№ 28
гр. Габрово, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500483 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 62 от 04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 94/2022 г., Районен съд – гр.
Трявна е отхвърлен изцяло предявения иск от З. М. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. Трявна,
******** срещу „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес: гр. София, бул.
„България“ № 81в. Осъдил е З. М. В. да плати на „АПС Бета България“ ЕООД съдебни
разноски в размер на 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на З. М. В., с която
оспорва постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалните и процесуалните правила. Във въззивната жалба се твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършването на справки и подаването на
искания за извършване на справки от страна на взискателя и ответник в настоящото
производство съставляват действия, които прекъсват започналата да тече давност, както и
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че в конкретния случай изпълнителното дело се
явява прекратено по силата на закона на 13.06.2018 г., тъй като към този момент са се
осъществили визираните предпоставки в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В
периода от 13.06.2016 г. до 15.06.2018 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия,
които да доведат до прекъсване на погасителната давност, както и на така наречената
„перемпция“. Счита, че депозираните от страна на ответното дружество искания не могат да
доведат до прекъсване на погасителната давност, тъй като същите са бланкови, не са
плащани такси за извършване на исканите действия, като взискателят е целял единствено да
поддържа висящността на делото, но не и реално да бъдат извършвани изпълнителни
действия. В този смисъл искани са извършване на действия по запор на банкова сметка в
банка „Те Дже Зираат Банкасъ" ЕАД, където ищцата няма и никога не е имала банкова
сметка. Не са извършвани справки, които да дадат информация дали ищцата има или не
банкова сметка в конкретната банка. Депозираните молби не биха могли да прекъснат нито
перемпцията, нито погасителната давност.
1
След 13.06.2016 г., в течение на повече от две години не са били извършвани никакви
валидни изпълнителни действия, поради което на 13.06.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Счита, че са налице
предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона:
изтичане на двегодишен срок и бездействие в този срок от страна на взискателя.
Моли да се отмени Решение № 62 от 04.11.2022 г., постановено по гражданско дело
№ 94/2022 г. по описа на PC- Трявна и да се постановите друго, по съществото на спора, с
което да се уважат предявените искове, като се установи, че ищцата З. М. В. не дължи по
отношение на ответника „АПС Бета България" ЕООД следните задължения, за които е
издаден изпълнителен лист от 18.03.2013 г. по ч.гр. д. № 306/2012 г. по описа на PC- Трявна
за следните суми, а именно: сумата в размер на 545,87 лв. - главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва, считано от 21.10.2012 г., сумата в размер на 82,76 лв. - договорна
лихва за периода 01.12.2011 г.- 21.10.2012 г., както и за сумите 125,00 лв.- разноски в
исковото производство и 125,00 лв. - разноски в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът „АПС Бета България“ ЕООД е депозирал
писмен отговор. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано,
поради което моли да се потвърди изцяло и да се остави без уважение като неоснователна,
необоснована и недоказана въззивната жалба.
В съдебно заседание поддържат въззивната жалба, съответно оспорва се въззивната
жалба и се поддържа отговора, като е представено молба-становище от „АПС Бета
България“ ЕООД.
Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и
допустимо, разгледано по същество то е правилно.
Настоящата инстанция споделя изложените в мотивите на решението съображения,
обосноваващи извода за отхвърляне на иска с правно основание чл. 439 от ГПК.
Предвид на това въззивната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Въззиваемата страна счита, че решението е неправилно. Дали едно решение е
правилно е необходимо въззивния съд да изследва дали са спазени всички изисквания за
правилност на решението: събран ли е целият доказателствен материал, обосновано ли е
надлежно съдийско убеждение, спазени ли са съществените за правилността на решението
процесуални правила, приложен ли е към установените, релевантни за спорното право,
факти, материалния закон.
Настоящата инстанция счита че са спазени посочените критерии, за да е налице
правилно решение. В хода на първоинстанционното производство, районния съд с доклада
си по чл. 146 от ГПК е указал на страните доказателствената тежест и им е дал възможност
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада по делото -
определение от 26.07.2022 г. От страните не са постъпили възражения по доклада.
Представените от тях доказателства са приети. По делото е приобщено като доказателство
изп.д. № 20219240406409 на ЧСИ Г.К. с район на действие Софийски градски съд.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен
лист от 18.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 306/2012 г. по описа на РС – Трявна, на
основание заповед за изпълнение № 236/15.11.2012 г. по реда на чл. 410 от ГПК, З. М. В. е
осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 545,87 лв. – неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит № **********/26.01.2008 г., ведно със
законната лихва от 15.11.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 82,76 лв. - договорна
лихва за периода 01.12.2011 г.- 21.10.2012 г.; сумата 25,00 лв. – разноски по делото
2
включващи държавна такса в посочения размер, както и 100,00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Приложен е и изпълнителен лист от 08.07.2013 г. издаден въз основа на решение №
20 от 15.03.2013 г. по гр.д. № 7/2013 г. по описа на РС – Трявна, с който З. М. В. е осъдена
да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 125,00 лв. за исковото производство.
Образувано е изпълнително дело № 20148610401178 по описа на ЧСИ Д.В..
Вземането е цедирано на „АПС Бета България“ ООД на 23.02.2015 г. и дружеството е
конституирано като взискател. По изпълнителното дело е представено споразумение за
покупко-продажба и прехвърляне на вземане между „АПС Бета България“ ООД, като
купувач и „Транзакт Юрап“ ЕАД, като продавач. На 10.12.2021 г. делото е преобразувано
под № 20219240406409 по описа на ЧСИ Г.К., поради прехвърляне на служебните архиви на
ЧСИ Д.В., на основание заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-54/12.10.2021 г.
От събраните доказателства се установява, че след като „АПС Бета България“ ООД е
конституиран като взискател на 29.04.2015 г. са извършени следните действия по
изпълнителното дело. На 29.04.2015 г. е поискано да се направят справки в НАП/НОИ за
регистрирани трудови, пенсия или друг вид договори за длъжника и да се наложи запор
върху същите /л.112 от изп.д./. Налагане на запор върху трудовото възнаграждение, МПС,
банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество е поискано на 24.08.2015 г.
Изпратени са запорни съобщения от частния съдебен изпълнител до различни банки и до
работодателя на З. В. /л.124 и сл./. Подадена е молба от взискателя „АПС Бета България“
ООД на 13.06.2016 г. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, МПС и
банкови сметки, както и възбрана на недвижими имущество /л.158/. От ЦКБ АД клон
Габрово са изготвили и изпратили отговор до ЧСИ. Нова молба до ЧСИ е подадена на
15.08.2017 г. С разпореждане от 15.08.2017 г., съдебния изпълнител е разпоредил да се
изпрати искане за справка по чл. 74 от ДОПК до НАП; да се извърши справка за банковите
сметки и да се наложи запор на същите; налага запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника; насрочил е опис на движимите вещи на постоянния му адрес на 03.10.2017 г. от
12,00 ч. В отговор на изпратеното запорно съобщение до работодателя, „Никодея 2018“
ООД е изпратено писмо, с което отговарят, че лицето е техен служител, но размерът на
трудовото му възнаграждение е под този на минималната работна заплата. Извършването на
справки и налагането на запор отново е поискано от взискателя и на 06.08.2018 г., за което е
било издадено разпореждане от 06.08.2018 г. от ЧСИ Д. Вълков. Следваща молба от
взискателя е подадена на 29.07.2020 г. От ЧСИ е изпратено запорно съобщения до Банка
ДСК АД и от банката е получен отговор, че по посочената смета има и други претенции.
Искане за справка и налагане на запор върху трудовите възнаграждения е постъпило по
изпълнителното дело на 08.03.2022 г. С разпореждане от 23.03.2022 г. е наложен запор
върху трудовите възнаграждения на длъжника, дължимо от работодателя „ЕМКО“ ООД.
Начислени са такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ.
Последното изпълнително действие, изразяващо се в налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника е от 08.03.2022 г., а не както се твърди в исковата
молба 03.02.2016 г. За изпълнителните действия, които са извършени след приемане на
тълкувателното решение -26.06.2015 г. се прилага т. 10 от ТР № 2/2015 г., където според
дадените задължителните указания, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, в случая чрез
насочването на изпълнението чрез налагане запор върху банковите сметки и трудовото
възнаграждение. След датата 08.03.2022 г. не са поискани извършване на нови изпълнителни
действия. Исковата молба е подадена на 30.05.2022 г. пред Районен съд - Трявна.
Съобразно установените в хода на съдебното дирене факти, към 30.05.2022 г. – датата
на образуване на гр.д. № 94/2022 г. и на последните извършени изпълнителни действия от
страна частния съдебен изпълнител – 08.03.2022 г., когато е наложен запор върху банковите
сметки, не е изтекъл петгодишен период от време.
Горното означава, че не е налице хипотезата на чл. 110 от ЗЗД. В тази насока следва
да се отбележи, че след стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение, давността за
погасяване на всички вземания е петгодишна, по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, тъй като
влизането й в сила замества съдебното решение като изпълнително основание.
3
Също така не се споделя и твърдението на жалбоподателката, че е налице хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на
13.06.2018 г., тъй като към този момент са се осъществили визираните предпоставки и в
периода 13.06.2016 г. – 15.06.2018 г. не се извършвани валидни изпълнителни действия,
които да доведат до прекъсване на погасителната давност, както и на така наречената
пермция. В обратна насока са събраните по делото доказателства, а именно, че
своевременно са били предприемани действия по принудително изпълнение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, а
въззивната жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
С оглед изхода на спора на въззивния жалбоподател не се дължат разноски, а
ответникът по въззивната жалба не претендира такива.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 878,63 лв. по граждански спор и настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 94 по
описа за 2022 година на Тревненски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4