РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2494
гр. Пловдив, 16 декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря Б.К.
и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2645 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно
процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от Й.В.Ч., ЕГН: **********,
с адрес ***, чрез процесуалния му представител адвокат Д.А., против
Решение № 1293 от 12.08.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІІІ н.с.,
постановено по АНД № 2916 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо
Наказателно постановление (НП) № 21-1030-002213 от 18.03.2021 г. на Началник група
към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция” (“ПП”), с което на
жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движени по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на материалния закон. Иска
се решението на ПРС и НП да бъдат отменени.
3. Ответникът по касационната жалба - сектор ПП при ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно
становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и за
правото:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Й.В.Ч.,
срещу НП № 21-1030-002213 от 18.03.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр.
Пловдив, сектор ПП с което, каза се,
на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3.
НП е издадено въз основа на АУАН № GА351432 от 01.03.2021 г., съставен от К.И.Ц.– мл.
автоконтрольор към сектор “ПП” при ОД на МВР гр.
Пловдив. Обективираните в акта констатации, възприета и възпроизведена в
спорното НП, се свеждат до следното:
На 01.03.2021 г., в 01:20 часа, в гр. Перущица на кръстовището на бул. “Иван Вазов” и ул. “Черни
връх”, Ч. е управлявал товарен автомобил “ФОРД”
с рег. № *** чужда собственост, като отказал да му бъде извършена проба за
употреба на алкохол с техническо средство дрегер алкотест 7510 с фабричен № ARNА
0181, след като същият бил в явно нетрезво състояние и лъхал на алкохол.
Издаден е талон за медицинско изследване № 089947 и 8 бр. стикери за сигурност
и поверителност. Водачът не e дал кръвна проба.
Направен е извод, че с тези деяния водачът виновно е
нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка.
7. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Пловдивският районен съд е
потвърдил оспореното пред него НП, като е приел, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна съставите на процесните административни
нарушения, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
8. Като е стигнал до тези правни
изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са
изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения
административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са
направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и
на процесуалния закон.
Доводите наведени в касационните жалби са идентични с
тези наведени пред районния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне при
условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.
9.
Според разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Цитираната разпоредба има две форми на изпълнителното деяние, които са в
отношение на алтернативност: отказ за проверка с техническо средство и
неизпълнение на предписание за медицинско изследване. АУАН и НП съдържат изрично,
ясно и категорично описание на съставомерните елементи от фактическия състав на
конкретното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, а именно, че Ч. е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
дрегер 7510 с фабричен № ARNA 0181. Това само е достатъчно да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по цитираната разпоредбата.
Обстоятелството, че на същия е издаден талон за
медицинско изследване № 089947
до МБАЛ Пловдив и че това изрично е посочено в акта и в НП, не само че по
никакъв начин не променя факта на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, напротив, позволява да бъде формиран извод, че органите на МВР са
спазили реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта на
водача на МПС
предвиден в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (по-конкретно чл. 2, ал. 2 от
наредбата, според който с лабораторно
изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество,
когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на
проверка с техническо средство).
В този смисъл всички възражения на касационния
жалбоподател във връзка с издадения му талон за медицинско изследване са ирелевантни
за разрешаване на настоящия административноправен спор.
10. Съставеният
АУАН съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Ч.,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
11. Изложеното до тук налага да се
приеме, че решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването
му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон.
То ще следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1293 от
12.08.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІІІ н.с.,
постановено по а.н.д. № 2916 по описа на същия съд за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.