№ 12781
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110169654 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С.
срещу ЗД „фирма“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да заплати на ищеца сумата в
размер на 2000 лева - главница, представляваща обезщетение за причинените
от ПТП, настъпило на 06.07.2023 г., неимуществени вреди – болки страдания
и стрес, ведно със законната лихва от 07.08.2023 г. (датата на която ответникът
е сезиран за образуване на застрахователната щета) до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2023 г., около 14:30 часа, в гр.
(град) ищецът С. шофирал своя лек автомобил марка „(марка)“, модел „модел“
с рег. № (рег. номер) по пътно шосе (без име), представляващо пътна връзка от
(автомагистрала) с посока на движение от (улица) към (булевард). В същото
време и с идентична посока на движение се движел друг лек автомобил, а
именно марка „(марка)“, модел „модел“ с рег. № (рег. номер), управляван от П.
Ст. П.. На кръстовището, образувано от улица (без име), представляваща
пътна връзка от (автомагистрала) и (булевард) водачът на „(марка)“, модел
„модел“ с рег. № (рег. номер), поради движение на недостатъчно разстояние и
несъобразена скорост с пътните условия, реализирал пътнотранспортно
произшествие – ударил отзад спрелия на знак „Стоп“ лек автомобил „(марка)“,
модел „модел“ с рег. № (рег. номер), управляван от ищеца В. С.. В исковата
молба е наведено, зе причинал за настъпилия пътен инцидент е поведението
на другия водач, а именно П. П., като в резултат на нарушенията на последния
се стигнало до травматични увреждания на телесния интегритет на другия
шофьор (настоящ ищец) – контузия и оток на шийния отдел на гръбначния
мозък. След произшествието, ищецът посетил болнично заведение –
(болница), където било установено горепосоченото телесно увреждане.
Ищецът бил поставен под наблюдение и домашно лечение. Сочи, че
1
оздравителният процес е дълъг, а възстановяването – бавно. Състоянието, в
което ищецът бил поставен, е свързано с изживяването на силни болки и
страдания, отрицателни изживявания, стрес и емоционален дискомфорт.
Навежда, че към датата на описания инцидент виновния водач П. имал
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество. Поради изложените факти и обстоятелства намира, че
искът му срещу ответника е не само допустим, но и основателен. Претендира
и законната лихва от датата, на която ответното дружество е сезирано за
образиване на застрахователната щета (07.08.2023 г.) до окончателното
изплащане на процесната сума. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявения иск, като присъди и направените по делото
деловодни разноски, в това число и за адвокатски хонорар.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЗД
„фирма“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище
по същата, с което оспорва изцяло предявения иск, както по основнание, така
и по размер. На първо място оспорва наличието на валидно сключен договор
за за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно процесния
лек автомобил „(марка)“, модел „модел“ с с рег. № (рег. номер). Второ,
оспорва механизма на ПТП, като в тази връзка счита, че представените по
делото доказателства нямат отношение към начина на настъпване на
твърдяния инцидент на пътя. Трето и при условията на евентуалност –
инвокира възражение за съпричиняване на резултата по смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, като счита, че водачът на лек автомобил „(марка)“, модел „модел“ с
рег. № (рег. номер) е допринесъл за така стеклите се обстоятелства,
непоставяйки си предпазен колан, в противоречие с императивните
разпоредби на ЗДвП. Навежда и за нарушение по чл. 24, ал. 1 от ЗДвП на
водача С., предвид че той е спрял внезапно, без да се съобрази с другите
участници в движението. Оспорва наличието и на причинно-следствена
връзка между наведените вреди в исковата молба и процесното ПТП. Отделно,
счита, че твърденията на ищеца за наличие на интензивни болни и неприятни
изживявания са преувеличени, като ишецът е могъл да се обслужва напълно
сам през цялото време след катастрофата и е бил физически напълно здрав.
Оспорва иска и по размер, като намира съшия за недоказан и завишен. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на сторените в хода на
производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
(фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и наличие на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност“ между този водач и застрахователя
(ответното дружество).
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, а с оглед твърденията за
съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него
действия/бездействия, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите.
2
Не е спорно по делото, че на процесната дата и място между ищеца и
управлявания от П. С. П. лек автомобил марка „(марка)“, модел „модел“ с рег.
№ (рег. номер), застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, което представлява покрит
риск.
От приетия по делото заверен препис на констативен протокол №
(номер) на органите на МВР при отдел „Пътна полиция, СДВР (л. 81 от
делото) се установява, че на 06.07.2023 г., около 14:30 часа, в гр. (град) на
(булевард) и улица без име (пътна връзка от (автомагистрала)) е настъпило
ПТП с участието на водача на лек автомобил марка „(марка)“, модел „модел“ с
рег. № (рег. номер), и управлявания от ищеца лек автомобил марка „(марка)“,
модел „модел“ с рег. № (рег. номер). Видно от наказателно постановление №
(номер) от (дата) г. (л. 76 от делото), във връзка с процесното ПТП, на водача
на лек автомобил марка „(марка)“, модел „модел“ с рег. № (рег. номер) е
наложено административно наказание за допуснато нарушение на нормата на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
От свидетелските показания на свидетеля П. П., в кредитираната им от
съда част като безпротиворечиви и последователни, се установява, че през
2023 г. в гр. (град), на входа на ж. к. „ж.к.“ от отбивката на магистрала
„(магистрала)“ в посока ж. к. „ж.к.“, при управление на л. а. марка „(марка)“,
модел „модел“ с рег. № (рег. номер) е участвал в процесното ПТП.
Свидетелства, че поради лоши пътни условия (дъжд) и недостатъчна
дистанция е реализирал процесното ПТП, като е ударил отзад спрелия,
управляван от ищеца лек автомобил. Сочи, че скоростта, с която е управлявал
автомобила при процесното ПТП не е била повече от 10 км./ч. и че когато
водачът на другия участник в пътния инцидент е започнал да спира, веднага е
натиснал спирачката на управлявания от него автомобил.
Въз основа на приетото и неоспорено заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява следният механизъм на настъпилото
ПТП: на 06.07.2023 г., около 14:30 часа, лек автомобил „(марка) модел“ с рег.
№ (рег. номер), се движи по ул. (улица), с посока от пътен възел
„(магистрала)“ към (булевард), и на кръстовището с последния, поради
недостатъчна дистанция, водачът реализира ПТП със спрелия внезапно пред
него лек автомобил „(марка) модел“ с рег.№ (рег. номер). Вещото лице
установява, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на лек автомобил „(марка) модел“ с рег. № (рег. номер), който е
управлявал превозното средство със скорост и дистанция, които не са му
позволили да спре в рамките на опасната зона без да настъпи
съприкосновение със спрелия внезапно пред него лек автомобил „(марка)
модел“ с рег. № (рег. номер). С това поведение посоченият водач е допринесъл
за настъпване на произшествието и доколкото не се установява обратното и
предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че вината за
процесното ПТП е на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, като с поведението си водачът на лек
автомобил „(марка) модел“ с рег. № (рег. номер) е нарушил правилото на чл.
23, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
3
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.). Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на
ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II
ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказа наличие на съпричиняване.
От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
допринесъл за настъпване на ПТП.
За установяване вида и характера на настъпилите вследствие
процесното ПТП увреждания на ищеца, по делото e прието заключение на
съдебно-медицинска експертиза (л. 91-95 от делото), което се кредитира от
съда, тъй като от преценката му съобразно правилото на чл. 202 ГПК следва
извод, че е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. От
заключението на същата се установява, че вследствие на произшествието
ищецът е получил контузия в шийния отдел на гръбначен стълб, като това
увреждане е причинило на ищеца болка и страдание. Вещото лице разяснява,
че този механизъм на увреда е така нареченият „камшичен удар“, тъй като
главата е относително свободна в движението си и при удар отзад, тя рязко
отива назад, след което рязко се връща напред, при което се получават
увреждания в областта на шията, поради което е възможно уврежданията на
ищеца да са получени по описания в исковата молба механизъм. Вещото лице
установява, че периодът на възстановяване на ищеца е бил около 15 дни, през
които същият търпял болки и страдания, като през първите 7 дни болките са
били с по-голям интензитет. В отговор на поставния от ответника въпрос
„При какъв механизъм са получени травмите, този механизъм може ли да
бъде предотвратен или ограничен при използването на предпазен колан?“,
вещото лице категорично посоча, че при страничен удар и удар отзад
предпазните колани не фиксират достатъчно телата на водача и пътниците и те
са относително подвижни при удар. При изслушването му в проведеното на
24.04.2024 г. открито съдебно заседание по делото вещото лице разяснява, че
тежестта на травмата на ищеца предполага мускулна увреда за стандартен
период около 20-25 дни, като след този период ищецът изцяло се е
възстановил и не са установени увреждания, разкъсвания на мускулни
сухожилия. По отношение на механизма на ПТП разяснява, че при удар отзад,
какъвто е настоящият случай, телата на пътниците в автомобила се преместват
по посока на удара, т.е. тялото на водача ще отиде назад и ще се опре в
седалката и тялото спира, но главата на тялото е свободна и така се получава
този „махаловиден“ или „камшичен удар“.
Съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК и показанията на свидетеля Б.
Д. С.а – майка на ищеца, разпитана в о. с. з. на 24.04.2024 г., в частта, в която
кореспондират и със заключението на съдебно-медицинската експертиза. От
тях се установява, че след претърпяване на инцидента на ищеца се е наложило
да използва отпуск при временна неработоспособност за около 7-8 дни, както
и че същият е страдал от световъртеж, силни болки във врата и
неразположение в главата.
От горното с категоричност следва, че вследствие на процесното
събитие ищецът е претърпял неимуществени вреди, отговорност за които носи
ответникът на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. В хода на производството не се
4
доказаха направените от ответника правоизключващи възражения.
Спорен по делото е въпросът в какъв размер следва да бъде
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1
КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за
справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението (т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.). Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения,
които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние
и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо че те сами по себе си
не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
С оглед на характера и тежестта на уврежданията, които са причинили
на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
причинените му болки и страдания, възрастта на пострадалия към момента на
настъпване на ПТП; възстановителен период от около 20-25 дни;
интензивността и продължителността на изпитваните от него болки, които са
отшумели в рамките на възстановителния период; преживеният стрес от
произшествието, съобразявайки икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди възлиза на сумата от
1000 лева.
С оглед на всичко изложено по-горе предявеният иск за неимуществени
вреди за следва да се уважи за сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва
от 07.08.2023 г. (датата на която ответникът е сезиран за образуване на
застрахователната щета) до окончателното изплащане на сумата и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът с оглед уважената част от иска, който е доказал такива в
общ размер на сумата от 420 лева, поради което следва да му се присъди
сумата от 210 лева.
Видно от представения договор за процесуално представителство от
01.04.2024 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.)
ищецът е представляван безплатно от адв. В. В. О.. С оглед предходното и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. О.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС по
5
предявения иск, което съдът определя в размер на 300 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има и ответника с оглед отхвърлената част от иска. Ответникът е бил
представляван от юлисконсулт на когото съдът определя възнаграждение в
размер на 100 лева. Ответникът е заплатил и 300 лева за депозит за вещи лица.
Следователно ищецът следва да заплати на ответника сумата от 200 лева за
разноски с оглед отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 КЗ ЗД „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на управление:
(град), (адрес) да плати на В. С. С., ЕГН: **********, с адрес: (град), (адрес),
със съдебен адрес: (град), (адрес) сумата от 1000 лева - главница,
представляваща обезщетение за причинените от ПТП, настъпило на
06.07.2023 г., неимуществени вреди – болки страдания и стрес, ведно със
законната лихва от 07.08.2023 г. (датата на която ответникът е сезиран за
образуване на застрахователната щета) до окончателното изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „фирма“ АД, ЕИК:
(номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) да плати на В. С.
С., ЕГН: **********, с адрес: (град), (адрес), със съдебен адрес: (град), (адрес)
сумата от 210 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. С. С., ЕГН: **********, с
адрес: (град), (адрес), със съдебен адрес: (град), (адрес) да плати на ЗД
„фирма“ АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от ЗАдв. ЗД „фирма“
АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) да
плати на адв. В. В. О. от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:
(град), (адрес) сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
полза на ищеца В. С. С., ЕГН: ********** по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6