№ 11991
гр. ........., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20221110139417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Е. Л. Л., ЕГН ********** и Г. Т. И., ЕГН ********** срещу
Решение № 407 от 17.06.2022 г., с което е отказано признаване правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот, представляващ нива с площ от
7,500 дка, четвърта категория, находяща се в землището на ............, м. ............, бивш имот
............, к.л. № ........... от стар кадастрален план на м.“...............“. Жалбоподателите считат, че
решението е незаконосъобразно, тъй като въпросът с признаване на правота на собственост
е решен с влязло в законна сила Решене № 407 от 25.02.2015 г. на ОСЗ- ........
Жалбоподателите твърдят, че част от имота не е зает от застрояване, поради което
обективират искане за отмяна на решението.
Ответникът по жалбата ОСЗ - Източна счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за наследници, жалбоподателите са наследниците на Д. Г.
Ц.,починал през 1916 г.
С нотариален акт № 68, том XXIV, рег. № 323, нот. дело № 301/1915 г., съставен по
обстоятелствена проверка от I нотариус при Софийски окръжен съд, (л.167-168 от делото) е
признато правото на собственост на Д. Г. Ц. върху 15 имота, сред които под № 2 е посочен
процесния, а именно нива от 7. 5 дка в м. "............", при съседи: Н. К. Ц., път, М. М. и И. Г..
С решение № 407/25.02.2015 г. на ОСЗ-....... /л. 295-297 от делото/, е признато правото на
собственост на наследниците на Д. Г. Ц. върху процесния имот в стари реални граници.
1
С решение № 407 от 02.02.2016 г. ОСЗ ....... е отказала да признае правото на собственост на
наследниците на Д. Г. Ц. върху процесната нива. Същото е прогласено за нищожно и е
влязло в сила на 28.04.2017 г.
Със заповед от 15.10.2015 г. кметът на СО район ....... е одобрил Решение по протокол № РД-
9304-36/15.10.2015 г. на Комисията, назначена да изпълнява функциите на техническа
служба при район ....... по чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ. Посочено е ,че свободната от застрояване
част от имота е с площ от 1274 кв.м.- „....................“, а останалата част от 5708 кв.м. е
застроена, като попада в реализирано мероприятие.
Не е спорно, че министърът на МЗХ е упражнил правомощието си да разпореди на ОСЗ да
измени решението си през 2018 г.
С решение № 407/23.02.2018 г. на ОСЗ-....... е изменено предходното такова от 25.02.2015 г.,
като ОСЗ-....... е отказала да признае правото на собственост на наследниците на Д. Г. Ц.
върху нива от 7. 5 дка в землището на ............, местността "............", имот № ............, с мотив,
че имотът е отчужден. Цитираното решение е отменено, поради това, че в
административната преписка не се съдържат всички документи и съдебни решения,
удостоверяващи извършеното отчуждаване.
С Указ № 1/09.01.1942 г. /л. 187 от делото/ на Царя, е постановено отчуждаването на земи в
с. ............- Софийско, местността „............“ за нуждите на войската. С доклад № 3 от
05.01.1942 г., е определено обезщетението на собствениците на отчуждените земи. Със
заповед № 427/20.03.1952 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството,
е одобрен план от терена м. "............ " за нуждите на Министерство на народната отбрана. С
протокол от 07.08.1952 г. на нарочно създадена комисия е индивидуализирала имотите,
попадащи в утвърдения със заповед № 427/20.03.1952 г. регулационен план. С последващ
протокол са определени и конкретните размери на обезщетенията на отчуждените
собственици, като под № 129 са посочени и наследниците на Д. Г. Ц. за имот пл. № .............
Видно от Удостоверение № 2634/16.11.2015 г. от гл. архитект на СО-район М., бивш
поземлен имот № ............ по стар кадастрален план на м. "...............", попада в УПИ 1-9506,
9528, 9529, 9492, 9456, 9520, 9521, 5021, 5022, 5023, 9494 "................... ", кв. Ю, "Н. ............",
м. "К. ", [улица], 9455, 5013, 5014, 5015, 5024 "ЗА АДМИНИСТРАТИВНИ, КУЛТУРНО-
БИТОВИ И СПОРТНИ НУЖДИ", кв. 2, "Н. ............", м. "К. " и улица по план за регулация.
От имота свободната от застрояване площ е 1274 кв. м., попадаща в УПИ 1-9506, 9528, 9529,
9492, 9456, 9520, 9521, 5021, 5022, 5023, 9494 "................... ". Останалата част от имота е
застроен. В същото удостоверение са отбелязани и посочените по-горе актове за
отчуждаване на имота, както и съдебни дела във връзка с поискана отмяна на извършеното
отчуждаване, с отбелязване, че искането на молителите е отхвърлено с влязло в сила
решение./ Решение от 16.11.2010 г. на СГС, АО, IIIБ състав по адм. д. № 279/2001 г., с което
е отхвърлена жалба срещу отказ на Кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването
върху имот пл.№ ............, кв.2, ......., м.“............“, оставено в сила с решение №
15425/23.11.2011 на ВАС- Четвърто отделение по адм.д.№ 2966/2011 г./
2
С Решение, взето с протокол № 407/26.11.2020 на ОСЗ Източна производството по
възстановяване правото на собственост е прекратено. Същото е отменено и преписката
върната на органа по земеделската реституция със указания с решение № 20114111 от
12.05.2021 г. на СРС, 85 състав. Срещу същото е подадена касационна жалба, по която е
образувано адм. д. № 9014/2021 г. по описа на АССГ, VI касационен състав, с решението по
което, решението на СРС е отменено частично, като преписката е върната за ново
произнасяне по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.
Въз основа на последното и Заповед № РД46-86/22.02.2018 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите, ОЗС е постановила процесното решение от 17.06.2022 г.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г. се
установява, че процесният имот попада в регулационния план на НПЗ „............“, като част от
имота с площ от 4460 кв.м. е отреден „За административни, културно- битови и спортни
нужди“, част с площ от 990 кв.м. е в улица по регулация (ул.“.............“), част с площ от 260
кв.м. . е в улица по регулация (ул.“.............“), част с площ от 1274 кв.м. е в кв.10, отреден „За
научно технологичен парк- .........“. Съгласно допусната допълнителна експертиза, имот пл.
№ ............, к.л. 15 няма статут на земеделска земя, не е внасян в ТКЗС и не е свободна плащ
по см. На чл.13 ППЗСПЗЗ.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица в срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Решенията на Общинските служби по земеделие са индивидуални административни актове,
които се постановяват от компетентния по местонахождението на недвижимите имоти орган
по поземлена собственост при подадено по реда на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ
заявление. В производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ районният съд проверява
законосъобразността на издадените от Общинска служба по земеделие административни
актове, в случая – решение № 407 от 17.06.2022 г. на ОСЗ Източна, касаещо отказ да признае
правото на собственост върху имота. Съобразно нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК: липса
на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на
административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания за
действителност на административните актове води до тяхното опорочаване и отмяна, респ.
изменение от съда, съобразно предоставената му компетентност да реши спора по същество.
В настоящия случай, осъществявайки проверка за спазването на императивните правила,
регламентиращи законосъобразното протичане на административното производство, съдът
констатира, че решението е постановено от компетентен орган - Общинска служба по
земеделие - Източна, на който е възложена компетентност съгласно ЗСПЗЗ да се произнася с
решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници или в нови реални граници с план за
3
земеразделяне. Решението е постановено от колективен орган, за състава на който не са
предвидени особени правила, тъй като към момента на постановяването му не е действала
разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Решението е подписано от всички членове на органа
по поземлена собственост, поради което условието за валидност на постановения акт –
компетентност на органа, е спазено. Няма съмнение, че изискуемата писмена форма също е
спазена, предвид събрания по делото материален носител на обжалваното решение, поради
което същото е валидно взето и не е нищожно.
По отношение неговата законосъобразност, следва да се посочи, че съгласно чл. 14, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие се произнася с решение за: възстановяване на
правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари
реални граници; възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови
реални граници с план за земеразделяне; признаване на правото на собственост при
условията на § 4 - 4л. Органът по земеделската реституция обаче разполага с материална
компетентност да измени предходни свои актове при наличие на предпоставките, визирани в
ЗПСЗЗ. Процедурата е регламентирана в чл. 14, ал. 7 и ал. 7а от ЗСПЗЗ и дава възможност да
бъде изменено от общинската служба по земеделие постановено вече решение по чл. 14, ал.
1 от ЗСПЗЗ, т. е. налице е законова възможност да бъде изменен влязъл в сила
конститутивен административен акт, при реда и условията посочени в горните правни
норми. Съгласно чл. 14, ал. 7 от закона, при откриване на нарушения на този закон и
правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от
съществено значение за постановяване на решението по ал. 1 общинската служба по
земеделие по искане на министъра на земеделието и храните или по искане на
заинтересуваните лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 година от откриване
на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 3 години
от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на
общинската служба по земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 1.
Процесният случай е именно такъв. По делото е установено, че имотът на наследодателя на
жалбоподателите е отчужден с указ от 1942 г. на Цар Борис III за нуждите на войската. С
решение от 16.11.2010 г. на СГС, АО, IIIБ състав по адм. д. № 279/2001 г. е отхвърлена
жалба срещу отказ на Кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването върху имот
пл.№ ............, кв.2, ......., м.“............“, което е оставено в сила с решение № 15425/23.11.2011
на ВАС- Четвърто отделение по адм.д.№ 2966/2011 г. С оглед на това, настоящият състав
приема, че правилно при постановения отказ за признаване правото на собственост на
наследниците на Д. Г. Ц., ОСЗ- Източна е посочила като мотив, че имотът е отчужден за
нуждите на МНО. Този спор за вече е решен с влязло в сила решение, което е задължително
за ОСЗ и следва да бъде съобразено от органа по земеделска реституция при възстановяване
на собственоста, вкл. и чрез изменение на вече влязло в сила предходно възстановително
решение /в тази насока ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГКВКС/.
По изложените съображения съдът намира жалбата срещу решение № 17.06.2022 г., с което
е отказано да бъде признато правото на собственост на наследници на Д. Г. Ц., върху нива
4
от 7500 дка, в м. "............", за неоснователна, а решението на ОСЗ – Източна за
законосъобразно.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото искане е
направил и доказва извършени такива за депозит за вещо лице в размер на 350 лева, които
следва да бъдат поставени изцяло в тежест на жалбоподателите.
На основание чл. 77 ГПК, вр. с чл. 144 АПК жалбоподателят И. следва да бъде осъден да
възстанови на съда платените от бюджета разноски за допълнителна експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... ул.“.................. и Г. Т.
И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ........., ул.........., адв. К. срещу решение
№407/17.06.2022 г., с което е отказано признаване правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот, представляващ нива с площ от 7,500 дка,
четвърта категория, находяща се в землището на ............, м. ............, бивш имот ............, к.л.
№ ........... от стар кадастрален план на м.“...............“.
ОСЪЖДА Е. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... ул.“.................. и Г. Т. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ........., ул.........., адв. К., да заплатят на Общинска служба
„Земеделие” – Източна, сумата от 350 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ........., ул.........., адв. К. да
заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на основание чл. 77 ГПК, вр. с чл. 144 АПК сумата
от 150 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – ......... град в 14 дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено, по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5