Р Е Ш Е Н И Е №384
гр. Пловдив, 24.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV
гр. състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, при участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2554 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на Г.С.Г.,
ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че срещу него е водено наказателно
преследване за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, пр.3, т.2, във
връзка с ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. С
Постановление от 14.05.2011г. бил привлечен като обвиняем и на същата дата бил
задържан за срок от 72 часа. С определение от 17.05.2011г. Окръжен съд – *** му
определил мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Постановление от
27.06.2011г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,
пр.3, т.2, във връзка с ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
от НК и чл.244, ал.1, пр.2 от НК. Посочва се, че ищецът многократно обжалвал
наложената му мярка за неотклонение, но без успех. След изтичане на
едногодишния срок бил освободен с налагане на мярка „гаранция“ в размер на
5000,00 лева, намалена след обжалване на 500,00 лева. Впоследствие по внесен
обвинителен акт било образувано НОХД №438/2013г. на ***, по което с присъда от
18.11.2013г. бил признат за невинен по повдигнатите му обвинения. При обжалване
на присъдата Апелативен *** съд отменил изцяло присъдата и върнал делото на
Прокуратурата. С Постановление от 03.11.2014г. Окръжна прокуратура – ***
прекратила частично наказателното производство спрямо Г. за престъпление по
чл.244, ал.1 от НК, като бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.246,
ал.1, пр.2, алт.1 и 2 от НК. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД
№1235/2015г. на Окръжен съд – ***, приключило с оправдателна присъда за ищеца
от 24.10.2016г. Апелативен съд потвърдил присъдата, а решението му било
оставено в сила с решение на ВКС от 18.09.2018г.
Твърди се, че описаното наказателно преследване се
отразило изключително тежко на здравето, психиката и начина на живот на ищеца и
на неговото семейство. Пострадало доброто му име в обществото, публикациите в
ежедневниците и в интернет злепоставили него и близките му. По време на престоя
му в ареста получил исхемична болест на сърцето, което наложило поставянето на
стенд; през 2016г. заболял от диабет заради стреса и притесненията. Задържането
му под стража предизвикало тревоги и притеснения за живота му в бъдеще и за
този на членовете на семейството му; изпитвал несигурност. След промяна на
мярката за неотклонение приятели и близки започнали да странят от него, което
довело до изолация и промяна на социалните контакти и на живота като цяло.
Ищецът не бил нает и на работа, за която кандидатствал и това според него се
дължи на воденото наказателно производство. Твърди се, че след повдигане на
обвиненията той почти не спял, не се хранел нормално, отслабнал, станал
раздразнителен, не можел да мисли трезво и адекватно; чувствал се унижен,
потиснат, непълноценен като съпруг и баща.
При така изложените фактически обстоятелства ищецът
твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в гореописаните
негативни преживявания и сезира съда с искане на осъди ответника Прокуратурата
на Република България да му заплати обезщетение в размер на 100 000,00
лева, ведно със законна лихва, считано от 18.09.2018г., когато е вляза в сила
оправдателната присъда, до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по
чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер. Излагат се съображения, че претенцията не е подкрепена с
доказателства; че за продължителността на наказателното производство следва да
се отчете факта, че същото се отличавало с фактическа и правна сложност.
Посочва се, че публикациите в медиите не съдържат изявления на органи на
Прокуратурата, поради което за това действие не може да се ангажира нейната
отговорност. Прави се възражение за погасяване по давност на претенцията,
касаеща прекратяването на наказателното производство за престъпление по чл.321
от НК, извършено с Постановление от 04.07.2014г. на *** прокуратура.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори, а това е видно и от приложеното наказателно
дело, че наказателното производство се е развило така, както се съобщава в исковата
молба. На 14.05.2011г. Г.С.Г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство №28/2011г. по описа на отдел *** . Взета е била мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която след изтичане на едногодишния срок е
била заменена с „гаранция”. С Постановление от 03.11.2014г. Окръжна прокуратура
– *** е прекратила частично наказателното производство спрямо ищеца. По
останалите обвинения през м.юли 2015г. е образувано НОХД №1235/2015г. по описа
на Окръжен съд - ***, приключило с оправдателна за Г. присъда. Присъдата е
влязла в сила на 18.09.2018г., когато е потвърдена с решение на ВКС по НД
№329/2018г.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени
вреди по делото са разпитани свидетелите Р. К. и Г. И.. От показанията им се
установява, че по време на воденото наказателно производство срещу него, ищецът
бил рухнал психически, дистанцирал се от приятели и познати, а и те се
отдръпнали от него; провалили се плановете му да се установи със семейството си
във *** – там заминали да работят само съпругата и сина му. Свидетелите говорят
и за появилите се в този период здравословни проблеми на ищеца – диабет и поставяне
на стенд на сърцето. За тези обстоятелства са представени и писмени
доказателства – епикризи за проведено болнично лечение. По делото не са събрани
доказателства, установяващи причинно-следствена връзка между воденото
наказателно производство срещу ищеца и здравословните му проблеми. Да се приеме
обратното, само заради съвпадението на периода на наказателното преследване и
проблемите, наложили хоспитализация, би било предположение, което не почива на
събрания доказателствен материал.
При така събраните доказателства съдът приема за доказано
твърдението, че повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу
ищеца за извършено от него престъпление от общ характер се е отразило негативно
на неговите субективни преживявания – преживял е стрес, тревоги, притеснения,
принудителна социална изолация. Тези негативни преживявания представляват
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена
последица от повдигнатото обвинение в наказателното производство.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на
действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване
на престъпление, по което обвинение ищецът е бил оправдан.
Отговорността следва да се ангажира в лицето на
ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига
и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното
производство. Не се установи ищецът с поведението си да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме, че
изцяло или в някаква степен е налице съпричиняване.
Дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
наказателното производство е продължило повече от седем години - от привличането
на ищеца в качеството му на обвиняем до влизане в сила на оправдателната
присъда, както и че по отношение на него в продължение на една година е била
взета най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража”.
При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че
необходима и достатъчна за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени
вреди е сума в размер на 10000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран
размер от 100 000,00 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди ще се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД
обезщетението ще се присъди ведно със законна лихва, считано от влизане в сила
на оправдателната присъда - 18.09.2018г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати
на ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева. Няма данни за направени други
разноски от ищеца.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати на Г.С.Г., ЕГН ********** ***
сумата
10000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
воденото срещу него НОХД №1235/2015г. по описа на Окръжен съд – ***, по което е
бил оправдан с влязла в сила присъда, ВЕДНО със законна лихва върху сумата,
считано от 18.09.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000,00 лева до пълния предявен размер от 100
000,00 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София,
ул. “Витоша” № 2, да заплати на Г.С.Г., ЕГН ********** *** сумата 10,00 лева – разноски по делото за
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: