Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6710 по описа за 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6710/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „О.И.“
ЕООД *** ЕИК ******* срещу решение №315627 от 17.01.2018 г по гр.дело
№79924/15 г на СРС , 74 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се
осъди „И.А.“ ООД гр.София ЕИК ******** от гр.София да му заплати на
основание чл.79 ЗЗД сумата от 18 106 лева подлежащ на връщане наем
по договор за пренаемане на земеделска земя №101 от 01.10.2014 г , ведно със
законната лихва от 21.12.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; и на
основание чл.86 ЗЗД сумата от 776 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 23.07.2015 г - 20.12.2015 г . Решението на СРС се обжалва и
в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като договор №101 от 01.10.2014 г за
пренаемане на земеделска земя е представен в ОСЗ-Разлог за регистрация по реда
на Наредба №3/99 г за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани , но е извършена регистрация , защото ответникът не е регистрирал в ОСЗ
договорите си със собствениците на имотите . Според чл.70 ал.1 ППЗСПЗЗ
ползвателите на земеделски земи могат да участват в споразумение за ползване по
чл.37а ЗСПЗЗ , но за целта ответникът е следвало да регистрира договорите си до
31.07.2015 г . Ищецът е сключил сам договори със собствениците за част от
процесните имоти , а ответникът участва в фалшификации със съмнителното
дружество „Био Ферма Мурите“ ЕООД .
Въззиваемата страна „И.А.“ ООД
гр.София е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Процесните
имоти са били преотдадени под наем и са предадени в държане на ищеца . За
проблеми с регистрацията въззиваемата страна е уведомена едва на 24.07.2015 г ,
а самата вина да не се извърши регистрация е на служителите от ОСЗ Разлог .
Въззиваемата страна е представила договори за наем и за нея не е съществувало
задължение да регистрира предварително процесните имоти . Ако се върне наемната
цена ищецът ще се обогати неоснователно .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на
въззивника по него на
25.01.2018 г и е обжалвано
в срок на 07.02.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на
СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като
такива пороци в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли
исковете СРС е приел , че процесните имоти са били предадени на ищеца и няма
осуетяване на ползването им . Проблемите при регистрацията на имотите в ОСЗ
Разлог не са по вина на ответника , а на самата ОСЗ Разлог . Ответникът е
представил договори за наем , които са и „основание“ за пренаемането по
чл.14.2.2.
Решението на СРС е правилно , при
следните уточнения . Ищецът се позовава на чл.14.2.2 от Договор №101 от
01.10.2014 г за пренаемане на земеделска земя , според който „наемателят може
да иска връщане на платения наем относно тези имоти , за които би се оказало ,
че няма основание за пренаемането им“ . В тази връзка ищецът трябва да докаже
по безспорен начин , че ответникът няма основание да отдаде имота под наем т.е.
че ответникът няма действителни договори за наем за имотите .
Въпреки , че
вероятната цел на ищеца е била не толкова обработване на земеделските земи , а
по-скоро получаване на субсидии за тях , тази цел не е била изрично посочена
в договора за пренаемане . В последния по никакъв начин не е обвързано
плащането на наемната цена със съдействие на ответника пренаемодател за
регистриране като земеделски производител за съответните площи . Дори да се
презюмира „скритата цел“ на договора за пренаемане , по делото не е установено
от ищеца , че ответникът няма договори за наем на имотите , а само че
наемните договори не са били своевременно регистрирани .
Ответникът
представя договори за наем на имотите , а от своя страна ищецът не е провел
доказване , че всеки един от тези договори е нищожен или от него не се пораждат
права за ответника да държи и ползва имота . Априори неправилна е преценката на въззивника-ищец
, че искът му може да бъде доказан само с представяне на писмо на ОСЗ-Разлог от
09.11.2015 г и 07.07.2015 г , с доклад на В.П.от ОД „Земеделие“-Благоевград за
нередности в ОСЗ-Разлог или със СТЕ , която да преповтори констатации от
наличните писмени доказателства .
Отделно , според
чл.1.2 от договора за пренаемане пренаемодателят ответник /при подписване на
договора/ предоставя на пренаемателя копия от договорите си за наем , по
силата на които ползва имотите . Би следвало ищецът да е положил дължимата
грижа и да е бил наясно с тези договори ; както и би могъл да поиска с изрична
клауза в договора тяхното предварително или последващо регистриране .
При
наличните доказателства основателно е и възражението на ответника , че дори и
да не са регистрирани в ОСЗ-Разлог , няма данни да е имало невъзможност ищецът
да ползва предадените му имоти , което е главната престации по всеки договор за
наем или пренаемане . Тълкуването на клаузата на чл.14.2.2 от Договор №101 от
01.10.2014 г за пренаемане на земеделска земя в смисъл , че единственият
интерес на ищеца е да получава субсидии за имотите , а е без
значение дали имотите са ползвани , би могло да доведе до заключение , че и
двете страни по делото участват в схема за измами със земеделски субсидии ;
като в такъв случай клаузата ще е нищожна като противоречаща на закона / чл.26
ал.1 ЗЗД/ .
Решението на
СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено , като на въззиваемата страна се
присъдят разноски пред СГС . С оглед материалния интерес под 20 000
лева по всеки от обективно
съединените искове поотделно по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №315627 от 17.01.2018 г по гр.дело
№79924/15 г на СРС , 74 състав .
ОСЪЖДА „О.И.“
ЕООД *** ЕИК ******* да заплати на „И.А.“ ООД гр.София ЕИК ******** от гр.София сумата от 1680 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.