, следва, че обърнатото внимание касае допуснати нарушения при движението на делата : нарушение по движението на 31 дела, изразяващо се в забава на тяхното насрочване в открито съдебно заседание и забавяне движението по гр.д. № 11639/2018г., чието разглеждане е отложено от с.з. на 31.03.2021г. за дата 21.10.2021г., с които действия не са спазени сроковете, посочени в утвърдени със Заповед № 1677/09.10.2020г. Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските производства в районен съд – Пловдив.

Дефинираните с посоченото съдържание нарушения в разпоредителната част на оспорената заповед обосновава извод, че поведението на съдия В. по отношение отсъствие на дадени обяснения и неявяването на изрично определена среща с ръководството – не са в обхвата на нарушенията, въз основа на които е издадена заповедта. Следва да бъде отбелязано, че даването на писмени обяснения е право на лицето, а неизпълнението на заповеди на Председателя на РС – Пловдив не е възприето за нарушение, за което е издадена оспорената заповед. Приетите за установени факти касаят период от разпореждането за проверка и доклад от 25.03.2021г. по повод молбата на адв.П.. В тази вр., отразените в оспорената заповед – предходни заповеди от 29.09.2020г. и от 19.10.2020г., не следва да бъдат възприети като част от фактическите основания за издаване на оспорения административен акт. Извън това, предвид указанията за спазване на процесуалните срокове и утвърдените Времеви стандарти, дадени със заповедта от 19.10.2020г. – следва, че жалбоподателят е осведомен за наличието на Времевите стандарти и задължението да спазва същите. Възражението за неуведомяване на лицето персонално за заповедта, с която са утвърдени стандартите, не е основателно, тъй като същите са сведени до знанието на съдиите и служителите на ПРС по указан в тях способ, еднакъв за всички.

Според данните от преписката, Председателят на ПРС изцяло спазва задълженията си на административен ръководител - съгл. чл.80 ал.1 т.2, т.17 и ал.2 ЗСВ : „Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като: 2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 28 от 2016 г., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) организира работата на съдиите и съдебните заседатели; 17. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 79, ал. 2, т. 9.”; ал.2 „Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”. Подходът при констатиране на забави при произнасяне на съдиите от ПРС по движението на делата е единен в начален етап, видно от информацията за съдиите Л. и М.. Председателят на ПРС е имал основание да провери състава на съдия В. не само във вр. с молбата на адв.П., но и предвид осъществяване от административния ръководител на общо организационно ръководство.

В съдебната практика е възприето, че при налагане на мярката „обръщане на внимание”, която е вътрешноорганизационна с дисциплиниращ и превантивен ефект, следва да се съобразяват не само данните относно срочността при изпълнението на служебните задължения, а е необходимо да се направи цялостна преценка на всички относими обстоятелства във връзка с причините за забавяне на производството, натовареността на магистрата, организацията на работата му и професионалното му поведение. Преценката следва да бъде основана на обективни критерии, въз основа на които Председателят на съда предприема вътрешноорганизационни мерки спрямо съдиите, целящи привеждане на организацията им на работа във вр. с изискванията на закона и правилата, утвърдени от административния ръководител.

3.1. В случая е било налице основание за изискване на обяснения от съдия В. по отношение резултата от проверката. Обяснения са изискани в указан срок, но не са представени. Даването на писмени обяснения е право на лицето, гарантиращо му възможност за участие в проверката и излагане на конкретни съображения за установените забави по движението на делата. Право на представяне на писмени обяснения е предоставено и по отношение насрочване на едно дело извън срока, указан във Времевите стандарти, утвърдени от Председателя на ПРС. Административният ръководител не е нарушил правата на проверявания съдия, вкл. е инициирал среща между ръководството на съда и съдия В.. Жалбоподателят не е представил писмени обяснения и не се е явил на срещата. Тези възможности не са осъществено от него, като същите осигуряват правото му на участие и защита в конкретното производство. Непредставянето на писмени обяснения и неявяването на насрочена среща обаче не следва да бъдат възприемани за основания за налагане на мярка „обръщане на внимание”.

От значение за основателността на твърдението за допуснато нарушение на процесуалните правила, с оглед препратката към реда по чл.314 ЗСВ, е наличието или отсъствието на нарушени и /или ограничени права на проверяваното лице. Въпросът дали нарушаването на правото на защита на магистрата е основание за отмяна на заповедта по чл. 327 ЗСВ като нарушение по чл. 146 т. 3 АПК се преценява според конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. В този смисъл, компетентният орган следва да съблюдава императивните правила на АПК, регламентиращи изясняването на фактите и обстоятелствата за случая, да събере необходимите доказателства, свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованото лице и да обсъди обясненията и възраженията му, ако такива са дадени /чл.34, 35, 36 АПК/. По отношение на акта по чл. 327 ЗСВ не се предвижда изискване за спазване на установената в този специален закон процедура, каквато е налице по отношение на производството по налагане на дисциплинарните наказания, като напр. изслушване на магистрата или приемане на писмените му обяснения по реда на чл. 313 ал. 1 ЗСВ. Отмяна на акт по чл. 327 ЗСВ поради процесуално нарушение изисква допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствени правила, гарантиращи правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта. Такива са нарушенията, които създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за осъщественото от него правомощие. Нарушения от обхвата на посочените не се установяват в случая, поради което твърдяното от жалбоподателя отменително основание не е налице. Съдебният състав се придържа към изложените критерии при проверка за спазване на административнопроизводствените правила в конкретното производство. В хипотеза на възприемане обратното становище – би последвал извод за отмяна на оспорената заповед поради отсъствие на заповед за започване на производството.

3.2. По отношение изводите на административния орган, произтекли от събраната информация при проверката : В заповедта от 19.04.2021г. за насрочване на среща между ръководството на ПРС и съдия В. е посочена Заповед № 1613/29.09.2020г. на Председателя на ПРС, с която са изискани писмени обяснения от съдия В. – титуляр на IV гр.с-в за причините, поради които е налице забавяне при администрирането и произнасянето с крайни съдебни актове на делата, посочени в изготвена справка от 25.09.2020г. от завеждащ служба „Гражданско отделение“ на Районен съд Пловдив, като в указания срок обяснения не били депозирани. В Заповед № 663/19.04.2021г. е посочено още, че със Заповед № 1708/19.10.2020г. на Председателя на ПРС е указано на съдия В. да спазва нормативно определените процесуални срокове и утвърдените Времеви стандарти за разглеждане на граждански дела в РС – Пловдив, като не допуска забава по администрирането и произнасянето с крайни съдебни актове по делата, отразени в изготвената справка. В т.2 от Заповед № 1708/19.10.2020г. е посочено, че при констатирано неизпълнение на т.1 от същата заповед, по отношение на съдия В. ще бъде ангажирана дисциплинарна отговорност. Заповедите от 2020г. касаят конкретен обхват от дела – тези от справката, за които бе посочено, че е налице произнасяне в кратки срокове след отразените в справката 3 и 1 – дн. срокове, при голям обем дела за съответния период. През 2020г. е указано, че при неизпълнение на указанията ще бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на съдията. Отсъства информация за ангажиране на дисциплинарната отговорност към дата на издаване на оспорената заповед, което предпоставя извод за изпълнение на указанията до осъществяване на проверката през м.03.2021г. Следва да бъде отбелязано, че произнасянето в кратки срокове след 3дн. и 1дн. срокове по проверените дела за периода м.08-м.09.2020г. спрямо брой дела - не е прекомерно забавено с оглед принципа по чл.13 ГПК : „Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.“.

Заповедите от 2020г. нямат пряко отношение към оспорената заповед, тъй като същата касае проверка за друг период и съответно – друг обхват дела.

Със Заповед № 1677/09.10.2020г. относно утвърждаване на Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските и наказателните производства в Районен съд – Пловдив /л.85 и сл./, са : отменени определените с цитираните по-горе заповеди Времеви стандарти и са утвърдени Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските дела в Районен съд – Пловдив, които са неразделна част от заповедта. Наредено е системният администратор да публикува заповедта ведно с Времевите стандарти на вътрешната информационна страница на съда, за запознаването им от съдиите и служителите на трите отделения /за изпълнение на това нареждане е представена справка, л.339 и сл./. По отношение на гражданските дела бяха цитирани по-горе относимите текстове /л.86/ - спрямо т.5, 6 и 7 от Времевите стандарти за разглеждане на граждански дела в РС – Пловдив, срокът за администриране на делото включва : доклад на делото за постановяване на определение по чл.140 ГПК /съгл. чл.140 ал.3 ГПК – „Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.”/ - 3 работни дни след изтичане на срока за отговор, който съгл. чл.131 ал.1 ГПК е 1 – месечен; до 5 работни дни след изтичане срока за отговор следва период за постановяване на определението по чл.140 ГПК за насрочване на делото – 5-те дни следва да бъдат отброени след изтичане на 3 –те дни за докладване на делото за целите на чл.140 ГПК, което означава общо 8 работни дни; до 2 месеца делото следва да бъде насрочено – период от постановяване на определението по чл.140 ГПК до първото съдебно заседание или общо 2 месеца и 8 дни, вкл. възможността за продължаване с ½ от посочените срокове в хипотеза на изключителна и правна сложност. Във Времевите стандарти не е конкретизирана алинея от чл.140 ГПК и постановяването на определение по чл.140 ал.1 ГПК, отделно от насрочването на делото, следва да бъде извършено до 8 работни дни след изтичането на срока за отговор /чл.140 ал.1, ал.3 ГПК : „След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.; Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.“/. В стандартите е прието също, че при ненасрочване в определена дата на състава по график, съответно – при насрочване в извънредна дата извън графика на състава – да се уведомява завеждащият служба „ГО” най-малко две седмици по-рано с оглед организация при разпределяне на залите между отделните състави.

При съпоставка между установените срокове във Времевите стандарти и посочените срокове в заповедта – като надхвърлящи сроковете във Времевите стандарти, се констатира : - отсъстват данни за характера на всяко едно от делата, за да може да се прецени дали попада в хипотезата на възможност за увеличаване на сроковете с не повече от още 1/2 , което увеличаване би следвало да касае не срок за доклад на делото, а срок за постановяване на определението по чл.140 ГПК ведно с насрочване на делото; - срокът от 8 работни дни за постановяване на определение по чл.140 ал.1 и ал.3 ГПК се брои считано от изтичане на срока за отговор по чл.131 ал.1 ГПК, а не считано от образуване на делото.

По отношение този срок следва извод за непрецизно отброен срок по делата от справката до дата на издаване на заповедта – 27.04.2021г. : гр.д.№ 4818/2019г. /забавата е около 2 месеца и половина при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор/; гр.д.№ 8426/2020г. /забавата е около 2 месеца и половина при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор /; гр.д.№ 9386/2020г. /забавата е около 1 месец и половина при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор /; гр.д.№ 13058/2020г. – няма забава към 27.04.2021г., тъй като е налице администриране до 2 седмици след 23.02.2021г. – изтекъл срок за отговор/; гр.д.№ 15277/2020г. / забава от около 1 месец при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор /; гр.д.№ 15555/2020г. /забава от около 2 месеца при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор /; гр.д.№ 15715/2020г. /забава от около 2 месеца при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор/; гр.д.№ 15898/2020г. /забава от около 2 месеца при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор/; гр.д.№ 16364/2020г. / забава от около 1 месец при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор /; гр.д.№ 16365/2020г. / забава от около 1 месец и половина при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор, с насрочване /; гр.д.№ 16468/2020г. /забава от около 2 месеца при отброен 8 дн.срок след изтичане на срок за отговор/; гр.д.№ 16067/2020г. /забава от около 2 месеца при посочения начин на отброяване, с насрочване/; гр.д.№ 17118/2020г. / забава до 2 месеца, с насрочване/; гр.д.№ 14966/2020г. /забава около 1 месец и дни, с насрочване/; гр.д.№ 247/2021г. /забава по-малко от месец, с насрочване/; гр.д.№ 9924/2020г. /забава до 2 месеца и половина, с насрочване/; гр.д.№ 17471/2020г. /забава до 2 месеца, с насрочване/; гр.д.№ 14238/2020г. /забава до месец и половина, с насрочване/; гр.д.№ 495/2021г. / забава около 2 месеца/; гр.д.№ 316/2021г. /забава от около 2 м. и половина/; гр.д.№ 17344/2020г. /забава до 2 месеца/; гр.д.№ 934/2021г. / забава около 2 месеца/; гр.д.№ 16836/2020г. /забава около месец и половина/; гр.д.№ 1287/2021г. /забава до 2 месеца/; гр.д.№ 17384/2021г. /забава около месец и половина/; гр.д.№ 923/2021г. / забава около месец и половина/; гр.д.№ 2366/2021г. /забава около месец/; гр.д.№ 2560/2021г. /забава 1 месец/; гр.д.№ 2671/2021г. / забава с един месец /; гр.д.№ 17398/2020г. /забава с един месец/; гр.д.№ 7056/2018г. /с насрочване, забава от месец/. По отношение срок за насрочване на гражданските дела е прието Определение № 546/13.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 1795/2021г. на Окръжен съд – Пловдив /л.274 и сл./ : Според мотивите на съдебния акт, движението на делата не може да се отлага поради натовареност на съда или поради липсата на график, защото се прилага принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок – чл.13 ГПК. ПОС приема, че 1 – месечният срок следва да бъде изчакан да изтече, независимо от подаване на отговор по исковата молба преди изтичането му, тъй като до изтичането му ответникът може винаги да наведе нови възражения и/или доводи, и да представи нови доказателства, които следва да се вземат предвид при подготовка на делото за разглеждане в открито заседание. С изтичане на срока по чл.131 ал.1 ГПК, действията се предприемат в срок – не повече от седмица, поради което ПОС е определил срок от една седмица след датата на връщане на делото в ПРС, в който докладчикът да подготви делото за разглеждане в открито заседание, съгл. чл.140 ГПК.

Преписката съдържа Справка за срочност за насрочване на дела на IV гр.с-в към 23.04.2021г., като при съпоставка със справката от 22.03.2021г., към която препраща обстоятелствената част на заповедта, се установи : гр.д.№ 4818/2019г. е с предмет делба – не е насрочено според двете справки; гр.д.№ 8426/2020г. е исково за установяване съществуване на вземане по заповед за изпълнение – не е насрочено по двете справки; гр.д.№ 9386/2020г. е с предмет делба и не е насрочено според двете справки; гр.д.№ 13058/2020г. е исково за реално изпълнение на договорно задължение, по двете справки не е насрочено, но има разпореждане по движение на делото; гр.д.№ 15277/2020г. е исково и няма насрочване по двете справки; гр.д.№ 15555/2020г. е исково и без насрочване по двете справки; гр.д.№ 15715/2020г. е с предмет делба и няма насрочване по двете справки; гр.д.№ 15898/2020г. е с предмет делба и няма насрочване по двете справки; гр.д.№ 16364/2020г. е исково за обявяване на предварителен договор за окончателен и няма насрочване по двете справки; гр.д.№ 16365/2020г. – ЗЛС, ЗГР – насрочено според двете справки; гр.д.№ 16468/2020г. е исково за реално изпълнение на договорно задължение и няма насрочване по двете справки; гр.д.№ 16067/2020г. е с предмет делба и е насрочено според двете справки; гр.д.№ 17118/2020г. е с предмет делба и е насрочено по двете справки; гр.д.№ 14966/2020г. е исково и насрочено според двете справки; гр.д.№ 247/2021г. – ЗЛС, ЗГР и насрочено по двете справки; гр.д.№ 9924/2020г. е исково и насрочено по двете справки; гр.д.№ 17471/2020г. е с предмет делба и насрочено по двете справки; гр.д.№ 14238/2020г. е исково и насрочено по двете справки; гр.д.№ 495/2021г. – ЗЛС, ЗГР и не е насрочено по двете справки; гр.д.№ 31682021г. е исково и няма насрочване по двете справки; гр.д.№ 17344/2020г. е исково и няма насрочване по двете справки; гр.д.№ 943/2021г. /№ 934 в заповедта/ – ЗЛС, ЗГР и няма насрочване по двете справки; гр.д.№ 16836/2020г. – исково и няма насрочване по двете справки; гр.д.№ 1287/2021г. – ЗЛС, ЗГР, без насрочване по двете справки; гр.д.№ 17384/2020г. /в заповедта е от 2021г./ – исково и без насрочване по двете справки; гр.д.№ 923/2021г. – исково и без насрочване по двете справки; гр.д.№ 2366/2021г. – ЗЛС, ЗГР и без насрочване по двете справки; гр.д.№ 2560/2021г. – исково и без насрочване по двете справки; гр.д.№ 2761/2021г. – исково и без насрочване по двете справки; гр.д.№ 17398/2020г. с предмет делба и без насрочване по двете справки; гр.д.№ 7056/2018г. – исково с възобновяване и насрочване. Следователно, от 25.03.2021г. до дата на издаване на заповедта – 27.04.2021г., насрочване не е имало на 22 дела. С предмет – делба са били общо 8 дела от всички.

При проверката, след която е издадена оспорената заповед, е констатирана забава при насрочване на делата и при съдия Л.. По делото са представени и приети доказателства, установяващи единен подход на Председателя на ПРС към съдиите във фазата на изискване на обяснения. От съдия Л. са изискани писмени обяснения със заповед от 26.03.2021г. /л.261/ за причините, поради които не е насрочила в законоустановените срокове и определените такива в утвърдените Времеви стандарти – общо 38 броя граждански дела. Постъпили са писмени обяснения /л.262/, в които са посочени : отсъствие за 14 дни по здравословни причини, което е довело до отлагане на три заседания и съответно, насрочване на делата от тях за м.05.2021г.; насрочване на дела във всички заседателни дни от графиците и др. Предвид писмените обяснения, на 29.03.2021г. е издадена заповед, с която на съдия Л. е указано да спазва нормативно определените процесуални срокове и утвърдените Времеви стандарти, като не допуска забава по администриране/насрочване на делата, както и да насрочи посочените 38 дела в най-кратък срок, вкл. с предупреждение, че при констатирано неизпълнение на заповедта ще бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на съдия Л..

Тук следва да бъде отбелязано, че при отсъствие на писмени обяснения и неявяване на среща от страна на съдия В., при положение, че представянето на обяснения е негово право, административният ръководител не му е указал да насрочи в най-кратък срок посочените дела в справката, отразена в оспорената заповед. По отношение двете конкретни нарушения, възприети в оспорената заповед, не са налице данни за идентични предходни случаи. Както бе посочено, случаят от м.10.2020г. е за други констатации /забавени с дни произнасяния по дела/. При съпоставка между сроковете, в които съдия Л. е насрочила 38-те забавени дела /списък, л.270/ - при указания от 29.03.2021г. насрочванията са от м.03., м.04, м.05 и м.06, а според справката с информация за насрочване на делата към 20.07.2021г. на IV гр.с-в - само гр.д.№ 15555/2020г. от обхвата на заповедта не е насрочено.

Видно е, че делата са насрочвани от съдия В. с проекто-доклад на дати от м.05.2021г. и от м.06.2021г. – до средата на месеца. Следователно, до месец и половина след заповедта, делата са насрочени с изключение на едно, дори и без да са дадени обяснения за забавата, която както се констатира, е налице, но в по-кратки срокове от посочените в заповедта. Така в Справка за срочност за насрочване на дела на IV гр.с-в към 20.07.2021г. /л.212 и сл./ : гр.д.№ 4818/2019г. е насрочено с определение от 14.05.2021г. с проекто-доклад /делото е от обхвата на делата по заповедта - делба/; гр.д.№ 8426/2020г. е насрочено с определение от 20.05.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта/; гр.д.№ 9386/2020г. е насрочено с определение от 02.06.2020г. с проекто-доклад /делба от обхвата на заповедта/; гр.д.№ 13058/2020г. е оставено без движение с разпореждане от 19.05.2021г. /делото е от обхвата на заповедта/; гр.д.№ 15277/2020г. е насрочено с определение от 11.06.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта/; гр.д.№ 15555/2020г. – не е насрочено /от обхвата на заповедта/; гр.д.№ 15715/2020г. е насрочено с определение от 21.05.2021г., делба с проекто-доклад /от обхвата на заповедта/; гр.д.№ 15898/2020г. е насрочено с определение от 19.05.2021г. с проекто-доклад /делба от обхвата на заповедта/; гр.д.№ 16364/2020г. е насрочено с определение от 26.05.2021г. с проекто-доклад / от обхвата на заповедта/; гр.д.№ 16365/2020г. е насрочено с определение от 30.03.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта и отразено като насрочено в заповедта/; гр.д.№ 16468/2020г. е насрочено с определение от 09.05.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта/; гр.д.№ 16067/2020г. е насрочено с определение от 12.04.2021г. с проекто-доклад /делба от обхвата на заповедта, отразено като насрочено в заповедта/; гр.д.№ 17118/2020г. е насрочено с определение от 04.04.2021г. с проекто-доклад /делба от обхвата на заповедта, отразено в същата като насрочено/; гр.д.№ 14966/2020г. е насрочено с определение от 04.04.2021г. с проекто-доклад / от обхвата на заповедта, отразено в същата като насрочено/; гр.д.№ 247/2021г. е насрочено с определение от 30.03.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта, отразено като насрочено/; гр.д.№ 9924/2020г. е насрочено с определение от 14.04.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта, отразено в същата като насрочено/; гр.д.№ 17471/2020г. е насрочено с определение от 15.04.2021г. /делба от обхвата на заповедта, отразено в същата като насрочено/; гр.д.№ 14238/2020г. е насрочено с определение от 15.04.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта, отразено в същата като насрочено/; гр.д.№ 495/2021г. е насрочено с определение от 26.04.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта, отразено в същата като ненасрочено/; гр.д.№ 316/2021г. е прекратено с определение от 27.04.2021г. /от обхвата на заповедта, отразено като ненасрочено/; 17344/2020г. е насрочено с определение от 09.05.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта, отразено като ненасрочено/; гр.д.№ 943/2021г. е насрочено с определение от 09.05.2021г. с проекто-доклад / от обхвата на заповедта, отразено като ненасрочено/; гр.д.№ 16836/2020г. е насрочено с определение от 26.04.2021г. с проекто-доклад / от обхвата на заповедта, отразено в същата като ненасрочено/; гр.д.№ 1287/2021г. е насрочено с определение от 26.04.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта, отразено в същата като ненасрочено/; гр.д.№ 17384/2020г. е насрочено с определение от 09.05.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта, отразено в същата към дата на издаване като ненасрочено/; гр.д.№ 923/2021г. е насрочено с определение от 18.05.2021г. с проекто-доклад / от обхвата на заповедта, отразено в същата към дата на издаване като ненасрочено/; гр.д.№ 2366/2021г. е насрочено с определение от 25.05.2021г. с проекто-доклад / от обхвата на заповедта, отразено в същата към дата на издаване като ненасрочено / ; гр.д.№ 2560/2021г. е насрочено с определение от 11.06.2021г. с проекто-доклад / от обхвата на заповедта, отразено в същата към дата на издаване като ненасрочено/; гр.д.№ 2761/2021г. е насрочено с определение от 11.06.2021г. с проекто-доклад / от обхвата на заповедта, отразено в същата към дата на издаване като ненасрочено/; гр.д.№ 17398/2020г. е насрочено с определение от 11.06.2021г. с проекто-доклад /делба от обхвата на заповедта, отразено в същата към дата на издаване като ненасрочено/; гр.д.№ 7056/2018г. е насрочено с определение от 12.04.2021г. с проекто-доклад /от обхвата на заповедта, отразено като насрочено/.

Тоест, до месец и половина след издаване на заповедта, делата са насрочени с изключение на едно – всяко с проекто-доклад. Вярно е, че отсъстват указания на административния ръководител по отношение изготвяне на проекто-доклад по см. на чл.146 ГПК, но фактът на изготвянето му отразява отношението на съдията към задължението му, произтичащо от тази норма. Значимостта на доклад по делото е безсъмнена за движението и развитието на същото, както и необходимостта от време за изготвянето му, предвид нормативното съдържание, регламентирано в чл.146 ал.1 и ал.2 ГПК. Изготвянето на доклад по всяко от делата е израз на сериозна подготовка на съдията и изпълнение на негово значимо задължение.

Този обективен фактор, ведно с натовареността на всеки съдебен състав следва да бъде съобразяван при преценка за издаване на акт по чл.327 ЗСВ.

По делото е приета заповед от 31.03.2021г. на Председателя на ПРС /л.304/, с която са изискани писмени обяснения от съдия М. за причините, поради които не е насрочила 18 бр. дела към 29.03.2021г., както и за ненасрочването на 19 бр. дела, описани в изготвена справка, в законоустановените срокове и в утвърдените Времеви стандарти, както и заповед на Председателя на ПРС от 19.05.2020г. за изискване на писмени обяснения от съдия М. за причините, поради които не е насрочила 92 бр. дела към 19.05.2020г., в законоустановените срокове и в утвърдените Времеви стандарти. С втората заповед съдия М. е задължена в 7 дн.срок да предприеме процесуални действия по насрочване на посочените дела в изготвена справка. Няма информация дали съдия М. е представила писмени обяснения и дали е предприела необходимите действия в 7 дн. срок. Във втората заповед отсъства предупреждение за ангажиране на дисциплинарната отговорност при неизпълнението й. Като свидетел съдия М. заяви, че не й е известно против нея да е образувано дисциплинарно производство. Страните не са представили доказателства за издадена заповед на основание чл.327 ЗСВ с адресат съдия М..

Изложеното от една страна доказва принципният подход на административния ръководител, съблюдаващ организацията на дейността в съда и в частност – изпълнение на задълженията на съдиите, но от друга – ориентира към извод, че не спрямо всеки съдия се предприемат еднакви мерки.

Ведно с посоченото, в заповедите с адресати съдиите Л. и М., както и в оспорената заповед отсъства съпоставка между натовареността на съдиите към периода на забавата, заседателните дни и брой заседания през всеки от заседателните дни от графика за съответния месечен период и конкретните забавени дела. Представени са заповеди за увеличаване процента на натовареност на делбените състави с цел – осигуряване на равномерна натовареност на съдиите от ГО в РС - Пловдив : със Заповед № 1313/13.08.2020г. относно прилагане на Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в Районен съд – Пловдив е утвърдена персонална натовареност на всеки съдия в РС – Пловдив в Единната информационна система на съдилищата, като т.4.2. Гражданско отделение /л.105 и сл./ : Групи : Облигационни и чл.422 ГПК, IV гр.с-в – 35%; Групи : Делби, Охранителни, чл.23 СК и др., 4 гр.с-в – 100%; Групи : Дежурства, съдебни поръчки – гр., ЗЗДН, чл.410 ГПК, чл.417 ГПК, IV гр.с-в – 100%; Групи : Административни дела по ЗМВР и др.частни, IV гр.с-в – 100%; Група : Обезпечения, IV гр.с-в – 100%; Заповед № 1629/01.10.2020г. – увеличение процента на натовареност от 35% на 50% в група Облигационни дела и от 40% на 50% в група Дела по чл.422 ГПК /л.307/; Заповед № 2080/11.12.2020г. - т.4.2. Гражданско отделение /л.114 и сл./ : Групи : Облигационни и чл.422 ГПК, IV гр.с-в – 50%; Групи : Делби, Охранителни, чл.23 СК и др., IV гр.с-в – 100%; Групи : Дежурства, съдебни поръчки – гр., ЗЗДН, чл.410 ГПК, чл.417 ГПК, IV гр.с-в – 100%; Групи : Административни дела по ЗМВР и др.частни, IV гр.с-в – 100%; Група : Обезпечения, IV гр.с-в – 100%.

Осигуряване равномерна натовареност на съдиите от ГО в РС – Пловдив не отрича необходимост от посочената по-горе съпоставка при издаване на заповед по чл.327 ЗСВ за нарушение, изразяващо се в забава по движението на делата спрямо срокове, утвърдени с Времевите стандарти, гарантиращи прилагане принципа по чл.13 ГПК. Следва да се има предвид, че отсъствието на писмени обяснения в конкретното производство не преодолява задължението на административния орган за обосноваване на наложената дори и най-лека мярка с принципа за съразмерност по см. на чл.6 АПК.

В реда на изложеното се отбелязва, че по делото не бе представена информация на утвърдената организация за работа на съда в условията на пандемия и официална статистика за натовареността на съдиите в ПРС – ГО, като този обективен фактор не е анализиран преди издаване на заповедта при съпоставка с конкретната забава при насрочване на делата от съдия В.. Според справката за натовареността на съдиите в Брачно и Гражданско отделение в ПРС за периода от 01.07.2020г. – 30.04.2021г., по признак „натовареност на съдия спрямо свършените дела“, съда В. е с 71,30, като най-високото цифрово изражение е 86,70, но практически жалбоподателят е сред високите натоварености над 70 и следва да се съобразяват брой постъпили дела за същия период – 744 при оспорващото лице. Повече от IV с-в имат III бр.с-в, V гр.с-в, VIII гр.с-в, IX гр.с-в, XI и XII гр.с-в. От друга страна, съобразявайки, че жалбоподателят постъпва на работа на 01.07.2020г. – неговият брой дела за разглеждане за периода от 01.07.2020г. до 30.04.20201г. е, висок спрямо останалите. По-високи са на V гр.с-в : 1043; на VIII гр.с-в : 1000; на IX гр.с-в : 980; на XXII и XXIII гр.с-ви : 999, 991. За посочения период съдия В. има 713 свършени дела, като по-висок е броя на V гр.с.в : 844; VIII гр.с-в : 867; IX гр.с-в : 757; XXI и XXII гр.с-ви : 763 и 791. Посочените данни позволяват да бъде прието, че съдия В. е в обхвата на натоварените съдии / според данните – около 8 състава/ спрямо останалите – общо 22 състава в ГО. Това също е от значение при преценката за издаване на оспорената заповед, тъй като е обективен фактор за конкретен период при идентични критерии. Общоизвестен факт е натовареността на РС – Пловдив, който е един от най-натоварените в страната /макар фактът да не бе обявен по реда на чл.155 ГПК/. Според справката съставът на съдия В. /IV гр.състав/ е с най-много постъпили дела спрямо останалите делбени състави /VI, VII, XIII/ - 744 спрямо 691, 592, 669. Съдия В. има най-много разгледани дела – 959, спрямо останалите делбени състави – 918, 813, 901. Жалбоподателят има и най-много свършени дела – 713, в сравнение с останалите делбени състава – 671, 698, 633.

Следва да бъде отчетено и посоченото от свидетелите за графиците за провеждане на съдебни заседания, като се възприема тезата на ответника за изготвяне на графиците според обективните възможности на съда /материални и персонални/. Заявено бе от свидетелите, че графиците се изготвят за три месеца напред, като видно от графика за м.04.2021г. /л.29/, което бе потвърдено и от свидетелите – ГО заседава в шест заседателни дни от месеца, като съдиите имат и по един ден за дежурство. Налице е осигуряване на практическа възможност за насрочване на делата за шест заседания в месеца, но провеждането на всяко заседание изисква самостоятелна подготовка, като в останалия времеви период от месеца следва да бъдат осъществявани действия по насрочване на делата и решаването им – в сроковете по утвърдените Времеви стандарти и в сроковете по ГПК. В случая делата на съдия В. /както и на съдия Л./ са насрочени след заповедта за обръщане на внимание и указателната заповед към съдия Л., което означава, че обективно графиците позволяват насрочване на делата и не са основна причина за забавата. Посоченият голям брой дела от справката за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021г. изисква дисциплинирано да се извършват всички действия от съдията и три месечните графици биха позволили поместване на делата, но обективно трудно би било всяко процесуално действие да бъде извършено в сроковете по Времевите стандарти.

Тоест, обемът на работа следва да бъде съпоставен с брой ненасрочени в сроковете по стандартите дела. Вярно е, че ненасрочени са били 22 бр. дела, а 9 са били насрочени след възприетия в стандартите срок, но ненасрочените дела са насрочени до месец, месец и половина след издаване на заповедта, при което в случай на издадена заповед с указания за насрочване на делата в кратки срокове, мислимо би било дисциплиниращо въздействие на указанието и корекция в дейността на съдията. Осем дн.срок по стандартите може в определени периоди да е трудно достижим за даден съдебен състав, затова преди издаване на заповедта с възприетото нарушение, е било необходимо да се съпоставят всички обективни фактори за конкретния период на забава. Това не е направено в случая, а е било необходимо за обосноваване обективност на преценката, тъй като както бе посочено – при други съдии, за ненасрочени 38 дела е указано насрочването им в най-кратък срок, както и при 92 ненасрочени дела.

В тази насока се съобрази, че обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата, а не на наличието на други обективни причини, сред които с особено голямо значение са евентуалната висока служебна натовареност и фактическата и правна сложност на разглежданите дела. Гражданското отделение разглежда разностранна материя, като няма спор, че делбите се преценяват като по-натоварващи от останалите дела. Делбените дела съдържат фактическа и правна сложност, вкл. необходимост от процесуални действия спрямо множество страни в дадени случаи. Съдия В. работи в делбен състав, който се констатира, че спрямо останалите състави в ГО, е един от най-натоварените според справката за натовареността и най-натоварен спрямо делбените състави. Жалбоподателят не е представил обяснения и не се е явил на среща, но от друга страна е отстранил пропуските в едномесечен срок след издаване на заповедта, като за някои дела в срок до месец и половина. Спрямо цялостната му дейност според събраните доказателства и като се съобрази постановяването на съдебни актове в 1 месечен срок и до месец и половина, може да се приеме, че независимо от създадената от него организация на работа и в частност – ненасрочените дела да са в деловодството, а не при съдията, не е налице умишлено поведение за забава при насрочване на делата.

Преценката дали натовареността на съответния съдия, съобразена с материята на делата, които разглежда и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да извършва всички процесуални действия в сроковете, определени с утвърдените Времеви стандарти, трябва да се прави за всеки конкретен случай и на тази база да се обоснове извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на неговата отговорност. Натовареността и експедитивността следва да бъдат съпоставени и обсъдени при съизмеримост в търсене на баланс. За да бъде направен извод, че конкретното нарушение е израз на лоша организация на работата, е необходимо извършването на обобщена преценка за поведението на магистрата във връзка с работата му. Когато мярката се налага за забавяне, дължащо се на обективни фактори, а не на виновно поведение, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327, ал. 1 ЗСВ.

Вярно е, че според свидетелски показания поведението на съдия В. е демонстративно неучтиво и неуважително на общите събрания на съда, но не за поведението в тези аспекти е наложена мярката. Без съмнение осъществяваната професия изисква професионализъм и морал при спазване на възприетите етични норми, но основанието за издаване на заповедта не е за нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Действително, описани от свидетелите бяха множество прояви, които не биха могли да бъдат квалифицирани като съвместими с възприетите правила при администриране на делата, но всички те не са в обхвата на фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Неприемливото поведение на съдията към своите колеги, изявено на общи събрания, както и към ръководството действително подлежи на корекция, но не е в обхвата на фактическите основания за издаване на заповедта.

По отношение неспазване на Времевите стандарти относно срок за отсрочване на дело и по-конкретно за гр.дело 11639 / 2018г. /протоколи от съдебни заседания, л.69 и сл./ следва да бъде посочено, че делото е отложено от 05.10.2020г. за 09.12.2020г. за целите на постигане на спогодба, като макар юрк.Т. да е заявила, че не може да вземе становище по предложението за спогодба на адв.Д., това не е пречка за снабдяването й с изрично пълномощно. При наличие на три месечни графици и доказателства за кореспонденция между страните за постигане на извънсъдебна спогодба, делото е отсрочено от 09.12.2020г. за 31.03.2021г. На 31.03.2021г. е докладвана молба - становище за отлагане на делото за целите на постигане на спогодба, както и заявление на страните от 29.03.2021г., с което са уведомили постигане на спогодба и извънсъдебно ликвидиране на съсобствеността. Страните са поискали възможност за това с отлагане на делото за края на м.09 или началото на м.10.2021г., предвид че към момента е налице процедура по чл.45а ал.1 ЗДС /“Прекратяването на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица върху имот чрез продажба на частта на държавата се извършва от областния управител по местонахождение на имота. Ако частта на държавата е предоставена за управление на ведомство, се изисква и становище на ръководителя на ведомството. Прекратяването на съсобствеността се извършва на база пазарна оценка на съответния дял, извършена от независим оценител, на цена не по-ниска от данъчната оценка на имота.“/. Изискването за изготвяне на пазарна оценка обективно изисква време с оглед намиране на относимите пазарни свидетелства, вписани в СВп. Съдът е отложил делото при наличие на основание за това, макар и в нарушение на срока от Времевите стандарти, но следва да се отчете значимостта на спогодбата, на която е придаден приоритет като способ за разрешаване на спора – чл.145 ал.3 пр.1-во, чл.149 ал.1 ГПК. Необходимо е било за това да бъде уведомен зам.председателя и завеждащ служба „Гражданско отделение" на РС – Пловдив, за което жалбоподателят твърди, че е направено. След като завеждащ службата е уведомил Председателя на ПРС, че делото е отложено без график, следва извод, че осведомяване е имало. При конкретното положение е било необходимо датата от м.10.2021г. да бъде съобразена при изготвяне на графика на съдията за м.10.2021г.

Нарушение на Времевите стандарти формално има, но от една страна – отлагането на делото е основано на доказателства за необходимост от това, произтичащи от изявления на страните по предмета на спора. От друга страна – няма данни за други нарушения от това естество, за да се приеме, че съществува тенденция при организацията на работа на магистрата в тази насока. Тоест, случаят е изолиран и отсъства умишлено поведение от страна на оспорващото лице. С оглед горепосочените обстоятелства приложената мярка "обръщане на внимание" се преценява като несъразмерна спрямо тежестта на допуснатото нарушение по движение на посоченото дело.

В обобщение може да бъде прието, че по отношение на нарушението – забава при насрочване на делата не е извършена цялостна преценка със съпоставка между натовареността на съдията в конкретния времеви период и поведението му, при съобразяване с обективни фактори, а относно насрочване на делото в нарушение на определеният срок във Времевите стандарти е налице изолиран случай, спрямо който мярката е несъразмерна спрямо тежестта на нарушението. По тези съображения жалбата се приема за основателна.

Разноски са направени за : държавна такса – 10лв.; депозит за свидетел – 5 лв.; 600лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС по см. на §2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /заверено копие от фактура № …7671/17.06.2021г. с наименование на услуга – „Пр. защита и съдействие по д.1226/2021г., Адм. съд“ и стойност 500лв., като сумата за плащане е 600лв. с начислен ДДС от 100лв. и плащане по сметка; извлечение от банкова сметка ***.06.2021г. за заплатени 600лв. с наредител Д.В. и основание за плащане – правна защита и съдействие дело 1226/2021г. на адм.съд/ или общо 615 лв.

Мотивиран с изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Заповед № 761/27.04.2021г. на Административния ръководител и Председател на Районен съд – Пловдив.

Осъжда РС - Пловдив да заплати на Д.С.В.,***, ЕГН **********, съдебни разноски в размер на общо 615 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Административен съдия :

Номер на акта:	2049
Дата:	1 ноември 2021 г.
Съдия:	Здравка Георгиева Диева

Дело:	20217180701226
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	11 май 2021 г.

Решение по дело №1226/2021 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта