№ 52239
гр. София, 29.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110153204 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. Х., ЕГН
**********, с адрес ****, чрез пълномощника си адв. П. П., със съдебен адрес ****, против
Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ **, с адрес **, представлявана от главния
прокурор- Б.С., с която са предявени обективно съединени искове за сумата от 25000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление по НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализиран наказателен съд,
образувано въз основа на обвинителен акт по ДП № ЗМ 64/2014 по описа на СДВР, пр. пр.
56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на присъдата до окончателното й изплащане, сумата от 1350 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в невъзможността
ищецът да полага труд поради наложена мярка „Задържане под стража“ за периода от
12.06.2014 г. до датата на внасяне на паричната гаранция, сумата от 837,11 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от законна лихва върху сумата от 1500 лв.,
внесена като парична гаранция, и сумата от 1000 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по НЧД № 1173/2014 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 5-и състав, ведно със законната лихва от 19.09.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С решение № 12873 от 28.06.2024 г. осъдителните претенции са уважени частично и в
полза на ищеца са присъдени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски
хонорар, съразмерно на уважената част от иска и след намаляване на адвокатското
възнаграждение по направено възражение за прекомерност.
Срещу решението на първоинстанционния съд е депозирана въззивна жалба от
ищеца, в която са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,
включително и в частта му за разноските. Във връзка с така наведените доводи, с
определение № 19412 от 29.11.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 10621 по
описа за 2024 г. на Софийски градски съд, IV-В състав, въззивното производство е
прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за
изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирано във въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира
молбата по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:
Искането е допустимо. Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл.
248 ал. 1 от ГПК – в срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално
1
легитимирано лице – ищецът по делото, чрез неговия пълномощник.
Молбата за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските е
неоснователна. С крайния съдебен акт решаващият състав на Софийски районен съд е
разпределил тежест за разноските в съответствие с разпоредбите на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от
ГПК, след като е счел за основателно възражението на ответника за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Съдът не счита, че следва да ревизира становището си,
възприето в постановеното решение, че фактическа и/или правна сложност на производство,
обуславя присъждането на адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв. Съдът не споделя
становището на ищеца, че събрания доказателствен материал, броя проведени заседания и
извършените процесуалния действия изискват процесуални усилия, в обем и време по-
големи от нормалните за производства от подобен вид и обуславящи заплащането на
адвокатски хонорар над сумата от 1 500 лв.
При преценката за основателност на молбата по чл. 248 от ГПК, съдът взема
предвид и свободната воля на страна в производството и нейния процесуален представител
да уговорят размера на адвокатския хонорар, независимо от характера, вида и сложността на
производство. Нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, обаче, цели защита на насрещната страна от
несъразмерно високи разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца М. П. Х., ЕГН **********, с адрес **** за изменение
на решение № 12873 от 28.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 53204 по описа за
2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2