Р Е Ш Е Н И Е № 67
гр. Габрово,22.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО
в открито съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
при
секретаря Радослава Кънева като разгледа докладваното от съдия ЦОНКОВ Гр. дело
№ 283 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорност
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано
по Искова молба
от Ф.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***. Като правно основание за предявяване на
иска са посочени разпоредбите на чл.73 от Закона за защита от
дискриминация/ЗЗД/, чл.1 от АПК и чл.1 от ЗОДОВ и „други“. В Исковата молба се
съдържа фактология и твърдения за това, че в резултат
на неправомерните действия и бездействия на НОИ изразяващи се в неплащане на
задължителните минимални здравни осигуровки, каквито е следвало да му бъдат
заплащани, тъй като е инвалид и получава инвалидна пенсия, не е получавал и му
е отказвано получаването на здравна помощ. В резултат на това е получил
увреждане на здравето, с което са му причинени и претендираните в настоящото
производство вреди, без да се уточнява какви и в какво точно се изразяват
същите. Претендира присъждането на сума в размер на 5 000 лева, която сума
впоследствие с нова искова молба в изпълнение указанията на съда за
отстраняване на нередовностите по делото, дадени му с разпореждане №
823/08.11.2017 г., е увеличил на сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/
лева, „който иск да се смята за частичен, а сумата за предварителна“, тъй като
от липсата на здравно осигурителни плащания са му причинени „големи“вреди. В
представена по делото писмена молба след приключване на устните състезания и
обявяване на делото за решаване, от ищеца Д. е постъпила писмена молба за предоставяне
на безплатна правна помощ.
Ответникът – Национален
осигурителен институт - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.К.
е подал писмен отговор на 02.11.2017 г. - в срока по чл. 131 от ГПК. Счита, че настоящият
иск е неоснователен и недоказан, като излага подробни съображения в подкрепа на
това си становище, свеждащи се основно до следното: Сочи се, че според
изложеното в исковата молба от Ф.Д., същият е поискал да му бъдат заплатени пет
хиляди лева “за проявена дискриминация и незаконосъобразни актове, действия и
бездействия“ на органи и длъжностни лица на НОИ, при което основно се сочат
факти и обстоятелства, свързани с изплащането на личната му пенсия за
инвалидност, като бил повдигнат и въпросът за невнасянето на здравни осигуровки
и отказът за оказване на здравна помощ от здравните органи, по която причина не
ставало ясно от кой точно незаконосъобразен акт, действие или бездействие, както
и на кой орган, са настъпили вредите претендирани от Д.. В тази връзка се сочи
също, че на Д. е отпусната инвалидна пенсия поради трудова злополука, срока на
изплащането на която е удължаван периодично в годините със съответните решения
на ТЕЛК, последното от които – ЕР на
ТЕЛК № 3456/27.10.2009 г. е било със срок до 01.10.2012 г. С писмо изх.№
МД-21-1013/06.03.2013 г. ТП на НОИ Габрово е уведомено, че Д. не се е явил за
преосвидетелстване, поради което с разпореждане № ********** от 02.04.2013 г.,
получаваните от ищеца пенсии и добавки са спрени, считано от 01.10.2012 г., от
който момент е спряно изплащането и на здравно осигурителните му вноски, видно
от приложената по делото справка от НАП /л.2/. Разпореждането е обжалвано от Д.
по административен и съдебен ред и с Решение № 17 от 26.03.2014 г. на
АС-Габрово, постановено по а.д. № 204/2013г. съдът е отменил така обжалваното
разпореждане за спиране на пенсията, потвърдено с решение на директора на ТП на
НОИ. Сочи се също, че мотивите на АС Габрово, с които е отменено обжалваното от
Д. разпореждане не се споделят от ВАС, шесто отделение в постановеното при
касационното обжалване решение № 12114/14.10.2014 г., постановено по а.д. №
6084/2014 г. по описа на ВАС и че изразеното от АС Габрово в мотивите към
решението становище, е неправилно. ВАС, шесто отделение изрично бил посочил в
решението си, че“…липсата на ново решение на ТЕЛК по правило е равнозначно на
липса на основание за получаване на пенсия за инвалидност….“, противно на твърдяното
от Д. и че с оглед изключителността на случая, след спирането на пенсията за
инвалидност, на Д. все пак следва да бъде отпусната инвалидна пенсия в размер
на социалната пенсия за старост, по аналогия на чл.98, ал.7 от КСО. Всички тези
обстоятелства се доказвали от пенсионната преписка приложена по делото, а от
справка на НАП се установявало и че здравно осигурителните права на Д. са
непрекъснати. От така изложеното се налагал извода, че липсва претърпяна вреда
и причинна връзка, с действия на органи или длъжностни лица от НОИ, които да са
незаконосъобразни. По делото са изискани и приложени по искане на ищеца Ф.Д.
а.д. 204/2013 г., а.д. 92/2015 г. и Гр. Дело № 10/2015 г. по описа на АС-
Габрово, в които е приложена пълната преписка относно сочените от процесуалния
представител на ответната страна обстоятелства и които касаят основно
преписката относно обстоятелствата около спиране инвалидната пенсия на Д..
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана както по основание, така и по размер и като такава следва да се
отхвърли.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност
и доводите на страните по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна, следното:
От
правна страна съдът приема, че съобразно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди предвижда, НОИ-София следва
да отговаря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия
на негови органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В тази връзка следва да се посочи, че отговорността на
държавата по ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата/общините да
спазват правата и законните интереси на гражданите, респективно на юридическите
лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно
другиму. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие
на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от
наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице,
причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД
е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, включително в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се
предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Видно от фактическите
твърдения на ищеца Ф.Д., съдържащи се в исковата молба и допълнително
приложените такива по делото, същият претендира първоначално присъждането на сума в размер на
5 000 лева, която сума впоследствие с нова искова молба от 02.01.2018
г./л.165/, е увеличил на сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, „който
иск да се смята за частичен, а сумата за предварителна“, тъй като от липсата на
здравно осигурителни плащания са му причинени „големи“вреди. В молбата се
съдържат твърдения, че от 2011 година получавал заплахи за спиране на
получаваната от него пенсия, при положение, че продължава да пише жалби и да
води дела за дискриминацията на която е бил подложен. Явил се в ТЕЛК Габрово на
13.09.2012 г. за преосвидетелстване, но решение не му било издадено след
получени заплахи от Д-р Ч., въпреки, че бил инвалид от 23.10.2001 г. и имал
четири решения за инвалидност над 90%, след което от 02.04.2013 г. пенсията му
за инвалидност е била спряна с разпореждане на началника на пенсионния отдел в
ТП на НОИ Габрово. След предприети от негова страна обжалвания на постановените
от ръководител пенсионно осигуряване и директор на ТП на НОИ Габрово актове, с
които пенсията му е било спряна и които актове били отменени от съда, му е
отпусната в изпълнение на съдебните решения инвалидна пенсия в размер на
минималната социална пенсия за старост, до новото му освидетелстване от
ТЕЛК/такова и до настоящия момент същия не е извършил/. Сочи също, че според
съдебни решения е следвало и НОИ е бил задължен да му внася минимални здравни осигуровки, но такива не
били правени и по тази причина бил с прекъснати осигурителни права, по която
причина през м. януари 2016 г. му е отказано лечение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
гр.Габрово. Моли НОИ – гр.София да бъде осъден да му заплати 5 000 лева „за
проявена дискриминация и
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност“, без да сочи и
конкретизира за какви точно административни актове или действия/бездействия
/незаконосъобразни/ се касае, както и за какво следва да му бъде присъдена
претендираната сума, тоест за претърпяни вреди ли се
касае или друго, както и за какви вреди се касае - имуществени или
неимуществени, в какво се изразяват същите, съответно да бъдат конкретизирани.
В исковата си молба от 02.01.2018 г./л.165/ конкретизира, че първоначално
претендираната сума в размер на 5 000 лева касае имуществени вреди оценени на
сума в размер на 250-300 лева от направени разходи за лечението му след изписване
от хирургическото отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, при болничния му
престой от 24 часа поради измръзване в началото на м.януари 2016 г., а
останалата сума до 5 000 лева са неимуществени вреди за претърпяните
болки и страдания за период повече от два месеца, който период на
възстановяване при болнично лечение би бил по кратък. За тези обстоятелства
ищецът не сочи доказателства, с изключение на Оперативен протокол №
17/05.01.2016 гф./л.205/ и Предоперативна
епикриза/л.206/, касаещи извършени оперативни процедури и лечение при
измръзване на дланите.
С
Разпореждането си от 08.11.2017 г./л.159/, а впоследствие и с протоколно
определение от 27.02.2018 г./л.182-гърба/ съдът е указал на ищеца и е
разпределил доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, а именно, че ищецът следва да посочи и
представи доказателства относно това, че е претърпял описаните в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди, за кой период, както и да докаже пряката
причинно – следствената връзка между вредите и неправомерните действия и
бездействия на органи и длъжностни лица от НОИ-София или негово териториално
поделение, за каквито твърди в исковата си молба. По конкретно в тази връзка на
ищеца е указано, че
основна предпоставка за завеждането на исковете по чл.1 от ЗОДОВ е твърдените вреди да са произтекли от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни или общински органи или длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административната дейност. В исковата молба не е посочено
от какви конкретни незаконосъобразни актове, действия или бездействия са
произтекли вредите, както и за вреди ли всъщност се претендира обезщетението,
което се търси и за какви, чието обезщетяване търси ищеца, за да бъде
установено наличието на предпоставка за водене на производство по чл.1 от ЗОДОВ, тъй като се прави единствено искане НОИ да бъде осъден да му заплати
претендираната сума. В тази връзка следва да се посочи, че исковата молба
съдържа общи оплаквания за “действия и бездействия”, без същите да са
конкретизирани, като единствено се сочи за това, че не му били внасяни
осигуровки и е с прекъснати здравно осигурителни права, които към настоящия
момент са възстановени. Освен това на ищеца е указано, че иск по реда на чл.
203 и сл. от АПК може да се предяви след отмяната на административния акт,
съответно установяване незаконосъобразността на действието или бездействието на
конкретен административен орган или длъжностно лице, от които са произтекли
евентуално причинените му вреди, чието репариране се търси, както и че съгласно
чл. 204, ал.2 от същия нормативен акт искът може да се предяви и заедно с
оспорването на същите до приключване на първото заседание по делото, като в
тази насока е и разпоредбата на чл. 150, ал.1, т.6 от АПК. Съгласно именно тази
разпоредба ищецът следва да посочи в резултат на какви незаконосъобразни
действия или бездействия на ответника са му причинени вредите-имуществени или
неимуществени, установени ли са и по
какъв начин такива незаконосъобразни действия или бездействия или това следва
да стане ведно с разглеждането на предявения пред настоящата съдебна инстанция
граждански иск, предявен по реда на чл. 203 от АПК, във вр.
с чл. 1 от ЗОДОВ. Наред с горното на
ищеца е указано и че следва да посочи точно и ясно произхода на твърдяните
вреди. При положение както се твърди, че същите са причинени от конкретно
действие или бездействие на орган или служител, следва да посочи кратко и ясно
за кое действие или бездействие става въпрос, кога е възпроизведено то и от кое
лице. Освен, че ищецът не е посочил вида
и произхода на вредите, не е конкретизирал и техния размер, а това не е функция
нито на съда, нито на назначени от него вещи лица, поради което той е следвало
да направи уточнение и в тази насока, с изключение на посочени суми относно претърпяни имуществени и неимуществени вреди до размера от
5 000 лева, каквато е първоначалната претенция, уточнение направено в
повторната искова молба. Претенцията
за обезвреда по иска обхваща твърдените като претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, но както се посочи липсва конкретизация в какво се
изразяват същите, първите оценени на 250-300 лева, но без доказателства от
какво точно са причинени, а вторите останалата част от претендираната
първоначално сума до 5 000 лева, без да се сочи в резултат на какво точно са
причинени и в какво се изразяват, а за увеличения размер до 20 000 лева, контретизация изобщо липсва. Доказването на вредите,
незаконосъобразните действия/бездействия /за каквито се твърди/ и причинната
връзка между тях е изцяло в тежест на ищеца. В съдебната практика еднозначно е
прието, че отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени
вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че
държавата, респективно общината, отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата/общината, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат
неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага
и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена"
е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна
административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно –
следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат
единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени
вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки,
страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на основанието за присъждане на обезщетението и неговия размер.
Следва да се отбележи, че по справедливост се определя не само размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на
страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса
следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и
причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те трябва да
се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и
термини, тъй като за всеки отделен човек те са индивидуално определяеми и съдът
не може да предполага тяхната наличност. В конкретния случай в тежест на ищеца
бе да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата
молба вреди от неимуществен характер, съответно и имуществените такива, както и
причинната им връзка с твърдяните от него незаконосъобразни
действия/бездействия на органи или длъжностни лица от НОИ при или по повод
изпълнение на административна дейност, за което му бяха дадени и съответните
указания с цитираното по горе разпореждане на съда от 08.11.2017 г., в
направения доклад по чл.146 от ГПК, а също и с протоколно определение на съда
от 27.02.2018 г. Ищецът не прояви активност и не установи с допустими
доказателствени средства наличие на преживяни от него
неимуществени вреди, описани в първоначалната и в последващите
„искови молби“ депозирани по делото в отговор на цитираното разпореждане, при
което положение твърденията му за преживяни страдания
в хода на производството по делото не бяха доказани, като не бяха представени и
никакви доказателства в посока на твърдяните като причинени вреди. Вредоносният
резултат не се презюмира, а по отношение на същия
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, което в случая не бе
направено. В приложените по делото съдебни производства по а.д. № 204/2013 г.
и № 92/2015 г. по описа на АС Габрово се
съдържат доказателства относно пенсионната преписка на ищеца Д., касаеща
основно обстоятелствата около спиране на инвалидната му пенсия и не сочат за
каквито и да са действия или бездействия от органи или длъжностни лица от
ответната страна, които да са незаконосъобразни, а напротив, същите сочат за
едно пасивно поведение от страна на ищеца, който и към настоящия момент не се е
преосвидетелствал, за да му бъде възобновена пенсията за инвалидност. Такива не
се съдържат и в приложеното Гр.д. № 10/2015 г./прекратено/ заведено също с
претенция за претърпяни ит Д.
имуществени и неимуществени вреди, каквито НОИ следвало да бъде осъден да му
заплати. Представените от страна ищеца доказателства относно измръзването му в
началото на януари 2016 г. също не сочат за претърпяни
вреди от рода на твърдяните от него, т.к. на Д. е оказана следващата се
медицинска помощ и впоследствие същият е освободен от болничното заведение и
липсват доказателства затова, че му е отказана хоспитализация- последното се
документира в медицинската документация съгласно Наредба 16/1996 г., тоест
липсва каквато и да е причинна връзка между това, че същият очевидно по негова
вина е допуснал измръзване на фалангите на пръстите си и действия от страна на
ответната страна, в резултат на което да не му е оказана необходимата
медицинска помощ и съответно да е претърпял някакви вреди- имуществени или
неимуществени. По делото липсват каквито и да са доказателства представени от
страна на ищеца, сочещи за отказана му здравна помощ при потърсена такава от
негова страна, още повече, че спешна такава неможе да му бъде отказана при
необходимост, т.к. същата не е свързана със здравно осигурителните му права.
За
тези твърдяни от него обстоятелства ищецът Д. не е
направил необходимите уточнения, липсват доказателствени искания относно
доказване на твърдяното и не е представил доказателства в подкрепа на
твърденията си до приключване на устните състезания по делото. За да бъде
основателна исковата претенция на ищеца и за да се ангажира имуществената
отговорност на НОИ по реда на чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
освен наличие на отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт
или на незаконосъобразни действия/бездействия, страната следва да установи по
безспорен и категоричен начин както причинната връзка между претендираните
вреди и тези именно действия, така също и тяхното действително настъпване в
неговия патримониум в търсения размер и на посоченото
основание.
От
изложеното по горе може да се направи обобщен извод, че в настоящия случай,
ищецът не доказа правопораждащия фактически състав на
исковата претенция по иска с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОЗОВ, а именно,
че е налице пряка причинно – следствена връзка между вредите – имуществени и
неимуществени вреди и твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие на
орган или длъжностни лица от НОИ, както и че тези вреди действително са
настъпили в правната сфера на лицето. Както
и по горе се посочи, за да възникне отговорност за дейност на
администрацията, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
следва
да са налице трите елемента от правопораждащия й
фактически състав, посочени в разпоредбата, а именно: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие; 2. имуществени или неимуществени вреди и 3. пряка
причинна връзка между тях. Отговорността както вече се каза е безвиновна -
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Следователно, за да възникне правото на иск за
обезщетение по този ред, съответно, за да бъде доказана основателността на
такъв иск е задължително да бъде установено по несъмнен начин наличието на тези
три предпоставки, които да са взаимно свързани. Съгласно чл. 204, ал. 4 АПК
съдът, пред който е предявена исковата претенция следва да установи
незаконосъобразността на бездействието, от което се твърди да произтичат
вредите. За случая се твърди за проявена дискриминация и незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при
или по повод изпълнение на административна дейност, без да се уточнява какви
точно. Такива не бяха доказани, а твърдяната дискриминация също. Спирането на
инвалидната пенсия на ищеца Д. е било
напълно законосъобразно и това е видно и от приложените по делото решения на АС
Габрово и ВАС, а това е довело до спиране и на осигурителните му плащания по
отношение на здравното му осигуряване. Независимо от това по делото липсват
доказателства, че в резултат именно на това са му причинени твърдяните вреди, а
освен това липсват и такива, от които да е видно, че ищецът да се е възползвал
от възможността да се погрижи за
влошеното си здравословно състояние, включително и по отношение на зрението си,
след като още през 2016 година здравноосигурителните му права са били
възстановени.
С
оглед посоченото, по делото не се доказа която и да е от посочените по горе
предпоставки на иска за вреди от административна дейност - твърдяното
незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган или длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност, вреда произтичаща от
това незаконосъобразно действие, както и пряка причинна връзка между
незаконосъобразното действие и вредоносния резултат.
Поради
така изложеното исковата претенция на ищеца очевидно се явява неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК,
Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ф.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.73
от ЗЗД и чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
предявен против Национален осигурителен институт – гр.София, за сумата от 20
000/двадесет хиляди/ лева, претендирана като
обезщетение за причинени му имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравето му и липсата на здравна помощ от здравните
органи, поради невнасяни здравни осигуровки, като неоснователен и недоказан по
основание и размер.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБ в 14 - дневен срок
от съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: