РЕШЕНИЕ
№ 280
гр.Бургас, 02.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
14 февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря
Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията- докладчик а.д. № 9 по описа на съда за 2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни
актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е Г.В.К., гражданин на Руската федерация,
роден на ***г., паспорт № *********, издаден на 09.03.2021г. от МВД 64001
валиден до 09.03.2031г., със статут на постоянно пребиваващ чужденец в
Република България, ЕГН:**********. Жалбоподателят участва в производството
лично и чрез пълномощник – адвокат А.П.от АК Стара Загора.
Ответник по жалбата е директора на ОДМВР Бургас.
Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт А.Д..
В производството взема участие и прокурор, на основание
чл.16 ал.1 т.3 от АПК.
Предмет на оспорване е заповед за отнемане правото на
пребиваване на чужденец в Република България № 251з-5436/03.12.2021г. на ответника.
Със заповедта е отнето правото на пребиваване на жалбоподателя К. и му е даден
30 дневен срок да изпълни доброволно задължението за връщане. Посоченото правно
основание за издаване на заповедта е чл.40 ал.4 от Закона за чужденците в
Република България.
В жалбата се прави общо оплакване за неправилност,
незаконосъобразност и немотивираност на заповедта. Конкретно се прави
оплакване, че в периода 2017 – 2020г. жалбоподателят е пребивавал на
територията на Европейския съюз и че е представил доказателства за това. Иска
се съдът да отмени оспорената заповед. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Счита, че не са налице
основания за оспорване на заповедта. Иска съдът да отхвърли оспорването. Не
сочи нови доказателства.
Прокурорът излага становище за неоснователност на
жалбата. Иска съдът да отхвърли оспорването. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в законния срок от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представено е заверено копие от заповедта, предмет на
оспорване - заповед № 251з-5436/03.12.2021г. на директора на ОДМВР Бургас, от
което се установи издаването и. Заповедта е връчена на пълномощник на адресата
срещу подпис на 16.12.2021г. В обстоятелствената част на заповедта органът
приел за установено, че Г.К. е със статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБ,
който има регистрирано излизане от страната на 02.08.2012г. и последващо
влизане на 22.09.2021г.
Към преписката е приложено предложение рег. №
5382р-6311/01.12.2021г., изготвено от началник сектор Миграция при ОДМВР
Бургас. В предложението е изложена подробно фактическата обстановка по случая.
На чужденеца Г.К., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, е издадено
разрешение за постоянно пребиваване в РБ № 230734/03.10.2012г., на основание чл.25 ал.1 т.3 от ЗЧРБ, като дете, член
на семейство на постоянно пребиваващ в страната чужденец, с постоянен адрес ***.
При извършена служебна справка в АИС контролният орган установил, че Г.К. има
регистрирано излизане от страната на 02.08.2015г. и последващо влизане в
страната на 22.09.2021г., т.е. отсъствието от страната е продължило повече от
шест години. След това, на 28.09.2021г. К. отново е напуснал страната, но
посочил свой пълномощник, чрез когото да се осъществява връзката му с
институциите. По-нататък в предложението е установено, че К. не попада в
категорията уязвими лица, не е в производство по предоставяне на международна
закрила, няма висящо производство по подновяване разрешението за пребиваване,
не е женен. С предоставено право на постоянно пребиваване е бащата В.К., с
решение № 59436/15.04.2008г., на основание чл.25 ал.1 т.6 от ЗЧРБ. От АИС е
установено, че В.и Г.К., след издаването на процесното разрешение, пътуват заедно
извън страната. От м.октомври 2012г. до 2015г. имат престой в страната,
съответно 20 дни за 2013г., 30 дни за 2014г., 22 дни за 2015г., до излизането
си на 02.08.2015г. Бащата В.К. за 2016г. няма влизане в страната, има 19 дни за
2017г., 27 дни за 2018г. и 31 дни за 2021г.
Изложените в предложението обстоятелства, освен, че не са
спорни между страните, се потвърждават от приложените по преписката
доказателства –справки, заявления и др. Не е спорно и се потвърждава от
събраните доказателства изложеното в депозираното пред органа възражение,
съответно и на твърденията в жалбата, а именно, че в периода 2017г. – 2020г. Г.К.
е пребивавал на територията на държави членки на Европейския Съюз.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.44 ал.1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се
налагат със заповеди на изброените органи, сред които са и директорите на
ОДМВР. Оспорената по делото заповед е издадена именно от такъв компетентен
орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена форма с необходимите реквизити. Съдът
приема, че заповедта е подробно и надлежно мотивирана, доколкото издалият
административния акт орган е утвърдил предложението (описано подробно по-горе).
Полагайки подписа си върху това писмено изложение на фактическите и правни
основания за издаване на заповедта, органът е приел и обявил тези мотиви за
свои. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на заповедта. За започване на производството по издаване
на процесния административен акт, съобразно изискването на чл.26 ал.1 от АПК
органът е изпратил до жалбоподателя съобщение с рег. №
538200-12617/04.11.2021г., като му е предоставена възможност да изложи
становището си и да посочи и представи доказателства. Тази възможност е била
упражнена от жалбоподателя, чрез пълномощника му, а направените възражения са
били обсъдени от органа в мотивите към утвърденото от него изготвено по
преписката предложение. Чрез събиране на необходимите доказателства, преди
издаването на акта органът е изяснил релевантната за това фактическа
обстановка. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.
Материалният закон е приложен правилно.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.40 ал.4 от ЗЧРБ във всички случаи
след 6-годишно отсъствие от територията на Република България се отнема
предоставеното право на дългосрочно или постоянно пребиваване, с изключение на
случаите по чл.
25г. Процесният случай е именно такъв. Жалбоподателят К., в качеството му
на чужденец, на когото е предоставено право на постоянно пребиваване, е
отсъствал от страната за период повече от шест години, което е дало повод на
ответника служебно да започне производството по издаване на оспорената заповед.
В мотивите на акта, поместени в предложението за издаването му, подписалият ги
издател на заповедта е разгледал и обсъдил липсата на изключенията по чл.25г от
ЗЧРБ. Изключенията по посочената разпоредба визират случаите, когато член на
семейството на чужденеца е български гражданин или гражданин на държава членка
на ЕС, какъвто настоящия случай не е.
Наред с горното, правораздавателната практика в РБ (изразена напр. в
решение № 4175/13.04.2020г. по а.д. № 7806/2019г. на ВАС, VІІ о.) приема, че при
приложението на чл.
40, ал. 4 от ЗЧРБ следва да се следи за спазване изискванията на чл.44
ал.2 от ЗЧРБ, както и да се преценява нарушават ли се права по Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. Съгласно чл.44
ал.2 от ЗЧРБ при налагане на принудителните административни мерки
компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на
територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на
производства по Закона
за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за
пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното
му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с
държавата по произход на лицето. В случая административният орган е взел
предвид всички тези обстоятелства и като
ги обсъдил, обосновано приел, че не са налице основания за продължаване правото
на постоянно пребиваване на лицето в страната. Чужденецът в периода след
издаването на разрешителното и преди 6-годишното си отсъствие напрактика не е
живял в страната, а е идвал за кратки посещения, чиято обща продължителност е
средно под един месец. Няма данни за съществуването на семейни, културни и
социални връзки на жалбоподателя с държавата по произход на лицето и
направените в тази връзка фактически изводи от органа са неправилни. Независимо
от това крайният извод за липса на връзка на лицето с Република България, като
основание за отнемане на разрешението, е обоснован. Наличието или липсата на
връзка на чужденеца със страната на произхода му не е основание за разрешаване
пребиваването му в РБ, тъй като целта на приложимата чл.40 ал.4 от ЗЧРБ е да се
отнеме право на постоянно пребиваване на чужденци които не са живели в страната
за продължителен период, поради което са прекъснали връзките си със страната.
Предвид горното съдът приема за несъстоятелни възраженията на
жалбоподателя, че част от установения 6-годишшиен период на отсъствие от РБ К.
е пребивавал на територията на други държави членки на ЕС. Подобни
обстоятелства имат правно значение при другите уредени в чл.40 от ЗДЧРБ
хипотези, но не и в тази по ал.4. Не е налице основание за оспорване на
заповедта по чл.146 т.4 и 5 от АПК.
Предвид изложеното съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна
и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Г.В.К., гражданин
на Руската федерация, роден на ***г., паспорт № *********, издаден на
09.03.2021г. от МВД 64001 валиден до 09.03.2031г., със статут на постоянно
пребиваващ чужденец в Република България, ЕГН:**********, срещу заповед за
отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България № 251з-5436/03.12.2021г.
на директора на ОДМВР Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :