№ 13450
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С.Г.Р.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110159900 по описа за 2023 година
Предявен е от А. В. Г. срещу Етажна собственост на жилищен комплекс АДРЕС, иск
с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на Решение № 3 по т. 2 от дневния ред на
провелото се на 16.10.2023г. Общо събрание на ЕС на комплекс „Б.В.“ с административен
адрес: АДРЕС, в частта му за приетия бюджет по перо за портиер - 5070 лева месечно,
разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава.
Ищецът А. В. Г. твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим
на ЕС - жилищен комплекс „Б.В.“ с административен адрес: АДРЕС, а именно - апартамент
№ 12, намиращ се във вход Б с обща застроена площ от 504,47 кв.м., склад № 64, намиращ се
във вход Д с площ от 5,72 кв.м., паркомясто № 23, паркомясто № 24 и паркомясто № 25,
намиращи се в подземния паркинг на сутеренния етаж на сградата. Сочи, че на 16.10.2023г.
било проведено ОС на ЕС на комплекс „Б.В.“ с посочен дневен ред. По т. 3 било взето
решение, с което бил приет бюджет на ЕС, който да е в сила от 01.11.2023г. Приетият бюджет
по пера бил, както следва: за услугата административно управление и финансово
обслужване - 830 лева месечно, разпределени на % идеални части, който всеки собственик
притежава; за услугата техническа поддръжка на общи части - 410 лева месечно,
разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за портиер - 5070 лева
месечно, разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за услугата
почистване на общи части - 700 лева месечно, разпределени на % идеални части, който
всеки собственик притежава; за услугата поддръжка на зелени площи и снегопочистване -
600 лева месечно, разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за
поддръжка на асансьор - 700 лева месечно, разпределени на % идеални части, който всеки
собственик притежава; за комуникатор асансьор - 70 лева месечно, разпределени на %
1
идеални части, който всеки собственик притежава; за ел. енергия общи части - 875 лева,
разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за поддръжка на
басейн и консумативи - 430 лева месечно, разпределени на % идеални части, който всеки
собственик притежава; за непредвидени разходи и консумативи - 300 лева месечно,
разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за ФРО - 1293,53 лева
месечно, разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за ел.
енергия за ПМ и машинно почистване - 1230 лева месечно, разпределени на % идеални
части, който всеки собственик притежава. Поддържа, че решението относно приетия бюджет
в частта му за месечния разход за портиер в размер на 5070 лева, разпределени на % идеални
части, които всеки собственик притежава е в разрез с разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ЗУЕС.
Счита, че разпоредбата е императивна, както и е специална по отношение на разпоредбата
на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС. Сочи, че разходите за портиер са изведени в отделна разпоредба - чл.
51, ал. 4 ЗУЕС, поради което това разпределение следвало да бъде при условията и реда на
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, като всяко отклонение от указания от законодателя ред би било
незаконосъобразно, с оглед на което намира, че взетото решение е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Искането към съда е да отмени Решение № 3 по т. 2 от дневния ред
на провелото се на 16.10.2023г. Общо събрание на ЕС на комплекс „Б.В.“ с административен
адрес: АДРЕС в частта му за приетия бюджет по перо за портиер - 5070 лева месечно,
разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - Етажна собственост на жилищен комплекс
АДРЕС, е подал отговор на искова молба, с който оспорва предявения от ищеца иск като
неоснователен. Навежда твърдение, че оспорваното решение на Общото събрание е взето от
собственици с мнозинство над 50% на сто идеални части от общите части, а именно -
60,51%, което отговаря на изискването на материалния закон - съгл. чл. 51, ал. 9, т. 2 от
ЗУЕС във връзка с чл. 17, ал. 2 точка 8 от ЗУЕС и била спазена изцяло процедурата и реда за
провеждане на Общо събрание. Посочва, че ал. 9 на чл. 51 от ЗУЕС е нова разпоредба, което
предполага същата да се явява специална по отношение на всички разпоредби, които
регламентират разходите за управление и разходите за поддръжка на общите части в
етажната собственост. Посочва, че приложението на чл. 51, ал. 4 от ЗУЕС във връзка с
разпределението на този разход в практиката преди отмяната на ал. 3, и редакцията на ал. 2
на същия член се е отнасяло за собствениците на необитавани обекти. Преценката за
извеждането на разхода за портиер в отделна алинея била свързана с факта, че и
собствениците на необитавани обекти трябва да заплащат разхода по поддържане на
сградата, включващ в себе си и разход за портиер, от което следвало, че ал. 4 се явявала
специална по отношение на ал. 2 и ал. 3 и в практиката не било имало спор дали разхода за
портиер представлява разход за поддръжка на общите части или бил различен такъв.
Твърди, че разходите за възнаграждение за портиер, за наем на портиерно помещение, за
консумативи за почистване на портиерно помещение, за електроенергия в портиерно
помещение, за облекло за портиер се явяват и част от разходите за поддръжка, тъй като тези
разходи са свързани с поддръжката на общите части, а не с управлението им. Твърди, че
Общото събрание със съответния кворум и мнозинство законосъобразно било решило
2
разходът да се разпределя съобразно новата ал. 9. Навежда твърдения, че ищецът оспорва не
наличието на портиер, а само начина на разпределение - съобразно % идеални части,
притежавани от собствениците и относно разхода за портиер в размер на 5070 лева, а не
приемането на самия разход и свързания с това портиер в комплекса. Пояснява, че искането
на ищеца е разходите за портиер да се разпределят по реда на ал. 4 от чл. 51 от ЗУЕС, като в
случая, обаче, било проведено гласуване и било прието разпределение съгласно чл. 51, ал. 9
ЗУЕС. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че е взето от Общото
събрание решение, чиято отмяна се иска, както и че е предявил иска за неговата отмяна в
преклузивния срок. В тежест на ответника е да докаже спазването на императивните
изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на решения на Общото
събрание, както и че взетите решения не противоречат на императивни материалноправни
норми.
В конкретния случай с определението от 03.02.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 15.04.2024г., са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че оспорваните от ищцата решения са взети на ОС на етажната собственост,
проведено на 16.10.2023г., както и че ищцата е собственик на самостоятелен обект в
процесната етажна собственост.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия и
неоспорен Протокол от общо събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в АДРЕС, комплекс „Б.В.“, както и от препис от
Нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда и части от самостоятелен обект
в сграда № ************************************ на нотариус Н.Л..
Относно допустимостта на предявения иск съдът намира следното:
Исковата молба е подадена на 01.11.2023г., а атакуваното решение на Общото
събрание на етажната собственост е от 16.10.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В настоящия случай по делото е прието като
доказателство и имейл, адресиран до ищцата от 23.10.2023г. с приложен препис от
протокола от проведеното на 16.10.2023г. ОС. С оглед на датата, на която е проведено ОС и
датата, на която е постъпила исковата молба, същата е допустима като предявена в
преклузивния срок.
С оглед съдържанието на взетото решение по т. 2 от дневния ред на провелото се на
3
16.10.2023г. Общо събрание на ЕС на комплекс „Б.В.“ с административен адрес: АДРЕС, а
именно разпределение на разход за портиер - 5070 лева месечно, съобразно процентите
идеални части, който всеки собственик притежава, следва да се посочи, че същото е
позитивно и ищцата има правен интерес от неговото оспорване.
Относно основателността на предявения иск, съдът намира следното:
При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да
проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично
посочените от ищцата основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на
предявения иск. С оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на
диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от
изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от
основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на
решенията, взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на
16.10.2023г. Тъй като в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е уреден преклузивен срок за
оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, ищецът може
да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-
дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този начин би се
достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание - арг. чл. 214, ал. 1 ГПК.
Недопустимо е обаче след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови
основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните
собственици /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г.
о., ГК/. Поради което следва да се разгледат само пороците на решението, които са посочени
в исковата молба. В конкретния случай е въведено едно основание, на което се оспорва
процесното решение, а именно че същото противоречи на императивни правила на закона, в
частност на чл. 51, ал. 4 ЗУЕС.
По този въпрос съдът намира следното:
От приетия препис от Протокол от Общо събрание на собствениците на обекти в
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, комплекс „Б.В.“ от
16.10.2023г. се установява, че по т. 3 са приети следните решения: ОС прие бюджет на
Етажната собственост, който влиза в сила от 01.11.2023г. Предоставеният бюджет по пера е,
както следва: за услугата административно управление и финансово обслужване- 830 лева
месечно, разпределени на % идеални части, който всеки собственик по притежава; за
услугата техническа поддръжка на общи части- 410 лева месечно, разпределени на %
идеални части, който всеки собственик притежава; за портиер- 5070 лева месечно,
разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за услугата
почистване на общи части- 700 лева месечно, разпределени на % идеални части, който всеки
собственик притежава; за услугата поддръжка на зелени площи и снегопочистване- 600 лева
месечно, разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за
поддръжка асансьори- 70 лева месечно, разпределени на % идеални части, който всеки
4
собственик притежава; за комуникатор асансьор- 70 лева месечно, разпределени на %
идеални части, който всеки собственик притежава; за ел. енергия общи части- 875 лева
месечно, разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за
поддръжка на басейн и консумативи- 430 лева месечно, разпределени на % идеални части,
който всеки собственик притежава; за непредвидени разходи и консумативи- 300 лева
месечно, разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава; за ФРО-
1292,53 лева месечно, разпределени на % идеални части, който всеки собственик притежава;
за ел. енергия за ПМ и машинно почистване- 1230 леве месечно, разпределени на % идеални
части само на собствениците на паркоместа.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят. Кои разходите са такива за поддържане на общите части е посочено в пар.1,
т.11а ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата т.нар. „консумативни разноски“,
разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на
общите части. Изобщо дейността по "Поддържане на общите части" е определена в закона
като дейност, насочена към запазването им в добро състояние./пар.13 от ДР ЗУЕС/, т.е
законодателят е намерил, че разрешението по посочените въпроси има за цел опазване,
поддържане и добро управление на сградата като цяло, в интерес е на вещта и контролът за
законността на общите решения, както и за спазването им е именно специалният по ЗУЕС. В
този смисъл и Решение № 80 от 04.11.2021г., постановено по гр. дело № 1213/2020г. по
описа на ВКС, Четвърто ГО. Разходът за портиер безспорно касае поддръжката на сградата и
представлява разход за поддържане по смисъла на пар. 11а от ДР на ЗУЕС.
Несъмнено решението за портиер и разноските спрямо него влизат в правомощията
на Общото събрание, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС именно ОС определя
размера на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на
общите части на сградата.
По отношение на начина на разпределяне на разходите за портиер съдът намира
следното:
Действително преди измененията на ЗУЕС с Държавен вестник, бр. 82 от 2023г. е
съществувала единствено императивна възможност за разпределяне на разходите за
управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост по равно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. В този смисъл е била и чл. 51, ал. 1
ЗУЕС.
Със създаването на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС се променя действалата уредба като изрично се
предвижда възможност Общото събрание да определя не само размера на вноските за
управление и поддръжка, а и начина на разпределянето им. Съгласно текста на разпоредбата
5
разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната
собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците или
на сдружението по един от следните начини: поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят; собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за
поддръжка в размер като за един обитател; съобразно процента на идеалните части на
обекта от общите части на сградата, или поравно на самостоятелен обект.
В този смисъл горецитираната разпоредба дава възможност на етажните собственици
да изберат един от изчерпателно изброените начини за разпределение на разходите за
управление и разходите за поддръжка на общите части на етажната собственост. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 8 ЗУЕС съгласно която ОС приема решения за
разпределение на разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на
етажната собственост, взети с мнозинство не по-малко от 51 на сто идеални части от общите
части – за решение по чл. 51, ал. 9.
Т.е. при сега действащата нормативна рамка е предоставена възможност на Общото
събрание на ЕС да определи начина на разпределение и размера на вноските за управление и
поддръжка на етажната собственост, като ако ЕС не е приела такова решение, то разходите
се разпределят по начина, посочен в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
По отношение на извеждането на разходите за портиер в отделна алиния /чл. 51, ал. 4
ЗУЕС/ съдът намира, че същото е свързано с лицата, които не обитават постоянно ЕС. До
този извод съдът достигна вземайки предвид текстът на чл. 51 ЗУЕС при приемането му
през 2009г., при редакцията на който ал. 4 препраща към ал. 1 и ал. 3, регламентираща че
собственик или обитател, който отсъства повече от един месец, заплаща за времето на
отсъствие 50 на сто от консумативните разходи по ал. 1. В този смисъл е и редакцията на
текста при изменението му през 2011г. и през 2016г., като в чл. 51, ал. 3 ЗУЕС е предвидена
възможност ОС с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части на
сградата да вземе решение, че собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от
30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто
от разходите за управление и поддържане по ал. 1.
При настоящата редакция на текста с оглед отмяната на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС е
премахната и съответната препратка в чл. 51, ал. 4 ЗУЕС към нея, но оставянето й в отделна
алинея е отново свързано с обитаемостта на обектите в ЕС. Отмяната на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС
касае разходите за необитаемите самостоятелни обекти, в този смисъл са и мотивите към
законопроекта съгласно които „с предложението се цели при разпределянето на разходите за
управление и разходите за поддържане на общите части същите да се дължат от
собствениците или ползвателите (когато е приложимо) без оглед на обитаемостта на
самостоятелните им обекти предвид разходите за абонаменти и услуги в сградата, които се
плащат целогодишно, и предвид, че освобождаването на тези лица изцяло от заплащане към
момента създава условия за несправедливо разпределение на разходите за управление и
разходите за поддържане, както и за възникване на напрежение между живущите в етажната
6
собственост“.
В този смисъл съдът не споделя изводите на ищеца, че по отношение на разхода за
портиер е приложим единствено реда, предвиден в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Действително,
горецитираната разпоредба не е отменена с измененията от септември 2023г., но при
тълкуване по чл. 46 ЗНА на закона следва да се прилага неговия точен смисъл, който в
конкретния случай е бил всички разходи за управление и поддръжка да се разпределят по
един от начините, посочени в чл. 51, ал. 9 ЗУЕС. В разпоредбата на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС не са
предвидени изключения взависимост от характера на разхода, а е посочено общо- разходи за
управление и разходи за поддръжка. Разграничие на разходите за портиер спрямо всички
останали разходи за поддръжка не може да се изведе и при тълкуване на целта на акта и на
другите разпоредби от него. Следва да бъде посочено, че чл. 51, ал. 6 ЗУЕС също препраща
единствено към ал. 1, но използваната законодателна техника не би могла да обуслови извод,
че по отношение на разходите за портиер и по отношение на собственик, ползвател или
обитател по ал. 5 се заплащат разходи за управление и поддръжка, определени в размера по
ал. 1, а за всички останали разходи за управление и поддръжка ОС на ЕС има правомощия да
определи друг начин за разпределяне на разходите.
С оглед гореизложеното съдът намира, че с оглед приложимата към провеждане на
процесното ОС законодателна уредба към 16.10.2023г. е била предвидена възможност ОС на
ЕС да приема решение относно начин за разпределяне на разходите за управление, различен
от предвидения в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. В конкретния случай ЕС е определила разходът за
поддръжка да бъде разпределен съгласно чл. 51, ал. 9, т. 2 ЗУЕС съобразно процента на
идеалните части на обекта от общите части на сградата, което решение съдът приема, че
съответства на разпоредбите на закона. Както беше посочено, разходът за портиер безспорно
представява разход за поддръжка и за него е приложим предвидения в чл. 51, ал. 9 ЗУЕС
ред.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото не се установиха сочените от
ищеца нарушения на императивни правила на закона, поради което искът подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева като са представени доказателства за
сторените разноски, а именно разходен касов ордер от 17.11.2023г. /л. 47 от делото/. В
проведеното съдебно заседание на 15.04.2024г. процесуалният представител на ищеца е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и размерът, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4
НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Г., гражданин на Руска Федерация, постоянно
пребиваващ в Република България, ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, срещу Етажна
собственост на жилищен комплекс „Б.В.“ с адрес: АДРЕС, иск с правно основание чл. 40, ал.
1 ЗУЕС за отмяна на Решение № 3 по т. 2 от дневния ред на провелото се на 16.10.2023г.
Общо събрание на ЕС на комплекс „Б.В.“ с административен адрес: АДРЕС, в частта му
относно разпределението на приетия бюджет по перо за портиер - 5070 лева месечно,
съобразно процента идеални части, който всеки собственик притежава.
ОСЪЖДА А. В. Г., гражданин на Руска Федерация, постоянно пребиваващ в
Република България, ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на Етажна собственост
на жилищен комплекс „Б.В.“ с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1100
лева, представляваща сторените разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8