№ 44
гр. Благоевград, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Гражданско дело №
20201200100810 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Д. ДЖ. Д., ЕГН
**********; ДЖ. ДЖ. Д., ЕГН **********; ИВ. ДЖ. Д. ЕГН **********; АТ.
ДЖ. Д., ЕГН **********, всички представлявани от своята майка и законна
представителка М.В. Г.а и В. ДЖ. Д., ЕГН **********, подадена чрез
адв.Р.М. със съд. адрес в гр.София, ул.“Ц.А.“№1, ет.4, против ЗД“****“ЕАД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.София п.к. 1463,
бул.“****“№89Б, с пр. осн.чл. чл.226, ал.1 (отм.), вр. с чл.223(отм.) от КЗ и
чл.86 ЗЗД, а възраженията за съпричиняване – чл.51, ал.2 ЗЗД.
Сочи се от ищците, че на 11.05.16 23,10ч в гр.София, бул.“****“ в
резултат на причинено ПТП от водача Р.С. при управление на л.а.“Мерцедес
GL“ с ДК№**** с несъобразена скорост и удар в л.а „Фолксваген Голф“ с
ДК№****, уврежда пътуващата в последния В.Т.И..Въпреки оказаната й
медицинска помощ и лечение в продължение на повече от месец, тя почива.За
случая е съставен констативен протокол и е образувано ДП№11206/16г по
описа на СРТП-СДВР. Ищците са внуци на починалата, по майчина линия,
които са израснали в присъствието и с грижите на баба си.Поддържа се
наличието на изградена силна емоционална и духовна връзка между тях,
поради което неочакваната кончина на бабата причинила на ищците
неимуществени вреди, подробно 1 описани.Тъй като виновния водач е имал
1
задължителна застраховка „ГО“ в ответното дружество, валидна към деня на
горното ПТП, ищците настояват за осъждането на застрахователя да заплати
на всеки ищец по 50 000лв, представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 11.05.16г, при което е причинена
смъртта на В.И., ведно със законната лихва от датата на произшествието до
окончателното изплащане на обезщетението, както и на разноските по делото.
В отговора си ответника оспорва исковата молба като нередовна,
обосновавайки се с липсата на достатъчно конкретизация относно
местоположението на починалата в л.а. „Фолксваген Голф“.Поради това иска
оставянето й без движение за отстраняване на горната нередовност.
Същевременно оспорва исковете като неоснователни.Твърди, че вина за
ПТП има и водача на л.а. с ДК№****, което се установявало от присъдата по
нохд№2319/18г на СГС, потвърдена с решение на САС по внохд№576/19г,
атакувано пред ВКС.Оспорва се още механизма на ПТП, констативния
протокол в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“.Оспорва също
наличието на изискуемата се трайна и дълбока емоционална връзка между
починалата и ищците, за да попадат сред кръга лица, подлежащи на
обезщетяване, за което подробно се обосновава.Поради това ответника
настоява за отхвърляне на исковете като неоснователни, намирайки ги и за
завишени.
Оспорва се дължимостта и на лихвите, което според ответника следва
от неоснователността на главниците. При условията на евентуалност
ответното дружество прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която счита, че пътувала без предпазен колан, както и
възражение за независимо съизвършителство на вредоносния резултат от
двамата водачи, които също подробно аргументира.Във връзка с последното
се иска привличането като трето лице помагач на ЗК“Лев инс“АД, в която е
застрахована „ГО“ на водача на л.а.“Фолкваген Голф“ с ДК№ ****. Правния
си интерес обосновава с наличието на данни за съпричинителство на
вредоносния резултат от страна на застрахования при последните водач на
Голф“-а.
По делото е привлечено като трето лице помагач на ответника „ЗК Лев
Инс“АД, което оспорва исковете като недопустими и неоснователни, за което
излага подробно съображения в тази насока.Настоява за прекратяване на
2
производството по делото, респ. за тяхното отхвърляне като неоснователни.
Съда като съобрази материалите по делото, закона и всички останали
обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от влязлата в сила присъда от 15.02.19г на СГС по нохд
№2319/18г подс.Р.С. е признат за виновен в това, че около 23,10ч на 11.05.16г
в гр.София на бул.“****“ при управление на л.а.“Мерцедес“,GL 350, с
ДК№**** е нарушил правилата за движение като се движил с превишена
скорост по чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост при условията на
независимо съпричиняване с Д.Д., управлявал л.е.“Фолксваген Голф“с
ДК№****,причинили смъртта на Василка И. и телесни повреди на други две
лица,поради което и на осн.чл.343, ал.4, вр. с ал.3,б.“б“, вр. с ал.1,б.“в“,вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 НК, двамата подсъдими са осъдени на лишаване от свобода
за срок от 2г, чието изтърпяване е отложено за 3-годишен срок, като са
лишени и от право да управлява МПС за срок от 2г.Така постановената
присъда и потвърдена от въззивната и касационната инстанция(вж. решение
№248/02.07.19г на САС по внохд №576/19г и решение №156/20.01.21г по кнд
№614/20г на ІІНО на ВКС).
Според удостоверението за родствени връзки ищците са внуци на
починалата на 13.06.16г В. И. (вж.извлечението от акта за смърт,у-нието за н-
ци,у-нията за раждане) – деца на дъщеря й М.В. Г.а.
Безспорно е, че към датата на горното ПТП водачите Р.С. и Д.Д. са
управлявали автомобилите се с валидни застраховки „ГО“, сключени
съответно със ЗД“****“ЕАД и „СК Лев Инс“АД(вж.застрахователните
полици, справката от ГФ, констативния протокол от 11.05.16г).
По делото са налице данни за обезщетяване от застрахователя
неимуществените вреди, търпени от децата на починалата.
От свидетелските показания се установи, че починалата В.И. заживяла
след 2012-2013г в с.Д.Д., общ.Г., в дома на дъщеря си, нейния съпруг и
ищците.Помагала им в къщната работа и отглеждането на децата.Св.М.
излага впечатленията си от грижите на бабата за Ив.Д. – готвела му, сменяла
памперсите, излизала с него на двора, учела го да ходи и пр..Изрично обаче
уточнява, че Иван тогава „беше бебе“,“не я помни“, поради това заявява „как
ще разбере за смъртта на баба си“.Но на снимки я разпознавало и като
говорили на детето за държането на бабата твърди, че то натъжавало и правел
3
„жална физиономия“.
Св.К. описва отношенията между Д.Д. като близки, обосновавайки се с
това,че спели в една стая, учела го да готви и на Васильовден 10-годишното
дете изненадало баба си с баница, направена по нейна рецепта с помощта на
свидетелката.След смъртта й сочи, че детето изживяло голям стрес,бил
отчаян, отказвал да говори, да се храни, да ходи на училище, не искало да спи
в стаята на баба си. Категорична е, че бабата не е „пренебрегвала другите и не
е обръщала по-особено внимание на Д.“.
Св.М. твърди, че А.Д. също спяла в стаята на баба си, заедно с Д. и
бабата била много привързана към нея, понеже била единственото
момиче.Разказва за случай, при който А. глътнала синджирче и възрастната
жена припаднала, била в шок и цяла вечер треперела за детето.В тази връзка
му купила и давала лекарства.Също сочи, че след смъртта на бабата А. била
стресирана и не била същото дете,станала нервна, агресивна, не се събирала с
деца, затворила се в стаята си.
Св.Д. описва отношението и грижите на бабата към дъщерята и зет си, и
внуците-помагала в домакинската работа, градинската, парника.Твърди, че
много добре се отнасяла към Д.Д., показвала му как се отглеждат
„животинките и градината“, разхождала го по площадките.След смъртта й
сочи, че бабата много липсвала на Д., вече „не можел да споделя с хората“.Не
бил отпуснат и засмян, затворил се в себе си.Вече не играел, не танцувал, не
се смеел,като причина за това самия Д. казвал, че е смъртта на баба му.
Отношенията между починалата В.И. и В.Д., се охарактеризират от
св.А..Бабата и внука се разхождали заедно, тя го учила на различни неща,
често го успокоявала „да не е така лош“.След смъртта й поддържа, че В. също
станал затворен, по-потиснат и по-нервен, свързвайки го със загубата й.
От съдебно-психологичната експертиза се установи, че при 14-
годишният към момента на загубата В.Д. симптоматиката покрива
критериите на леко тревожно разстройство, преминало през кризисна
реакция, шок и умора, но сравнително краткотрайни.Леко тревожно
разстройство е констатирано и при 13-годишния тогава Д., което смущава
ежедневното му функциониране за сравнително кратък период.
При 10-годишния към юни 2016гпри ПТП-то Д. се проявили
тревожност, имал е емоционални, социални и телесни нарушения, които също
4
покриват критериите на леко тревожно разстройство.Не е открита патология в
основните психични процеси и личността му.
Едногодишният към деликта Иван си спомня бабата от разказите на
близките си, а не от лични впечатления, поради което и с оглед възрастта
експерта счита, че не е бил в състояние да преживее болезнено смъртта на
баба си.
При 8-годишната към онзи момент А. експерта също констатира
симптоматиката на лекото тревожно разстройство, без данни за преживени
или актуални психични заболявания, обуславящи разтройство на съзнанието.
По делото са налице данни, че постоянния и настоящ адрес на ищците
В.Д., Д.Д. и тяхната майка след 2005г е в с.Д.Д., общ.Г., а останалите – само в
същото село.Докато на починалата настоящия й адрес в с.Д.Д. е от
03.04.2015г(вж. у-нията за настоящ и постоянен адрес).
Според писмо №1029-21-3915/30.03.21г на НОИ и приложеното към
него удостоверение на В.И. е отпусната лична пенсия за инвалидност от
68,90лв, лична социална пенсия от 14,58лв за периода 26.08.04г – 01.11.07г, а
от 24.12.10г – пенсия за изслужено време и възраст в размер на 174,18лв.
Вещото лице е категорично, че така установената тревожност
вследствие смъртта на В.И. при В., Д., Д. и А. се е отразила негативно на
емоционалното състояние и физиологичното им развитие,но е траела от
няколко дни до 1-2 седмици.В случая обаче не се касае за болестно
състояние, което се потвърждава от факта, че не е търсена специализирана
медицинска помощ, която не е и налагала(вж. разпита на вещото лице в
с.з.).Докато Иван, с оглед възрастта си, не е могъл да преживее смъртта на
баба си.В с.з. експерта пояснява, че тревожността е възможна и при загуба на
близък приятел, природни катаклизми, пожар и пр.
В обясненията си в открито с.з. психолога изрично изключва
депресивното състояние при децата, обосновавайки се с отсъствието на данни
и симптоми за прерастване на тревожността им в следващите (от скалата на
състоянията – депресия, реакция на стрес, емоционално разстройство, остра
реакция на стрес), което е неизбежно без специализирана помощ, тъй като се
редуват.Освен това, децата са интервюирани от експерта в присъствието на
тяхната майка, която също не съобщила за симптоми на депресия.Не на
последно място вещото лице се обосновава с обстоятелството,че в случай на
5
депресия двете по-големи деца не биха могли да се грижат за по-малките
около погребението на бабата, тъй като не биха имали контрола над себе си и
над малките.Поради това изразява несъгласието си със свидетелските
показания, съдържащи данни за по–тежко състояние на децата от
тревожността.
Пояснява че тревожността им е съпроводена от неизвестността,
първоначално от ПТП и продължава около 2 до 5 дни, след което затихва,
докато бабата е в болница.Със смъртта и престоят на бабата в моргата, според
експерта настъпва втората тревожност при децата, която в случая трае до две
седмици.След тези времеви рамки тя отшумява.
Вещото лице изрично изключва възможността починалата да е
заместила майката в емоционален и душевен план,за което подробно се
обосновава, основавайки се най-вече на тяхната възраст, при която връзката
майка-дете вече е изградена.А малкия Иван, поради ниската си възраст, към
този момент не е имал изградена такава с майка си, за да се счете че е
изградил с баба си.Краткият 2-годишен срок на съжителството им според
екперта допълнително изключва създаването на такава връзка.Такава е
възможна предимно, при загуба на родител, вследствие на което децата са
оставени за отглеждане при бабата.Освен това вещото лице е констатирало,
че бабата е обслужвала ежедневните битови физиологични нужди на внуците
си, готвила им, водила ги на разходка, помагала им в училище.Крайният
извод на психолога е, че се касае за нормални отношения между внуци и
баба.
Към настоящия момент вещото лице е категорично, че всеки един от
ищците е продължил напред и понастоящем са без нарушения в
психоневрологичното състояние, за което подробно се обосновава. Липсват
данни за трайни и тежки последици върху психиката на децата от загубата на
баба си(вж. и обясненията му в с.з.).
Съдебно-медицинската експертиза установява механизма на увреждане
на В.И. при ПТП, вследствие на което изпаднала от автомобила на Д.Д..
Транспортирана е в тежко общо състояние в Хирургично отделение на
УЕМБАЛ“Царица Йоана ИСУЛ“ЕАД, където са установени следните
увреждания:спукване на слезката в долния полюс, хематом под капсулата на
слезката, пукнатина на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина,
6
кръвонасядане на прикрепващия апарат на тънките черва, нарушена
херметичност и навлизане на въздух в дясната гръдна половина-
пневмоторакс, подкожен емфизем вляво, кръвонасядане в областта на дясната
гърда.Предприето е лечение, подробно описано от медика, което изрично
окачествява като високоспециализирано, интензивно, своевременно,
адекватно и в пълен обем.Въпреки това обаче, на 13.06.16г В.И. почива, като
при аутопсията освен травматичните увреждания били открити и болестни
изменения на сърдечно-съдовата система с по-голяма давност.Експерта обаче
е категоричен, че при така установените травматични увреждания смъртта й
се дължи на тежка, несъвместима с живота подробно описана комбинирана
травма – черепномозъчна, гръдна и коремна,всяка една от които би могла да
доведе до летален изход(вж. и медицинската документация). Според вещото
лице те са резултат от едновременното комбинирано действие на
инерционните и центробежни сили, на които е било подложена В.И. по време
на ПТП от 11.05.16г, за което подробно се обосновава.
Медика категорично заключава, че починалата е пътувала без поставен
предпазен колан, за да бъде предотвратено действието на инерционните
сили,респ.получаването на тежки инерционни увреждания и изпадането на
починалата от автомобила.Получените увреждания при изпадането обаче
експерта считаи, че не са водещи в генезиса на смъртта и са сравнително по-
леки от инерционните(вж. и обясненията в с.з.).
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените искове за допустими, тъй като отговарят на всички
процесуални изисквания.Доводите на ТЛП за недопустимост всъщност касаят
съществото на спора, а не допустимостта на исковите претенции.
Разгледани по същество обаче същите са неоснователни поради
следното:
Разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ(отм.) предоставя на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Ангажирането отговорността на последния предполага
наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД (пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредите-деликвента), а също и на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”(ГО) между деликвента и
застрахователя. Отговорността на ответника е функционално обусловена от
7
отговорността на прекия причинител, т.е. дължи обезщетение за вредите
дотолкова, доколкото застрахования е отговорен спрямо пострадалия.
От материалите на нохд№2319/19г по описа на СГС,внохд№576/19г по
описа на САС и решението на ВКС по кнд№614/20г се установи по
категоричен начин осъждането на Р.С. и съизвършителя Д.Д. с влязъл в сила
съдебен акт.Същите са признати за виновни в извършването на поддържаното
деяние на описаната дата и при посочените от ищците условия, вследствие на
което е причинена смъртта на тяхната баба В.И., п. 13.06.16г, заради което са
и осъдени(вж.извлечението от акта за смърт, у-нието за н-ци и родствени
връзки).
Така постановения съдебен акт съгл. чл.300 ГПК се явява задължителен
за гражданския съд, поради което следва да се приемат за доказани: деянието
и противоправният характер на извършено от Р.С.,при условията на
съизвършителство с Д.Д., вината, а също и причинената смърт на В.И..
В този контекст настоящият състав счита сложният фактически състав
на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД за доказан.
Установи се също така, че към момента на възникване на ПТП на
11.05.16г с управлявания л.а.”Мерцедес“, GL 350 с ДК№****, между
деликвента С. и ЗД“ДЗИ-Общо застраховене“ЕАД е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна от 19.11.15г до
19.11.16г.Такава застраховка към момента на ПТП е налице също между „ЗК
Лев инс“АД и съпричинителя Д.Д., управлявал л.а. „Фалксваген Голф“ с
ДК№ ****.Този извод се обосновава от поличите, а също констативния
протокол за ПТП от 11.05.16г и справката от ГФ. С придадената им от
законодателя доказателствена сила, същите индицират в нужната степен
наличието на застрахователни правоотношения и по тези въпроси не се спори.
Изслушаната съдебно-медицинска експертиза установи по категоричен
начин причинените от ПТП травматични увреждания на В.И. и последвалата
й смърт на 13.06.16г, вследствие комбинираната черепномозъчна, гръдна и
коремна травма(вж. и медицинската документация).
Безспорни са също и родствените връзки между ищците и починалата
В.И., които са нейни внуци – деца на дъщеря й М.В. Г.а(вж. и
удостоверенията за родствени връзки).
8
В случая обаче не се установи ищците да попадат в кръга лица, с право
на обезщетения в настоящия случай. Задължителната практика,
материализирана в ПП№4/61г и ПП№5/69г ВС, е очертал кръга на активно
легитимираните да претендират обезщетения в казус като разглеждания.С
ТР№1/16г ОСГТКВКС този кръг е разширен, посредством включването по
изключение на всяко друго лице(братя, сестри, баби/дядовци и внуци), което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, от чиято смърт
търпи продължителни болки и страдания, подлежащи на справедливо
обезщетение.
Доказателственият материал не установи наличието на особено силна
близка връзка на ищците с починалата им баба, отличаваща се по съдържание
от традиционните такива, от една страна, и от друга - че действително
търпения от тях обем неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи при загубата на баба.
Напротив, свидетелските показания съдържат безспорни данни за
полагани от починалата баба ежедневни грижи по отглеждането на децата,
след като се преместила при тях в дома на родителите им в с.Д.Д., общ.Г.,
помагала им, занимала се с тях, разхождала ги.Същите излагат и
впечатленията си от отражението върху децата – изпитвали негативни
емоции, липсвала им, спомняли си с добро за нея.
Така сложилата се конкретна житейска ситуация обаче не разкрива
изключителна близост между ищците и починалата им баба по см. на
ТР№1/16г ОСГТКВКС, а сочи на нормални и присъщи на българската
народопсихология и родствени традиции духовна и емоционална близост
между баба и внуци, характеризиращи се с взаимна признателност, морална
подкрепа и привързаност.Свидетелите разкриват обичайните в такива случаи
топли отношения на обич между внуци и баба, при които последната е
помагала според възможностите си в отглеждането на децата, заради което и
те запазили добри спомени за нея.Внезапната й кончина ги разстроила и се
отразила негативно на емоционалното им състояние и физиологичното ми
развитие, траело от няколко дни до 1-2 седмици(вж. съдебно-психологичната
експертиза).Ето защо настоящия състав не приема така създадените
отношения за особено близки, а търпените болки и страдания за надхвърлящи
нормалните.Още повече, че бабата и децата са живели на различни адреси и
9
съвместното им съжителство е за сравнително кратък период(вж.у-нията за
настоящ и постоянен адрес).Освен това ищцовите родителите са живи и
липсват данни бабата да ги е заместила в отношенията с децата, тъй като не
се доказа да са преустановили грижите и издръжката на децата си, въпреки
здравословните проблеми на майката.Размера на доходите от пенсията на
бабата допълнително изключват подобна възможност(вж.писмото и
справката от НОИ).
Описаните от свидетелите тежки състояния на децата след кончината на
баба им, не е в състояние да подкрепят ищцовата теза.Освен, че не
кореспондират с останалите доказателства, показанията в тези им части са
опровергават от психолога, който изразява категоричното си несъгласие с тях,
поради което и на осн.чл.272 ГПК настоящия състав не възприема.Експерта
изрично сочи, че при В., Д., Д. и А. е констатирал единствено тревожност от
неочакваната загуба, която се отразила негативно върху емоционалното им
състояние и физиологично развитие, продължили след ПТП от 2до 5 дни и
повторно след смъртта на бабата до 2 седмици.Според психолога липсват
каквито и да е обективни данни за прерастването на тревожността в депресия
или по-тежки състояния.За такива не съобщава и тяхната майка, присъствала
при интервюирането им от експерта.Евентуалното депресивно състояние се
опровергава и от осъществявания контрол от двете по-големи деца над себе
си и по-малките, след като им били поверени от родителите за няколко дни
около погребението на бабата.Докато заради невръстната си възраст малкия
Иван познава баба си опосредствено - само от разказите на околните и не е
успял да преживее смъртта на баба си,респ. не е търпял неимуществени
вреди.Обстоятелството, че понастоящем всеки от ищците е продължил
напред, допълнително обосновава горните изводи.
Не на последно място следва да се изтъкне, че за тежкото състояние на
ищците повечето от свидетелите признават, че знаят от споделеното им от
самите ищци.
Съда кредитира изцяло съдебно-психологическата експертиза, като
подробна, обоснована, логически последователна, основана на събрания
доказателствен материали и специалните знания и опит на вещото лице.Още
повече, че липсват опровергаващия я доказателства.
В контекста на изложеното настоящия състав счита главните искове за
10
недоказани по основание, поради което обсъждането на останалите елементи
от фактическият им състав е безпредметно.
Доводите на ответника за прекомереност на исковете, за съпричиняване
на вредоносния резултат от починалата и за съизвършителство от водача Р.С.,
са предявени при условията на евентуалност и също не следва да се обсъждат.
По отношение аналогичните доводи на третото лице помагач, за
пълнота следва да се изтъкне, че са основателни.Влязлата в сила присъда по
нохд№2319/18г изрично сочи процесното ПТП за извършено при условията
на съизвършителство от двамата водачи Р.С. и Д.Д., за което са и осъдени по
наказателноправен ред.
В случая е налице съпричиняване от страна на пострадалата за
вредоносния резултат, вследствие непоставянето на предпазния колан.На това
сочат изричните констатации на съдебно-медицинската експертиза, основани
на подробен анализ на материали по делото.Вещото лице е категоричен, че
поставянето на предпазния колан в случая би предотвратило действието на
инерционните сили и получените от тях тежки инерционни увреждания, респ.
изпадането от автомобила.
По тези съображения главните искови претенции не намират опора в
закона и данните по делото, поради което подлежат на отхвърляне, като
неоснователни.В тази насока е константната съдебна практика, а не само
цитираната от застрахователите.
Неуважаването на главниците обуславя неоснователността и на
исковете за законни лихви по чл.86 ЗЗД, които също следва да се отхвърлят.
В изложеното се съдържа отговор на всички доводи, които са от
значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3 и 8 ГПК ищците дължат на ответника направените по
делото разноски за вещо лице в размер на 331,50лв и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ищците за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение е неоснователно. Преценката на
фактическата и правна сложност на делото, обусловена от доказателствените
факти и обективиращите ги доказателства, правопораждащите факти и пр.,
сочат на пълно съответствие между така определеното възнаграждение за
11
юрисконсулт и положените от последния усилия при упражняване на
процесуалните права, с оглед ответната защита.
На третото лице помагач по арг. на чл.78, ал.10 ГПК не се дължат
разноски.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на Д. ДЖ. Д., ЕГН
**********; ДЖ. ДЖ. Д., ЕГН **********; ИВ. ДЖ. Д. ЕГН **********; АТ.
ДЖ. Д., ЕГН **********, всички представлявани от своята майка и законна
представителка М.В. Г.а и В. ДЖ. Д., ЕГН **********, подадена чрез
адв.Р.М. със съд. адрес в гр.София, ул.“Ц.А.“№1, ет.4, срещу ЗД“****“ЕАД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр.София п.к. 1463,
бул.“****“№89Б, да заплати по 50 000лв на всеки ищец или общо 250 000лв,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се болки и страдания от ПТП на 11.05.16г, при което на 13.06.16г
е причинена смъртта на тяхната баба Василка И., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на произшествието до датата на окончателното им
изплащане и разноските по делото.
ОСЪЖДА Д. ДЖ. Д., ЕГН **********; ДЖ. ДЖ. Д., ЕГН **********;
ИВ. ДЖ. Д. ЕГН **********; АТ. ДЖ. Д., ЕГН **********, всички
представлявани от своята майка и законна представителка М.В. Г.а и В. ДЖ.
Д., ЕГН **********, да заплатят на ЗД“****“ЕАД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление в гр.София п.к. 1463, бул.“****“№89Б,всички с посочени
по-горе адреси, общо сумата от 631,50лв, представляваща разноски по делото
пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12