№ 8247
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110119608 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от Ц Т .. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи сумите
по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение за незаплатена такса за участие в мероприятие – сумата от 1500
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че във връзка с
провеждане на събитие: „Нощ на Самоводската чаршия и фестивал на
занаятите от 22.04.2017 г. до 24.09.2017 г.” в гр. ...... между страните бил
сключен устен договор, по силата на който срещу сума /такса за участие/ в
размер на 1500 лева, платими от ответника му била предоставена площ за
поставяне на собствена каравана за продажба на хранителни изделия за
период от 3 дни, както и реклама, чрез поставяне логото на участника на
всички рекламни материали на събитието. За заплащане на тази сума от
ищеца на ответника била издадена фактура № 16683/22.09.2017 г. Ищецът
предоставил тези услуги, но ответникът не заплатил таксата за участие. Моли
съда да признае съществуването на процесната сума. Претендира разноските
в настоящото и заповедното производство. Ответникът в срока по чл. 131
ГПК подава отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност
на иска. Не оспорва фактите, на сключения между страните устен договор и
факта, че разположил своя каравана в рамките на мероприятието. Счита, че не
дължи сумите, тъй като въпреки уверението на ищеца, че мероприятието ще
бъде посещавано с голям интерес, при провеждането му нямало посетители.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани явяват се и
поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че между тях е сключен договор, по силата
1
на който ищецът се е задължил на предостави на ответника възможност да
разположи свой търговски обект – каравана – в рамките на организирано от
ищеца събитие – „Нощ на самоводската чаршия и фестивал на занаятите“,
проведено от 22.09.2017 г. до 24.09.2017 г. Безспорно е също така, че
ответникът е разположил обекта си в рамките на събитието, както и че
ищецът не е поемал пред ответника задължение да осигури присъствието на
посетители в рамките на същото.
В рамките на частно гражданско дело № 6930 от 2022 г. е приета
представена от заявителя (ищец) фактура № 16683 от 22.09.2017 г. издадена
от ищеца към ответника за сумата от 1500 лева с посочено основание Участие
в „Нощ на самоводската чаршия и фестивал на занаятите“ от 22.09.2017 г. до
24.09.2017 г.
По настоящото дело са представени заверени копия на рекламни
материали за събитието – л. 7 и 8 от делото – от които е видно, че логото на
ответника присъства на тях.
Като свидетел по делото е разпитан Б В Г. Заявява, че е бивш служител
на ответника, работил за него с периодични прекъсвания от 2015 до 2022 г.
Спомня си за процесното събитие през 2017 г. като няма точен спомен за
време на провеждане. Бил на място с караваната на ответника, като приготвял
улична храна. Нямало много работа за караваната. На фестивала имало много
посетители, но караваната била така разположена, че била леко встрани от
основния поток хора. Свидетелят бил единствено готвач и не отговарял за
организацията на караваната. Няма информация дали ответното дружество се
е разбирало с организаторите на фестивала за заплащане на такса за
разполагане на караваната. Свидетелят нямал друг случай да бъде във ...... с
каравана на ответника като готвач. Освен свидетеля имало още едно момче,
на име А В, което било и управител на ответника. За времето на фестивала
успели да продадат далеч по-малко продукция от очакваното. Дори върнали
продукти. Свидетелят не си спомня дали от организаторите на фестивала
установили контакт с тях по време на самото му протичане. Цената на един
хамбургер била приблизително 10 лева. В по-голяма близост до човекопотока
имало подобен на тяхната каравана камион на конкурентна фирма.
Свидетелят не знае дали те продали повече или по-малко продукция от
ответното дружество. Няма спомен и какви били техните цени. Двата обекта
били разположени на около 100 метра един от друг. Караваната на ответника
била на около 20-30 метра от сцената, на която се случвали основните
мероприятия.
Като свидетел по делото е разпитана и Д Л Н. Заявява, че е бивш
служител на ищеца. Организирала събитията на ищеца, включително и
Фестивала на занаятите. Общо участвала в организацията на около 30-35
събития. Таксите за участници били различни в зависимост от участниците.
По отношение конкретно на този фестивал имало една тарифа за занаятчии и
една за обслужващи търговски обекти. Свидетелят установявала контакт с
ответника, като не помни лицето, с което комуникирала. То било уведомено
за дължащата се такса, като свидетелят издала фактура, която предала на
момчето, което казало, че ще уведоми шефовете си. Ответникът трябвало да
заплати 1500 лв. такса за участие, което включвало и реклама от страна на
ищеца. По принцип ищецът издавал два екземпляра на фактурите, като при
предоставяне на единия екземпляр на клиента, той се разписвал на втория,
който оставал за ищеца. Свидетелят не си спомня дали тази практика била
2
спазена в конкретния случай.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Претендираното от ищеца вземане се основава на сключен между
страните ненаименован, неформален договор, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника възможността да разположи свои търговски обект в
рамките на организирано от ищеца събитие. Безспорно е между страните, че
такъв договор е налице. Безспорно е също така, че организиране и
провеждане на процесното и подобни мероприятия е основната търговска
дейност на ищеца, а производството и продажба на храни и напитки е
основната търговска дейност на ответника. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ
търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с
упражняваното от него занятие, т.е. по делото няма съмнение, че процесният
договор представлява търговска сделка спрямо и двете лица. Търговските
сделки по своята същност са винаги възмездни. Това следва от самата
природа на търговските отношения, от дейността на търговците, за които тези
сделки са причина за съществуване в това им качество и от самия характер на
сделките – както описаните в чл. 1, ал. 1 ТЗ, така и тези по чл. 286, ал. 1 ТЗ.
На следващо място, в показанията си свидетелят Н заяви, че ищецът
разполагал с тарифа за таксите за участие за лица, обслужващи търговски
обекти и че таксата за ответника възлизала на 1500 лева. Поради това съдът
не може да приеме за основателно възражението на ответника, за липса на
договореност на сумата от 1500 лева. Сключването на договора, което не се
спори по делото, характера му на безспорна търговска сделка и поемането на
задължения от страна на ищеца е неразривно свързано с наличието на
задължение от страна на ответника да заплати съответната насрещна парична
престация за предоставената му възможност да упражнява своята търговска
дейност и също евентуално да реализира печалба в рамките на
мероприятието. Сумата от 1500 лева, такса съдът приема за доказана както от
представената по делото фактура, в която точно са описани всички реквизити
– доставчик, получател, цифрово изражение и основание – така и от
свидетелските показания на свидетеля Н, която заяви, че лично е предала
фактурата на служител на ответника. Възражението на ответника за липса на
посещаемост на мероприятието, съдът намира на първо място за ирелевантно
към предмета на делото, доколкото между страните беше безспорно, че
ищецът не е поемал към ответника задължение да осигури присъствие на
публика и на второ място за директно отречено от свидетеля Г, който заяви,
че на фестивала е имало много хора. Следва да се отбележи, че от
доказателствата по делото не се установи ищецът да е поемал пред ответника
задължение за предоставяне на конкретно място в рамките на събитието, а
единствено се е задължил да му предостави достъп до него. Не трябва да се
забравя, че освен възмездна, търговската дейност е спекулативна, т.е.
печалбата никога не е сигурна и не е право, а правна възможност за
съответния търговец.
В заключение съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са заплатени общо 60 лева – държавна такса за заповедното и
настоящото производство и 400 лева – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С Ш, ЕИК: ..... с адрес гр. ........
дължи на Ц Т .., ЕИК ...., с адрес гр. ....... сумата от 1500 лева – главница
представляваща такса за участие и разполагане на каравана за продажба на
хранителни продукти на ответника в рамките на организирано от ищеца
събитие – „Нощ на Самоводската чаршия и фестивал на занаятите от
22.04.2017 г. до 24.09.2017 г.” в гр. ......, за което е издадена фактура № 16683
от 22.09.2017 г. от ищеца към ответника, ведно със законната лихва, считано
от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С Ш, ЕИК: ..... да заплати на Ц Т .., ЕИК .... на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски по делото, в размер на 60 лева – държавна такса за
заповедното и настоящото производство и 400 лева – адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4