РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Попово, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100038 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба Е. А. С., с адрес: гр. Попово, общ.
Попово, обл. Търговище, ул. „Надежда“ № 87, с ЕГН: ********** чрез адвокат З. Б. от АК-
Търговище,, СРЕЩУ: О. А. А., с адрес: гр. Попово, общ. Попово, ул. „Казашка“ № 4, с ЕГН:
**********.
Твърди се, че ищцата е наследница на Ашим Салиев Салиев, починал на 26.07.2001 г..
Приживе родителите на ищцата владеели и живели в процесните имоти,
представляващи:
СГРАДА , област Търговище, община Попово, гр. П., Д. № , вид собств. Частна,
функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 42 кв. м,
Заповед за одобрение на КККР №РД-18-78/26.10.2009 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК, адрес на сградата: гр. Попово, област Търговище, ул. Дружба“ №23, и
СГРАДА , област Търговище, община П., гр. П., Д. №, вид собств. Частна, функц.
предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 17 кв. м, Заповед за
одобрение на КККР №РД-18-78/26.10.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на
сградата: гр. Попово, облас Търговище, ул. Дружба“ №23, ведно с правото на строеж в
поземления имот, в който са построени сградите, съставляващ Общински Поземлен имот 4,
област Търговище, община Попово, гр. Попово, Д. № , вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 217 кв. м, стар номер 147, квартал
47А, парцел 2, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-78/26.10.2009 г. на изпълнителен
директор на АГКК
Преди смъртта си наследодателят и ищцата живеели в кв. „Бараките“, в гр. Попово.
След неговата смърт ищцата, ответникът и майка на ищцата отдавали жилищният имот под
наем, а в последствие самите те заживели в него.
След години ищцата се омъжила и заминала да живее в Р. Турция. Майка й също се
събрала с друг мъж и заживяла в Р. Турция с него. Братът на ищцата работел и живеел в
Италия, но в последствие се разболял, завърнал се в България и последните си дни
прекарал в процесната къща. За него две седмици се грижела сестрата на ищцата по
1
майчина линия, която е майка на ответника по делото. Тя се била разделила с мъжа си и
била останала на улицата и по тази причина ищцата и майка й се съгласили да пуснат
ответника и майка му да живеят в имота.
Твърди се, че ответникът никога не е обитавал имота постоянно, освен малкото време
преди години и след операция-докато се възстанови. Той никога не бил поддържал тази
къща, не бил правил никакви подобрения по нея и никога не е живял непрекъснато в нея
повече от 10 години.
Ищцата твърди, че е собственик на 1/6 ид.ч. като наследник на А.С.С., въз основа на
наследственото правоприемство и давностно владение. Владението на тези идеални части
било непрекъснато и е продължило повече от 22 години.
След направена справка в отдел МДТ при Община Попово, ищцата установила, че
ответникът се е снабдил с Нотариален акт за обстоятелствена проверка, Акт № 55, том 10,
дело 1922/2022 г., Вх.№ 3247/06.10.2022 г. на СлВп-Попово, с който е признат за собственик
на целия имот въз основа на обстоятелствена проверка.
Предвид изложените факти и обстоятелства се моли за решение с което, да бъде
признато за установено, че ищцата е собственик на 1/6 ид. част от правото на собственост
от процесните имоти, по наследство и давностно владение и ответникът да бъде осъден да
предаде владението на собствените на ищцата идеални части.
Претендира се и заплащане на сума в размер на 750.00 лв., представляващи
обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 идеални части от процесните недвижимите
имоти за периода 06.10.2022 г. до входирането на настоящата искова молба в PC-Попово
/24.01.2024г./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни, с възражения, че ищцата не е
представила по делото документ за собственост относно процесните имоти.
От друга страна, ответникът твърди, че през един дълъг период от време - около
петнадесет години е полагал грижи за дядо си и чичо си и в този период е владял имота,
като свой.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Б.,
която моли за решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Представя писмени
бележки, в които излага аргументи в подкрепа на застъпената теза за доказаност и
основателност на предявените искове.
Ответникът О. А. А., редовно призован, се явява лично с адв. Ц.. Процесуалният
представител на страната моли за решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Представя писмени бележки.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 108 от ЗС, ищцата следва да докаже твърдените от нея
обстоятелства, че е собственик на претендираните ид.ч. от процесния имот, и че
ответникът ги владеят.
Ответникът следва да докаже, че владее тези ид.ч. на валидно правно основание.
Видно от приложения по делото Договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя, се установява, че на 06.01.1986г. в полза на С. С. С. и А. С.С., е учредено
възмездно право на строеж, като по делото не е спорно, че този имот съвпада с процесния
Общински Поземлен имот, област Търговище, община Попово, гр. П., Д. № вид собств.
Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 217 кв. м, стар
номер 147, квартал 47А, парцел 2, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-78/26.10.2009 г.
на изпълнителен директор на АГКК.
Не се спори между страните, че А.С.С. и С.С.С.са българските имена на А.С.С. и
С.С. С., както и че правото на строеж е придобито в режим на СИО. За първия е приложено
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена /л. 53/
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници № 23-4323/14.11.2023
2
г., се установява, че след смъртта си на 26.07.2001 г., Ашим Салиев Салиев е оставил за свои
наследници С. С. С. /съпруга/, Е. А. С. /дъщеря/ и С. А.С. /син/, починал на 31.12.2010 г.
Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот
по давностно владение № 23, том VI, рег. № 3706, дело № 537 от 2022г. на нотариус Полина
Ненова с район на действие РС - Попово , се установява, че О. А. А. е признат за собственик
по давностно владение на следните недвижими имоти:
СГРАДА с идентификатор 57649.503.1804.1, с площ от 42 кв. м, находяща се в гр.
Попово, област Търговище, ул. „Д.“ № - еднофамилна, жилищна, частна собственост, с един
етаж, застроена площ от 42 кв. м., разположена върху поземлен имот с идентификатор ,
съставляващ урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10
м) и СГРАДА с идентификатор 57649.503.1804.2, с площ от 17 кв. м, също разположена в
поземлен имот с идентификатор в гр. П., ул. „Д. № - еднофамилна, жилищна, с един етаж,
частна собственост, заедно с правото на строеж върху имота.
Поземленият имот с идентификатор 57649.503.1804 е общински имот с площ от 217
кв. м, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м).
По делото като свидетели бяха разпитани М.Н.С. водена от ищцата и Ю. Ю. И., М. Х.
М., А. Т. И., С.Х.А. С.С. С., водени от ответника.
От показанията на св. М.С. се установява, че познава от дълги години Е. А. и знае, че
тя има имот в гр. Попово. Свидетелката излага, че е почиствала двора на имота до ноември
2022 г., за което ищцата й е плащала.
От показанията на св. Ю. И. се установява, че той и ответника са дългогодишни
приятели, като изтъква, че са израснали заедно. И. разказва, че ответникът му е споделял,
че баба му и дядото му са решили да дарят имота на него.
Свидетелят описва подробно как ответникът е правил ремонти и поддържал имота от
години, като подменял канализация, електрическа инсталация и други.
Свидетелят твърди, че не е виждал ищцата в имота.
От показанията на св. М. М., се установява, че той познава ответника от 20 години и
че А. обитавал имота през последните 15 години. Подобно на предходния свидетел, М.
потвърждава, че ответникът е извършвал ремонти и е плащал данъци. М. твърди, че не е
виждал ищцата в имота и че баба му е дала разрешение той да стопанисва имота.
От показанията на св. А. И. се установява, че свидетелката познава А. още от дете и
твърди, че той живее в имота от много години. Свидетелката твърди, че е чувала от бабата
на О., че имотът ще бъде оставен на него.
Подобно на другите свидетели, И. потвърждава, че ответникът поддържа имота,
прави ремонти, плаща данъци и че не е виждала ищцата в имота след погребението на
чичото.
От показанията на св. С.юлейман Ахмедов се установява, че процесната сграда е
построена през 1976-77 г.. Той твърди, че е бил съсед на семейството и е помогнал при
строежа на къщата. Той споменава, че е участвал в строежа след като се е уволнил от военна
служба през май-юни 1976 г., което съвпада с началото на строителството. Според свидетеля
ответникът е живял в имота необезпокоявано през последните 12-13 години и е извършвал
ремонти. Свидетелят разказва, че дядото на ответника му е казвал, че ще остави имота на
него. Също така, Ахмедов твърди, че дядото и бабата на А. не са харесвали ищцата и че тя
не е посещавала имота. Свидетелят потвърждава, че ответникът е плащал данъците за имота.
В показанията си св. Сабрие Салимова – майка на ищцата и баба на ответника
категорично заявява, че имотът принадлежи на ответника и че той се е грижил за нея и
съпруга й. Тя също така обвинява дъщеря си в агресивно поведение. Салимова твърди, че
имотът е бил построен без документи. Тя потвърждава, че е подписала декларация, с която
дарява своя дял на ответника.
Съобразно наличната по делото доказателствена съвкупност, съдът приема, че макар
процесните сгради да са построени преди да има надлежно учредено право на строеж, този
факт не се отразява върху правния статут на собствеността към настоящия момент, тъй като
с Договорът за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 06.01.1986г. такова в
полза на наследодателите на ищцата е учредено и статутът на постройките е легализиран с
обратна сила.
Безспорно се установи, че ищцата е придобила по силата на наследственото
3
правоприемство 1/6 ид.ч. от процесните имоти.
Относно момента на установяване на владението от страна на ответника се приема,
че при неформално дарение /какъвто е настоящият случай/ е налице индиция за начало на
давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният период на непрекъснато
владение, но само по отношение на „дарените“ ид.ч. Този период към настоящия момент,
съдът приема, че е изтекъл и между страните по делото е възникнала съсобственост.
В случая св. Сабрие Салимова не оспорва, а признава че ответникът владее нейните
5/6 ид.ч. като свои.
За да се приеме, че ответникът в цялост е придобил по давност процесния имот, респ.
той е станал едноличен собственик на същия, следва да се докаже не само, че А. е ползвал
имота, но и че е променил намерението си и е завзел частите на другия съсобственик – Е. С.,
намерило външна изява в конкретни действия, които да са доведени до знанието на ищцата.
От последното следва, че владението не трябва да е установено по скрит начин, а чрез
външно проявени действия, които по несъмнен начин отхвърлят правата на другия
съсобственик. Ако такива действия не са осъществени, промяната в намерението има
характера на скрито, а владението бива опорочено, което препятства настъпването на
последиците по чл. 79, ал.1 от ЗС /в този смисъл Решение №381 от 25.10.2010г.на ВКС по
гр.д.№37/2010г.,ІІ г.о./.
В съответствие с трайно установената практика на ВКС, следва да се приеме, че
съсобственика, който упражнява фактическата власт върху имота, владее своята част и се
явява само държател на частите на останалите съсобственици.
Както вече се посочи, като елемент от придобивната давност, владението трябва да е
явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво
съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, като покаже открито владението
на чуждите части така, че неговата воля да не остане скрита от другия съсобственик.
В процесния случай липсват убедителни доказателства, които да налагат извод, че
ищцата е разбрала за настъпилата промяна в основанието на владение и, че О. А., като
владеещ съсобственик, е упражнявала фактическата власт само за себе си. ВКС в
постановеното Решение №45 от 15.04.2014г. по гр.д. №6619/2013г.,ІІ г.о. приема, че
съсобственикът следва да е осъществил едностранни действия, които да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на
останалите съсобственици, като при спор именно той носи доказателствената тежест да
установи т.нар. преобръщане на владението, свеждащо се до превръщане на съсобственикът
съвладелец в съсобственик владелец. Подобно становище е застъпено и в Решение №223 от
31.10.2011г.на ВКС по гр.д.№1317/2010.,ІІ г.о., според което промененото намерение да се
свои имота следва да е възприето от другия съсобственик и последният да не му се е
противопоставил.
В настоящия случай липсват убедителни и категорични доказателства намерението за
своене да е манифестирано открито и несъмнено. Фактът на снабдяването на О. А. А. с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка не обуславя извод за
изключителни собственически права, след като съдържанието на нотариалния акт не е
доведено до знанието на ищцата. В този смисъл Решение №596 от 30.06.2010г. на ВКС по
гр.д. №1534/2009г., І г.о., Решение №705 от 29.10.2010г. по гр.д. №1744/2009г. на ВКС, І г.о.
и Решение №161 от 19.07.2013г. по гр.д.№1163/ 2013г,ІІ г.о., както и Решение
№140/17.03.2006г. по гр.д. №797/2005г., І г.о., Решение №169/17.03.2006г. по гр.д.
№754/2005г. на І г.о, Решение № 872/13.02.2006г. по гр.д. №259/2005г., І г.о., Решение
№239/29.05.1996г. по гр.д.№91/1996г. и др./. Снабдяването на съсобственика с констативен
нотариален акт съставлява действие, което единствено обективира неговото намерение за
своене на целите имоти, но няма характер на действие за довеждане до знанието на ищцата
на това намерение. Това го прави единствено държател на нейните идеални части, като в
случая не е настъпило т.нар. обръщане на владението.
В решение № 239/96 г. на І г.о. - Бюлетина бр.10/96 г. стр.13 е застъпено становището,
че плащането на данъците за имота са обикновени действия, които в никакъв случай не
сочат, че претендиращият да е пълен собственик на имота е отблъснал владението на
останалите съсобственици. В подобен смисъл ВКС е имал повод да се произнесе с редица
решения – решение № 34 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 611/12 г. І г.о., решение № 183 от
01.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 847/12 г. на І г.о., решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по
гр.д.№ 1163/13 г. ІІ г.о. и др..
4
От събраните по делото доказателства не се установява с конкретни свои действия
ответникът да е демонстрирал пред ищцата, че се считат за единствен собственик и че се
противопоставя и отрича нейното наследствено право на собственост.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че собствеността не се губи, ако
собственикът в продължение на години не посети имота си, или не го поддържа и не се
грижи за него, или не заплаща дължим за имота данък.
С оглед настъпилото наследственото правоприемство ищцата по право е
съсобственик на процесния имот, като не е необходимо да доказват това си качество
непрекъснато с определени действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или ако собственикът се откаже от него. В случая ищцата, не се е отказала от
правото си на собственост, а в хода на процеса не се събраха безспорни и категорични
доказателства, които несъмнено да налагат извод, че друго лице е завладяло нейните части
от имота, отблъснало е нейното владение и това е станало чрез действия, които са
доведени до знанието й.
Въз основа на всичко изложено по-горе съдът счита, че ищцата е собственик на 1/6
идеални части от процесния имот.
Към момента на съставяне на констативния нотариален акт, издаден чрез извършване
на обстоятелствена проверка, О. А. А. е била собственик на 5/6 ид.ч. от процесния имот.
Втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск е ответникът да владее
имота, предмет на делото, без правно основание.
В конкретния случай, между страните не се спори, а и от показанията на разпитаните
в хода на съдебното дирене свидетели се установи, че ответникът владее процесният имот,
като последният не доказа това да се извършва на валидно правно основание.
Ето защо исковата претенция по чл. 108 от ЗС се явява основателна и следва да бъде
уважена, като на основание чл. 537, ал. 2, изр. второ от ГПК, нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давностно владение № 23, том VI, рег. № 3706, дело № 537 от 2022г.
на нотариус Полина Ненова с район на действие РС - Попово, следва да бъде отменен за
размера над 5/6 ид. части от процесните имоти.
В настоящото производство ищцата е предявила претенция за сума в размер на 750.00
лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 идеални части от
процесните недвижимите имоти за периода 06.10.2022 г. до депозиране на исковата молба в
PC-Попово /24.01.2024г./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
вземането.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване.
Съгласно ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, задължението
за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване
на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент
започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
В конкретния случай, безспорно се установи наличието на съсобственост между
страните, но ищцата, нито е изложила твърдения, нито е ангажирала доказателства, че е
отправила писмена покана до ответника за заплащане на претендираното обезщетение.
По тези съображения, исковата претенция за сума в размер на 750.00 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 идеални части от процесните
недвижимите имоти за периода 06.10.2022 г. до входирането на настоящата искова молба в
PC-Попово /24.01.2024г./, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
вземането, се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
5
По разноските:
По делото всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски.
Ищцата на осн. 78,ал. 1 от ГПК има право на разноски за уважената претенция по чл.
108 от ЗС. В случая обаче, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
доказателства за сторени такива във връзка с ревандикационния иск бяха налични
единствено за заплатена държавна такса от 50.00 за този иск /51.85 лв. с включена такса за
превод/ и 5.00 лв. / 6.00 с включена такса за превод/ за съдебно удостоверение. Договорът за
правна защита и съдействие за този иск, с който се удостоверява заплащането на сумата от
1500.00 лв. е представен едва с депозиране на писмените бележки от процесуалния
представител на страната.
Съгласно разясненията, дадени в т. 11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС събирането
на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което
съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във
фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на
доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да
анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка
със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са
изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на
решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече
не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания,
нито да ангажират нови доказателства. Тази забрана обезпечава приложението на основни
принципи на исковия процес - равенството на страните, равно право на защита и
състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК.
С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при
определени условия - при фактическа и правна сложност на делото. Даването на възможност
за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя
характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Представянето на писмена защита,
така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е.
да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат да
бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира
становище.
Ето защо в полза на ищцовата страна следва единствено да се присъдят като разноски
за иска по чл. 108 от ЗС сумите за заплатена държавна такса от 51.85 лв. с включена такса за
превод 6.00 лв. с включена такса за превод за съдебно удостоверение.
Поради отхвърляне на претенцията за обезщетения за лишаване от ползване,
направените по повод нея разноски за д.т. и съдебна експертиза, следва да останат за сметка
на страната, която ги е сторила.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на иска ответникът също има право на
разноски. В случая обаче от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
представен от ответната страна, не става ясно за защита срещу кой от двата иска /или по
колко за всеки иск/ е платено адвокатско възнаграждение от 700.00 лв. При това положение
съдът намира, че тази сума е заплатена за главния иск – по чл. 108 от ЗС и в този смисъл,
доколкото той е изцяло уважен, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. А. А., с адрес: гр. П. общ. П.
ул. „К.“ № , с ЕГН: **********, че Е. А. С., с адрес: гр. П., общ. П. обл. Т., ул. „Н.“ № , с
ЕГН: **********, е СОБСТВЕНИК по наследство на 1/6 ид.ч., от СГРАДА , област
Търговище, община Попово, гр. П., Д.№ , вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна
сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 42 кв. м, Заповед за одобрение на
КККР №РД-18-78/26.10.2009 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, адрес на
сградата: гр. П., област Търговище, ул. Д. №, и на 1/6 ид.ч. от СГРАДА, област Търговище,
община П., гр. П., Д. № , вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна,
брой етажи 1, застроена площ 17 кв. м, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-78/26.10.2009
6
г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на сградата: гр. П. облас Търговище, ул. Д.“ №,
ведно 1/6 ид.ч. от правото на строеж в поземления имот, в който са построени сградите,
съставляващ Общински Поземлен имот , област Търговище, община Попово, гр. П. Д. № ,
вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ
217 кв. м, стар номер 147, квартал 47А, парцел 2, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
78/26.10.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК.
ОСЪЖДА О. А. А., с адрес: гр. П., общ. П., ул. „К.“ № , с ЕГН: ********** ДА
ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Е. А. С., с адрес: гр. П., общ. П., обл. Т., ул. „Н.“ № , с ЕГН:
**********, на 1/6 ид.ч., от СГРАДА , област Търговище, община Попово, гр. П. Д.. № ,
вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена
площ 42 кв. м, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-78/26.10.2009 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, адрес на сградата: гр. П., област Търговище, ул. Д.“ №, и на 1/6 ид.ч.
от СГРАДА, област Търговище, община П., гр. П., Д. № вид собств. Частна, функц. предн.
Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 17 кв. м, Заповед за
одобрение на КККР №РД-18-78/26.10.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на
сградата: гр. П., облас Търговище, ул. Д.“ №, ведно 1/6 ид.ч. от правото на строеж в
поземления имот, в който са построени сградите, съставляващ Общински Поземлен имот ,
област Търговище, община П. гр. П., Д. № , вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 217 кв. м, стар номер 147, квартал
47А, парцел 2, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-78/26.10.2009 г. на изпълнителен
директор на АГКК.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. второ от ГПК, нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение № 23, том VI, рег. № 3706, дело №
537 от 2022г. на нотариус Полина Ненова с район на действие РС - Попово, в частта, в която
О. А. А., с адрес: гр. Попово, общ. Попово, ул. „К.“ № с ЕГН: ********** е признат за
собственик по давностно владение, по отношение на НЕДВИЖИМИ ИМОТИ,
представляващи СГРАДА , област Търговище, община П., гр. П., Д. № , вид собств. Частна,
функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 42 кв. м,
Заповед за одобрение на КККР №РД-18-78/26.10.2009 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК, адрес на сградата: гр. Попово, област Търговище, ул. Д.“ №, и СГРАДА област
Търговище, община Попово, гр. П., Д.№ , вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна
сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 17 кв. м, Заповед за одобрение на
КККР №РД-18-78/26.10.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на сградата: гр.
Попово, облас Търговище, ул. Дружба“ №23, ведно с правото на строеж в поземления имот,
в който са построени сградите, съставляващ Общински Поземлен имот , област Търговище,
община Попово, гр. П. Д. № , вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 м), площ 217 кв. м, стар номер 147, квартал 47А, парцел 2, Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-78/26.10.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК, САМО
ЗА РАЗМЕРА над 5/6 ид. ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. С., с адрес: гр. П., общ. П., обл. Т., ул. „Н“ №, с
ЕГН: ********** против О. А. А., с адрес: гр. П., общ. П. ул. „К.“ № , с ЕГН: **********,
иск за сумата в размер на 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляващи
обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 идеални части от процесните недвижими
имоти за периода 06.10.2022 г. до подаване на исковата молба в PC-Попово /24.01.2024г./,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА О. А. А., с адрес: гр. Попово, общ. Попово, ул. „К.“ № , с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. С., с адрес: гр. П. общ. П., обл. Търговище, ул. „Н.“ № ,
с ЕГН: **********, СУМАТА в общ размер на от 57.85 лв. /петдесет и седем лева и
осемдесет и пет стотинки/ - разноски по делото.
УКАЗВА на ищцата да извърши отбелязване на решението в шестмесечен срок от
влизането му в сила, на основание чл. 115 ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7