РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Пловдив, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20235300100567 по описа за 2023 година
Ищцата Е. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. П. *****, моли съда да
осъди „Парк – хотел Санкт Петербург Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес
гр. Пловдив, бул. „България“ № 97, да й заплати обезщетение в размер на 26
000 лв. за неимуществени вреди - болки и страдания от понесени травми,
получени в резултат на падане на ищцата от стълбището между етажите на
офис залата и първи етаж на ресторанта в парк – хотел „Санкт Петербург“
Пловдив на ***г., ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателно
изплащане на сумата.
Исковата претенция се основава на твърденията, че на ***г. ищцата
присъствала на с. на АК – П. в Парк- хотел „Санкт Петербург“ , с адрес гр.
Пловдив, бул. „България“ № 97, собственост на ответното дружество, като с.
се провеждал в голямата конферентна зала на второ ниво на ресторанта.
Твърди, че в кафе паузата, слизайки по стълбите към тоалетните на първия
етаж, токчето на обувката на ищцата се закачило на металната лайсна,
прикрепваща мокета към стъпалата, и политнала надолу. Твърди, че в резултат
на падането е претърпяла следните травматични увреждания: комоцио с
краткотрайна загуба на съзнанието; повърхностна травма на черепа, с дълбока
прорезна рана на челото непосредствено до окосмената част на главата, дълга
1
около 9 см; натъртване на лявата скула и меките тъкани на бузата, с поява на
уплътнение на меките тъкани; счупване на лъчевата кост на дясната ръка
близо до китката. В резултат на травмите в областта на главата
възстановителният период продължил дълго, придружен с главоболие,
световъртеж, дезориентация, невъзможност за придвижване по улицата.
Ищцата изпитвала болки в областта на челото и скулата. Твърди, че и към
настоящия момент продължава да има силни пристъпи на главоболие и
световъртеж, както и болки в областта на челото и скулата. Ищцата твърди, че
в резултат на травмата на ръката изпитвала болки и страдания, които
продължават и до момента, наложило се продължителен рехабилитационен
период, както и има последваща деформация на палеца – палецът на ръката е с
намалена хващателна способност, с видима деформация на мускулите и
сухожилието, затруднени са фините движения на ръката, като например при
писане ищцата усеща болка в областта на счупването и на палеца. Ищцата
счита, че е налице причинно- следствена връзка между претърпяната от нея
злополука, получените травми и болките и страданията, които е претърпяла.
Ищцата твърди, че стълбището е изградено в нарушение на строителните
изисквания, съгласно Наредба № 7/ 22.12.2003г. за правилата и нормативите за
устройството на отделните видове територии и устройствени зони и БДС
8267-86 за стълбища на жилищни и обществени сгради, като същото е
стръмно, с дебели 1 см лайсни на ръба на всяко стъпало, с износена настилка
мокет, без парапет откъм стената, макар че шираната на стълбището е 3
метра, има една междинна стълбищна площадка. Твърди, че височината на
стъпалата не е еднаква, а стъпалото, на което се е закачило токчето на обувката
й, е с три сантиметра по високо от станалите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С
отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения относно наличието на причинна
връзка между злополуката и получените травми и претърпени болки и
страдания; че падането на ищцата и получените травми се дължат на
състоянието на стълбището, мокета или поставените лайсни, както и че
стълбището било за служебно ползване. Ответникът твърди, че стълбището е
изградено в съответствие с действащите строителни правила и нормативи към
момента на неговото изграждане и въвеждане в експлоатация с акт 16 от
10.06.1981г., като в тази връзка счита, че сочените от ищцата нормативи от
2
2003г. са неотносими за сградата към момента на изграждане и въвеждане в
експлоатация. Твърди, че стълбището е за обслужване на гости на ресторанта
на хотела и участници в конферентни мероприятия, ползващи намиращи се в
близост конгресни зали, както и че стълбището никога не е било
предназначено за служители. Твърди, че лайсните са поставени от
съображения за сигурност и грижа за преминаващите по стълбите, за да не се
подхлъзне човек, когато преминава по тях. Предназначението им е да
придържат мокета плътно към стълбището и да не се движи мокета при
преминаване на хора. Твърди, че инцидентът е в резултат на случайно събитие
или по невнимание на ищцата. Прави възражение за съпричиняване,
изразяващо се в това, че ищцата е отказала болнично лечение. Оспорва
размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несъответващ на
претърпените травми и болки и страдания. В случай, че бъде уважен иска,
прави искане да бъде присъдено периодично заплащане на обезщетението.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, че ответното дружество е собственик на
хотел „Санкт Петербург“ – гр. Пловдив, където на ***г. се е провеждал с. на
АК- П., на който семинар ищцата е присъствала. Не е спорно обстоятелството,
че на посочената дата ищцата е претърпяла инцидент, като е паднала по
стълбите, слизайки от залата, където се е провеждал с. (конгресна зала на
второ ниво на ресторанта) към тоалетните на първия етаж. Посоченото
обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени доказателства
– препис от карта от Спешна медицинска помощ от дата ***г. /л.72/ и гласни
доказателства – показанията на св. Ц. М.а и В. К..
3
От показанията на св. К. се установява, че свидетелят е очевидец на
инцидента. По време на кафе паузата на семинара ищцата заедно с група
колеги са слизали по стълбите към ресторанта, като свидетелят е бил зад
ищцата. Стълбището е разделено с междинна площадката, като ищцата е
паднала по стълбите след междинната площадка, още при слизането по тях се
е „подвела“ и е полетяла напред. Според свидетеля при стъпването на
стъпалото ищцата се „подведе, оттам полетя напред, кракът се закачи на
стълбите, самото стъпало и полетя с главата напред“. Ищцата паднала по
цялата дължина на стълбите, след средата на стълбите се приземила. Била
извикана линейка. През цялото време ищцата останала да лежи по гръб на
мястото, където била паднала, защото не можела да се вдигне, а и свидетелят
заедно с други присъстващи колеги не й позволили.
От показанията на св. М.а се установява, че свидетелката работи като
**** в парк- хотел „Санкт Петербург“. Известен й е инцидента с ищцата,
станал на стълбищата, които се намират от страната на ресторанта на втория
етаж, към тоалетните на първия етаж /партера/. Стълбите са покрити с мокет,
като в началото на всяка стъпало има лайсна, която служи за задържане на
мокета от придвижване с цел против подхлъзване при слизане или качване по
съответното стълбище. Стълбите са ползват постоянно, при мероприятия,
които се провеждат в основния ресторант и в конферентните зали.
Свидетелката не е очевидец на инцидента, била е информирана, че ищцата се
подхлъзнала и е паднала по стълбите, при което е отишла на мястото. Видяла е
ищцата да лежи на земята, оказала й първа помощ като й предоставили
възглавница и я завили с одеяло, извикали линейка. Ищцата пожела да стане,
но я посъветвали да не мърда, докато не дойдат медицинските лица. Ищцата
се изправила, когато те дошли, под тяхното наблюдение.
От приетото по делото заключение по СТЕ се установява, че в
обществена сграда на парк- хотел „Санкт Петербург“ – гр. Пловдив е
изпълнено стълбище, свързващо площадка на първо ниво пред тоалетните на
първия етаж с фоайе и коридор и водещо към площадка с коридор към зала на
ресторанта на втория етаж и конгресна зала в едноетажна пристройка на
хотела. Стълбището е масивно (изпълнено със стоманобетонова конструкция)
еднопосочно, двураменно (стълба, развита с две рамена, които не са с равен
брой стъпала и една междинна площадка), с междинна площадка. Горното
4
стълбищно рамо е от двете страни с плътна стена, с девет реализирани
стъпала. Долното стълбищно рамо е с петнадесет броя стъпала, от едната му
страна има изпълнена плътна стена, а от другата – декоративен метален
парапет. Между двете рамена на стълбището е реализирана междинна
площадка. Първоначалната настилка е била мозайка. Извършен е ремонт, като
е положена нова настилка, която е от мокет, положен по ширината и
височината на отделните стъпала, а и по цялата междинна площадка. В края
на всяко стъпало и в края на междинната площадка е монтирана метална
лайсна с гумено покритие, която е захваната за масивно стъпало и не
позволява задигане на мокета. Положената настилка от мокет не е хлъзгава.
Съгласно заключението броят на стъпалата на двете стълбищни рамена
(по- малко от 18 броя), като и тяхната височина (която е по- малка от 172 мм)
отговарят на изискванията на БДС, действащ към датата въвеждане на
сградата в експлоатация (1981г.) и към настоящия момент. И двете стълбищни
рамена не са стръмни и са с нормален наклон (умерено наклонена стълба).
Използваемата ширина на междинната стълбищна площадка е 1415 мм, което
отговаря на БДС (да не е по- малка от 1400 мм). Височината на стъпалата на
горното стълбищно рамо (стъпална височина) е средно 14,5 см. Височината
на стъпалата на долното стълбищно рамо (стъпална височина) е 15 см, като
има различна височина при първото стъпало (на ниво първи етаж), което е с
височина 10,5 см и на последното стъпало (при междинната площадка), което
е с височина 17 см. Съгласно сега действащия БДС, така и съгласно
действащия БДС към датата на въвеждане на сградата в експлоатация, всички
стъпала в една стълба трябва да имат еднаква дълбочина и височина.
Нормалното отклонение в размерите на елементите на стълбището е 0,5 см.
По изключение е допустимо да има отклонение във височината на стъпалата,
но само на първото стъпало. Изполваемата ширина на стъпалата на горното
стълбищно рамо е 2200 мм (повече от 1400 мм, с което отговаря на
изискванията на БДС), като от двете страни има изпълнена плътна стена.
Монтирана ръкохватка има само на едната стена, което не отговаря на БДС
(сега действащия и този към 1981г.), съгласно чиито изисквания при широчина
на стълбеното рамо повече от 1800 мм ръкохватки трябва да има и от двете
страни на стените. Изполваемата ширина на стъпалата на долното стълбищно
рамо е 2600 мм (повече от 1400 мм, с което отговаря на изискванията на БДС),
като стълбищното рамо е ограничено от стана и от парапет. От едната страна е
5
изпълнен парапет с ръкохватка, а от другата страна на стената не е монтирана
ръкохватка, което състояние не отговаря на изискванията на БДС (сега
действащия и този към 1981г.), съгласно чиито изисквания при широчина на
стълбеното рамо повече от 1800 мм ръкохватки трябва да има и от двете
страни на стените.
От приетото по делото заключението по СМЕ се установява, че
вследствие на претърпения инцидент ищцата е получила следните
травматични увреждания: контузия на главата и мозъчно сътресение, както и
разкъсно- контузна рана фронтално; навяхване /увреда на меките тъкани/ на
дясната гривнена става (няма данни за счупване). Съгласно заключението
комоциото (комоцио церебри) не води до трайно увреждане на мозъка и
мозъчните структури. Оплаквания като главоболие, паметови нарушения,
световъртеж са възможни при мозъчно сътресение, като се давност от 10 дни
до три месеца след инцидента. в. л. н. е категорично, че липсват контузионни
огнища и фрактури, липсват структурни промени на краниалните кости и
мозъчен паренхим и ищцата има нормален н.ичен статус. Констатираните от
проведените образни изследвания мозъчна атрофия и двустранна
хипероостоза на фронталните кости нямат отношение с травмата. Касае за
мозъчно- съдова болест, която няма отношение към травмата, не е с
травматичен характер. Констатираното нодуларно задебеляване на костите от
вътрешната част билатерално също не е в резултат на инцидента, а се касае за
физиологичен процес на остаряване и отлагане на калций в костта двустранно.
Констатираните при образното изследване /магнитен резонас от 03.01.2024г./
„огнищни лезии“, желязосъдържащи метаболити и калциеви депозити са също
проява на хронична мозъчно- съдова болест и нямат травматичен характер.
Според в. л. н. оплакванията на ищата, които има към момента – главоболие,
световъртеж, безпокойство, паметови нарушения, е възможно да се дължат на
установените мозъчна атрофия и мултифокална вазкуларна енцефалопатия на
базата на хронична мозъчно съдова болест. По отношение на раната на челото
заключението на вещите лица е, че същата е добре зарастнала, като е видим
лек цикатрикс близо до окосмената част на челото с приблизителни размери 4
см. От данните от медицинската документация съгласно заключението на
СМЕ не се установяват видими травматични лезии на костите, образуващи
дясната гривнена става. Не се потвърждава фрактура. Според в. л. ортопед –
травматолог най- вероятно ищцата е имала навяхване на гривнената става,
6
което представлява увреда в меките тъкани, което е наложило ръката да бъде
имобилизирана. Травмата е довела до болки и страдания, които са намалявали
бавно с времето. Болките са най- силно изразени към момента на инцидента и
след имобилизационното раздвижване. Засягането на десен горен крайник е
затруднило самообслужването на ищцата. В заключението е отбелязано, че
при извършения от в. л. преглед ищцата се оплаква от болка в 1-ва дланно-
пръстова става и в мускулатурата на палеца под нея, като обективно от
прегледа се установява деформация на болезнената става с артрозни
изменения и намалена сила на захвата. Касае се обаче за друга става, а не тази,
която е била имобилизирана вследствие на инцидента. Съгласно заключението
не се установява увреждане на нервите на дясната ръка на ищцата. Според в.
л. н. наблюдаваната атрофия в средната част на десния палец не може да се
свърже категорично с травмата, тъй като може да се дължи на артрозни
промени на ставите.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по
делото са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на
свидетелите В. К., М. С. и Г. Т..
От показанията на св. К. се установява, че ищцата при падането се
ударила, за кратък период от време загубила съзнание. След като се свестила
ищцата била много стресната и уплашена, държала се за ръката, охкала и
изпитвала болки, казала, че я боли ръката и главата. Имала видими травми по
главата- имала рана и кръв.
От показанията на св. С. се установява, че свидетелят е в. на ищцата,
посетил е ищцата в болницата непосредствено след инцидента. Видял е в
тежко състояние, лежала на носилка. Имала поставена обездвижваща яка на
врата, както и ръката й била обездвижена. Главата била превързана на челото,
лицето й било подуто, била подута лявата скула, имала травма на главата.
Хематомът /образуванието като топче/ било видимо по- късно, след няколко
седмици, и стояло месеци /два или повече/. Ищцата изпитвала болки в деня на
инцидента при всяко движение на носилката, а после и при всяко друсане на
автомобила, когато я прибирали в дома й. Ищцата отказала хоспитализация и
същият ден свидетелят заедно с б. си я закарали с автомобила на свидетеля в
дома й. Ищцата била с протеза на ръката, която закупила в болницата. През
следващия един месец ищцата била в тежко състояние, имала нужда от помощ
7
в домакинството, при нея винаги имало някой – свидетелят, б. му или
приятелки на ищцата, които съответно й помагали. Ищцата изпитвала болки в
лицето, главата и ръката. Поне няколко седмици ядяла само банани, защото я
боляло дори като дъвчи. Инцидентът се отразил трайно на ищцата. В нея
останал страх от слизане по стълби без парапети. Започнала да избягва силно
натоварване откъм четене на голям обем документи за продължително време,
защото я заболява главата по някое време и има нужда от почивка. За разлика
от преди това вече не поема работа с продължително и обемно четене на
документи. Ръката й също не се е възстановила напълно – хватателната
способност на ръката е засегната, не може да хваща силно, както и финните
движения също не са същите. Ищцата не може да си служи вече с
инструменти като например винтоверт, трион, отвертки и клещи и да
извършва дребни ремонти в дома си, за разлика от преди това. Не може да си
отвори бутилка с минерална вода.
От показанията на св. Т. се установява, че познава ищцата от 2019г. и са
приятелки, виждат се веднъж или два пъти седмично. Ищцата е споделила на
свидетелката за инцидента, понеже се оплаква често пред свидетелката от
главоболие, дезориентация и силен стрес. Когато излизат на разходки,
променят маршрута, ако той минава през подлез или надлез, защото ищцата се
страхува да върви по стълби, които са без парапет. Особено я е страх, когато
слиза по стълби, и тогава настоява свидетелката да я хване за ръка. Ищцата
споделяла на свидетелката, че когато е паникьосана, забравя за къде е
тръгнала. Редовно, поне веднъж в месеца, се оплаква на свидетелката от силни
мигренозни болки и тогава прекратява контакти с всички за около два – три
дни. Ищцата има белег на челото, от който много се притеснява и прикрива с
бретон. Инцидента се е отразил на ищцата и в служебен плана, тъй като
споделяла на свидетелката, че вече отказва тежки и обемни дела. Ищцата
ограничава пътуванията си извън града, пътува само, когато е придружена от
някого. Свидетелката няма наблюдения върху състоянието на пострадалата
ръка на ищцата, тя не й се е оплаквала от това.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства (посочени по-
горе в мотивите) съдът приема за доказано, че на ***г. ищцата е претърпяла
инцидент, като е паднала по стълбище в парк- хотел „Санкт Петербург“ – гр.
8
Пловдив, чийто собственик е ответното дружество. Конкретно инцидентът е
станал на стълбището, свързващо площадката на първо ниво пред тоалетните
на първия етаж с фоайе и коридор и водещо към площадка с коридор към зала
на ресторанта на втория етаж и конгресна зала в едноетажна пристройка на
хотела. Стълбището е двураменно, с една междинна площадка. От
показанията на св. К. се установи, че ищцата е паднала на долното стълбищно
рамо. От заключението по СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно,
компетентно и мотивирано, се установява, че долното стълбищно рамо е
изградено при отклонения от нормативните технически изисквания (в
частност БДС стандартите в проектирането и строителство), които са
действали към датата на приемане на сградата в експлоатация. Тези
отклонения са налице и с оглед на сега действащите стандарти за проектиране
на сгради за обществено ползване, като съответно стълбището не е
реконструирано с оглед привеждането в съответствие с техническите правила.
В тази връзка ищцата претендира ангажиране отговорността на ответното
дружество, като собственик на сградата, в която се намира процесното
стълбище, за вредите, причинени от неговото състояние. За установяване
основателността на предявения иск обаче следва да бъде установена по
безспорен начин причинно- следствената връзка между състоянието на
стълбището и претърпения от ищцата инцидент. Установяването на
отклонения при проектирането и изграждането на стълбището от
техническите изисквания само по себе си не мотивира извод, че искът е
доказан по основание. Необходимо е да се докаже, че претърпеният инцидент,
с оглед неговия механизъм на настъпване, е в пряка причинно- следствена
връзка със състоянието на стълбището. Съгласно заключението
констатираните несъответствия при проектирането и изграждането на долното
стълбищно рамо с БДС са две: липсата на монтирана ръкохватка на западната
стена, ограждаща стълбищното рамо, и разлика във височината на стъпалата,
като констатираната разлика е между първото стъпало и следващите, както
при последното стъпало (при междинната площадка). В настоящия случай е
констатирано следното: Височината на стъпалата на долното стълбищно рамо
е 15 см, като има различна височина при първото стъпало (на ниво първи
етаж), което е с височина 10,5 см и на последното стъпало (при междинната
площадка), което е с височина 17 см.
Съгласно заключението нормалното отклонение в размерите на
9
елементите на стълбището е 0,5 см, както и по изключение е допустимо да
има отклонение във височината на стъпалата, но само на първото стъпало. В
о.с.з. от 29.04.2024г. и о.с.з. от 17.06.2024г. в. л. разяснява, че идеята на
проектирането стъпалата да са с еднаква височина е човек като тръгне да се
изкачва, да се изкачва с еднаква крачка и темпо, тъй като когато разликата във
височината и дълбочината на стълбите е голяма, главно при изкачване на
стълбите, може да се получи препъване. Такова принципно е възможно и при
слизане. В о.с.з от 17.06.2024г. в. л. определя, че констатираната разлика във
височината при процесното стълбище не е толкова голяма. Съдът споделя
извода, че разликата е несъществена, доколкото стъпалата на долното
стълбищно рамо са 15 броя, като разликата във височината между последното
стъпало (при междинната площадка), което е с височина 17 см и останалите
13 стъпала, които са с височина 15 см, е 2 см, при допустими отклонения 0,5
см. Въпросните допустими отклонения не са конкретно посочени в БДС, а са
се наложили в практиката, като в о.с.з. от 29.04.2024г. в. л. по СТЕ посочва
като установено в практиката допустимо отклонение между 0,5 см и 1 см. От
събраните доказателства по делото не се установява, че разликата във
височината на последното стъпало (при междинната площадка) и останалите
стъпала на долното стълбищно рамо (без последното, което е ирелеванто, тъй
като според показанията на св. К. ищцата е паднала при слизането си по
долното стълбищно рамо в началото) е причината за спъването и падането на
ищцата. Това е така, защото на първо място не се установи на кое точно
стъпало, при слизането си по долното стълбищно рамо, ищцата се е спънала и
политнала надолу. Доколкото става ясно от показанията на св. К. ищцата и
свидетелят вече са започнали да слизат, т.е. нито от тях не е намирал на
междинната площадка, когато ищцата е паднала. В показанията си св. К. сочи,
че „малко след площадката, още в началото, при слизането, се подведе и
полетя напред“, както и че се “приземила“ чак след средата на стълбите. При
така установените данни според съда не може да се обоснове извод, че
разликата във височината на последното стъпало (при междинната площадка)
и останалите стъпала на долното стълбищно рамо са причината ищцата да
падне. Твърденията на ищцата в исковата молба са, че токчето на обувката на
ищцата се е закачило на металната лайсна, прикрепяща мокета към стъпалата,
поради което ищцата е полетяла надолу. Положената настилка на стълбището
– мокет, е в съответствие със стандартите. В о.с.з. от 29.04.2024г. в. л. по СТЕ
10
сочи, че мокетната настилка е гладка, няма деформации (вдлъбнатини или
дупки), не че не е хлъзгава настилка. Следователно положената настилака от
от мокет в съответствие с изискванията на БДС. Положената лайсна е
алуминиева, в долната част гумирана, прикрепена в предния край на всяко от
стъпалата, така че да не повдига мокета (в.л. по СТЕ в о.с.з. от 29.04.2024г.).
Не се установи от събраните по делото доказателства настилката на
стълбището да е в състояние, което не съответства на БДС, да не е в добро
поддържано състояние. Следователно не се установява твърдението на
ищцата, че настилката е износена. Също така не се установи твърдението на
ищцата, че стълбището е стръмно. Съгласно заключението на СТЕ наклонът
на стълбището е в установения в БДС диапазон, стълбището не е стръмно, а е
с нормален наклон (стълба със среден наклон). Не се установи и второто
констатирано отклонение от БДС, а именно че няма монтирана ръкохватка на
западната стена, ограждаща стълбището, да е в пряка причинно- следствена
връзка с претърпения инцидент от ищцата. Широчината на долното
стълбищно рамо – 2600 мм, изисква съгласно БДС, да има стълбени
ръкохватки и от двете му страни. В настоящия случай такава има изпълнена
само от едната страна – по източната страна е изпълнен парапет с ръкохватка.
Доколко обаче липсата на ръкохватка на другата стена има отношение към
падането на ищцата по стълбите въобще не е установено. Няма и конкретно
такова твърдение, че ищцата се е движила откъм страната без монтирана
ръкохватка на стената и поради това не е могла да се хване за нещо. От
показанията на разпитания свидетел К. въобще не се установява в коя част на
стълбището (по широчината му) се е движела ищцата.
По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
В частта по разноските.
Ответникът претендира разноски за настоящото производство, като с
оглед изхода на спора – неоснователност на иска, своевременно направеното
искане и представени доказателства за направени такива на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3350 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. П.
*****, срещу „Парк – хотел Санкт Петербург Инвест“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес гр. Пловдив, бул. „България“ № 97, за осъждане на ответника да й
заплати обезщетение в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди - болки и
страдания от понесени травми, получени в резултат на падане на ищцата от
стълбището между етажите на офис залата и първи етаж на ресторанта в парк
– хотел „Санкт Петербург“ Пловдив на ***г., ведно със законната лихва,
считано от ***г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. П. *****, да заплати на
„Парк – хотел Санкт Петербург Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр.
Пловдив, бул. „България“ № 97, разноски в размер на 3350 лв. /три хиляди
триста и петдесет лева/, за производството гр. дело № 567/ 2023г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12